Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия

(1) С наредбата се определят техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди, които образуват топлоснабдителната система (ТСС).

(2) Наредбата се прилага за следните елементи на ТСС:

1. 1. обекти и съоръжения за производство на топлинна енергия с мощност до 5 MW;
2. 2. топлопреносни мрежи, в т.ч. топлопроводи, технологични съоръжения и устройства за пренос на топлинна енергия с налягане на топлоносителя до 4 МРа и температура до 425°C от топлоизточника до потребителите, абонатни станции и присъединителните топлопроводи към тях;
3. 3. сградни инсталации за разпределение на топлинната енергия за гореща вода за битови нужди (ГВБН), отопление, климатизация и др. на потребителите.

(3) Технологичните схеми на отделните елементи на ТСС са във функционална зависимост и не могат да бъдат определяни самостоятелно.

(4) Наредбата се прилага при проектиране на нови ТСС, както и при реконструкция, модернизация и обновяване на съществуващи ТСС.

(5) Обектите и съоръженията по ал. 1 са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и се проектират и изграждат при спазване на изискванията на чл. 169, ал. 1 ЗУТ, на специфичните изисквания на наредбата по чл. 83, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на тази наредба.

(1) Изискванията на тази наредба се прилагат едновременно с изискванията на нормативните актове за: енергийна ефективност, пожарна безопасност, опазване на околната среда, здравословни и безопасни условия на труд, санитарно-хигиенните условия на обитаване и на работната среда, както и с други изисквания, свързани с безопасността на строежите.

(2)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Изискванията на тази наредба се прилагат при проектиране и изграждане на нови системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради и при реконструкция и основен ремонт на съществуващи системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради.

(3)(Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) При проектирането и изграждането на системи за отопление, вентилация и климатизация в сгради за производства, изискващи особено висока степен на чистота, предназначени за технологични процеси с намалена честота на използваемост, за съхранение или употреба на взривни вещества, за сгради с незакрити обемни пространства, за оранжерии и за уникални паметници на културата, се прилагат изискванията на тази наредба и на специфичните нормативни актове, стандарти и документи.

(1) За продуктите, използвани за изграждане на елементите на ТСС, които отговарят на техническите спецификации (български стандарти, български технически одобрения и др.), се счита, че отговарят на изискванията на тази наредба.

(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и резултати от контрола на заваръчните работи и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Строителните продукти се влагат в строежите при условията и по реда Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

(1) Обектите и съоръженията за производство на топлинна енергия са комплексни енергийни системи, произвеждащи топлинна енергия при условията на чл. 39, ал. 1 и 4 ЗЕ.

(2) Топлинната енергия се произвежда от енергийно предприятие, получило лицензия по реда на ЗЕ, или без лицензия в случаите по чл. 39, ал. 4, т. 2 и 3 ЗЕ.

(1) Горивните стопанства са част от енергийните системи по чл. 8, ал. 1 и се проектират за твърдо, течно или газово гориво.

(2) Складовият запас се определя със заданието за проектиране.

(1) Горивните стопанства се проектират и изпълняват подземни, полуподземни или надземни, открити или закрити в помещения при спазване на изискванията на нормите за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Не се допуска монтаж на резервоари към газовите съоръжения и инсталациите за втечнени въглеводородни газове в помещения.

(1) Горивопроводите между разходния резервоар и горелките са:

1. 1. еднотръбни - при нафтовите инсталации, в които разходният резервоар е разположен над горелките;
2. 2. двутръбни - при нафтовите и мазутните инсталации с понижена циркулация на горивото.

(2) На горивопровода с обща топлоизолационна обвивка може да се проектира парен спътник.

(1) Към котлите се предвиждат необходимите обслужващи съоръжения (резервоари, помпи, вентилатори и др.).

(2) Обслужващите съоръжения по ал. 1 се разполагат в самостоятелно котелно помещение, а при водогрейни котли с мощност до 1000 kW - в едно помещение с котела.

(1) Димоходните връзки се свързват към комина под ъгъл от 30 до 60°.

(2) Не се допуска свързването на димоходната връзка с комина под прав ъгъл.

(3) Дължината на димоходните връзки не може да е по-голяма от 1/3 от височината на комина.

(1) Към парните котли задължително се предвижда химическа омекотителна система, осигуряваща качеството на водата в съответствие с изискванията на производителите.

(2) Парните котли с производителност над 1,5 t/h се проектират с деаераторна инсталация.

(1) За отоплителни водни котли с мощност над 300 kW се предвижда къса връзка между подаващата и връщащата тръба с автоматично превключване чрез термостат при достигане на температура 40°C на връщащата вода.

(2) За котли с мощност от 20 до 300 kW изискването по ал. 1 е по преценка на проектанта.

(3) За котли с мощност над 300 kW се предвижда къса връзка между подаващия и връщащия колектор с възвратен и баланс вентил, който поема евентуални хидравлични удари вследствие работата на регулиращите двупътни термовентили. За котли с мощност от 20 до 300 kW такава връзка се предвижда по преценка на проектанта.

(1) Топлопреносната мрежа е част от ТСС, която включва топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или с потребителите, и е предназначена за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите.

(2) Технологичните съоръжения на топлопреносната мрежа включват помпени станции, топлообменни, регулиращи, секциониращи и измервателни станции и възли, абонатни станции, както и други специални съоръжения.

(3) Топлопреносната мрежа включва и спомагателните системи за управление, регулиране, защита, информация и комуникация, необходими за нейната работа.

(1) Топлопреносните мрежи за пренос на топлинна енергия се проектират при спазване изискванията на тази наредба в съответствие с предвижданията на подробните устройствени планове, както и при спазване на изискванията за най-малки хоризонтални и вертикални светли разстояния, определени с Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.) и Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

(2) Топлопреносните мрежи за пренос на топлинна енергия се експлоатират при спазване изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (ДВ, бр. 72 от 2004 г.).

(1) За топлопреносните мрежи от обекти и съоръжения по чл. 9, подаващи топлина за отопление, вентилация и за ГВБН на жилищни, общественообслужващи и производствени сгради, се избира топлоносител вода.

(2) Допуска се за промишлени обекти със специфични технологични изисквания топлоносителят да е пара.

(1) При извършване на реконструкция или разширение на промишлени обекти с топлоносител пара се преминава на топлоносител вода само когато за целите на технологията не се изисква пара.

(2) Допуска се само разширенията на обектите по ал. 1 да бъдат на вода, при запазване на съществуващите парни инсталации.

(1) Основните параметри на топлоносителя в топлопреносните мрежи са температурата и налягането.

(2) Граничните стойности на параметрите на топлоносителя при топлопреносните мрежи са налягане 4 MPa и температура 425°C.

(1) Максималната изчислителна температура на водата в двутръбни топлопреносни мрежи от ТЕЦ се определя в съответствие с температурните графици на топлопреносното предприятие при изчислителна външна температура за проектиране на отоплителните инсталации.

(2) При топлопреносни мрежи, изградени само от предварително изолирани тръби, максималната изчислителна температура по ал. 1 се определя съгласно температурните графици на топлопреносното предприятие, като се отчитат указанията на производителите на предварително изолираните тръби.

(1) Схемите на топлопреносните мрежи в зависимост от броя на топлопроводите са:

1. 1. еднотръбни;
2. 2. двутръбни;
3. 3. тритръбни;
4. 4. многотръбни.

(2) Схемата на топлопреносна мрежа се определя със заданието за проектиране.

(1) Конфигурацията на схемата се определя със заданието за проектиране.

(2) Топлопреносните мрежи се проектират с радиална схема. Допускат се кръгови или дублирани схеми след допълнителни хидравлични изчисления съобразно условията за подаване на необходимото количество топлина на потребителите при авариен режим на работа на топлопреносната мрежа.

(1) При транзитни магистрални топлопроводи за топлоснабдяване на големи промишлени райони и населени места се приемат най-малко три- или четиритръбни схеми.

(2) Сгради, за които се предвижда резервно захранване съгласно чл. 26, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2 от 2004 г. за топлоснабдяването, се топлоснабдяват с не по-малко от два магистрални топлопровода.

(1) При топлоснабдяване на населени места и промишлени райони от няколко топлоизточника се предвиждат къси връзки между топлопреносните мрежи от отделните топлоизточници.

(2) В случаите по ал. 1 при необходимост се предвиждат и помпени станции с реверсивно действие.

(3) При топлоснабдяване от един топлоизточник се предвиждат къси връзки между отделните магистрални топлопроводи и главни отклонения.

(1) Отоплителните инсталации на потребителите в зависимост от заданието за изработване на инвестиционния проект се свързват към топлопреносните мрежи чрез индивидуални или групови абонатни станции.

(2) Температурата на водата, постъпваща във вътрешните инсталации, се регулира автоматично.

(1) Обемът на централните резервоари акумулатори се определя в съответствие със заданието за проектиране на инвестиционния проект, като се отчита условието за изравняване на денонощния график за разход на:

1. 1. топлинна енергия за ГВБН;
2. 2. топлинна енергия за покриване на топлинния товар на ТСС при максимално производство на върхова електрическа енергия в централи с комбинирано производство.

(2) При липса на графици обемът на резервоарите акумулатори (V) в m3 за населените места се определя по формулата: V = 1,16.В.Qср.гв / (qr - qc).1000 , (1) където: В е коефициент; В = 4 - 6; Qср.гв - средночасовият разход на топлина за ГВБН за денонощие с най-голямо потребление, W; qr - температурата на водата, постъпваща в инсталацията; когато няма данни, тя се приема +55°C; qс - температурата на студената вода; когато няма данни, тя се приема +10°C.

(1) Кондензатът се събира и връща в топлоизточника по затворената система на кондензопроводите.

(2) В събирателните кондензни резервоари се поддържа свръхналягане в границите от 5 до 20 kPa, създадено с пара от топлоизточника или с отсепарирана пара. Налягането може да бъде и по-голямо от 20 кPa, ако по този начин се осигурява връщане на кондензата в топлоизточника, без да се монтират кондензни помпи.

(3) За присъединяването на отделните кондензни тръби към общия кондензопровод при събиране на кондензат от топлообменници, работещи с пара с различни налягания, при необходимост се предвиждат сепаратори на пара за изравняване на налягането.

(1) Кондензатът се връща от потребителите до събирателните кондензни резервоари или до топлоизточника чрез свръхналягане или посредством кондензни помпи.

(2) Кондензни помпи се предвиждат, когато свръхналягането е недостатъчно за връщане на кондензата.

(1) При автоматизиране работата на кондензните помпи събирателният кондензен резервоар се предвижда с работен обем, който поема кондензата, отделящ се за не по-малко от 10 min при максимален разход на пара. Работният обем на резервоара се удвоява при необходимост от проверка на качеството на кондензата.

(2) Във всяка кондензна помпена станция се монтират най-малко два кондензни резервоара, всеки от които с работен обем 50% от изчислителния обем. При сезонна работа се допуска монтирането на един кондензен резервоар.

(1) Производителността на кондензните помпи се определя в зависимост от максималното часово количество връщащ се кондензат. Във всяка помпена станция се монтират не по-малко от две помпи, едната от които е резервна.

(2) Налягането на кондензните помпи се определя въз основа на загубите на налягане на кондензопроводите, геодезичната височина на приемния кондензен резервоар и съществуващото в него свръхналягане.

(3) Производителността и налягането на кондензните помпи при работа на няколко помпи на общ кондензопровод се определят с оглед тяхната едновременна работа.

(4) При въздушно положени кондензопроводи производителността на кондензните помпи и обемът на кондензните резервоари се определят така, че да осигуряват оптимална периодичност на подаване на кондензата в кондензопроводите при различни климатични условия.

(1) Изчислителните часови разходи на мрежовата вода за отопление, вентилация и ГВБН при топлопреносните мрежи с топлоносител вода както за отделните потребители, така и за хидравличното оразмеряване на мрежата се определят в съответствие с изчислителните разходи на топлина съгласно приложение № 1 в зависимост от следните критерии:

1. 1. схемата и системата на топлоснабдяване;
2. 2. схемата на присъединяване на потребителите към топлопреносните мрежи;
3. 3. начина на регулиране подаването на топлина.

(2) Общият (сумарният) изчислителен часов разход на мрежова вода при водните топлопреносни мрежи се определя, като се сумират изчислителните часови разходи на вода на потребителите за отопление, вентилация и ГВБН.

(1) Хидравличното оразмеряване на топлопроводите се извършва въз основа на сумарните изчислителни часови разходи на топлоносителя.

(2) Диаметърът на разпределителните топлопроводи се предвижда не по-малък от 40 mm, а на отклоненията за отделните сгради - не по-малък от 25 mm.

(1) При определяне коефициента на триене на проводите по топлопреносните мрежи се приемат следните стойности за тяхната еквивалентна грапавина (К):

1. 1. за паропроводи - К = 0,0002 m;
2. 2. за топлопроводи с топлоносител вода - К = 0,0005 m;
3. 3. за кондензопроводи - K = 0,001 m.

(2) При реконструкция на съществуващи топлопреносни мрежи загубите на налягане могат да се приемат по опитно установени данни или при съответно коригиране на посочените стойности по ал. 1 в зависимост от конкретните условия.

(1) Специфичните загуби на налягане от триене и местно съпротивление в топлопроводите и кондензопроводите се определят по данни от техническите спецификации на производителя на тръбите.

(2) Специфичните загуби по ал. 1 не трябва да надвишават:

1. 1. за магистрални топлопроводи от топлоизточника до най-отдалечения потребител - 80 Pa/m;
2. 2. за разпределителни топлопроводи и присъединителни отклонения към отделни сгради - разполагаемия пад на налягане, но не повече от 300 Pa/m;
3. 3. за напорни кондензопроводи - 100 Pa/m.

(3) Общите загуби от топлопреносната мрежа се определят чрез изчисления.

(1) Диаметрите на паропроводите се определят въз основа на разполагаемия пад на налягане, като се отчита максимално допустимата скорост на парата.

(2) Максимално допустимата скорост на парата е, както следва:

1. 1. за паропроводи с диаметри до 200 mm включително - не повече от 65 m/s за прегрята пара и не повече от 50 m/s за наситена пара;
2. 2. за паропроводи с диаметри над 200 mm - съответно 80 m/s за прегрята пара и 60 m/s за наситена пара.

(1) Хидравличният режим на работа на топлопреносните мрежи с топлоносител вода се определя в съответствие с пиезометричния график на налягането, изработен за зимния и летния период, при динамичен и статичен режим на работа на мрежата.

(2) При поетапно проектиране на мрежата пиезометричните графици се изработват за всеки етап поотделно.

(1) Мрежовите помпи трябва да поддържат налягане в подаващия провод, което да не позволява кипене на водата при нейната максимална температура в провода, както и в приборите на директно свързаните към мрежата инсталации.

(2) При работа на мрежовите помпи налягането на водата в обратния провод (динамичен режим) трябва да е по-високо от атмосферното с най-малко 50 kPa във всяка точка на обратния провод, като не превишава допустимото налягане в директно присъединените към топлопреносната мрежа системи за осигуряване на безкавитационна работа на помпите.

(1) Статичното налягане в топлопреносни мрежи с топлоносител вода не трябва да превишава допустимото налягане в инсталациите, свързани директно към мрежата, както и да не позволява изпразване на отоплителните и други инсталации при спиране на мрежовите помпи.

(2) В случай че за някои райони или отделни сгради не могат да бъдат изпълнени условията по ал. 1, инсталациите се свързват към мрежата индиректно.

(3) При някои по-специфични теренни условия в различни райони на едно и също населено място могат да се поддържат различни статични налягания.

(1) Налягането на водата във всяка точка на подаващия топлопровод при топлопреносни мрежи за горещо водоснабдяване е най-малко с 50 кN/m2 по-високо от статичното налягане на потребителите.

(2) Налягането на водата в циркулационния топлопровод трябва да осигурява безкавитационната работа на мрежовите помпи.

(1) Налягането на мрежовите помпи се определя поотделно за зимен и летен период.

(2) Загубите на налягане се изчисляват при изчислителни часови разходи на водата в топлопреносната мрежа.

(3) При наличие на междинни помпени станции налягането на мрежовите помпи се намалява с налягането на междинните помпени станции, като се отчитат допълнителните загуби на налягане в топлопроводите на междинните помпени станции.

(1) Дебитът на мрежовите помпи за зимен и летен режим се определя в съответствие със съответните общи (сумарни) изчислителни часови разходи на мрежова вода.

(2) Дебитът на междинните помпени станции се определя по сумарния изчислителен часов разход на мрежова вода за участъка от мрежата, в който се предвижда междинната помпена станция. Броят на мрежовите и междинните помпи във всяка помпена станция е не по-малък от две, едната от които е резервна.

(1) Налягането, което трябва да създават подхранващите помпи, се определя в съответствие със следните условия:

1. 1. поддържане на приетото в топлопреносната мрежа статично налягане;
2. 2. осигуряване на такова налягане във всяка точка на системата, което не позволява кипене на водата при работа на мрежовите помпи.

(2) Производителността на подхранващите помпи е равна на часовото количество добавъчна вода.

(1) Подхранващите помпи са най-малко две, едната от които е резервна. Ако необходимото налягане се осигурява от високоразположен подхранващ резервоар, се монтира само една резервна подхранваща помпа.

(2) При разлика в необходимите налягания на подхранващите помпи при статичен режим и при работа на мрежовите помпи, по-голяма от 50 kN/m2, се проучва възможността за монтиране на две групи подхранващи помпи с различни налягания.

(1) Разполагането на топлопреносните мрежи и изборът на мястото на преминаване на топлопроводите се определят така, че да се осигури най-малка дължина на мрежата.

(2) Определянето на трасетата се извършва в съответствие с предвижданията на действащите устройствени планове, топографските и геоложките условия и други специфични условия при спазване на съответните нормативни изисквания.

(1) В урбанизираните територии трасетата на топлопреносните мрежи се разполагат в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.

(2) Отклоненията от магистралните топлопроводи и разпределителната мрежа се проектират при възможност под прав ъгъл.

(3) Не се допуска разполагането на топлопреносните мрежи паралелно с трамвайни линии, кабели за постоянен ток, както и паралелно с железопътни линии.

(4) Железопътните линии, трамвайните линии и пътищата се пресичат при възможност под прав ъгъл. При всички случаи на пресичане се проучват и възможностите за използване на транспортните съоръжения (мостове, подлези и др.) за полагане по тях и на топлопроводите за топлопреносните мрежи.

(1) В урбанизираните територии топлопреносната мрежа се полага предимно подземно.

(2) За топлопроводи с параметри на топлоносителя над 2200 kPa и 350°C не се допуска подземно полагане.

(1) Допуска се подземно безканално полагане на топлопреносни мрежи с температура на топлоносителя до 140°C.

(2) При проектиране на отклонения от съществуващи ТСС отклоненията могат да са с безканално полагане само ако системата работи по температурен график с максимална температура на топлоносителя 140°C.

(3) Не се допуска безканално полагане на топлопреносни мрежи във:

1. 1. слаби почви;
2. 2. льосови почви без специални мерки;
3. 3. силно агресивни почви.

(4) Не се допуска изолация от монолитен пенобетон при високо ниво на подпочвените води.

(1) Подземно полагане на топлопреносни мрежи в непроходими и полупроходими канали се предвижда при силно овлажнени почви и за участъци от мрежите, които са на самокомпенсация.

(2) Подземното полагане на топлопреносни мрежи в полупроходими канали, тунели (проходими канали) и в общи колектори се предвижда в случаите, когато се пресичат железопътни, трамвайни и тролейбусни линии и натоварени пътни магистрали и кръстовища.

(3) В случаите по ал. 2 се предвиждат монтажни отвори за извършване на ремонтни работи, без да се спира надземното движение.

(1) Надземно полагане на топлопреносни мрежи може да се предвижда само за производствените територии.

(2) Допуска се полагане на ниски стълбове по територии, неподлежащи на застрояване, като разстоянието от повърхността на земята до най-ниската точка от изолационната конструкция не е по-малко от 30 cm.

(3) Допуска се полагането на естакада и високи стълбове на територията на производствени предприятия и при значителен брой пресичания на пътища и други съоръжения. На площадките на производствените предприятия топлопроводите се полагат съвместно с другите технологични проводи.

(4) Допуска се използването на носещата конструкция на производствените сгради за външно полагане на топлопроводите на топлопреносните мрежи, като разстоянието от външните стени е не по-малко от 30 сm.

(1) Топлопроводите на топлопреносните мрежи се изпълняват от предварително изолирани тръби или от стоманени тръби, като по време на изграждането на топлопреносните мрежи се полага топлоизолация.

(2) Топлоизолацията на съединенията на предварително изолирани тръби трябва да бъде еднаква с тази на тръбите.

(3) С инвестиционния проект се определят номиналният диаметър на стоманените тръби, минималната дебелина на стената, номиналният външен диаметър на кожуха от полиетилен с висока плътност, характеристиките на полиуретановата пяна, както и процентът на контрол на изпълнените заварки.

(4) Изискванията, параметрите, методите за изпитване, производственият контрол на елементите на предварително изолираните тръби и съединенията (връзките и фасонните части между тях) се определят в съответствие с БДС EN 253, БДС EN 448, БДС EN 488, БДС EN 489 и БДС EN 13941.

(5) При полагане на топлоизолация по време на изграждане на топлопреносните мрежи в зависимост от видовете прилагани строителни продукти се спазват изискванията на техническите спецификации на производителите им и се осигурява защита срещу агресивните среди и блуждаещите токове.

(1) При избора на тръбите, на елементите на топлопроводите, на арматурата и съоръженията работното налягане във водните топлопреносни мрежи се определя като най-голямото възможно налягане при различните режими на работа на мрежата, но не по-малко от 1,0 MPa, като се отчита и денивелацията на терена.

(2) За изчислителна температура на водата се приема максималната температура по температурния график, като се отчита температурният режим при топлинните изпитвания на мрежата.

(3) Работното налягане и температурата на парата в парните топлопреносни мрежи се определят в съответствие с параметрите на парата при топлоизточника.

(1) За секциониране на топлопреносните мрежи и за изключване на отделните отклонения се предвижда спирателна арматура.

(2) На топлопроводите на магистралните и разпределителните мрежи се предвижда стоманена спирателна арматура.

(3) За топлопроводи с топлоносител пара и вода с условен диаметър, по-малък от 50 mm, и с температура на топлоносителя под 120°C, когато не е с електрозадвижване, се допуска чугунена спирателна арматура.

(1) Секционираща спирателна арматура при топлопреносните мрежи с топлоносител вода се предвижда на разстояние през 1000 m.

(2) Дължината на секционираните участъци в зависимост от дренажните устройства и подхранването в топлоизточника се определя в зависимост от времето за използване и напълване, както следва:

1. 1. за тръби с диаметър до 300 mm - не повече от 2 h;
2. 2. за тръби с диаметър до 500 mm - не повече от 4 h;
3. 3. за тръби с диаметър до 600 mm - не повече от 5 h.

(3) За магистрални топлопроводи с диаметър над 600 mm се допуска увеличаване на разстоянието между секциониращите органи до 2500 m, при условие че се спазят изискванията по ал. 2.

(1) При кръгови топлопреносни мрежи разполагането на секциониращата спирателна арматура се определя в зависимост от условията за аварийно топлоснабдяване на потребителите, недопускащи прекъсване на подаването на топлина.

(2) При топлопреносните мрежи с топлоносител пара не се предвиждат секциониращи органи.

(3) В местата на секциониращите устройства на водните топлопреносни мрежи се предвиждат къси връзки между подаващата и обратната линия, монтирани преди секциониращите шибъри. Диаметърът на късата връзка е не по-малък от 0,3 пъти диаметъра на основните топлопроводи. На всяка къса връзка се предвиждат две спирателни арматури с контролно-изпразнителни вентили между тях. Допуска се комбиниране на късите връзки с дренажните устройства.

(1) На всички отклонения от магистрални топлопроводи се предвижда спирателна арматура.

(2) Спирателната арматура с диаметър над 500 mm освен с ръчно задвижване се предвижда и с механично задвижване - електрическо или хидравлично.

(3) В местата на монтиране на спирателната арматура, която се доставя без обход (байпас), се предвиждат обходни (байпасни) топлопроводи, както следва:

1. 1. за арматура с диаметър до 300 mm - обходен топлопровод 25 mm;
2. 2. за арматура с диаметър до 600 mm - обходен топлопровод 50 mm;
3. 3. за арматура с диаметър до 800 mm - обходен топлопровод 80 mm;
4. 4. за арматура с диаметър 1000 mm - обходен топлопровод 100 mm;
5. 5. за арматура с диаметър 1200 mm - обходен топлопровод 125 mm.

(4) Обходни топлопроводи за арматура до 300 mm се предвиждат само за паропроводи.

(1) Топлопроводите на топлопреносните мрежи с топлоносител вода се полагат с подаваща линия от дясна страна и обратна линия от лява страна по отношение посоката от топлоизточника към потребителите.

(2) За междинните връзки при отделните кръгове се допуска захранването да се осъществява в две направления.

(1) Топлинните удължения на топлопроводите се компенсират посредством чупки на топлопроводите по трасето чрез поставяне на еластични компенсатори от тръби (огънати или заварени) с П- или Z-образна форма, линзови салникови компенсатори, както и посредством пускови компенсатори в случаите на безканално полагане.

(2) При топлопроводи с топлоносител пара не се допуска използването на салникови компенсатори.

(3) Чупки по трасето за самокомпенсация на удълженията на топлопроводите се използват при изменение на направлението на трасето до ъгъл 150° независимо от начина на полагане, диаметъра на топлопроводите и параметрите на топлоносителя.

(4) Еластични компенсатори от тръби може да се използват за всички диаметри и параметри на топлоносителя на водните и парните топлопреносни мрежи. За топлопреносни мрежи с топлоносител вода при топлопроводи с диаметри над 200 mm не се допуска използване на еластични компенсатори поради необходимостта от значително място за развиването им и по-големите хидравлични загуби.

(1) При изчисляването на еластичните компенсатори се отчита предварителното разтягане на компенсаторите в размер 50% от пълното топлинно удължение на участъка при температура на топлоносителя до 300°C, както и в размер 50 - 100% - при температура на топлоносителя над 300°C.

(2) Големината на разтягането на компенсаторите се коригира в зависимост от температурата на външния въздух, при която се изпълнява монтажът.

(1) Стоманени салникови компенсатори се допуска да бъдат използвани при налягане на топлоносителя до 4 MPa, включително за диаметри над 100 mm.

(2) При подземно полагане на паропроводите не се допуска използването на салникови компенсатори.

(1) Изчислителната компенсираща способност на салниковите компенсатори се приема равна на хода на салниковата тръба, намален с 50 mm.

(2) Топлинните удължения на топлопроводите, които се поемат от компенсаторите или самокомпенсиращите се участъци, се определят при температурна разлика между максималната изчислителна температура на топлоносителя и изчислителната температура на външния въздух в дадена климатична зона.

(1) За дрениране на топлопроводите на топлопреносните мрежи с топлоносител вода и на кондензопроводите в ниските им точки се предвиждат дренажни устройства, а във високите точки - обезвъздушителни устройства, за изпускане и поемане на въздух при напълването и изпразването на топлопроводите.

(2) При събиране в общ колектор на отделни дрениращи и обезвъздушителни устройства след всеки вентил или шибър се осигурява възможност за контролиране на плътното им затваряне.

(1) На всяко устройство за дрениране или изпускане на въздуха се предвижда по един вентил или шибър.

(2) Използването на вентили като спирателни устройства при дренажите не се препоръчва поради лесното им задръстване с шлам, камъни и други предмети.

(3) На съоръженията по ал. 1 в зависимост от диаметъра на основния топлопровод се монтират:

1. 1. дрениращи устройства с диаметри - съгласно приложение № 4, табл. 1;
2. 2. обезвъздушителни устройства - съгласно приложение № 4, табл. 2.

(1) При топлопроводите с топлоносител пара се предвиждат дренажни устройства:

1. 1. във всички ниски точки;
2. 2. пред вертикални възходящи участъци;
3. 3. на участъци през 400 - 500 m - при попътен наклон, и през 200 - 300 m - при насрещен наклон.

(2) Не се предвиждат постоянни дренажни устройства на топлопроводи за прегрята пара, в които при минимален разход парата остава прегрята.

(1) За дренирането при пускане на паропроводите се предвиждат щуцери със спирателна арматура с диаметри съгласно приложение № 5.

(2) На всеки щуцер се поставя по един шибър или вентил за пара с налягане до 2,5 МРа и по два последователни вентила за пара с налягане над 2,5 MPa.

(1) За постоянното дрениране на паропроводите се поставят щуцери с глухи фланци и кондензни гърнета с диаметри съгласно приложение № 6.

(2) При полагане на няколко паропровода с еднакви или различни параметри на парата за всеки паропровод се поставят отделни кондензни гърнета.

(3) При разлика в налягането на парата в точката на дренирането и кондензопровода, по-малка от необходимата за работа на кондензните гърнета, се допуска кондензатът да се изхвърля.

(1) Топлопроводите на топлопреносните мрежи се полагат на:

1. 1. подвижни опори - плъзгащи, ролкови, окачени и пружинни;
2. 2. неподвижни опори - челни и хомутни.

(2) Конструкцията на опорите се проектира така, че да осигурява възможност за замяна на топлопровода, без да се поврежда носещата конструкция на неподвижните опори.

(3) При диаметри на топлопроводите до 200 mm плъзгащи опори могат да се използват при всички начини на полагане.

(4) Неподвижни опори се предвиждат в местата на отклоненията на топлопроводите, в камерите при монтиране на запорната арматура и салниковите компенсатори, както и в транзитни участъци в каналите и камерите в зависимост от съответно допустимите отстояния.

(1) Ролкови опори се предвиждат за топлопроводи с диаметри над 200 mm при полагане в тунели, на ниски и на високи опори, с наклон на топлопровода (i), който се определя по формулата: i Ј 0,1 / D ,

(2) където D е диаметърът на ролката, cm. (2) Не се допуска използването на ролкови опори при полагане на топлопроводи в непроходими канали.

(1) Окачени опори могат да се използват при надземно полагане на топлопроводи с еластични компенсатори (П- и Z-образни), в участъците на самокомпенсация и при вертикално разположение на тръбите.

(2) Не се допуска използването на окачени опори при топлопроводи със салникови компенсатори.

(1) При оразмеряване на неподвижните опори се отчита най-голямото възможно хоризонтално натоварване при различни режими на работа на топлопроводите, еднакво за подаващата и обратната линия при водните топлопреносни мрежи.

(2) Странични натоварвания на неподвижните опори се отчитат при наличие на чупки в трасето и при отклонения в местата на опорите.

(3) При наличие на двустранни отклонения страничното натоварване на опората се отчита само за по-голямото отклонение.

(4) Максималните разстояния между неподвижните опори за различните диаметри се определят в съответствие с изискванията на производителите на тръби.

(1) Вътрешните размери (светлите разстояния) на полупроходимите канали във височина са не по-малки от 1,4 m.

(2) Вътрешните размери (светлите разстояния) на тунелите са:

1. 1. височина не по-малка от 2 m;
2. 2. широчина, която осигурява преход, равен на диаметъра на най-голямата тръба, плюс 0,1 m, но не по-малко от 0,7 m.

(3) Светлата височина на камерите е не по-малка от 2 m.

(4) Допуска се намаляване на светлата височина на камерите под гредите на конструкция до 1,8 m.

(1) В тунелите се предвиждат входове със стълби на разстояние не повече от 300 m, аварийни и входни отвори на разстояние не повече от 200 m, както и съответни монтажни отвори, когато размерите на входовете и входните отвори са недостатъчни.

(2) Монтажните отвори се предвиждат с дължина не по-малка от 4 m и с широчина, равна на диаметъра на най-голямата тръба, плюс 0,1 m, но не по-малко от 0,5 m.

(1) Тунелите се вентилират с оглед температурата на въздуха в тях да не надвишава 50°C, а по време на обход и ремонт - 40°C. Във всички случаи се осигурява най-малко еднократен часов обмен на въздуха в тунелите.

(2) Вентилационните шахти се комбинират с входовете в тунелите.

(3) Допуска се допълнителният въздухообмен за снижаване на температурата на въздуха до 40°C да се осъществява посредством подвижни вентилационни устройства.

(1) При полагане на топлопреносни мрежи на ниски стълбове под арматурата и съоръженията се предвиждат бетонни площадки на разстояние не по-малко от 0,5 m.

(2) При полагане на топлопреносните мрежи на високи стълбове за обслужване на арматурата и съоръженията се предвиждат постоянни площадки със стълби. Широчината на площадките е не по-малка от 0,6 m.

(1) В тунелите, камерите и възлите, в които е монтирана електронно задвижвана арматура, се предвижда постоянно електрическо осветление.

(2) За извършване на ремонтни работи се предвиждат и съответните силови контакти.

(3) Електрическите инсталации се предвиждат в противовлажно изпълнение.

(1) При топлопреносните мрежи с топлоносител вода се предвиждат утаителни шахти, както следва:

1. 1. на обратните топлопроводи - пред мрежовите помпи в топлоизточника;
2. 2. пред междинните помпи в мрежата, съответно на подаващата или обратната линия;
3. 3. пред смесителните помпи;
4. 4. на подаващата линия - при всеки отделен потребител.

(2) В отделните точки на водните топлопреносни мрежи не се предвиждат промивни утайници.

(3) При подземно полагане в местата на секционирането на мрежата се предвиждат щуцери за подаване на сгъстен въздух и вода за водовъздушно промиване на мрежата.

(1) Топлоизолация се предвижда за всички съоръжения на топлопреносните мрежи независимо от параметрите на топлоносителя и начина на полагане.

(2) При полагане на топлоизолация по време на изграждане на топлопреносните мрежи се спазват изискванията на техническите спецификации на производителите, като се отчитат характеристиките на тръбите.

(1) При подземно канално и безканално полагане коефициентът на топлопроводност се приема с корекционен коефициент Ктн = 1,2, отчитащ овлажняването на топлоизолацията.

(2) Примерните стойности на коефициента на топлопроводност на почвата в зависимост от вида и влажността й са съгласно приложение № 7.

(1) Коефициентите на топлопредаване са, както следва:

1. 1. от повърхността на изолацията към околния въздух в непроходими и полупроходими канали - ao = 8,16 W/m2.K;
2. 2. от повърхността на изолацията към околния въздух в тунели - ao = 10,5 W/m2.K;
3. 3. от въздуха към стената на канала или тунела - ao = 8,16 W/m2.K.

(2) При надземно полагане примерните стойности на коефициента на топлопредаване от повърхността на топлоизолационната конструкция към околния въздух се определят в зависимост от скоростта на вятъра и външния диаметър на топлоизолационната конструкция на тръбопровода съгласно приложение № 8.

(1) Оптималната дебелина на основния топлоизолационен слой и годишните загуби на топлина при топлопроводите с топлоносител вода се определят в зависимост от средногодишната температура на топлоносителя.

(2) Оптималната дебелина на основния топлоизолационен слой при парните топлопреносни мрежи се определя в зависимост от максималната температура на парата при топлоизточника, а при зададено спадане на температурата - в зависимост и от зададените крайни температури на отделните участъци и при потребителите при различните режими на работа на паропровода.

(3) При определяне загубите на топлина при паропроводите по зададена топлоизолационна конструкция температурата на парата се приема като средна за разглеждания участък.

(4) При определяне температурата на почвата в дадена точка от температурното поле на паропроводите се приема максималната температура на парата и съответната точка на паропровода за различните режими на работа.

(5) При кондензопроводите и топлопроводите за ГВБН дебелината на топлоизолацията се определя в съответствие с изчислителната температура на топлоносителя.

(1) При определяне на топлинните загуби в топлопроводите на топлопреносните мрежи изчислителната температура на околната среда се определя в съответствие със заданието за проектиране.

(2) При определяне на топлинните загуби на съоръженията на топлопреносните мрежи могат да се използват следните корекционни коефициенти:

1. 1. при безканално полагане - 1,10 - 1,15;
2. 2. при подземно полагане в канали и тунели - 1,15 - 1,25;
3. 3. при надземно полагане - 1,20 - 1,30.

(1) Безканалното полагане на топлопреносни мрежи, изпълнени от предварително изолирани тръби, се извършва в съответствие с изискванията на техническите спецификации на производителите.

(2) При канално полагане на топлопреносните мрежи каналите се проектират и изпълняват като строителни конструкции, изпълнени от монолитни или сглобяеми стоманобетонни елементи.

(3) При надземно полагане на топлопреносните мрежи естакадите и опорите на топлопреносните мрежи се проектират и изпълняват като строителни конструкции, изпълнени от стоманобетонни и/или стоманени елементи.

(1) При надземно полагане топлопроводите с номинален диаметър DN 300 mm, при температура на топлоносителя не по-висока от 300°C, могат да се използват като носещи.

(2) На топлопроводи с по-големи диаметри могат да се опрат топлопроводи с по-малки диаметри, при условие че се осигури свободно преместване на единия спрямо другия топлопровод.

(3) При използване на топлопровода като носеща конструкция разстоянието между опорите се определя в зависимост от якостта на тръбите.

(4) При надземно полагане на площадките за обслужване на топлопроводите се предвижда парапет с височина 90 сm.

(1) За оттичане на водата в каналите и тунелите на топлопреносните мрежи се предвиждат дренажни тръби с минимален диаметър 100 mm.

(2) Дренажните тръби се полагат осово най-малко на 40 сm под дъното на съоръженията по ал. 1.

(3) Ревизионни шахти с минимален диаметър 800 mm се поставят през 50 m при прави участъци и в местата на изменение на посоката на топлопреносните мрежи.

(4) Каналите и тунелите се полагат с минимален наклон 0,0015 m/m, като при възможност се осигурява и напречен наклон.

(1) Тунелите и каналите се обезопасяват срещу топлинни разширения чрез дилатационни фуги.

(2) Дилатационните фуги по ал. 1 се разполагат на следните разстояния:

1. 1. при бетонни конструкции: а) за сглобяеми конструкции - 40 m; б) за монолитни конструкции с конструктивна армировка - 30 m; в) за монолитни конструкции без конструктивна армировка - 20 m;
2. 2. при стоманобетонни конструкции: а) за сглобяеми плътни конструкции - 50 m; б) за монолитни конструкции с конструктивна армировка - 30 m; в) за монолитни конструкции без конструктивна армировка - 20 m.

(1) При преминаване на топлопроводите през стени или фундаменти на сгради се предвижда уширение на отвора най-малко 10 сm около тръбата.

(2) При полагане на топлопреносни мрежи в газоснабдени райони или в райони, които подлежат на газоснабдяване, се предвижда херметично затваряне на топлопровода при влизането му в сградата.

(1) Монтажен отвор в камерите се предвижда в случаите на арматури и/или компенсатори с по-големи габарити от размера на входящия отвор на капака на камерите.

(2) В камерите се предвиждат водосъбирателни шахти с размери 40/40 сm или с диаметър 40 сm и дълбочина най-малко 30 сm.

(3) Към водосъбирателните шахти се предвижда минимален наклон 0,02 m/m на дъното на камерата.

(1) Топлопроводите на топлопреносните мрежи се защитават срещу:

1. 1. атмосферна корозия при изпълнение на монтажните и изолационните работи;
2. 2. корозия от овлажняване на топлоизолационните конструкции при изключване на топлопроводите;
3. 3. почвена корозия;
4. 4. корозия от блуждаещи електрически токове.

(2) Антикорозионните покрития трябва да отговарят на следните изисквания:

1. 1. топлоустойчивост;
2. 2. устойчивост при температурни промени;
3. 3. влагоустойчивост;
4. 4. еластичност и адхезия;
5. 5. механична устойчивост и дълготрайност.

(1) За всички подземни инженерни съоръжения се предвижда съвместна защита срещу електрическа корозия.

(2) Методът на защита се определя въз основа на анализа на резултатите от съответните измервания, проведени при естествени условия.

(1) Токопровеждащите връзки между топлопроводите се монтират на всеки 300 - 400 m при транзитните топлопроводи и при всички камери с отклонения.

(2) Токопровеждащите връзки се изготвят от стоманени или медни проводници. Сечението на връзката се определя от създаването на електрическо съпротивление, еквивалентно на съпротивлението на съответния топлопровод с дължина до 10 m Дължината на връзката се избира, като се отчита максималното възможно преместване на топлопроводите при топлинното им разширение. Стоманените токопровеждащи връзки се предвиждат с антикорозионно покритие.

(1) Абонатната станция като част от ТСС осигурява свързването на потребителите на топлинна енергия към топлопреносната мрежа, в която са монтирани съоръженията и приборите за преобразуване на параметрите на топлоносителя - температура и налягане, за отчитане, регулиране и разпределяне (подаване) на топлина към потребителите.

(2) Абонатните станции се класифицират, както следва:

1. 1. в зависимост от начина на монтаж: а) сглобяеми; б) блокови;
2. 2. в зависимост от предназначението им: а) групови - за две или повече сгради; б) сградни - за самостоятелна сграда или отделни секции или етажи от нея; в) апартаментни - за индивидуални апартаменти и/или имоти.

(1) Регулирането на подаваната топлина се извършва на следните нива:

1. 1. централно - в топлоизточника;
2. 2. местно - в абонатните станции или котелните на потребителите;
3. 3. зоново - регулиране на разпределението по клонове;
4. 4. индивидуално - непосредствено в отоплителните тела, вентилационните и отоплителните инсталации.

(2) Нивата по ал. 1 могат да се комбинират в различни варианти, определени със заданието за проектиране.

(1) За двутръбни топлопреносни мрежи с подаване на топлина за отопление се предвижда централно качествено регулиране по отоплителен график.

(2) За двутръбни топлопреносни мрежи с топлоносител вода със съвместно подаване на топлина за промишлени предприятия и населени места се приема регулиране по отоплителния график за населените места.

(1) За двутръбни топлопреносни мрежи с топлоносител вода с подаване на топлина за отопление и за ГВБН се предвижда централно качествено регулиране по отоплителен график в границите на изменение на температурата на водата в подаващата линия от максималната температура, съответстваща на изчислителната температура на външния въздух за проектиране на отоплителните инсталации, до минимално необходимата температура за осигуряване на приетата температура на ГВБН.

(2) В диапазона на температурите на външния въздух извън посочените в ал. 1 в подаващата линия на топлопреносната мрежа се поддържа постоянна температурата на водата, равна на минималната температура, като допълнително се приема местно регулиране на подаването на топлина за отопление и вентилация.

(1) Топлообменниците за ГВБН в абонатните станции и свързаните с тях съоръжения се проектират и изграждат така, че да не се създава възможност за контакт между топлоносителя и водата в инсталацията за ГВБН. Материалите и повърхностите на топлообменниците, които влизат в контакт с водата от системата за ГВБН, трябва да бъдат подходящи за вода за питейни цели.

(2) Температурата на водата, постъпваща в инсталациите за ГВБН, не трябва да надвишава 65°C и да не е по-ниска от 55°C.

(3) Температурата по ал. 2 се поддържа автоматично.

(1) При автоматизацията на смесителните помпени станции освен дейностите по чл. 168, т. 1, 2 и 4 се предвижда и регулатор на температурата за поддържане на зададената температура на смесената вода след помпената станция.

(2) Температурата на смесената вода по ал. 1 се поддържа посредством изменение на дебита на засмукваната от обратния топлопровод вода.

(1) Автоматизацията на дренажните помпени станции предвижда автоматично включване и изключване на работните и резервните помпи при съответни водни нива.

(2) Автоматизацията на кондензните помпени станции включва:

1. 1. автоматично пускане и спиране на помпите при зададени нива на кондензата в кондензния резервоар;
2. 2. поддържане на зададеното налягане на парната възглавница в кондензния резервоар;
3. 3. поддържане при необходимост на зададената температура на водата, подгрявана в охладителите на кондензата;
4. 4. защита на кондензния резервоар от повишено налягане;
5. 5. за кондензни помпени станции с постоянно препомпване на кондензата - автоматично поддържане на нивото в резервоара.

(1) Автоматизацията на секциониращите устройства, разделящи мрежата на отделни зони, трябва да осигурява автоматичната защита на топлопреносната мрежа от повишено статично налягане при аварийно спиране на мрежовите помпи.

(2) В зависимост от разположението на зоната с повишено статично налягане спрямо секциониращото устройство автоматизацията по ал. 1 се осъществява посредством регулатори на налягането и възвратни клапани.

(1) Контрол на параметрите на топлоносителите в топлопреносните мрежи се предвижда на магистралните топлопроводи и на отклоненията с диаметър над 200 mm.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва с местни контролно-измервателни прибори, които се поставят, както следва:

1. 1. за измерване на температура: а) в местата на отклоненията на магистралните подаващи топлопроводи на водните топлопреносни мрежи и на паропроводите - само в една точка от отклонението, и на магистралните обратни топлопроводи на водните топлопреносни мрежи - до отклонението и на самото отклонение до шибъра; б) на магистралните топлопроводи, в местата на секциониращите шибри, на подаващата и обратната тръба;
2. 2. за измерване на налягането в подаващата и обратната линия: а) в местата на отклоненията - преди отклонението, на магистралния топлопровод и след запорната арматура на отклонението; б) на магистралните топлопроводи - преди и след секциониращите шибри в утайниците.

(1) Контролът на параметрите на топлоносителите в помпените станции се извършва с контролно-измервателни средства, както и със средства с енергонезависима памет.

(2) В междинните и смесителните помпени станции се предвиждат средства по ал. 1 за:

1. 1. измерване на температурата на водата в подаващия и връщащия топлопровод преди и след помпените станции;
2. 2. измерване на температурата на водата преди и след подкачващата помпа;
3. 3. измерване на температурата на лагерите на помпите;
4. 4. измерване на налягането на водата в смукателната и нагнетателната тръба на всяка помпа;
5. 5. измерване и регистриране на налягането на водата в напорния колектор на междинните и смесителните помпени станции.

(3) В дренажните помпени станции се предвиждат средства по ал. 1 за измерване на:

1. 1. температурата на лагерите на помпите;
2. 2. налягането в нагнетателната тръба на всяка помпа;
3. 3. нивото на водата в дренажната система.

(4) В кондензните помпени станции се предвиждат средства по ал. 1 за:

1. 1. измерване на температурата на кондензата в топлопроводите, подвеждащи кондензат към резервоара;
2. 2. измерване на температурата на кондензата в резервоара;
3. 3. измерване на температурата на охлаждащата вода преди и след охладителя на кондензат;
4. 4. измерване и регистриране на температурата на кондензата на изхода на помпената станция;
5. 5. измерване на температурата на лагерите на помпите;
6. 6. измерване на налягането на кондензата в топлопроводите, подвеждащи кондензат към резервоара;
7. 7. измерване на налягането на парната възглавница в кондензния резервоар (при закрита система на кондензопроводите);
8. 8. измерване на налягането в напорните тръби на помпите;
9. 9. измерване на нивото на кондензата в резервоара.

(1) В таблото за управление в междинните и смесителните помпени станции се предвиждат устройства за сигнализация при:

1. 1. повишаване на температурата в лагерите на помпите над допустимата температура;
2. 2. автоматично включване на резервната помпа;
3. 3. превишаване на нивото в дренажната система над допустимото ниво;
4. 4. понижаване на налягането на водата в подаващия тръбопровод след помпите в междинните помпени станции;
5. 5. повишаване на налягането на водата в обратния тръбопровод пред помпите в междинните помпени станции;
6. 6. понижаване на температурата на водата над допустимата температура на изхода от смесителните помпени станции.

(2) В таблото за управление в дренажните помпени станции се предвиждат сигнални устройства за сигнализиране при:

1. 1. повишаване на температурата в лагерите на помпата над допустимата температура;
2. 2. понижаване на нивото на водата в дренажната система под установеното ниво;
3. 3. повишаване на нивото на водата в дренажната система над установеното ниво, при което се включва резервната помпа.

(1) Сигнализацията за неизправности в работата на топлообменната станция се подава в диспечерския пункт за управление на топлопреносната мрежа.

(2) За отчитане на неизправната работа на секциониращите устройства се предвиждат следните уредби за сигнализиране при:

1. 1. повишаване на налягането над допустимото при статичен режим;
2. 2. понижаване на налягането под допустимото при статичен режим;
3. 3. изключване на работната подхранваща помпа и включване на резервната помпа;
4. 4. повишаване на температурата в лагерите на подхранващите помпи.

(1) Общи или самостоятелни системи за отопление и/или вентилация и/или климатизация се проектират и изграждат задължително във всички сгради с РЗП над 50 кв.м, за които се изисква поддържане на един или повече от един нормативни параметри на микроклимата, с изключение на еднофамилни жилищни сгради (единични къщи), за които се предвижда отоплението/охлаждането да се осъществява с индивидуални битови уреди за отопление или охлаждане.

(2) В зависимост от изискванията към създавания микроклимат в сгради за обществено обслужване и в жилищни сгради в съответствие с БДС EN 15251 се определят следните категории за качество на обитаемата среда:

1. 1. категория І - очаквано високо ниво;
2. 2. категория ІІ - очаквано нормално ниво;
3. 3. категория ІІІ - очаквано средно ниво;
4. 4. категория IV - ниво с временни отклонения на стойностите на параметрите извън границите на категория III.

(3) Връзката между видовете категории за качество на обитаемата среда и параметрите на топлинното състояние е съгласно приложение № 9.

(1) Проектите на системите по чл. 186 се разработват задължително въз основа на задание за проектиране, което се възлага с писмен договор. Заданието се изготвя от технически правоспособен инженер с образователно-квалификационна степен "магистър", придобита в областта на техническите науки от професионално направление "Енергетика" по специалности, свързани с енергопреобразуващи технологии и енергийна ефективност в сгради и промишлени обекти, отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника.

(2) Със заданието за проектиране се определят фазите на проектиране и вариантността.

(3) Заданието за проектиране включва следните основни технологични, функционални и технически изисквания, свързани със:

1. 1. съответствието с националните нормативни изисквания;
2. 2. външните изчислителни условия (необезпеченост);
3. 3. категорията на качеството и параметрите на обитаемата среда в сградите, както и с възможността за тяхното понижаване в определени периоди на експлоатация, с параметрите на въздуха в стълбищните клетки и в помощните помещения и със специфични параметри на микроклимата, когато това е свързано с технологичния процес, в случай че сградата е производствена;
4. 4. чистотата на външния въздух и нивото на шума на околната среда, в т.ч.: а) степен на очистване на въздуха за приточните вентилационни и климатични системи в зависимост от предназначението на помещенията; б) степен на очистване на изхвърляния въздух, когато е приложимо;
5. 5. функционалните особености и режима на експлоатация на помещенията и обслужващите ги системи (създаване на условия за ремонтопригодност);
6. 6. броя на обитателите в помещенията на сградите за обществено обслужване, в които се предвижда масово събиране на хора, и процента на пушачите, ако пушенето е разрешено с друг нормативен акт;
7. 7. вида и енергийните характеристики на ограждащите конструкции и елементи;
8. 8. площта и топлотехническите характеристики на прозорците, възможността за тяхното отваряне, вида на слънцезащитните съоръжения, наличието и мястото на пасивни архитектурни елементи;
9. 9. вътрешните източници на топлина и влага и коефициентите на едновременност;
10. 10. отделяните опасни вещества в помещенията, включително от мебелировка, стенни покрития, подови настилки и др., и възможността за рециркулация на въздуха от помещенията;
11. 11. вида на източника на топлина/студ и допускане на алтернативи;
12. 12. мястото на източника за топлозахранване (котелна централа или абонатна станция) при отчитане на необходимостта от поддръжка, на достъпа за запълване на резервоарите за гориво и осигуряването на въздух за горивния процес;
13. 13. мястото на източника за студозахранване;
14. 14. мястото и типа на комина, ако е необходим;
15. 15. мястото за резервоари за течно гориво, складове за твърдо гориво и помещения за сгурия;
16. 16. мястото за разширителни съдове, за запълване и дрениране на системите;
17. 17. изискванията, произтичащи от допълнителни системи (за ГВБН и др.), които се предвижда да бъдат обслужвани от проектираната система за топло- и студозахранване;
18. 18. вида на системите по чл. 186 и взаимното им съвместяване като интегрирано решение за осигуряване на параметрите на микроклимата;
19. 19. системите за регулиране и активен контрол на проектираните системи, включително защита от замръзване;
20. 20. трасетата и начина на монтаж на топлопроводите;
21. 21. начините за измерване на разхода на горива и енергии, потребявани в сградата, включително интелигентни измервателни системи, системи за енергиен мониторинг на разхода на енергия и стандартизирани системи за енергиен мениджмънт;
22. 22. режима на експлоатация на системите, включително изисквания за понижено топло- и студоподаване през нощта, прекъснато отопление и резервни помпи;
23. 23. топлинния източник за системите за гореща вода за битови нужди, в т.ч. за оползотворяване на възобновяема енергия;
24. 24. необходимостта от обработка на водата;
25. 25. управлението, поддръжката и експлоатацията на системите и необходимостта от оператор;
26. 26. начините за управление на вентилационните системи, включително аварийна вентилация, за намаляване при необходимост на рисковете от пожар и взрив, както и начините за използване на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината.

(4) Със заданието за проектиране се определя отоплението на стълбищните клетки на жилищни сгради.

(5) При изготвяне на заданието за проектиране може да се избира различна категория за отделно пространство или за цялата сграда по отношение на топлинната среда, качеството на въздуха и акустичната среда. Различна категория може да се избира както за зимни, така и за летни условия.

(6) Когато в заданието за проектиране не се предвижда някое от изискванията по ал. 3, за това изискване се посочва, че същото се изпълнява по начин, който е по преценка на проектанта.

(1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на сгради се проектират като високоефективни системи за захранване на сградите с топлина/студ. При проектиране на системите се отчитат изискванията за: енергийна ефективност в европейското и националното законодателство, напредъкът на технологиите, строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, техническите изисквания за защита от шум на сградите при тяхното проектиране, показателите за шум в околната среда и вредните ефекти от шума върху човешкото здраве, изискванията за носимоспособност и безопасна експлоатация на сградите, недопускането на вибрации, електромагнитни полета, отделянето на вредни вещества и неприятни миризми, които не отговарят на хигиенните изисквания за здравна защита, и опазването на околната среда.

(2) При наличие на техническа възможност, икономическа и екологична целесъобразност системите по ал. 1 се проектират, като се отчитат възможностите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, биомаса и/или усвояване на топлината от отработен въздух от механична вентилация или от друга топлина с установен остатъчен потенциал, отделена в резултат на топлообменни процеси в сградата. Икономическата целесъобразност на проектираните системи се изчислява по методиката, определена с Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

(1) Системите за климатизация се проектират за осигуряване на топлинен комфорт в жилищните сгради и в сградите за обществено обслужване, както и в производствените сгради със специфични технологични изисквания към параметрите на микроклимата.

(2) Системите за климатизация работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и подвижност на въздуха в климатизираните пространства.

(3) За поддържане на температурата и относителната влажност на въздуха в определени граници нагнетяваният въздух се загрява или охлажда, овлажнява или изсушава. Когато не се изисква едновременно поддържане и на двата параметъра, броят на четирите термодинамични въздухообработващи процеса се намалява на два или три.

(1) Системите за отопление в зависимост от тяхното предназначение и изискванията, които се определят към тях, се разделят на групи, както следва:

1. 1. първа група - системи с повишени изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сгради, при които спадането на температурата води до недопустими експлоатационни загуби или в които не се допуска спадането на температурата по технологични причини;
2. 2. втора група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 35 h (0,4 %);
3. 3. трета група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 88 h (1 %).

(2) Системите за вентилация и климатизация в зависимост от тяхното предназначение и изискванията, които се определят към тях, се разделят на групи, както следва:

1. 1. първа група - системи с повишени изисквания, които осигуряват нормираните параметри и чистотата на въздуха в работните помещения, за които технологични изисквания не допускат промяната им;
2. 2. втора група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 35 h (0,4 %);
3. 3. трета група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 88 h (1 %);
4. 4. четвърта група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 176 h (2 %) - само през летния период.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Изчислителните параметри на външния въздух за проектиране на системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради се определят съгласно приложение № 11, табл. 1 и 2.

(2) За населени места, които не са посочени в приложение № 11, табл. 2, изчислителните параметри на външния въздух се приемат както тези на близко намиращи се населени места с приблизително еднакви географски и климатични особености.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Системите за отопление, вентилация и климатизация на сгради осигуряват параметрите на микроклимата, както следва:

1. 1. в сгради за обществено обслужване, за които няма специфични изисквания за проектиране, и в жилищни сгради - съгласно приложение № 12, табл. 1 и/или приложение № 18;
2. 2. в сгради за обществено обслужване в областта на образованието, културата и здравеопазването - в съответствие с изискванията на тази наредба, с отчитане на специфичните изисквания на технологичното задание и на нормативните актове за проектиране на този вид сгради;
3. 3. в производствени сгради - съгласно технологичното задание или по приложение № 12, табл. 2.

(2) Чистотата на въздуха трябва да отговаря на граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното място при спазване изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ, бр. 8 от 2004 г.).

(1) В сградите за обществено обслужване с РЗП, по-голяма от 50 m2, в производствените и спомагателните помещения, в които пребивават хора не по-малко от четири месеца през зимния период независимо от ежедневния им часов престой в сградите, както и в помещенията, за които поддържането на определена температура е необходимо поради технологични изисквания, задължително се проектира система за отопление, осигуряваща нормираната температура на въздуха през отоплителния период.

(2) Проектирането на системи за отопление в жилищни сгради с РЗП, по-голяма от 50 m2, е задължително, когато в сградата или в отделни части от нея се предвижда отоплението на повече от едно помещение да се осигури чрез система с общ генератор на топлина и отоплителни тела, свързани с тръбна мрежа.

(1) Локално (местно) отопление се предвижда за отделни помещения, които:

1. 1. ще се отопляват повече от 1/3 от времето на експлоатационния им режим през отоплителния период независимо от това, дали съседни на тях помещения се отопляват през същия период;
2. 2. са в жилищни сгради с РЗП, по-малка от 50 m2;
3. 3. са в жилищни сгради с РЗП, равна или по-голяма от 50 m2, и не се предвижда помещенията да бъдат отоплявани от система с общ генератор на топлина и отоплителни тела, свързани с тръбна мрежа.

(2) Отоплението по ал. 1 може да се осъществи с индивидуални отоплителни уреди, потребяващи енергия, като в този случай не се изисква проект.

(3) Допуска се отоплението на сгради да се проектира и изпълни с автономни климатизатори или със система от климатизатори с едно външно и с повече от едно вътрешни тела при спазване на условието по чл. 206б.

(4) За недопускане на вреден шум и вибрации, пренасяни чрез конструкцията в резултат на неправилен монтаж, на други вредни въздействия върху здравето на обитателите, както и на въздействия за разрушаване на завършващия слой или нарушаване на архитектурния вид на фасадите на сградите проектите на нови сгради включват задължително детайли за:

1. 1. начина на монтаж на външните тела на климатизаторите, когато със заданието за проектиране се предвижда този начин на отопление/охлаждане;
2. 2. организирано отвеждане на конденз от всички локални климатизатори.

(5) При наличие на техническа възможност изискванията по ал. 4 се спазват и при извършване на основно обновяване, основен ремонт или реконструкции на съществуващи сгради.

(6) Автономните климатизатори и слънчевите колектори, когато са монтирани по фасадите и покривите на сгради, не се считат за издатини по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ.

(1) Системата за централно отопление за различните видове сгради се избира със заданието за проектиране в зависимост от функционалното предназначение на сградите.

(2) Централни или локални системи за отопление, както и техни основни ремонти, реконструкции и обновяване, доколкото това е технически възможно и икономически целесъобразно, се проектират при отчитане възможностите за прилагане на:

1. 1. децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници;
2. 2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
3. 3. централизирани и локални системи за производство на топлина/студ, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;
4. 4. термопомпи.

(1) Лъчисто отопление с открити лъчители се изпълнява в промишлени халета, спортни зали и открити обекти.

(2) Вградени системи с вода за отопление и охлаждане на повърхнини в сгради се проектират така, че да отговарят на изискванията на БДС EN 15377.

(1) Конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода в нови сгради се проектират с максимална температура на топлоносителя на входа на системата 60 °С. По-висока максимална температура на топлоносителя на входа на системата се допуска, когато е предвидено със заданието за проектиране и в него са изложени съответните мотиви за това.

(2) Условието по ал. 1 се изпълнява и при извършване на основен ремонт, основно обновяване или реконструкция на конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода при наличие на техническа възможност за изпълнението и при доказана ефективност при проектирането. Във всички случаи, в които изчисленията не доказват ефект от прилагане на условието по ал. 1, проектирането се осъществява в границите на параметрите на съществуващата система.

(1) Изчислителният брой на необходимите конструктивни единици се закръглява до следващото по-голямо цяло число.

(2) Допуска се закръгляване към по-малко цяло число, при условие че това намаляване не превишава 10% от отоплителния товар на помещението.

(1) Отоплителните тела се разполагат на външните ограждащи конструкции, като се дава предпочитание на подпрозоречните площи.

(2) При необходимост се допуска предвиждане на отоплителни тела и на вътрешните ограждащи елементи.

(1) Отоплителните тела се монтират открито или в ниша, когато това се изисква със заданието за проектиране.

(2) Нишата по ал. 1 е най-малко с 300 mm по-дълга, а височината й е най-малко със 135 mm по-висока от височината на тялото.

(1)(Предишен текст на чл. 223 - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Към всяко отоплително тяло се предвижда ръчна или термостатична спирателно-регулираща арматура съгласно заданието за проектиране.

(2)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) За сградите, които подлежат на задължително сертифициране по реда на ЗЕЕ, към всяко отоплително тяло и към група от последователно свързани отоплителни тела с индивидуално захранване с топлоносител се предвижда термостатична спирателно-регулираща арматура.

(1) Отоплителни тела конвективен тип (радиатори, тръбни регистри, конвектори и др.) се предвиждат за помещения с височина до 5 m.

(2) За помещения, представляващи малък дял от застроения обем на сградата, се допуска отклонение от изискването по ал. 1.

(3) Отоплителни тела конвективен тип могат да се предвиждат самостоятелно и едновременно с въздушно отопление, когато е необходимо да се компенсира охлаждащият ефект на студените ограждащи елементи, намиращи се на разстояние, по-малко от 3 m, от постоянните работни места.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Тръбната мрежа - разпределителна и събирателна, се проектира така, че да осигурява за отделните потребители топлоносител в количество и с параметри, позволяващи постигане на проектните температури в помещенията при минимален разход на енергия.

(2) Инсталацията се разделя на отделни клонове в зависимост от експлоатационния режим на помещенията.

(3) Самостоятелни клонове се предвиждат за:

1. 1. отделни сгради, захранвани от общ топлоизточник;
2. 2. отделни секции или етажи от сграда;
3. 3. различни видове отоплителни инсталации в сгради;
4. 4. въздухонагреватели към вентилационните и климатичните инсталации;
5. 5. водонагреватели за битови нужди;
6. 6. технологични потребители.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) На всеки клон на мрежата се предвиждат спирателна арматура, арматура за балансиране/регулиране, а когато се изисква по задание - и измервателна арматура.

(1) При централизирано топлоснабдяване отоплителната инсталация се свързва към външната топлопреносна мрежа чрез абонатна станция по индиректна схема.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Топлоподаването за сградите се осъществява при активен контрол на потреблението на топлина, а когато е предвидено със заданието за проектиране, се предвиждат системи за автоматично регулиране и управление на разхода на енергия, които целят икономия на енергия.

(3)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) В нови многофамилни жилищни сгради се предвижда измерване на разхода на енергия за отопление за всеки самостоятелен обект с жилищно и нежилищно предназначение в сградата.

(4)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) При сгради със смесено предназначение системите за отопление се проектират така, че да позволяват индивидуално отчитане на разхода на топлина за отделните части с различно предназначение.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Тръбната мрежа се проектира от стоманени, медни и пластмасови тръби с доказани параметри за горна граница на температурата, якостни показатели, плътност за дифузия на кислорода и експлоатационен живот (за пластмасовите тръби).

(2) Характеристиките, изискванията, методите за изпитване, производственият контрол на тръбите и съединенията (връзките и фасонните части между тях) се определят в съответствие с техническите спецификации на производителите и указанията за приложението им.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) За цялостно изпразване на системата в най-ниската й част се предвижда изпразнител.

(2) Когато конфигурацията на мрежата не позволява нейното изпразване от едно място, се предвиждат изпразнители за отделни зони.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Разпределителните мрежи се проектират с наклон, позволяващ безпрепятствено отделяне на въздуха от системата и изпразването й. Минималните наклони са:

1. 1. за главните хоризонтални клонове - 0,003 m/m;
2. 2. за отклоненията от главните хоризонтални клонове и връзките към отоплителните тела - 0,005 m/m, но не по-малко от 10 mm за цялата им дължина;
3. 3. за кондензните линии - 0,001 m/m.

(2) Допуска се проектиране на хоризонтални клонове без наклон при скорост на топлоносителя (вода), по-голяма от 0,2 m/s.

(1) Топлинните удължения на тръбите се поемат чрез естествена компенсация.

(2) Когато естествена компенсация не може да бъде осигурена, се предвиждат компенсаторни устройства, без да се нарушава функционалното предназначение на помещенията.

(1) При оразмеряването на тръбите на отоплителни инсталации с принудителна циркулация диаметрите на тръбните участъци на инсталацията се определят въз основа на топлинното им натоварване и приетата скорост на топлоносителя.

(2) При оразмеряването на отоплителни инсталации с принудителна циркулация, работещи с топлоносител вода, се отчита и гравитационното налягане в зависимост от вида на системата.

(3) Допуска се гравитационният напор да не се отчита, когато той е до 10% от налягането на циркулационната помпа.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Принудителният напор в системите с индивидуални или индиректно свързани котелни към външната топлопреносна мрежа се създава от циркулационни помпи.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) При отворен разширителен съд циркулационните помпи се монтират на подаващия или връщащия тръбопровод на системата в близост до топлинния източник извън връзките му с разширителния съд.

(3) Когато циркулационната помпа е монтирана на връщащия тръбопровод при отворен разширителен съд, разликата в нивата между отоплителните тела в най-горния етаж и в средата на разширителния съд трябва да е по-голяма от напора на помпата.

(4) При затворен разширителен съд помпата се монтира след мястото на свързване на съда към връщащия тръбопровод.

(5) Резервна циркулационна помпа, успоредно свързана с основната помпа, се проектира, ако се изисква със заданието за проектиране.

(6) При избора на циркулационните помпи се отчитат:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) схемата на системата с разположението на помпите, включително резервните помпи;
2. 2. характеристиката на помпите и оптималният им обхват на приложение;
3. 3. възможността за работа с променлив дебит на топлоносителя;
4. 4. минимизирането на потребената електрическа енергия;
5. 5. осигуряването на ниско шумово ниво;
6. 6. автоматичното рестартиране след спиране на тока;
7. 7. изключването на възможността за поява на кавитация.

(1) Вертикалните клонове, връзките към отоплителните тела при двутръбни отоплителни инсталации и отклоненията към етажните разпределителни табла при комбинирани хоризонтални отоплителни инсталации се предвиждат за открит монтаж.

(2) За отделни обекти, уникални сгради, паметници на културата и др. се допуска скрит монтаж, ако се изисква със заданието за проектиране.

(1) Стоманените топлопроводи се защитават срещу корозия в зависимост от агресивността на средата.

(2) Върху топлопроводите се предвижда топлоизолация с дебелина в зависимост от топлопроводността на изолационния материал и температурата на топлоносителя, устойчива на топлина и влага, с необходимата механична якост и технологичност при полагане и ремонт, отговаряща на изискванията на БДС EN 12828, както следва:

1. 1. на всички участъци на разпределителните мрежи;
2. 2. при монтаж в неотоплявани помещения и когато съществува опасност от замръзване на топлоносителя;
3. 3. при монтаж в принудително охлаждани помещения;
4. 4. при необходимост да се ограничат топлинните загуби и да се запази определена температура на топлоносителя при транспортирането му;
5. 5. при монтаж в помещения, в които наличието на горещи повърхнини е недопустимо;
6. 6. при монтаж в застрашени от прегряване помещения;
7. 7. при топлоносител с температура над 100°C и при възможност за контакт с горещите повърхности на хора, животни и растения;
8. 8. при монтаж на вертикални клонове в инсталационни шахти;
9. 9. при отклонения от вертикални клонове към етажни разпределителни табла.

(3) За предпазване от механични, химични и други въздействия, както и поради естетични съображения, в зависимост от предназначението и мястото на монтажа, върху изолацията се полага защитно покритие, с характеристики, определени с инвестиционния проект.

(1) Двутръбни отоплителни инсталации с естествена или принудителна циркулация с долно или горно разпределение се проектират за всички видове сгради.

(2) Допуска се проектиране на двутръбни отоплителни инсталации по попътна схема (Тихелман), когато това е предвидено със заданието за проектиране.

(1) При гравитационно отопление максималното разстояние по хоризонтала между котела (топлообменника) до най-отдалечения вертикален клон е 60 m, като височината между средата на котела или топлообменника и височината на най-ниско разположените отоплителни тела (hmin) е най-малко 3 m.

(2) За разстояния по хоризонтала до 20 m hmin е 2 m.

(3) За разстояния по хоризонтала от 20 до 60 m hmin се определя чрез линейна интерполация.

(4) За етажни отоплителни инсталации се допуска котелът (топлообменникът) да се разполага на същото ниво с отоплителните тела.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Разпределителната и събирателната тръбна мрежа и вертикалните клонове, захранващи апартаментните абонатни станции и/или разпределителните табла за хоризонталните кръгове на отделните етажи, се проектират в съответствие с изискванията на раздел III от тази глава.

(2) Хоризонталните кръгове между разпределителното табло и отоплителните тела се проектират по двутръбна или еднотръбна схема.

(1) Хоризонталните кръгове се обезвъздушават през автоматични или ръчни обезвъздушители, монтирани на отоплителните тела съгласно указанията на производителите.

(2) Разпределителните табла се обезвъздушават през автоматични обезвъздушители, монтирани на разпределителния и събирателния колектор.

(1) Разпределителното табло се разполага в шкафове с размери в зависимост от броя на разклоненията и се комплектува със:

1. 1. разпределителен и събирателен колектор;
2. 2. автоматични обезвъздушителни вентили;
3. 3. дренажни вентили;
4. 4.(изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) спирателни вентили най-малко на входа на разпределителния колектор и на изхода на събирателния колектор.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) В сгради в режим на етажна собственост, както и в сгради с повече от един собственик, на всяко топлинно разпределително табло се монтира топломер със спирателна арматура преди и след него.

(3)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Допуска се, когато в един самостоятелен обект е предвидено повече от едно топлинно разпределително табло и таблата са свързани последователно, да се монтира само един топломер със спирателна арматура преди и след него.

(1) Нагревателният елемент в системите за подово отопление се изпълнява съгласно БДС EN 1264-1.

(2) Конструкцията на нагревателния елемент се проектира съгласно БДС EN 1264-4.

(1) Топлоизлъчващите повърхнини се разполагат в близост до ограждащите конструкции с най-големи топлинни загуби.

(2) Разстоянието между топлоизлъчващата повърхност и външните стени е не по-малко от 0,3 m.

(1) Специфичният топлинен поток от пода се определя съгласно БДС EN 1264-2 в зависимост от конструктивните и експлоатационните параметри.

(2) Топлоотдаването от нагревателния елемент не трябва да надвишава стойностите на граничната плътност съгласно приложение № 14.

(1) Температурният пад на топлоносителя за едно помещение не трябва да надвишава 5 К.

(2) Максималната температура в топлоразпределителния слой около отоплителните тръби не трябва да надвишава стойностите съгласно БДС EN 1264-4.

(1) Повърхностната температура на охлаждащите подове и тавани е по-висока от температурата на оросяване на въздуха в помещението.

(2) Максималният температурен пад на охлаждащата вода е 3 К.

(1) Отопление с открити лъчители се предвижда за производствени помещения, складове с голяма височина, оранжерии, помещения за отглеждане на животни, спортни зали, плувни басейни, открити ресторанти, за топене на сняг и лед и др. при спазване на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Отопление с открити лъчители не се допуска в производствени помещения, в които се отделят леснозапалими или избухливи вещества, както и газове, пари и прах, които могат да се разградят до токсични вещества.

(1) Откритите лъчители се подреждат така, че да се осигурява равномерно облъчване на отопляваните помещения в работната зона.

(2) Височината на окачване на откритите лъчители се определя в съответствие с местоположението на подемно-транспортните съоръжения.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) В помещения с открити лъчители, работещи с газ, се предвижда система за вентилация за контролиране на концентрацията на продуктите от изгарянето и на относителната влажност на въздуха.

(2) Необходимият за горенето въздух се осигурява независимо от начина на отвеждане на продуктите на горенето.

(1) Отоплителните инсталации с топлоносител пара с ниско налягане се проектират за обектите съгласно чл. 214.

(2) Отоплителните инсталации се проектират с топлоносител пара с ниско налягане - до 0,07 МРа.

(1) Минималното налягане на парата в топлоизточника или след редуцирвентила при отопление с пара с ниско налягане се определя в зависимост от хоризонталното разстояние до най-отдалеченото отоплително тяло съгласно приложение № 15.

(2) Когато освен за отопление парата се използва и за други цели (в кухни, перални и др.), нейното налягане се предвижда да е от 0,05 до 0,07 MPa.

(1) След отоплителните тела, работещи с пара с ниско налягане, се предвиждат индивидуални кондензоотделители.

(2) Допуска се отделяне на кондензат с общ кондензоотделител от група отоплителни тела, работещи с пара, при еднакви параметри.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) За системи, при които кондензатът не може да се върне в котела по гравитачен начин, се проектира кондензен резервоар с работен обем, равен на количеството кондензат, получено за един час работа на инсталацията.

(2) За подхранване на котлите се предвиждат кондензни помпи, разположени по-ниско от кондензния резервоар и оразмерени за дебит, осигуряващ изчерпването на резервоара за 12 - 20 min.

(1) Отворените разширителни съдове се разполагат над топлообменниците. При невъзможност за осигуряване на такова разполагане се допуска изместването им по хоризонтала, което не трябва да е по-голямо от 10 пъти дължината на участъка на предпазната възходяща тръба от присъединяването към топлообменника до първото коляно.

(2) Отворените разширителни съдове се монтират над нивото на най-горните отоплителни тела, над разпределителната и събирателната мрежа.

(1) Затворените разширителни съдове се предвиждат в близост до котлите (топлообменниците).

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Допуска се при доказана необходимост затворените разширителни съдове да се разполагат на други места по височината на тръбната система.

(1) Между разширителния съд и котела (топлообменника) не се допуска монтаж на спирателни и регулиращи органи, включително бленди или други устройства, стесняващи сечението на тръбите, които могат да станат причина за прекъсване на връзката между тях. Колената на тръбите са с радиус на закръгляване, по-голям или равен на три пъти диаметъра на тръбите.

(2) Предпазните тръби на отворените разширителни съдове се оразмеряват съгласно БДС EN 12828.

(3) Предпазните тръби и разширителните съдове се защитават срещу замръзване.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Всички помещения, в които пребивават хора, или когато има изисквания на технологичен процес, се предвиждат с естествена, механична или комбинирана вентилация. В случаите, в които се предвижда механична или комбинирана система за вентилация, се изработва проект.

(2) Естествена или комбинирана (механична и естествена) вентилация се проектира в случаите, когато е възможно и се допуска естествена вентилация за подаване или изсмукване на въздуха.

(3) За помещенията без директно проветряване се предвижда механична вентилация.

(1) Не се допуска обединяването в обща вентилационна система на помещения, в които се отделят опасни вещества, неприятни миризми и др., с помещения със значително по-ниска степен на замърсяване.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Системите за вентилация в жилищни сгради, общежития и хотели се отделят от системите за вентилация в помещенията, предназначени за детски заведения, магазини, аптеки, кабинети, ателиета и др., ако такива системи са проектирани в една сграда.

(3)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Помещения в жилища може да се вентилират с пресен въздух по механичен начин чрез вентилационни агрегати за жилищни помещения (ВАЖ) със или без въздухопровод, които имат висока енергийна ефективност и отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1253/2014 на Комисията от 7 юли 2014 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на вентилационни агрегати. За монтирането на ВАЖ в жилища без въздухопровод не се изисква проект, когато агрегатите имат оценено съответствие съгласно изискванията на Директива 2009/125/ЕО и специфично енергопотребление, изчислено в съответствие с приложение VIII от Регламент (ЕС) № 1253/2014.

(1) Граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното място се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, а на опасни вещества във външния въздух - съгласно Наредба № 14 от 1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ, бр. 88 от 1997 г.).

(2) Действителната концентрация на опасните вещества във външния въздух се определя от упълномощен орган чрез непосредствено измерване.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) При доказана техническа и икономическа целесъобразност към системите за вентилация и/или климатизация се предвиждат съоръжения за оползотворяване на топлината от изхвърляния въздух (съоръжения за рекупериране на топлина). Средната сезонна стойност на температурния коефициент на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори "въздух-въздух") на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 % при изпълнение на условието: ?r,min ? 70% .

(2) Не се допуска оползотворяване на отпадна топлина от въздух, съдържащ пари от масла, мазнини или взривоопасни и пожароопасни вещества, без да бъдат взети мерки за отстраняването им.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Не се допуска предвиждането на регенератори, които не изключват възможността от проникване на опасни вещества от отработения в чистия въздух при системи, обслужващи помещения с повишени хигиенни изисквания.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Аварийна вентилация се проектира за помещения, в които е възможно внезапно постъпване на опасни вещества (токсични, запалими или взривоопасни), които при нормален режим на работа системата за вентилация не може да отведе в допустимото време за възстановяване на концентрацията им във въздуха в нормални граници.

(2) Постъпване на компенсиращ въздух се предвижда през прозорци, врати или специално предвидени за целта строителни отвори.

(3) Допуска се нарушаване на проектните параметри на микроклимата при действието на аварийната вентилация, с изключение на случаите, когато по технологични причини е недопустимо временното нарушаване на температурно-влажностния режим.

(4) Необходимият въздухообмен за аварийната вентилация се определя с техническото задание.

(5) Аварийната вентилация се проектира при спазване изискванията на нормите за пожарна и аварийна безопасност.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Агрегатите и съоръженията за системите за вентилация и климатизация се предвиждат в самостоятелни, заключващи се помещения със светла височина, по-голяма с най-малко 0,8 m от светлата височина на най-високото съоръжение, но не по-малка от 2,2 m, с удобен достъп, когато се намират в сградата. Машинните помещения се измазват гладко и се боядисват с трайна боя.

(2) Минималната широчина на проходите за преминаване и обслужване между съоръженията и стените на помещението се определя в съответствие с изискванията за обслужване на съоръженията, като тя не може да е по-малка от 0,8 m.

(3) За съоръжения, монтирани извън сградата (покрив, двор), се осигурява защита срещу нерегламентиран достъп.

(4) За съоръженията за канален монтаж се осигурява достъп за обслужване.

(5)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Когато към съоръженията на системите за вентилация и климатизация има водни серпентини, в помещението се предвижда възможност за тяхното източване.

(1) Допуска се проектиране на аерация, комбинирано с местни смукателни или зонални общообменни вентилационни системи.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Не се допуска проектиране на аерация, ако в помещенията са предвидени климатични или общообменни вентилационни системи за целия им обем.

(1) Естествена вентилация се проектира при спазване изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 51 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1999 г.; доп., бр. 73 от 1999 г. и бр. 93 от 2003 г.) и на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа.

(2) Не се допуска аерация при свободно отделяне на опасни вещества в помещението.

(1) Изходящите аерационни устройства се разполагат на височината на разтваряне на топлинната струя (обикновено на покрива).

(2) Допуска се при топлинен товар до 50 W/m3 изходящите аерационни отвори да се разполагат максимално високо на страничните фасади.

(1) Необходимото количество (дебитът) пресен въздух, подаван в помещения, в които въздухът се замърсява само вследствие на пребиваващите в него хора, се определя съгласно приложение № 18 или приложение № 12.

(2) Когато с директно проветряване не могат да се осигурят хигиенните норми за кратността на обмяната на въздуха в помещенията на жилищата, се проектира и изпълнява механична система за вентилация или климатизация съгласно изискванията на тази наредба.

(3) При проектирането на механична система за вентилация или климатизация на нежилищни сгради се спазват изискванията на БДС EN 13779.

(1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Отворите за отработения въздух от системите за климатизация и системите за общообменна вентилация се разполагат над билото на сградите, като се отчитат височината и разположението на съседните сгради. Правилата за разполагане на отворите за засмукване на пресен въздух и на отворите за изхвърляне на отработения въздух, както и минималните препоръчителни разстояния между отворите за засмукване на пресен въздух и за изхвърляне на отработен въздух съгласно БДС EN 13779 са дадени в приложение № 28.

(2) Допуска се отворите по ал. 1 да се разполагат по стените на сгради, когато те са изцяло климатизирани, като се отчита разположението на съседните сгради.

(1) Не се допуска рециркулация на въздуха от помещения, когато в тях се отделят:

1. 1. химични агенти съгласно Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа;
2. 2. биологични агенти съгласно Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (ДВ, бр. 105 от 2002 г.);
3. 3. силно изразени миризми.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Не се допуска рециркулация на въздуха в помещения с категория на производство Ф5А и Ф5Б съгласно нормите за пожарна и аварийна безопасност.

(3) Не се допуска рециркулация на въздуха от помещения, в които се пуши.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Отделни спомагателни и обслужващи помещения, като кухни, тоалетни, бани, помещения за пране и др. в жилищни сгради без възможност за директно проветряване, се вентилират чрез централна или локална смукателна вентилация.

(2) Дебитът на изсмуквания въздух се определя съгласно приложение № 19.

(1) Въздушните душове се проектират само на пресен въздух, с частична рециркулация на въздух от помещението или с пълна рециркулация.

(2) Въздушни душове с пълна рециркулация се проектират за случаите, когато опасните вещества в работната зона са под граничната концентрация.

(1) Местна смукателна вентилация се проектира за отстраняване на опасни вещества и топлина непосредствено от мястото им на отделяне.

(2) Местните смукатели отговарят на следните основни изисквания:

1. 1. конструкцията им е проста, ефективна, има малко аеродинамично съпротивление, не пречи на нормалния технологичен процес и осигурява достъп за монтаж, демонтаж и ревизия;
2. 2. смукателят е максимално приближен до източника на опасни вещества и по възможност най-пълно го изолира от околния въздух;
3. 3. засмуканият замърсен въздух не преминава през зоната на дишане на хората;
4. 4. опасните вещества се улавят при възможност в посоката на тяхното естествено движение.

(1) Смукателните чадъри се предвиждат при едновременно отделяне на топлина и слаботоксични газове и пари, когато работникът не се навежда над източника на опасни вещества и над източника има достатъчно устойчив конвективен поток с осова скорост в равнината на смукателния отвор на чадъра не по-малка от 1 m/s.

(2) Смукателните чадъри се разполагат над източника на опасни вещества, като се:

1. 1. проектират с централен ъгъл на разтваряне между 45 и 60° и смукателният отвор покрива в план източника на вредности;
2. 2. предвиждат на височина, която позволява безпрепятствено обслужване на технологичното съоръжение (обикновено на 1,8 - 2 m от пода).

(3) Страната на чадъра трябва да е по-голяма от най-големия размер на топлинната струя в равнината на смукателния отвор, а дебитът на засмукания въздух - с 15 до 20% по-голям от дебита на струята.

(4) При проектиране на чадъри над източници с незначително топлоотделяне или при отсъствие на топлоотделяне дебитът на засмукания въздух се определя с оглед избягване разнасянето на опасните вещества от околните течения при най-неблагоприятните условия.

(5) При опасност от проникване на опасни вещества покрай ръбовете на чадъра се използват реформирани чадъри със смукателен процеп по периметъра.

(6) При отвори на пещи, сушилни и др. се използват чадъри козирки за улавяне на излизащите горещи газове, пари и други опасни вещества.

(1) Бордовите смукатели се предвиждат при вани за течности, които отделят опасни вещества и на които по технологични съображения повърхността на ваната трябва да остане открита.

(2) Еднобордови смукатели се предвиждат за вани с широчина до 0,5 m и се допускат за вани с широчина до 0,8 m, когато няма възможност да се предвидят двубордови смукатели.

(3) Двубордови смукатели се предвиждат при вани с широчина до 1,4 m, а когато технологичните условия позволяват, се предвиждат околовръстни смукатели.

(4) Конструкцията на смукателите трябва да осигурява равномерно засмукване по дължината на процепа.

(1) Странични смукатели се предвиждат за съоръжения, образуващи незначителен конвективен поток и над които по технологични изисквания не може да се монтира смукателен чадър.

(2) Дължината на страничния смукател е по-голяма от дължината на източника, а дебитът на засмукания въздух се определя в зависимост от количеството конвективна топлина, отделена от източника, от широчината му и разстоянията между него и смукателя.

(1) Смукателни маси се предвиждат, когато отделянето на опасните вещества не е съпроводено със значителен конвективен поток.

(2) Размерите на масата се определят съобразно технологичните изисквания, а плотът на масата се изпълнява решетъчен или в него се оставят смукателни отвори.

(3) Източникът на опасни вещества се проектира така, че разстоянието до равнината на смукателната маса е не по-голямо от 10 до 15 cm.

(4) При опасни вещества без отделяне на топлина минималната скорост в габаритната площ на засмукване е 0,4 m/s.

(5) При отделяне на топлина и прах смукателната скорост е 1,5 - 2 пъти по-голяма от скоростта на топлинната струя (собствената скорост на частицата). В тези случаи е целесъобразно да се използват експериментално установени данни.

(1) За полуотворените смукатели, към които спадат смукателните шкафове и камери и полузакрити чадъри, дебитът на засмукването и свързването на смукателния въздухопровод се определят от условието в работните отвори да се осигури скорост, която не допуска излизане на опасни вещества към помещението.

(2) За смукателните кожуси (фасонните приемници) дебитът на засмукване трябва да превишава дебита на замърсената въздушна струя в мястото на отвора.

(1) Смукателните шкафове се проектират с горно, долно или комбинирано засмукване с възможния най-малък работен отвор, който за известни периоди от технологичния процес може да се затваря с вратички или повдигащи се крила, като:

1. 1. горно засмукване се използва за технологични процеси, съпроводени с топлоотделяне;
2. 2. долно засмукване се използва при отделяне на тежки газове без топлина;
3. 3. комбинирано засмукване се използва в случаите, когато се изисква равномерна скорост по цялото сечение на работния отвор; в тези случаи 35 - 40% от общия дебит на въздуха се засмукват през долните отвори.

(2) Дебитът на засмукания въздух се определя по средната смукателна скорост в работния отвор, а когато в шкафа се отделя голямо количество газове, техният обемен дебит се прибавя към определения дебит на въздуха.

(3) При лабораторни химични шкафове, както и когато няма специални указания се приема минимална смукателна скорост 0,4 - 0,5 m/s, като при значителни топлоотделяния в шкафа се извършва проверка по гравитационния напор и се приема по-големият смукателен дебит.

(1) Смукателни камери се предвиждат за технологични процеси с интензивно отделяне на опасни вещества, като работното място може да бъде отвън или вътре в камерата (бояджийски и други камери).

(2) Отворите за засмукване на въздух от камерата се разполагат възможно най-близо до източника на опасни вещества на срещуположната страна на работния отвор.

(3) Смукателната скорост в работния отвор на камерите се приема в зависимост от технологичните условия.

(1) При затворените смукатели мястото на отделяне на опасните вещества се огражда напълно от околното пространство, като се допускат само наблюдателни отвори с минимални размери.

(2) Конструктивното оформяне на затворените смукатели се съобразява с конструктивните и експлоатационните характеристики на съответните машини и съоръжения. Формата на ограждането и мястото на присъединяване на смукателния въздухопровод се избират така, че с минимален дебит на засмукване да се осигури необходимото подналягане по тази част от околната повърхност на ограждането, където има неплътности и отвори.

(3) Дебитът на засмукването от ограждането се определя въз основа на дебита на отделящия се в ограждането газ или въздух, постъпил с внесения материал, общата площ на неплътностите и отворите в ограждането и смукателната скорост на въздуха в неплътностите и отворите.

(4) Смукателната скорост е от 1 до 4 m/s в зависимост от конкретните технологични условия, като се отчита и влиянието на топлинния напор, когато има такъв.

(1) Самостоятелни местни вентилационни системи се проектират, когато различието в режимите на работа на технологичните съоръжения съгласно технологичното задание налага разделянето им.

(2) Не се допуска в една и съща местна смукателна вентилационна система да се обединяват въздушни потоци, които съдържат:

1. 1. вещества, които при химическо съединение или при смесване повишават температурата си, запалват се, избухват или образуват взривоопасна смес;
2. 2. вещества, които при смесване образуват опасни смеси или съединения;
3. 3. взривоопасни или пожароопасни вещества, които се утаяват или кондензират по въздухопроводите и съоръженията.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) В помещения, предназначени за комфортно климатизиране, системите се проектират за поддържане на параметрите на въздуха, на скоростта му в помещенията, на нивото на звуковото налягане и на необходимото количество пресен въздух съгласно приложение № 12.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) В помещения, предназначени за технологично климатизиране (вкл. здравни заведения, музеи и др.), системите се проектират съгласно технологичното задание, като за производствените помещения се спазват изискванията на БДС 14776-87 за оптимални и допустими норми съгласно приложение № 12, табл. 2.

(1) Пречистване на изхвърляния в атмосферата въздух се предвижда, когато се изисква съгласно Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) При издаване на комплексно разрешително по реда на чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда пречистването на изхвърляния в атмосферата въздух от системите за вентилация и аспирация се извършва при спазване на съответните норми за допустими емисии, определени в разрешителното.

(1) Въздухопроводната мрежа се проектира с въздухопроводи от:

1. 1. поцинкована ламарина;
2. 2. ламарина от неръждаема стомана или алуминий;
3. 3. листова стомана;
4. 4. каширани двустранно с алуминиево фолио плоскости от твърд изолационен материал, от които на място се изработват въздухопроводите;
5. 5. пластмаси (поливинилхлорид, полиетилен, полипропилен, полиестер, усилен със стъклени влакна и поликарбонати);
6. 6. гъвкави канали.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Въздухопроводите, които са компонент на системите за аварийно вентилиране, се предвиждат и изпълняват в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.).

(1) Формата на напречното сечение на въздухопроводите се избира съобразно технико-икономическите, конструктивните и естетическите изисквания.

(2) Когато съобразно конструктивни или естетически изисквания е невъзможно използването на въздухопроводи с кръгло сечение, се избират въздухопроводи с правоъгълно, овално или друго сечение, като се дава предпочитание на форма, близка до квадратната.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Въздухопроводите за системи за обезпрашаване се проектират с кръгло сечение.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Въздухопроводите за нискоскоростни системи за вентилация и климатизация се проектират за препоръчителни и максимално допустими скорости на въздуха съгласно приложение № 21.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Въздухопроводите за високоскоростни системи за вентилация и климатизация се проектират за максимално допустимите скорости на движение на въздуха в тях съгласно приложение № 22.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) За местни смукателни системи за обезпрашаване скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите се определя съгласно приложение № 23.

(1) Загубите на налягане на разклоненията се изравняват до разлика 15% чрез подходящ избор на диаметрите (еквивалентните диаметри) при скорости на въздуха във въздухопроводите, по-малки от максимално допустимите скорости.

(2) При невъзможност за изравняване на налягането чрез промяна на диаметрите се предвиждат регулиращи органи.

(1) Машините и съоръженията се разполагат върху фундаменти, които се проектират при спазване изискванията на нормите за проектиране на фундаменти, подложени на динамични натоварвания от машини.

(2) Машините и съоръженията се свързват към тръбопроводната мрежа с гъвкави връзки.

(3) За недопускане на предаване на вибрации и структурен шум по топлопроводите се предвиждат антивибрационни подложки и опори, а при преминаването им през стени, междуетажни плочи и други строителни елементи - антивибрационни обвивки.

(1) Намаляването на нивото на аеродинамичните шумове се постига чрез:

1. 1. естествено шумозаглушаване в елементите на въздухопроводната мрежа;
2. 2. вграждане на шумозаглушители във въздухопроводната мрежа към и от помещенията, както и на местата на засмукване на пресен въздух и на изхвърляния въздух (при необходимост).

(2) За увеличаване на шумопоглъщащата способност на въздухопроводите и на техните елементи се допуска вътрешното им облицоване с шумопоглъщащи материали.

(3) Вградените шумозаглушители се оразмеряват за остатъчното звуково налягане след естественото шумозаглушаване в елементите на въздухопроводната мрежа до постигане на допустимите нива в помещенията, определени съгласно чл. 366.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) За контрол на работата на системите за топлоснабдяване и за поддържане на параметрите на микроклимата се предвиждат показващи и сигнализиращи прибори.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) За отчитане и анализ на работата на системите се предвиждат прибори, които съхраняват регистрираната от тях информация.

(3) При опасност от авария, брак на продукцията или нарушаване на технологичния процес се предвиждат сигнализиращи прибори.

(1)(Предишен текст на чл. 375, изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Измерване на разхода на енергоносители по видове горива и енергии, както и автоматично регулиране на топло- и студоподаването се предвиждат със заданието за проектиране за всички нови сградни за:

1. 1. системи за отопление, като се приема местно, зонално или централно регулиране съгласно БДС EN 12828;
2. 2. системи за общообменна вентилация и климатизация, в т.ч. за: а) регулиране на температурата и относителната влажност (когато се изисква със заданието) на въздуха в помещенията и/или за подавания в тях въздух; б) регулиране на отношението пресен към рециркулационен въздух; в) защита срещу замръзване на калориферите, работещи с външен въздух; г) регулиране на температурата на въздуха в помещенията в зависимост от температурата на външния въздух; д) регулиране на СО2 в затворени помещения - за сградите за обществено обслужване съгласно заданието за проектиране;
3. 3. топлообменни (абонатни) станции.

(2)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Измерването на разхода на енергоносители по видове горива и енергии се предвижда за всички съществуващи жилищни сгради и сгради за обществено обслужване при тяхното обновяване и ремонт.

(3)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Измерването и отчитането на топлинна енергия, доставена от топлопреносно предприятие за централно топлоснабдени жилищни сгради, се извършва със средства за измерване за търговско плащане при условията и по реда на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34 от 2007 г.).

(4)(Нова - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) При въвеждане на измерване на разхода на горива и енергии и на системи за активен контрол на топлоподаването и студоподаването се отчита нивото на технологиите и технологичния напредък.

(1) Осезателите за температура и влага се предвиждат на места, които не са изложени на смущаващи въздействия.

(2) Допуска се поставяне на осезатели в рециркулационен въздухопровод, ако параметрите на рециркулационния въздух не се различават от параметрите на въздуха в помещението.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Включването и изключването на системата за аварийна вентилация се предвижда:

1. 1. автоматично;
2. 2. ръчно - във или извън помещението, като пусковите табла се проектират до входа му.

(2)(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) При работа на системата за аварийна вентилация нагнетателните инсталации се изключват чрез блокировка.

(1) С тази наредба се въвеждат разпоредби на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

(2) Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.

(1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване и производството по издаване на разрешение за строеж започват след влизането й в сила.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.

(1) - (21) означения имат следните значения: Qо'; Qв' са максималните часови разходи на топлина съответно за отопление и вентилация, без да се отчитат загубите на топлина в топлопреносната мрежа, W; Qгвмакс; Qгвср - съответно максималният часов и средночасовият разход на топлина за ПГВ, определен за денонощието с най-голяма консумация съгласно т. 3.1.1, без да се отчитат загубите на топлина в топлопреносната мрежа, W; е отношението на средночасовия разход на топлина за БГВ към максимално часовия разход на топлина за отопление, прието за основа при построяване на повишения график (характерно за основните консуматори на дадения район); t1'; t2о' - температурата на мрежовата вода по отоплителен график при изчислителен режим за отопление съответно в подаващата и обратната линия на отоплителната инсталация,°C; t1"; t2в" - температурата на мрежовата вода по отоплителен график при изчислителен режим за вентилация съответно в подаващата и обратната линия на вентилационната инсталация,°C; t1'''; t2о''' - температурата на мрежовата вода в точката на счупване на отоплителния график, съответно в подаващата и обратната линия на отоплителната инсталация,°C; t1л; t3л - температурата на мрежовата вода съответно в подаващата и обратната линия през летния период,°C; t1n''' - температурата на мрежовата вода в подаващата линия в точката на счупване на повишения температурен график,°C; gС.З.; gСЛ - температурата на студената вода съответно през зимния и летния период; gr - температурата на горещата вода, постъпваща в местната система за горещо водоснабдяване,°C; gn - температурата на водата след първата степен на ПГВ в точката на счупване на температурния график, gn = t20" - 5 ; С - специфичната топлина на водата, С = 1,163 W h/kg°C.

(1) Фi = ФT,i + ФV,i , W, където: ФT,i са изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i), W, ФV,i - изчислителните топлинни загуби от вентилация за отопляваното пространство(i), W. 7.1. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ Топлинните загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i) се изчисляват по формулата:

(2) ФT,i = (HT,ie + HT,iue + HT,ig + HT,j) (qint,i + qe), W, където: HT,ie е коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външния въздух, W/K; HT,iue - коефициентът на топлинни загуби през неотоплявани пространства, W/K; HT,ig - коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, разположени върху земята, W/K; HT,ij - коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към съседното пространство, отоплявано със значително по-различна температура (j), т.е.съседни отоплявани пространства в частта от сградата или отоплявано пространство в съседната част от сградата, W/K; qint,i - вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (j), °C; qe - външната изчислителна температура, °C. 7.1.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ. КОЕФИЦИЕНТ НА ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,ie Коефициентът на директни топлинни загуби се отнася за всички елементи на сградата и за линейните топлинни мостове, разделящи отопляваното пространство от околната среда, като стени, подове, тавани, врати, прозорци. Той се изчислява по формулата:

(3) , W/K, където: Ak е площта на елемент от сградата (к), m2; ek, el са корекционните фактори за изложение, които отчитат климатични влияния, като различна изолация, абсорбиране на влагата от елементите на сградата, скорост и температура вятъра, като се приема, че тези влияния не са взети предвид при изчисляване на U стойностите (БДС EN ISO 6946); стойностите на ек и еl са дадени в 10.4.1; Uk е коефициентът на топлопреминаване за елемент на сградата, изчислен съгласно следните стандарти: - БДС EN ISO 6946 - за непрозрачни елементи; - БДС EN ISO 10007-1 - за врати и прозорци; ll - дължината на линеен топлинен мост (l) между вътрешността и околната среда, m; yl - линейният коефициент на топлопреминаване на топлинен мост (l), W/m.K, който може да се изчисли по един от двата начина: - за груба оценка се използват табличните стойности съгласно БДС EN ISO 14683; - изчисляване съгласно БДС EN ISO 10211-2. Табличните стойности на ?l в БДС EN ISO 14683 могат да се използват при подхода "изчисляване на сградата като цяло" и не се прилагат при подхода "стая по стая". Пропорционалното разделяне на ?l стойностите между стаите е по преценка на проектанта. Нелинейните топлинни мостове не се третират в това изчисление. Опростени методи за отчитане на линейните загуби от топлопреминаване За изчисляване на линейните загуби от топлопреминаване може да се използва следният опростен метод:

(4) UKC = UK + ?Utb , W/m2.K, където: UKC е коригираният коефициент на топлопреминаване на елементите на сградата (k), като се имат предвид линейните топлинни мостове, W/m2.K; UK - коефициентът на топлопреминаване за елементите на сградите, W/m2.K; ? Utb - корекционен фактор, който зависи от вида на елемента на сградата, W/m2.K. Нормативни стойности са дадени в 10.4.1. 7.1.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,iue Ако между отопляваното пространство (i) и външната среда (e) има неотоплявано пространство (u), изчислителният коефициент на топлинните загуби (HT,iue) от отопляваното пространство навън се изчислява, както следва:

(5) , където bU е факторът за намаляване на температурата, който отчита температурната разлика между неотопляваното пространство и външната изчислителна температура. Този фактор се изчислява по един от следните три метода: а) ако температурата на неотопляваното пространство qu е приета или изчислена при изчислителни условия, bU се определя по формулата:

(6) ; б) ако стойността на qu е неизвестна, bU се определя по формулата:

(7) , където: Hiu е коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към неотопляваното пространство (u), W/K, като се имат предвид: - топлинните загуби от топлопреминаване (от отоплявано към неотоплявано пространство); - топлинните загуби от вентилация (дебитът на въздуха между отопляваното и неотопляваното пространство); Hue - коефициентът на топлинни загуби от неотопляваното пространство (u) към външната среда (e), W/K, като се имат предвид: - топлинните загуби от топлопреминаване (към външната среда и земята); - топлинните загуби от вентилация (между неотопляваното пространство и външната среда); в) нормативни стойности на bu са дадени в 10.4.2. 7.1.3. TОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,ig Топлинните загуби през подовете и сутеренните стени, директно или индиректно в контакт със земята, зависят от няколко фактора: площта и изложения периметър на подовата плоча, дълбочината на подовата плоча под земното ниво и термичните свойства на земята. Топлинните загуби могат да се изчислят съгласно БДС EN ISO 13370, както следва: - по детайлизиран начин; - по опростения метод показан по-долу; в този случай топлинните загуби през топлинните мостове не са взети предвид. Изчислителният стационарен коефициент на топлинни загуби през под HT,ig от отопляваното пространство (i) към земята (g) се определя, както следва:

(8) ,W/K, където: fg1 е корекционен фактор, зависещ от средногодишното изменение на външната температура; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3; fg2 - температурният фактор, отчитащ разликата между средногодишната температура и изчислителната външна температура; определя се по формулата:

(9) Аk - площта на елемент от сградата (k) в контакт с почвата, m2; Uequiv,k - коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на елемент на сградата (k), W/m2K, изчислен в зависимост от вида на пода (виж фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 6); GW - корекционен фактор, отчитащ влиянието на подпочвените води, което се взема предвид, ако разстоянието между приетото водно ниво и нивото на пода на сутерена (подова плоча) е по-малко от 1 m; този фактор може да бъде изчислен по БДС EN ISO 13370; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3. На фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 7 са дадени стойностите на Uequiv,k за различните видове подове съгласно БДС EN ISO 13370 като функция на U стойностите на елементи на сградата и пространствената характеристика В?. В тези фигури и таблици топлопроводността на почвата е приета ?g = 2 W/m.K, като ефектите на крайната изолация не са взети предвид. Пространствената характеристика В? се определя по следния начин (виж фиг. 2):

(10) , където: Ag е площта на земната основа, m2; за цялата сграда Ag е общата площ на приземния под; за част от сградата Ag е площта на приземния под, която се разглежда; Р - периметърът на земната основа, m; за цялата сграда Р е общият периметър на сградата; за част от сградата Р включва само дължината на външните стени, отделящи разглежданото отоплявано пространство от външната среда. Фиг. 2. Определяне на пространствената характеристика В? В БДС EN ISO 13370 пространствената характеристика В? е изчислена за сградата като цяло. При подхода "стая по стая" тя може да бъде определена по един от следните три начина: - за всички стаи без външните стени, които разделят разглежданото отоплявано пространство от външната околна среда, се използват стойностите на пространствената характеристика В?, изчислени за цялата сграда; - за всички стаи с добре изолиран под (Ufloor < 0,5 W/m2K) се използват стойностите на пространствената характеристика В?, изчислени за цялата сграда; - за всички други стаи пространствената характеристика В? се изчислява поотделно - "стая по стая". Подова плоча на земното ниво Коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на пода на сутерена е даден на фиг. 3 и табл. 4 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика В?. Фиг. 3. Uequiv,bf - стойност за подова плоча върху земя като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В?, m Таблица 4 Uequiv,bf - стойност за подова плоча върху земя като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B? B?, m Uequiv,bf (за z = 0 m), W/m2K без изолация Ufloor = 2,0 W/m2K Ufloor = 1,0 W/m2K Ufloor = 0,5 W/m2K Ufloor = 0,25 W/m2K 2 1,30 0,77 0,55 0,33 0,17 4 0,88 0,59 0,45 0,30 0,17 6 0,68 0,48 0,38 0,27 0,17 8 0,55 0,41 0,33 0,25 0,16 10 0,47 0,36 0,30 0,23 0,15 12 0,41 0,32 0,27 0,21 0,14 14 0,37 0,29 0,24 0,19 0,14 16 0,33 0,26 0,22 0,18 0,13 18 0,31 0,24 0,21 0,17 0,12 20 0,28 0,22 0,19 0,16 0,12 Отопляван сутерен с подова плоча под земното ниво Основата за изчисляване на еквивалентния коефициент на топлопреминаване за отоплявани сутерени частично или изцяло под земното ниво е подобна на тази за подова плоча върху земя, но включва два типа елементи на сградата, т.е. Uequiv,bf - за подови елементи, и Uequiv,bw - за елементи на стената. Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за подовите елементи е даден на фиг. 4 и 5 и табл. 5 и 6 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?. Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за стенни елементи е даден на фиг. 6 и табл. 7 като функция на коефициента на топлопреминаване на стената и дълбочината под земното ниво. За отоплявани сутерени частично под земното ниво топлинните загуби директно към външната среда от тази част на сутерена, която е над земното ниво, се изчисляват съгласно т. 7.1.1 без никакви влияния от земята, като се отчитат само тези части от елементите на сградата, които са над земното ниво. Фиг. 4. Uequiv,bf - стойности за подова плоча 1,5 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика B?, m Таблица 5 Uequiv,bf - стойности за подова плоча 1,5 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B? B?, m Uequiv,bf (за z = 1,5 m), W/m2K без изолация Ufloor=2,0 W/m2K Ufloor=1,0 W/m2K Ufloor=0,5 W/m2K Ufloor=0,25 W/m2K 2 0,86 0,58 0,44 0,28 0,16 4 0,64 0,48 0,38 0,26 0,16 6 0,52 0,40 0,33 0,25 0,15 8 0,44 0,35 0,29 0,23 0,15 10 0,38 0,31 0,26 0,21 0,14 12 0,34 0,28 0,24 0,19 0,14 14 0,30 0,25 0,22 0,18 0,13 16 0,28 0,23 0,20 0,17 0,12 18 0,25 0,22 0,19 0,16 0,12 20 0,24 0,20 0,18 0,15 0,11 Фиг. 5. Uequiv,bf - стойности за подова плоча 3 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В?, m Таблица 6 Uequiv,bf - стойности за подова плоча 3 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B? B?, m Ueqiuv,bf (за z = 3,0 m), W/m2K без изолация Ufloor = 2,0 W/m2K Ufloor = 1,0 W/m2K Ufloor = 0,5 W/m2K Ufloor = 0,25 W/m2K 2 0,63 0,46 0,35 0,24 0,14 4 0,51 0,40 0,33 0,24 0,14 6 0,43 0,35 0,29 0,22 0,14 8 0,37 0,31 0,26 0,21 0,14 10 0,32 0,27 0,24 0,19 0,13 12 0,29 0,25 0,22 0,18 0,13 14 0,26 0,23 0,20 0,17 0,12 16 0,24 0,21 0,19 0,16 0,12 18 0,22 0,20 0,18 0,15 0,11 20 0,21 0,18 0,16 0,14 0,11 Фиг. 6. Uequiv,bw - стойности за стената в отопляваното пространство като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и дълбочината z под земното ниво: а - U - стойности на стената, W/m2K Таблица 7 Uequiv,bw - стойности за стените на отопляван сутерен като функция на коефициента на топлопреминаване през стените и дълбочината z под земното ниво Uwall, W/m2k Uequiv,bw, W/m2K z = 0 m z = 1 m z = 2 m z = 3 m 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,50 0,44 0,39 0,35 0,32 0,75 0,63 0,54 0,48 0,43 1,00 0,81 0,68 0,59 0,53 1,25 0,98 0,81 0,69 0,61 1,50 1,14 0,92 0,78 0,68 1,75 1,28 1,02 0,85 0,74 2,00 1,42 1,11 0,92 0,79 2,25 1,55 1,19 0,98 0,84 2,50 1,67 1,27 1,04 0,88 2,75 1,78 1,34 1,09 0,92 3,00 1,89 1,41 1,13 0,96 Неотопляван сутерен Коефициентът на топлопреминаване през под, разделящ отопляваното пространство от неотопляван сутерен, се изчислява съгласно т. 7.1.2. U стойностите на пода се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение (8) и фактори fg1, fg2 и Gw не се включват). Окачен под Стойностите на коефициента на топлопреминаване на окачен под се изчисляват съгласно т. 7.1.2. U стойностите на окачения под се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение 8 и фактори fg1, fg2 и Gw не се включват). 7.1.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,ij Коефициентът на топлинни загуби HT,ij изразява преминаването на топлина от отоплявано пространство (i) към съседно отоплявано пространство (j) при значително различна температура. Това може да бъде съседна стая вътре в частта от сградата (например баня, стая за медицинско изследване, килер, стая, принадлежаща на съседна част от сградата (апартамент), или стая, намираща се в съседна сграда, която не е отоплявана. Коефициентът на топлинни загуби HT,ij се изчислява, както следва:

(11) , W/K, където: ?ij е факторът за намаляване на температурата, който отчита разликата между температурата на съседното помещение и външната изчислителна температура:

(12) . Нормативни стойности на HT,ij са дадени в 10.4.4. Ак - площта на елемент от сградата(к), m2; Uk - коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (к), W/m2K. Ефектът на топлинните мостове не е взет предвид при тези изчисления. 7.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ Изчислителните топлинни загуби от вентилация на отоплявани пространства се определят, както следва:

(13) , W, където: HV,i е изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/K; qint,i - вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (i), °C; qe - външната изчислителна температура, °C. Изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация на отопляваното пространство се определя, както следва:

(14) , W/K, където: е дебитът на въздуха за отопляваното пространство (i), m3/s; r - плътността на въздуха при qint,i, kg/m3; cp - специфичният топлинен капацитет на въздуха при qint,i, J/kgK. При приемане на константни ? и cp уравнение (14) добива вида:

(15) , W/K, където в случая се изразява в m3/h. Изчислителната процедура за определяне на съответния дебит зависи от избрания случай, т.е. със или без вентилационна система. Без вентилационна система Когато няма вентилационна система, се приема, че приточният въздух е със същите топлинни характеристики както външния въздух. Затова топлинните загуби са пропорционални на разликата между вътрешната изчислителна температура и външната температура на въздуха. От стойностите на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), които се използват за изчисляването на коефициента на загуби на топлина от вентилация, се избира по-голямата стойност между инфилтрационния дебит вследствие дебита през пукнатините и фугите в ограждащите елементи и минималния дебит по санитарно-хигиенни норми:

(16) , m3/h, където: трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.2; трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.1. С вентилационна система Когато има вентилационна система, подаваният въздух е с температура, различна от температурата на външния въздух, и има различни от него стойности на топлинните характеристики. Температурният редукционен фактор се представя, като се вземе предвид разликата между температурата на подавания въздух и външната изчислителна температура. За системи с по-голям дебит на отработения от приточния въздух разликата се покрива от въздух, навлизащ през огражденията на сградата, което също се взема предвид. Уравнението за изчисляване на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), което се използва за определяне на изчислителния коефициент на топлинните загуби от вентилация, е:

(17) , m3/h, където: е инфилтрационният дебит на отопляваното пространство (i), m3/h; - дебитът на приточния въздух за отопляваното пространство (i), m3/h; - дебитът на отработения в повече въздух спрямо приточния въздух за отопляваното пространство (i), m3/h, изчислен съгласно т. 7.2.3.2; fV,i- температурният редукционен фактор, който се определя по следния начин:

(18) ; ?su, i - температурата на приточния въздух в отопляваното пространство (i) (или от централната въздушна отоплителна система, или от съседни отоплявани или неотоплявани пространства, или от външната среда), °C; ако се използва oтпадната топлина, ?su, i може да се изчисли от ефективността на системата; за целта ?su, i може да бъде по-ниска или по-висока от вътрешната температура; трябва да бъде равен или по-голям от минималния дебит съгласно т. 7.2.1. Прецизен метод за изчисляване на дебита на въздуха в сгради е посочен в prEN 13465. Опростени методи за определянето на дебита са дадени в т. 7.2.2 и 7.2.3. 7.2.1. ДЕБИТ НА ВЪЗДУХА За нуждите на хигиената се изисква минимален дебит на пресен въздух. Минималният дебит на въздуха за отопляваното пространство може да се определи по следния начин:

(19) , m3/h, където: nmin е минималната кратност на въздухоoбмена за час, h-1; Vi - обемът на отопляваното пространство (i); изчислява се на базата на вътрешните размери, m3. Нормативни стойности на минималната кратност на въздухообмена са дадени в 10.5.1. Кратностите, дадени в 10.5.1, се основават на вътрешните размери. Ако при изчисленията се използват външните размери, стойностите на дебита, дадени в 10.5.1, ще се умножат със съотношението между външния и вътрешния обем на помещението (приблизително стойността е 0,8). За отворени камини трябва да се вземе предвид по-високият вентилационен поток въздух, необходим за изгарянето. 7.2.2. ИНФИЛТРАЦИЯ ПРЕЗ ОГРАЖДЕНИЯТА НА СГРАДАТА. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК Дебитът на инфилтрирания въздух в отопляваното пространство (i), причинен от вятъра и коминния ефект, може да се изчисли по следния начин:

(20) , m3/h, където: n50 е кратността на въздухообмена при разлика в наляганията във и извън сградата 50 Pa, h-1, като се отчита и ефектът на входовете за въздух; ei- коефициентът за защитеност; ei е височинен корекционен фактор, който отчита нарастването на скоростта на вятъра в зависимост от височината над земното ниво. Множителят "2" в уравнение (20) е заложен, тъй като n50 стойности са дадени за цялата сграда. При изчисляването трябва да се вземе предвид най-лошият случай, в който въздухът от инфилтрация навлиза от едната страна на сградата. Стойността на ще бъде равна или по-голяма от нула. Нормативни стойности за различни конструкции на сгради са дадени в 10.5.2, 10.5.3 и 10.5.4. 7.2.3. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК ОТ ВЕНТИЛАЦИОННАТА СИСТЕМА 7.2.3.1. Приточен дебит Ако вентилационната система е непозната, загубите от вентилация се изчисляват както за инсталация без вентилационна система. Ако вентилационната система е позната, приточният дебит на въздуха на отопляваното пространство (i) се изчислява от проектанта при оразмеряване на вентилационната система. Ако постъпващият въздух е от съседните стаи, той има топлинните характеристики на тези стаи. Ако постъпващият въздух навлиза през канал, той обикновено е загрят. И в двата случая въздушният поток ще бъде определен и подходящият дебит ще бъде изчислен за разглежданите стаи. 7.2.3.2. По-голям дебит на отработения въздух от приточния При по-голям дебит на отработения въздух от приточния за някои вентилационни системи разликата се замества от външния въздух, който влиза през огражденията на сградата. Ако разликата не е определена по друг начин, той може да се изчисли за цялата сграда, както следва:

(21) , m3/h, където: е дебитът на отработения въздух за цялата сграда, m3/h; - приточният дебит за цялата сграда, m3/h. За жилищни сгради приточният дебит за цялата сграда често се приема да е равен на нула. Първоначално се определя за цялата сграда. Впоследствие разпределението на този дебит на външен въздух за всяко пространство от сградата се изчислява от въздухопропускливостта* на пространството, пропорционално на пропускливостта на цялата сграда. Ако няма никакви стойности за пропускливостта, разпределението на дебита на външния въздух се извършва по опростен метод във функция от обема на всяко пространство, както следва:

(22) , m3/h, където Vi е обемът на пространството (i). Това уравнение може да се използва и за определянето на приточния дебит за всяко пространство, ако е даден приточният въздух за цялата сграда. 7.3. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА Отопляваните с прекъсване пространства изискват отоплителна мощност, за да се постигне исканата изчислителна вътрешна температура след понижаването й в даден период. Тази топлинна мощност зависи от: - топлинния капацитет на елементите на сградата; - времето за донагряване; - температурния спад при понижаване на температурата; - характеристиката на автоматиката. Отоплителната мощност за донагряване невинаги може да е необходима, например ако: - автоматиката е способна да преодолее влошаването през най-студените дни; - топлинните (вентилационните) загуби могат да се намалят през периода на понижаване на температурата. Отоплителната мощност за донагряване се съгласува с потребителя. Отоплителната мощност може да бъде определена по детайлизиран начин чрез динамични изчислителни процедури. В следващите случаи даденият по-долу опростен изчислителен метод може да се използва за определяне на допълнителната отоплителна мощност (за донагряване) на топлинния генератор и отоплителните тела: • за жилищни сгради: - периодът на ограничение (нощно понижение) е 8 часа; - ако конструкцията на сградата не е лека (като конструкция с дървени рамки); • за административни сгради: - периодът на ограничение е 48 часа (понижаване през почивните дни); - периодът на обитаване през работните дни е повече от 8 часа на ден; - вътрешната изчислителна температура е 20 - 22 °C. За отоплителни тела с висока топлинна маса трябва да се има предвид, че е необходимо по-дълго време за донагряване. Опростен метод за определяне на отоплителната мощност за донагряване Отоплителната мощност за донагряване, необходима за компенсиране ефекта на отопление с прекъсване (ФRH,i) в отопляваното пространство (i), се изчислява, както следва:

(23) ФRH,i = Ai ?RH, W, където: Ai е площта на пода на отопляваното пространство, m2; ?RH - корекционен фактор, който зависи от времето за донагряване и приетия пад на вътрешната температура, W/m2. Нормативни стойности на корекционния фактор са дадени в 10.6, като тези данни не са приложими за акумулиращи отоплителни системи. 8. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР Изчислителният топлинен товар може да се определи за отопляваното пространство, за част от сградата и за цялата сграда, за да се оразмерят отоплителното тяло, топлообменникът, топлинният източник и др. 8.1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО За отоплявано пространство (i) изчислителният топлинен товар се определя, както следва:

(24) ФHL,i = ФT,i + ФV,i + ФRH,i , W, където: ФT,iса топлинните загуби от топлопреминаване (i), W; ФV,i - топлинните загуби от вентилация за отопляваното пространство (i), W; ФRH,i - отоплителната мощност за донагряване, която да компенсира ефекта на отопление с прекъсване в отопляваното пространство (i), W. 8.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА Изчислителният топлинен товар за част от сградата или за цялата сградат (ФHL) се определя по следния начин:

(25) , W, където: е сумата на топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи топлопреминаването вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W; - топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи пренесената топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W. Уравнение (25) съдържа общия дебит за сградата. Доколкото дебитът на всяко помещение се основава на най-лошия случай за него, не е уместно да се сумират дебитите за всички пространства, тъй като най-лошият случай се наблюдава в част от помещенията едновременно. Дебитът за сградата се изчислява, както следва: При система без вентилация:

(26) ; При система с вентилация:

(27) , където hv е ефективността на системите за оползотворяване на топлината на отработения въздух; в случай че няма такава система, hv = 0. За оразмеряването на топлинния генератор се използва осреднена 24-часова стойност. Ако приточният въздух се загрява в съседна система, необходимият топлинен товар ще бъде изчислен за нея. - сумата на топлинните мощности на всички отоплявани пространства, необходими за компенсиране ефекта на прекъсваното отопление, W. 9. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД Опростеният изчислителен метод се прилага за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идейни проекти, за прединвестиционни проучвания, за извършване на експресни оценки. При тези изчисления външните размери се използват като основни (фиг. 7). При определяне на вертикалните размери дебелината на пода на сутерена може да не се взема предвид. При определяне на хоризонталните размери вътрешните стени могат да се разглеждат с половината от тяхната дебелина. Фиг. 7. Примери за външни размери при опростения изчислителен метод 9.1. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО 9.1.1. ОБЩИ ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ Общите изчислителни топлинни загуби (ФI) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва:

(28) , W, където: ФT,i са изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отоплявано пространство (i) ,W; ФV,i - изчислителните топлинни загуби от вентилация за отоплявано пространство (i), W; fDq,i - температурен корекционен фактор, който отчита допълнителните топлинни загуби от стаите, отоплявани с по-висока температура, към съседните отоплявани стаи. Нормативни стойности на fDq,i са дадени в 10.7.3. 9.1.2. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ Изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване (ФT,i) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва:

(29) , W, където: fk е температурният корекционен фактор за елементи на сградата (k), който отчита разликата между конкретната температура в случая и външната изчислителна температура; Ak- площта на елемент на сградата (k), m2; Uk- коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (k) ,W/m2K. Стойности на fk са дадени в 10.7.2. 9.1.3. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ Изчислителните загуби от вентилация (ФV,i)за отоплявано пространство (i) се определят по следния начин:

(30) , W, където: е минималният приточен дебит на въздуха за отопляваното пространство (i), необходим по санитарно-хигиенни съображения, m3/h; определя се по формулата:

(31) , m3/h, където: nmin е минималната кратност на въздухообмена на час, h-1; Vi - обемът на отопляваното пространство (i), m3, изчислен въз основа на вътрешните размери; за сравнение този обем е 0,8 пъти от обема на пространството, изчисляван въз основа на външните размери. Нормативни стойности на nmin са дадени в 10.5.1. Забележка. При механична вентилационна система дебитът на въздуха зависи от изчисляването и оразмеряването на системата. Еквивалентната кратност на въздухообмена с външен въздух може да се изчисли за всяко механично вентилирано пространство въз основа на дебита, температурата на приточния въздух и въздушния обем. 9.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО 9.2.1. ОБЩ ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР Общият топлинен товар (ФHL,i) за отоплявано пространство (i) се изчислява, както следва:

(32) ФHL,i = Фi + ФRH,i , W, където: Фi са общите изчислителни топлинни загуби на отопляваното пространство (i), W; ФRH,i - топлинният товар за донагряване на отопляваното пространство (i), W. 9.2.2. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА Топлиният товар за донагряване трябва да компенсира ефекта на отопляването с прекъсване (ФRH,i) в отопляваното пространство (i) и се определя по формулата:

(33) ФRH,i = Ai + ?RH , W, където: Ai е площта на пода на отопляваното пространство (i), m2; ?RH - факторът за донагряване, който зависи от вида и конструкцията на сградата, времето и приетия пад на вътрешната температура по време на прекъсването. Нормативни стойности на ?RH са дадени в 10.6. 9.3. ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА Общият изчислителен топлинен товар за част от сградата или за цялата сграда (ФHL) се определя, както следва:

(34) , W, където: е сумата от топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда; - топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда; - сумата на мощностите за донагряване на всички отоплявани пространства за компенсиране ефекта на отопляване с прекъсване. 10. НОРМАТИВНИ ДАННИ И СТОЙНОСТИ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЯТА ПО Т. 6 - 9 В това приложение са определени въведените нормативни данни и стойности, които се използват за определяне на изчислителния отоплителен товар в т. 6 - 9. 10.1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ Външната изчислителна температура и средногодишната външна температура се определят съгласно приложение № 11 от Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (обн., ДВ, бр. 68 от 2005 г.; попр., бр. 78 от 2005 г.; изм., бр. 20 от 2006 г.). 10.2. ВЪТРЕШНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА (виж т. 6.2) Нормативните стойности на вътрешната изчислителна температура са дадени в табл. 10.1 за различни видове сгради. Таблица 10.1 Вътрешна изчислителна температура Вид на сградата/пространството ?int,i, C° Офис 20 Офис без преградни стени 20 Зала за конференции 20 Аудитория 20 Кафене/ресторант 20 Класна стая 20 Детска ясла 20 Универсален магазин 16 Къща 20 Баня 24 Църква 15 Музей/галерия 16 10.3. ДАННИ ЗА СГРАДАТА (виж т. 6.3) Външните размери ще се използват като основни при изчислението (виж т. 9, фиг. 7). 10.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ 10.4.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT, ie (виж т. 7.1.1) Корекционни фактори за изложение ек и еi: Нормативната стойност за ек и еi е 1,0. Линейни загуби от топлопреминаване - корекционен фактор ?Utb Нормативните стойности на корекционния фактор ?Utb са дадени в табл. 10.2а - 10.2с. Таблица 10.2а Корекционен фактор ?Utb за вертикални елементи на сградата Брой на "пробиващите" подове Брой на "пробиващите" стени ?Utb за вертикални строителни елементи, W/m2*K пространство с обем <=100 m3 пространство с обем >100 m3 0 0 0,05 0 1 0,10 0 2 0,15 0,05 1 0 0,20 0,10 1 0,25 0,15 2 0,30 0,20 2 0 0,25 0,15 1 0,30 0,20 2 0,35 0,25 *Виж фиг. 10.1. Таблица 10.2в Корекционен фактор ?Utb за хоризонтални елементи на сградата Строителни елементи ?Utb за хоризонтални строителни елементи, W/m2K Лек под (дърво, метал и др.) 0 Тежък под (бетон и др.) Брой на ограждащите външни елементи 1 0,05 2 0,10 3 0,15 4 0,20 Таблица 10.2с Корекционен фактор ?Utb за отвори Площ на строителния елемент, m2 ?Utb за отвори, W/m2K 0 - 2 0,50 > 2 - 4 0,40 > 4 - 9 0,30 > 9 - 20 0,20 > 20 0,10 "Пробиващи" сградни елементи "Непробиващи" сградни елементи Фиг. 10.1. Пример за "пробиващи" и "непробиващи" сградни елементи 10.4.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА HT,iue(виж т. 7.1.2) Нормативните стойности на фактора за намаляване на температурата (bu) са дадени в табл. 10.3. Таблица 10.3 Фактор за намаляване на температурата bu Неотоплявано пространство bu Стая Само с една външна стена Поне с 2 външни стени без външни врати Поне с 2 външни стени с външна врата (като коридори, гараж) С 3 външни стени (като външно стълбище) 0,4 0,5 0,6 0,8 Сутерен Без прозорци/външни врати С прозорци/външни врати 0,5 0,8 Таванско пространство Висока кратност на въздухообмена за тавански пространства (например тавански покрив от керемиди или от друг материал, осигуряващ прекъсващо покритие), без покривен картон или дъски Друг неизолиран покрив Изолиран покрив 1,0 0,9 0,7 Вътрешни площи за преминаване (без външни стени, кратност на въздухообмена, по-малка от 0,5 h-1) 0 Свободно вентилиране на площи за преминаване (площ от отвори/обем на пространството > 0,005 m2/m3) 1,0 Окачен под (под над въздушно пространство) 0,8 Стаята може да се разглежда като сутерен, ако повече от 70 % от площта на външните стени са в контакт с почвата. 10.4.3. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА, HT, ij (виж т. 7.1.3) Нормативните стойности на корекционния фактор fg1 и Gw са, както следва: - fg1 =1,45; - Gw =1,00, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е повече от 1 m; - Gw =1,15, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е по-малко от 1 m. 10.4.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА, HT, ij (виж т. 7.1.4) Нормативните стойности на температурата на съседно отоплявано пространство са дадени в табл. 10.4. Таблица 10.4 Температура на съседно отоплявано пространство Топлина, пренесена от отопляемо пространство (i), към: ?adjacent space, °С Съседна стая, вътре, в същата част от сградата ?adjacent space трябва да е уточнено: - например за баня, килер; - например въздействието на вертикалния топлинен градиент Съседна стая, принадлежаща на друга част от сградата (например апартамент) Съседна стая, принадлежаща на друга сграда (отоплена или неотоплена) ?m.e е средногодишната външна температура. 10.5. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ 10.5.1. МИНИМАЛНА КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА С ВЪНШЕН ВЪЗДУХ nmin (виж т. 7.2.1 и 9.1.3) Нормативните стойности на минималната кратност на въздухообмена nmin са дадени в табл. 10.5. Таблица 10.5 Минимална кратност на въздухообмена с външен въздух nmin Тип на стаята nmin, h-1 Обитаема стая (нормативно) 0,5 Кухня или баня с прозорец 1,5 Офис стая 1,0 Стая за срещи, класна стая 2,0 10.5.2. КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА n50 (виж т. 7.2.2) Нормативните стойности на кратността на въздухообмена n50 за цялата сграда в резултат на разликата в налягането от 50 Pa между външния и вътрешния въздух са дадени в табл. 10.6. Таблица 10.6 Кратност на въздухообмена за цялата сграда n50 Въздухопропускливост на сградата Сгради с ниско, средно или високо застрояване при n50, h-1 Едно- и двуфамилна сграда при n50, h-1 Малка от 0,5 до 2,0 от 1,0 до 3,0 Средна от 2,0 до 4,0 от 3,0 до 8,0 Голяма от 4,0 до 10,0 от 8,0 до 20,0 Кратността на въздухообмена за цялата сграда може да бъде представена за други разлики в наляганията под 50 Ра, но тези резултати трябва да се преработят за уравнение (17) по т. 7.2.2. 10.5.3. КОЕФИЦИЕНТ ЗА ЗАЩИТЕНОСТ е (виж т. 7.2.2) Нормативните стойности на коефициента за защитеност е са дадени в табл. 10.7. Таблица 10.7 Коефициент за защитеност e Разположение на сградата Коефициент за защитеност от вятър e при повече от една фасада, изложена на вятъра при една фасада, изложена на вятъра Свободно 0,10 0,03 Полусвободно 0,07 0,02 Защитено 0,04 0,01 Коефициент f 15 20 10.5.4. КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР ЗА ВИСОЧИНА ? (виж т. 7.2.2) Нормативните стойности на корекционния фактор за височина ? са дадени в табл. 10.8. Таблица 10.8 Корекционен фактор за височина ? Височина на отопляваното пространство над земното равнище (центърът от височината на стаята до земното равнище), m ? 0 - 10 1,0 >10 - 30 1,2 >30 1,5 10.6. ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ Нормативните стойности на фактора за донагряване fRH са дадени в табл. 10.9а и 10.9б. Тези таблици са съставени въз основа на вътрешните размери на пода и могат да се използват за стаи със средна височина не по-голяма от 3,5 m. Ефективната сградна маса е дадена за три категории, както следва: - голяма маса на сградата (бетонни подове и тавани, комбинирани с тухлени или бетонни стени); - средно тежки сгради (бетонни подове и тавани и леки стени); - лека сградна маса (окачени тавани и повдигнати подове и леки стени). Таблица 10.9а Фактор за донагряване ?RH за нежилищни сгради с нощна продължителност на понижение на температурата максимум 12 h Време за донагряване, h ?RH, W/m2 Приет пад на вътрешната температура по време на понижението* 2 K 3 K 4 K Маса на сградата Маса на сградата Маса на сградата ниска средна висока ниска средна висока ниска средна висока 1 18 23 25 27 30 27 36 27 31 2 9 16 22 18 20 23 22 24 25 3 6 13 18 11 16 18 18 18 18 4 4 11 16 6 13 16 11 16 16 * В добре изолирани и плътни сгради приетият пад на вътрешната температура по време на понижение повече от 2 до 3 K не е много вероятен. Той ще зависи от климатичните условия и топлинната маса на сградата. Таблица 10.9б Фактор за донагряване ?RH за жилищни сгради с нощна продължителност на понижение на температурата максимум 8 h Време за донагряване, h ?RH, W/m2 Приет пад на вътрешната температура по време на понижението* 1 K 2 K 3 K Маса на сградата/ голям Маса на сградата/ голям Маса на сградата/ голям 1 11 22 45 2 6 11 22 3 4 9 16 4 2 7 13 * В добре изолирани и плътни сгради приетият пад на вътрешната температура по време на понижение повече от 2 до 3 K не е много вероятен. Той ще зависи от климатичните условия и топлинната маса на сградата. 10.7. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД (виж т. 9) 10.7.1. ТЕМПЕРАТУРЕН КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР fk (виж т. 9.1.2) Нормативните стойности на температурния корекционен фактор fk са дадени в табл. 10.10. Таблица 10.10 Температурен корекционен фактор fk за опростен изчислителен метод Топлинни загуби fk Забележки Директно към външната среда 1,00 1,40 1,00 Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. За врати и прозорци. През неотоплявано пространство 0,80 1,12 Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. През земята 0,3 0,42 Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. През покривното пространство 0,90 1,26 Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. Окачен под 0,90 1,26 Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. Към съседна сграда 0,50 0,70 Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. Към съседен апартамент 0,30 0,42 Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. 10.7.2. ТЕМПЕРАТУРЕН КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР f?? (виж т. 9.1.1) Нормативните стойности на температурния корекционен фактор f?? за стаи, отоплявани с по-висока температура от съседните стаи (например баня), са дадени в табл. 10.11. Таблица 10.11 Температурен корекционен фактор Вътрешна изчислителна температура на стаята f?? Нормална 1,0 По-висока 1,6 11. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТОПЛИННИТЕ ЗАГУБИ ПРИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ 11.1. ТАВАННА ВИСОЧИНА И ГОЛЕМИ ПРОСТРАНСТВА За основните случаи топлинните загуби се изчисляват, като се приеме еднаква температура на отопляваното пространство с височина 5 m или по-малка. Такова приемане не е валидно, ако височината на стаята надвишава 5 m, тъй като вертикалният температурен градиент повишава топлинните загуби особено през тавана и в този случай той не може да бъде пренебрегнат. Вертикалният температурен градиент нараства с нарастването на височината на стаята и зависи съществено от общите изчислителни топлинни загуби (нивото на изолация на сградата и външната изчислителна температура) и от вида и мястото на отоплителните тела. Тези ефекти трябва да бъдат взети предвид с добавки към изчислителните топлинни загуби. Допълнителните топлинни загуби се определят най-добре, като се използват резултатите от динамичните симулационни изчисления, тъй като те отчитат индивидуалните свойства на сградата. За сгради с изчислителни топлинни загуби, по-малки или равни на 60 W/m2 от пода, общите изчислителни топлинни загуби (Фi) за пространства с високи тавани могат да бъдат коригирани с въвеждането на корекционен коефициент за таванна височина (fh,i): (1) Фi = (ФT,i + ФV,i) fh,i, където стойностите на fh,i са дадени в табл. 11.1. Таблица 11.1 Корекционен коефициент за таванна височина fh,i Височина на отопляваното пространство, m от 5 до 10 от 10 до 15 Преобладаващо лъчисто отопление Топъл под Топъл таван (температурно ниво < 40°С) Излъчване надолу от голяма височина от тела със средна и висока температура Преобладаващо конвективно отопление Естествена конвекция на топъл въздух Принудително, с топъл въздух Кръстосан поток на ниско ниво Надолу от голяма височина Кръстосан въздушен поток от средно ниво със средна и висока температура 1 1,15 1 1,15 1,30 1,21 1,15 1 Не е подходящ за това приложение 1,15 Не е подходящ за това приложение 1,60 1,45 1,30 11.2. СГРАДИ, В КОИТО ТЕМПЕРАТУРАТА НА ВЪЗДУХА И СРЕДНАТА РАДИАЦИОННА ТЕМПЕРАТУРА СЕ РАЗЛИЧАВАТ СЪЩЕСТВЕНО За основния случай се приема, че температурата на въздуха, средната радиационна температура и работната температура на усещане са с еднакви стойности. Затова топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация се изчисляват, като се използва температурата на усещане. За пространства, където има съществена разлика между температурата на въздуха и средната радиационна температура, изчисляването на топлинните загуби с използването на температурата на усещане води до некоректни резултати. За тези случаи загубите от топлопреминаване все още се изчисляват, като се използва температурата на усещане. Изчисляването на топлинните загуби от вентилация обаче трябва да се извършва с вътрешната температура на въздуха. В противен случай изчисленията за топлинните загуби от вентилация (инфилтрация) ще дадат прекалено големи стойности за радиационната отопляваща система и прекалено ниски стойности за конвективната отоплителна система. Това се взема предвид, ако грешката при изчисляване на топлинните загуби от вентилация е повече от 5 %. Например при изчислителна температурна разлика 30 K разликата между температурата на въздуха и температурата на усещане е 1,5 K, което съответства на 5 % разлика за топлинните загуби от вентилация. Това съответства на 3 K разлика между температурата на въздуха и средната радиационна температура. За пространства, където средните U стойности на прозорци/стени удовлетворяват израза по-долу, е необходимо да се коригира разликата между температурата на въздуха и температурата на усещане: (2) където: Uw са средните U стойности на прозорец/стена, W/m2.K; ?int - вътрешната изчислителна температура на въздуха, °C; ?e - външната изчислителна температура на въздуха, °C. За тези случаи средната радиационна температура се изчислява по вътрешната повърхностна температура. Вътрешната повърхностна температура може да бъде изчислена за дадени U-стойности, вътрешна изчислителна температура, външна изчислителна температура и повърхностна температура на отоплителното тяло. Ако изчислената средна радиационна температура се отклонява повече от 1,5 K от вътрешната изчислителна температура, топлинните загуби от вентилация могат да бъдат изчислени, като се използва температурата на въздуха : (3) ?a = 2?0 - ?r, °C, където: ?0 е температурата на усещане, °C; ?r - средната радиационна температура, °C. В някои индустриални помещения, където скоростта на въздуха надвишава 0,20 m/s, по-коректната връзка между температурата на усещане, температурата на въздуха и средната радиационна температура се определя по следния начин: (4) ?0= FB?a + (1 - FB) ?r, °C, където: FB = 0,5 - за скорост на въздуха, по-малка от 0,2 m/s; FB = 0,6 - за скорост на въздуха 0,2 - 0,6 m/s; FB = 0,7 - за скорост на въздуха, по-голяма от 0,6 m/s.

(1) ФdT,i =UA D qCL, W, където: U е коефициентът на топлопреминаване, W/m2K; A - повърхнината на съответния елемент (повърхнината на покрив се изчислява със светлите размери, а на стени - със светлата дължина и етажната височина), m2; D qCL - температурната разлика за охладителния товар, °C (табл. 1, 2 и 3). Стойностите на D qCL в табл. 1 и 3 са изчислени за следните условия: - тъмна от гледна точка на абсорбирането на слънчевите лъчи повърхност; - температура на помещението 25,5 °C; - максимална (изчислителна) температура на външния въздух 35 °C, средна температура на външния въздух 29,4 °C и денонощна температурна амплитуда 11,6 °C; - слънчева радиация, типична за 40° с.г.ш. на 21 юли; - съпротивление на топлопредаване на външната и вътрешната повърхност съответно Re = 0,059 m2K/W и Rint = 0,121 m2K/W . Когато условията за конкретен случай се различават от посочените, се използва коригирана стойност на температурната разлика за охладителния товар, която се изчислява по уравнението: където: Km е корекцията за определен месец от годината (табл. 4); Kc - корекцията за цвят на повърхността; за покриви Kc = 1 - при тъмно оцветяване или при светло оцветяване в индустриалната зона, и Kc = 0,5 - при трайно светло оцветяване в полски области със слабо замърсяване на въздуха; за стени Kc = 1 - при тъмно оцветяване или при светло оцветяване в индустриалната зона, Kc = 0,5 - при трайно средно светло оцветяване в полска област; qint - температурата на въздуха в помещението, °C. Средната температура на външния въздух се определя по формулата: където q*e,s е изчислителната температура за лятото (през месец юли), °С. Когато изчисленията се провеждат за друг месец, се използва коригирана изчислителна температура, която се определя, както следва: qe,s,cor = q*e,s + D q*, където: D q*, °С, се отчита от табл. 5 в зависимост от годишната амплитуда на температурата за дадена местност; Q - денонощната амплитуда на температурата за различни месеци и местности в България; отчита се от табл. 6; Kv - корекцията за вентилируемо подпокривно пространство с външен въздух. Стойностите на D qCL в табл. 1 са изчислени за случаи със и без окачен таван, но без да е предвиждана вентилация на пространството между покрива и окачения таван. Ако таванът е изолиран (има подпокривно пространство) и е организирана вентилация, Kv = 0,75. Случаите, когато подпокривното пространство се използва за камера, през която минава засмукваният от помещението въздух, следва да бъдат анализирани отделно. За външни стени тази корекция не се прави. Стойностите на коефициента на топлопреминаване U в табл. 1 и 2 трябва да се използват само като ориентировъчни. В конкретен случай те се отчитат от справочни данни или се изчисляват предварително. За една конкретна конструкция на покрив или външна стена, която не може да бъде намерена в табл. 1 или 2, D qCL се избира за подобна конструкция с близки стойности на масата (kg/m2) и топлинния капацитет за единица повърхнина (kJ/m2K), след което се правят корекциите за D qCL,cor по описания начин. За външни стени, които са непрекъснато в сянка, стойностите на се избират за посока север, независимо от действителното им изложение. При повече от една външна стена охладителният товар се изчислява за всяка страна поотделно. 1.2. Топлопреминаване и слънчево облъчване през остъклени елементи (Фd,F,i) 1.2.1. Охладителен товар от топлопреминаване (Фd,FT,i) Изчислява се за всеки час от денонощието и за всеки отделен тип остъкляване по формулата: (3) Фd,FT,I = UA'( qe,t - qint), W, където: U е коефициентът на топлопреминаване на остъкления елемент, W/m2K; А' - повърхнината на остъкления елемент (по зидарски мерки), m2. Температурата на външния въздух за t час от денонощието се изчислява по следния начин: където: Q е денонощната амплитуда на температурата; Kt - корекцията на външната температура, % (отчита се от табл. 7); за други месеци освен юли вместо q*e,s се използва q*e,s,cor и Q за съответния месец (табл. 6). 1.2.2. Охладителен товар от слънчево облъчване през огрятата част на остъкления елемент (Фd,FSL,i) Изчислява се за всеки час от периода на слънцегреене за всеки вид остъкляване и за различните изложения по формулата: (4) Фd,FSL, i = ASLФt,maxFSCFCL,W, където: ASL е повърхнината на нето остъкляването, огрято от слънцето, m2 (вж. за изчисляването му по-долу при определяне засенчването на фасадни остъклени елементи); Фt,max - максималният топлинен поток през единично остъкляване (3 mm) вследствие на пълното слънчево облъчване, W/m2 (отчита се в зависимост от изложението и месеца от табл. 8); F SC - факторът на проникване (отчита се в зависимост от вида на остъкляването и начина на защита от слънчево облъчване от табл. 9); FCL - факторът на охладителния товар; отчита се от табл. 10а, 10б и 10в - за прозорци без вътрешно засенчване, и от табл. 11 - за прозорци с вътрешно засенчване в съответствие с изложението за всеки час от денонощието. Специфичната маса на помещението (g) в kg/m2, необходима при работа с табл. 10а, 10б и 10в, се изчислява, както следва: - за помещение на междинен етаж: - за помещение на първия етаж: - за помещение на най-горен етаж: където: Аe,W, Аint,W, АF и АC са повърхнините съответно на външните стени, вътрешните стени, пода и тавана на климатизираното помещение, m2; ge,W, gint,W, gF, gc - специфичната маса съответно на външните стени, вътрешните стени, пода и тавана, kg/m2. 1.2.3. Охладителен товар от слънчево облъчване през засенчената част на остъкления елемент (Фd,FSH,i) Изчислява се както за огрятата част на остъкления елемент: (5) Фd,FS H,i = ASHФd,maxFSCFCL,W, където: ASH е повърхнината на нето остъкляването, което е засенчено, m2 (вж. за изчисляването му по-долу при определяне засенчването на фасадни остъклени елементи); Фd,max - максималният топлинен поток през единично остъкляване (3 mm) вследствие на дифузното облъчване, W/m2 (отчита се в зависимост от изложението и месеца от табл. 8); FSC и FCL - както за огрятата част. 1.2.4. Изчисляване засенчването на фасадни остъклени елементи Огрятата от слънцето повърхност на прозорците в общия случай е по-малка от действителната, защото или остъклената част е монтирана навътре от повърхността на фасадата, или по фасадата има издадени части около прозорците (козирки, ребра), които хвърлят сянка в горната и страничната част на прозореца. Засенчването се изменя във времето и зависи от геометричните размери на засенчващите елементи, ориентацията на фасадата, годишното и денонощното време, азимута на слънцето (?) и височинния ъгъл на слънцето (?). За да се избегне извършването на обемни пресмятания, се използва номограмата на фиг. 1. Стойностите на азимутния и височинния ъгъл на слънцето за различните месеци и слънчевото време и за средната географска ширина на България (42°75') са дадени в табл. 12. С помощта на взетите от таблицата стойности на ъглите от номограмата за всеки месец и за всеки час от денонощието за съответното изложение може да се определи сянката отгоре (m') или отстрани (n') на прозореца, при условие че широчината на засенчващия елемент е 1 m. Действително огрятата от слънцето нето остъклена повърхнина е: или където: m и n са съответно сянката отгоре и отстрани; a, b, c, d, L и H - конструктивните размери на прозореца съгласно фиг. 2; s - отношението на повърхнината на нето остъкляването към остъкляването по зидарски мерки (вж. табл. 13). Засенчената част на нето остъклената повърхнина се определя по следния начин: АSL и АSH в (4) и (5) се изчисляват за часа, в който се получава Фt,max (вж. табл. 8). Сухият охладителен товар вследствие на топлопреминаване и слънчево облъчване през остъклени елементи се получава за всеки час от денонощието като сбор от съставките си: (8) Фd,F, i = Фd,F T,I + Фd,FS L,I + Fd,FSH,I, W, ОХЛАДИТЕЛЕН ТОВАР ОТ ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ 1.3. Топлопреминаване през вътрешни ограждащи елементи (ФdTN,i) Изчислява се за всеки час от денонощието за всяко ограждение по формулата: (9) ФdTN,I = UA( qnr,t - qint), W, където: U е коефициентът на топлопреминаване на вътрешното ограждение (стена, под, таван), W/m2K; A - повърхнината на вътрешното ограждение, m2 (определя се аналогично на покриви и външни стени); ?nr,t - температурата на съседното неклиматизирано помещение за всеки час от денонощието, oC; приема се с 2,8 оС по-ниска от te,t, но не по-ниска от 20 оС; допуска се да се работи с ?e,t за ?nr,t; за кухни и котелни ?nr,t може да бъде с 8 - 28 оС по-висока от ?e,t в зависимост от сезона. За подове върху земя или върху мазе, което не се вентилира, нито отоплява, охладителен товар не се изчислява. 1.4. Осветление (?d,L,i) Изчислява се за всеки час от денонощието и поотделно за различните типове осветителни тела по формулата: (10) ?d,L,I = P yuse ysaFCL, W, където: P е общата мощност на всички еднотипни осветителни тела, W (произведението на броя на осветителните тела и лампената мощност, написана на табелката на осветителното тяло); ?use - коефициент на използване (отношението на мощността, която ще се използва, към сумарната мощност); ?sa - коефициент за типа на осветителното тяло (за нажежаеми лампи ?sa=1, за луминесцентни лампи ?sa=1,25, за друг тип разрядни лампи (с живачни или натриеви пари) ?sa=1,04?1,37 - по данни на производителя); FCL - фактор на охладителния товар; избира се във функция на два показателя: "а" - съгласно табл. 14, и "b" - съгласно табл. 15, както и във функция на продължителността (времето) на работа на осветлението (8, 10, 12, 14 и 16 часа) от табл. 16а, 16б, 16в, 16г и 16д. Показателят "a" отчита стайната мебелировка, типа на осветителните тела (невентилируеми или вентилируеми) и организацията на въздухообмена. Показателят "b" отчита масивността на пода и интензивността на циркулацията на въздуха. Когато работните времена на осветлението и на климатичната инсталация са равни, както и когато осветлението работи денонощно, FCL=1. За идейни проекти P се определя по формулата: където: E е осветеността на помещението, lx (табл. 17); ?L = 0,3?0,9 - коефициентът на полезно действие на осветлението; ?lf - светлинният добив (за нажежаеми лампи ?lf = 10?15 lm/W; за луминесцентни лампи ?lf = 20?50 lm/W; за лампи с живачни пари ?lf = 50?60 lm/W и за лампи с натриеви пари ?lf = 60?70 lm/W). 1.5. Хора (?d,p) Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата: (11) ?d,p = n?s,pFCL, W, където: n е броят на хората; FCL - факторът на охладителния товар; избира се от табл. 18 в зависимост от продължителността на престоя на хората в климатизираното помещение и времето, изминало след влизането им в него; когато престоят на хората съвпада с времето на работа на климатичната инсталация или обектът е гъсто населен (театър, аудитория), ; ?s,p- отделената явна топлина от един човек, W; за различните видове дейност и температура на помещението тя се отчита от табл. 19; отделената явна топлина може да бъде изчислена и от уравненията: ?s,p= 177,9914 + 9,1304153.10-2 ?t,p- 4,817442 qint, W; ?s,p= 184,5614 + 0,3638804.10-2 ?t,p- 7,529174 qint, W, където: ?t,p е пълно отделената топлина от един човек (вж. табл. 20 за различните видове дейност), W; ?int - температурата на въздуха в помещението, оС. Първото уравнение е валидно за ?t,p = 100?220 W, второто - за ?t,p = 230?525 W. За двете уравнения qint = 20?30 оС. 1.6. Уреди, лабораторно оборудване и материали (?d,A) Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата: (12) ?d,A = ?max ?useKrF CL,W, където: ?use е коефициентът на използване (за кухненско оборудване ?use= 0,5); Kr - корекцията за частта от топлината, отдавана с радиация от топлоизточника (прави се само за уреди под чадър - Kr= 0,32); F CL - факторът на охладителния товар; избира се от табл. 21 и 22 в зависимост от това дали се ползва чадър, или не се ползва такъв, от продължителността на работа на топлоизточника и от времето след включването му; когато климатичната инсталация работи с прекъсване, FCL= 1; Фmax - максималната мощност на топлоизточника, W. При кухненско оборудване, захранвано с ел. ток, Фmax се отчита от каталог. При захранване с пара където mv е масовият дебит на парата, kg/s, r - топлината на изпарение, J/kg. При кухненско оборудване с директно изгаряне на гориво, като се отчита, че част от топлината излиза с димните газове, където mf е масовият дебит на горивото, kg/s; QHV - долната топлина на изгаряне на горивото, J/kg. Когато над кухненското оборудване няма чадър, се приема, че 66 % от Фmax се предават като осезаема топлина, а 34 % - като латентна. За административни сгради, изчислителни центрове и производствени сгради Фmax и ?use се задават от инвеститора. При охлаждане на материали в климатизираното помещение: където: mmat е масовият дебит на материала, kg/s (подлежи на анализ във връзка с нестационарността на процеса); cmat - специфичният топлинен капацитет на материала, J/(kgK); ?beg - началната температура наs материала, оС; ?end - крайната температура на материала, оС. 1.7. Машини, задвижвани с електрически двигатели (?d,P,i) Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата: (14) Фd,P,i = ФpFCL,W, където: Фр е топлинната печалба от електрически двигатели, W. Когато електрическите двигатели и задвижваните машини са в климатизираното помещение, където: ?sm е коефициентът на едновременност (определя се от инвеститора); ?l - коефициентът на натоварване (отношението на действително потребяваната мощност към номиналната); ?j - коефициентът на полезно действие на j-тия електрически двигател; Pj - мощността на вала на j-тия електрически двигател (посочена на табелката му), W. Когато задвижваната машина е в климатизираното помещение, а електрическият двигател - извън него, (16) Фр = ?sm S ?l,jPj, W. Когато електрическият двигател е в климатизираното помещение, а задвижваната машина - извън него, По последното уравнение може да се определят топлопостъпленията от вентилатори и помпи, които нагнетяват въздуха извън помещението. FCL е фактор на охладителния товар и се отчита от табл. 21. Когато климатичната инсталация работи с прекъсване, FCL=1. 2. Влажностен охладителен товар за помещение (?h,CL,i) Влагоотделянията са източник на скрито (латентно) топлопостъпление в помещението, което представлява влажностният му охладителен товар. Той се изчислява за всеки час от денонощието по формулата: където: mw,j (kg/s) са влагоотделянията от един източник; hw,j (kJ/kg) - енталпията на водна пара при температурата на източника на влагоотделяне (например хора, открити водни повърхности на басейни или технологични вани, в които с нагряване се поддържа постоянна температура, или енталпията на вода при съответната й температура ?w, когато топлината за изпарението й се получава от въздуха в помещението (например от разлята вода върху неподгрявани подове (?w = ?int,w) или от фино разпръсквана вода за овлажняване). 3. Товар от инфилтрация на външен въздух (?V,inf,CL,i) За условията на климата в България, когато в помещението се поддържа свръхналягане, инфилтрацията не се отчита. В противен случай тя се изчислява при най-тежките условия, както следва: (19) ФV,inf,CL,i = 1200Vinf,i(he - hint,i), W, където обемният дебит на инфилтрирания въздух е: ФwV,inf,I са топлинните загуби от инфилтрация през зимата, W; (?int,i - ?e) - изчислителната температурна разлика през зимата, оС. 4. Пълен охладителен товар за помещение Сумата от сухия товар, влажностния товар и товара от инфилтрация за едно помещение дава пълния охладителен товар за помещението: (20) Фt,CL,i = Фd,CL,i + Фh,CL,i + ФV,inf,CL,i , W. Изчислява се за всеки час от денонощието. Максималната стойност на пълния охладителен товар на помещението, както и съставките му служат за изчисляване на дебита на нагнетявания в помещението въздух за климатизиране. 5. Пълен охладителен товар за инсталацията на помещение Изискванията за качество на въздуха в помещението налагат въвеждането на известно количество външен въздух в него за вентилиране или работа на инсталацията изцяло с външен въздух. Този въздух трябва да бъде доведен до желаните параметри на въздуха в помещението, което формира т.нар. "вентилационен товар": където: ? е плътността на нагнетявания въздух (kg/m3); - дебитът на външния въздух (m3/s); he - изчислителната енталпия на външния въздух (kJ/kg); hint,i - енталпията на въздуха в помещението (kJ/kg). Вентилационният товар, както и товарът от инфилтрация на външен въздух може да бъде осезаем и латентен. Осезаемият вентилационен охладителен товар се изчислява по формулата: където: cp,a (kJ/kg) е специфичният топлинен капацитет на сухия въздух; ?е - изчислителната температура на външния въздух, оC; ?int,i - температурата на въздуха в помещението, оC. Латентният вентилационен товар се изчислява по формулата: където: hw е енталпията на водните пари във въздуха, kJ/kg; xe - изчислителното влагосъдържание на външния въздух, kg/kg; а xint.i - влагосъдържанието на въздуха в помещението, kg/kg. Когато за вентилационния въздух се предвижда система за използване на топлината на изхвърляния въздух (СИТИВ), параметрите на подавания към помещението външен въздух се изчисляват, като се изхожда от ефективността на пренасяне на осезаема и пълна топлина, както и на влага (?s, ?t, ?x) на системата. Охладителният товар от вентилация и инфилтрация се приема постоянен при часовите изчисления. Максималният пълен охладителен товар за инсталацията на помещение се определя по часовите изчисления: (24) Фmaxt,CL,eq,i = Фmaxt,CL,i + ФV,CL,i, W. С този товар се оразмерява въздухоохладителят във въздухообработващата централа или се избира вътрешното тяло (вентилаторен конвектор) за помещението. С него могат да се проверят получените мощности на въздухоохладителя след построяване на процесите на обработка на въздуха в h,x - диаграма. Графично описание на последователността на изчисленията е показано на фиг. 3. 6. Пълен охладителен товар за сграда или част от сграда Пълният охладителен товар за сграда или част от нея се получава, като се сумират по време (за всеки час от денонощието) получените стойности за пълния охладителен товар за инсталацията в отделните помещения. Максималната стойност на тези суми ще представлява пълният охладителен товар за сградата, с който ще се оразмери студовият център при централизирано студоснабдяване. При децентрализирано студоснабдяване и възможност с едно външно тяло (компресорно-кондензаторен агрегат) да се обслужват повече от едно вътрешни тела (вентилаторни конвектори) е целесъобразно последните да бъдат зонирани в помещения с различно изложение с оглед намаляване на моментния максимален охладителен товар за външното тяло. Информационна таблица 1 Температурна разлика за охладителния товар на покрив С Л Ъ Н Ч Е В О В Р Е М Е Час на максимум Максимална стойност 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 1. 50 mm тежък бетон + 25 ? 50 mm топлоизолация - U = 0,693 W/m2K; C = 143 kJ/m2K;g = 142 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 7 5 3 2 0 -1 0 2 6 11 17 23 28 33 36 37 37 34 30 25 20 16 12 10 16 37 С о к а ч е н т а в а н 15 14 13 11 10 8 7 7 8 9 11 14 17 19 22 24 25 26 25 25 23 21 20 18 18 26 2. 100 mm тежък бетон + 25 ? 50 mm топлоизолация - U = 0,681 W/m2K; C = 230 kJ/m2K;g = 254 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 14 12 10 8 7 5 4 4 6 8 11 15 18 22 25 28 29 30 29 27 24 21 19 16 18 30 С о к а ч е н т а в а н 17 16 17 14 13 13 12 11 11 11 12 13 15 16 18 19 20 21 21 21 21 20 19 18 19 21 3. 150 mm тежък бетон + 25 ? 50 mm топлоизолация - U = 0,664 W/m2K; C = 325 kJ/m2K;g = 366 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 18 16 14 12 11 10 9 8 8 9 10 12 15 17 20 22 24 25 25 25 24 22 20 19 19 25 С о к а ч е н т а в а н 17 16 17 14 13 13 12 11 11 11 12 13 15 16 18 19 20 21 21 21 21 20 19 18 19 21 4. Терасна система (с мозайка отгоре) U = 0,602 W/m2K; C = 327 kJ/m2K; g = 366 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 19 17 15 14 12 11 9 8 7 8 8 10 12 15 18 20 22 24 25 26 25 24 22 21 20 26 С о к а ч е н т а в а н 17 16 16 15 15 14 13 13 13 12 12 13 13 14 15 16 16 17 18 18 19 18 18 18 21 19 5. Ламарина с 25 ? 50 mm топлоизолация - U = 0,704 W/m2K; C = 45 kJ/m2K; g = 39 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 0 -1 -2 -2 -3 -2 3 11 19 27 34 40 43 44 43 39 33 25 17 10 7 5 3 1 14 44 С о к а ч е н т а в а н 1 0 -1 -2 -3 -3 0 5 13 20 28 35 40 43 43 41 37 31 23 15 10 7 5 3 15 43 6. 100 mm лек бетон - U = 1,209 W/m2K; C = 91 kJ/m2K; g = 88 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 5 3 1 0 -1 -2 -2 1 5 11 18 25 31 36 39 40 40 37 32 25 19 14 10 7 16 40 С о к а ч е н т а в а н 10 8 6 4 2 1 0 0 2 6 10 16 21 27 31 34 36 36 34 30 26 21 17 13 17 36 7. 150 mm лек бетон - U = 0,897 W/m2K; C = 119 kJ/m2K; g = 117 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 12 10 7 5 3 2 1 0 2 4 8 13 18 24 29 33 35 36 35 32 28 24 19 16 18 36 С о к а ч е н т а в а н 18 15 13 11 9 7 6 4 4 4 6 9 12 16 20 24 27 29 30 30 28 25 23 20 20 30 8. 200 mm лек бетон - U = 0,715 W/m2K; C = 109 kJ/m2K; g = 151 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 20 17 14 12 10 8 6 5 4 4 5 7 11 14 18 22 25 28 30 30 29 27 25 22 20 30 С о к а ч е н т а в а н 22 20 18 16 15 13 11 10 9 8 8 8 9 11 14 16 19 21 23 25 25 25 24 23 20 25 9. Дърво ? = 25 mm с топлоизолация ? = 25 mm - U = 0,965 W/m2K; C = 76 kJ/m2K;g = 39 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 3 2 0 -1 -2 -2 -1 2 8 15 22 29 35 39 41 41 39 35 29 21 15 11 8 5 16 41 С о к а ч е н т а в а н 11 8 6 5 3 2 1 2 4 7 12 17 22 27 31 33 35 34 32 28 24 20 17 14 17 35 10. Дърво ? = 25 mm с топлоизолация ? = 25 mm - U = 0,619 W/m2K; C = 78 kJ/m2K;g = 44 kg/m2 Б е з о к а ч е н т а в а н 2 0 -2 -3 -4 -4 -4 -2 3 9 15 22 27 32 35 36 35 32 27 20 14 10 6 3 16 36 С о к а ч е н т а в а н 14 11 9 7 5 4 3 3 4 6 10 14 18 23 27 30 31 32 31 29 26 22 19 16 18 32 Забележки: 1. Съответствието за най-използваните покривни конструкции в България е, както следва: - панел тип ПП с размери 5970x2980 mm, маса 2,3 t, C = 110 kJ/m2K и g = 130 kg/m2 отговаря на конструкция 1; - панел тип 2Т с размери 1980x8960 mm, маса 5 t, C = 238 kJ/m2K и g = 282 kg/m2 отговаря на конструкция 2; - панел тип ППК с размери 1197x9100?250 mm, маса 3,63 t, C = 280 kJ/m2K и g = 333 kg/m2 отговаря на конструкция 3. 2. Изолацията на покрива има следните топлотехнически характеристики: ? = 0,043 W/m.K;? = 90 kg/m3. Информационна таблица 2а Конструктивни групи външни стени Група Вид на конструкцията U(W/m2K) g, kg/m2 C, kJ/(m2K) Код на слоевете Стени от тежък бетон E 100 mm бетон 3,321 308 71,1 А0, A1, C5, E1, E0 D 100 mm бетон + 25?50 mm изолация 0,675?1,136 308 71,5 А0, A1, C5, B2/B3, E1, E0 C 50 mm изолация + 100 mm бетон 0,675 308 125 A0, A1, B6, C5,E1, E0 C 200 mm бетон 3,321 532 71,1 А0, A1, C5, E1, E0 B 200 mm бетон + 25?50 mm изолация 0,635?1,051 537 124,7 A0, A1, C10, B5/B6, E1, E0 A 50 mm изолация + 200 mm бетон 0,653 537 124,7 A0, A1, B3, C10,E1, E0 B 300 mm бетон 2,39 762 177,3 А0, А1, C11, E1, E0 A 300 mm бетон+изолация 0,642 762 165 А0, C11, B6, A6, E0 Стени от лек бетон F 100 mm бетон + въздушнакухина/изолация 0,914?1,493 142 33 A0, A1, C2, B1/B2, E1, E0 E 50 mm изолация + 100 mm бетон 0,596?0,647 142?181 41,5 A0, A1, B3, C2/C3, E1, E0 E 200 mm бетон 1,669?2,282 229?249 47?45 А0, А1, C7/C8,E1, E0 D 200 mm бетон + въздушнакухина/изолация 0,846?0,982 200?278 47?65 A0, A1, C7/C8,B1/B2, E1, E0 Стени с ламарина от стомана, алуминий или друг метал G Със/без въздушна кухина +25?75 mm изолация 0,516?1,306 24?29 3,2?4,2 A0, A3, B5/B6/B12,A3, E0 Информационна таблица 2б Топлотехнически свойства и кодов номер на слоевете, използвани при изчисляването на коефициентите за покриви и стени Код на слоя Описание ?,mm ?,W/m.K ?,kg/m3 c, kJ/(kgK) R,m2K/W g, kg/m2 A0 Съпротивление на външнатаповърхност 0,059 A1 25 mm външна замазка 25 0,692 1858 0,837 0,036 47,2 A3 Ламарина от стомана,алуминий или друг метал 1,5 44,99 7689 0,418 0,00003 11,7 B1 Съпротивление на въздушен слой 0,16 B2 25 mm изолация 25 0,043 32 0,837 0,585 0,8 B3 50 mm изолация 50 0,043 32 0,837 1,176 1,6 B4 75 mm изолация 75 0,043 32 0,837 1,766 2,4 B5 25 mm изолация 25 0,043 91 0,837 0,586 2,3 B6 50 mm изолация 50 0,043 91 0,837 1,176 4,6 B12 75 mm изолация 75 0,043 91 0,837 1,761 6,9 C2 100 mm лек бетон 100 0,381 608 0,837 0,266 62 C3 100 mm лек бетон 100 0,813 977 0,837 0,125 99,1 C4 100 mm обикновена тухла 100 0,727 1922 0,837 0,139 195,3 C5 100 mm тежък бетон 100 1,73 2242 0,837 0,059 227,5 C7 200 mm лек бетон 200 0,571 608 0,837 0,356 124 C8 200 mm лек бетон 200 1,038 977 0,837 0,195 198,7 C9 200 mm обикновена тухла 200 0,727 1922 0,837 0,28 390,6 C10 200 mm тежък бетон 200 1,73 2242 0,837 0,117 455,9 C11 300 mm тежък бетон 300 1,73 2242 0,837 0,176 683,5 C12 50 mm тежък бетон 50 1,73 2242 0,837 0,029 114,2 C13 150 mm тежък бетон 150 1,73 2242 0,837 0,088 341,7 E0 Съпротивление на вътрешнатаповърхност 0,121 E1 20 mm вътрешна замазка(гипс, мазилка и др.) 20 0,727 1601 0,837 0,026 30,5 Таблица 3 Температурна разлика за охладителния товар на външна стена Небесна посока С Л Ъ Н Ч Е В О В Р Е М Е Час на максимум Максимална стойност 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 С Т Е Н И Г Р У П А А С 8 8 8 7 7 7 7 6 6 6 6 6 6 6 6 6 6 6 7 7 7 7 8 8 2 8 СИ 11 11 10 10 10 9 9 9 8 8 8 9 9 9 9 10 10 10 11 11 11 11 11 11 22 11 И 14 13 13 13 12 12 11 11 10 10 10 11 11 12 12 13 13 13 14 14 14 14 14 14 22 14 ЮИ 13 13 13 12 12 11 11 10 10 10 10 10 10 11 11 12 12 13 13 13 13 13 13 13 22 13 Ю 11 11 11 11 10 10 9 9 9 8 8 8 8 8 8 8 9 9 10 10 11 11 11 11 23 11 ЮЗ 14 14 14 14 13 13 12 12 11 11 10 10 10 9 9 10 10 10 11 12 13 13 14 14 24 14 З 15 15 15 14 14 14 13 13 12 12 11 11 10 10 10 10 10 11 11 12 13 14 14 15 1 15 СЗ 12 12 11 11 11 11 10 10 10 9 9 8 8 8 8 8 8 8 9 9 10 11 11 11 1 12 С Т Е Н И Г Р У П А B С 8 8 8 7 7 6 6 6 5 5 5 5 5 5 5 6 6 7 7 8 8 8 8 8 21 21 СИ 11 10 10 9 9 8 7 7 7 7 8 8 9 9 10 10 11 11 11 12 12 12 11 11 21 21 И 13 13 12 11 10 10 9 8 8 9 9 10 12 13 13 14 14 15 15 15 15 15 14 14 20 20 ЮИ 13 12 12 11 10 10 9 8 8 8 8 9 10 11 12 13 14 14 14 14 14 14 14 14 21 21 Ю 12 11 11 10 9 9 8 7 7 6 6 6 6 7 8 9 10 11 11 12 12 12 12 12 23 23 ЮЗ 15 15 14 13 13 12 11 10 9 9 8 8 7 7 8 9 10 11 13 14 15 15 16 16 24 24 З 16 16 15 14 14 13 12 11 10 9 9 8 8 8 8 8 9 11 12 14 15 16 16 17 24 24 СЗ 13 12 12 11 11 10 9 9 8 7 7 7 6 6 7 7 8 8 9 10 12 13 13 13 24 24 С Т Е Н И Г Р У П А C С 9 8 7 7 6 5 5 4 4 4 4 4 5 5 6 6 7 8 9 9 9 10 9 9 22 10 СИ 10 10 9 8 7 6 6 6 6 7 8 10 10 11 12 12 12 13 13 13 13 12 12 11 20 13 И 13 12 11 10 9 8 7 7 8 9 11 13 14 15 16 16 17 17 16 16 16 15 14 13 18 17 ЮИ 13 12 11 10 9 8 7 6 7 7 9 10 12 14 15 16 16 16 16 16 16 15 14 13 19 16 Ю 12 11 10 9 8 7 6 6 5 5 5 5 6 8 9 11 12 13 14 14 14 14 13 12 20 14 ЮЗ 16 15 16 12 11 10 9 8 7 7 6 6 6 7 8 10 12 14 16 18 18 18 18 17 22 18 З 17 16 15 14 12 11 10 9 8 7 7 7 7 7 8 9 11 13 16 18 19 20 19 18 22 20 СЗ 14 13 12 11 10 9 8 7 6 6 5 5 6 6 6 7 9 10 12 14 15 15 15 15 22 15 С Т Е Н И Г Р У П А D С 8 7 7 6 5 4 3 3 3 3 4 4 5 6 6 7 8 9 10 11 11 10 10 9 21 11 СИ 9 8 7 6 5 5 4 4 6 8 10 11 12 13 13 13 14 14 14 13 13 12 11 10 19 14 И 11 10 8 7 6 5 5 5 7 10 13 15 17 18 18 18 18 18 17 17 16 15 13 12 16 18 ЮИ 11 10 9 7 6 5 5 5 5 7 10 12 14 16 17 18 18 18 17 17 16 15 14 12 17 18 Ю 11 10 8 7 6 5 4 4 3 3 4 5 7 9 11 13 15 16 16 16 15 14 13 12 19 16 ЮЗ 15 14 12 10 9 8 6 5 5 4 4 5 5 7 9 12 15 18 20 21 21 20 19 17 21 21 З 17 15 13 12 10 9 7 6 5 5 5 5 6 6 8 10 13 17 20 22 23 22 21 19 21 23 СЗ 14 12 11 9 8 7 6 5 4 4 4 4 5 6 7 8 10 12 15 17 18 17 16 15 22 18 С Т Е Н И Г Р У П А E С 7 6 5 4 3 2 2 2 3 3 4 5 6 7 8 10 10 11 12 12 11 10 9 8 20 12 СИ 7 6 5 4 3 2 3 5 8 11 13 14 14 14 14 14 15 14 14 13 12 11 9 8 16 15 И 8 7 6 5 4 3 3 6 10 15 18 20 21 21 20 19 18 18 17 15 14 12 11 9 13 21 ЮИ 8 7 6 5 4 3 3 4 7 10 14 17 19 20 20 20 19 18 17 16 14 13 11 10 15 20 Ю 8 7 6 5 4 3 2 2 2 3 5 7 10 11 16 18 19 18 17 16 14 13 11 10 17 19 ЮЗ 12 10 8 7 6 4 4 3 3 3 4 5 7 10 14 18 21 24 25 21 22 19 17 14 19 25 З 14 12 10 8 6 5 4 3 3 4 4 5 6 8 11 15 20 21 27 27 25 22 19 16 20 27 СЗ 11 9 8 6 5 4 3 3 3 3 4 5 6 7 9 11 14 18 21 21 20 18 15 13 20 21 С Т Е Н И Г Р У П А F С 5 4 3 2 1 1 1 2 3 4 5 6 8 9 11 12 12 13 13 13 11 9 7 6 19 13 СИ 5 4 3 2 1 1 3 8 13 16 17 16 16 15 15 15 15 14 13 12 10 9 7 6 11 17 И 5 4 3 2 2 1 4 9 16 21 24 25 24 22 20 19 18 17 15 13 11 10 8 7 12 25 ЮИ 5 4 3 2 2 1 5 6 10 15 20 23 24 23 22 20 19 17 16 14 12 10 8 7 13 24 Ю 5 4 3 2 2 1 1 1 2 4 7 11 15 19 21 22 21 19 17 15 12 10 8 7 16 22 ЮЗ 8 6 5 4 3 1 1 1 2 3 4 6 10 14 20 24 28 30 29 25 20 16 13 10 18 30 З 9 7 5 4 3 2 2 2 2 3 4 6 8 11 16 22 27 32 33 30 24 19 15 12 19 33 СЗ 8 6 4 3 2 2 1 1 2 3 4 6 7 9 12 15 19 24 26 24 20 16 12 10 19 26 С Т Е Н И Г Р У П А G С 2 1 0 0 0 1 4 5 5 7 8 10 12 13 13 14 14 15 12 8 6 5 4 3 18 15 СИ 2 1 1 0 0 5 15 20 22 20 16 15 15 15 15 15 14 12 10 8 6 5 4 3 9 22 И 2 1 1 0 0 6 17 26 30 31 28 22 19 17 17 16 15 13 11 8 7 5 4 3 10 31 ЮИ 2 1 1 0 0 3 10 18 24 27 28 27 23 20 18 16 15 13 11 8 7 6 4 3 11 28 Ю 2 1 1 0 0 0 1 3 7 12 17 22 25 26 24 21 17 14 11 8 7 5 4 3 14 26 ЮЗ 3 2 2 1 0 0 1 3 4 6 9 14 21 23 33 35 34 29 20 13 10 7 6 4 16 35 З 4 3 2 1 1 1 1 3 5 6 8 10 15 23 31 37 40 37 27 16 11 8 6 5 17 40 СЗ 3 2 1 1 0 0 1 3 4 6 8 10 12 15 20 26 31 31 23 14 10 7 5 4 18 31 Забележка. Най-често използваните ограждащи конструкции, съответно групи стени са, както следва: Таблица 4 Корекции за месец от годината Km Месец от годината С СИ И ЮИ Ю ЮЗ З СЗ ХОР. Януари -2,7 -5,5 -5 0,5 6,1 0,5 -5 -5,5 -10,7 Февруари -2,7 -4,4 -3,3 1,6 6,6 1,6 -3,3 -4,4 -7,7 Март -2,2 -2,7 -1,6 2,2 5,5 2,2 -1,6 -2,7 -4,4 Април -1,1 -1,1 0 1,1 2,2 1,1 0 -1,1 1,6 Май 0 0 0 0 0,5 0 0 0 0,5 Юни 0,5 0,5 0,5 0 -0,5 0 0,5 0,5 1,1 Юли 0 0 0 0 0,5 0 0 0 0,5 Август -1,1 -1,1 0 1,1 2,2 1,1 0 -1,1 1,6 Септември -2,2 -2,7 -1,6 2,2 5,5 2,2 -1,6 -2,7 -4,4 Октомври -2,7 -4,4 -3,3 1,6 6,6 1,6 -3,3 -4,4 -7,7 Ноември -2,7 -5,5 -5 0,5 6,1 0,5 -5 -5,5 -10,5 Декември -3,3 -5,5 -5,5 0 5,5 0 -5,5 -5,5 -11,6 Таблица 5 Корекция за изчислителната температура на външния въздух през месеците ??*, oC Месец Годишна температурна амплитуда, ?y 60 55 50 45 40 35 Март -16,5 -16,0 -16,0 -11,0 -7,8 -5,5 Април -11,0 -10,5 -10,5 -9,2 -5,5 -4,0 Май -6,1 -6,0 -5,0 -4,5 -2,5 -1,7 Юни -2,1 -1,8 -1,8 -1,8 -0,5 -0,5 Юли 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 Август 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 Септември -3,6 -3,6 -3,6 -3,6 -2,5 -1,1 Октомври -9,3 -9,0 -9,0 -6,9 -4,1 -3,0 Ноември -16,5 -15,0 -14,5 -11,5 -8,2 -6,2 Таблица 6 Амплитуда на денонощния ход на температурата на външния въздух ?, оC Месец от годината София Северна България Южна България Черноморие Януари 7,8 7 7,6 7,5 Февруари 8,6 10 10,1 8,2 Март 10,1 8,9 11,1 7,9 Април 11,2 10,7 12,2 7,2 Май 10,9 10,6 11,3 7,3 Юни 12,5 11 12,7 7,8 Юли 13 12 13,8 9,2 Август 14,4 12 14,8 8,5 Септември 12,5 11,6 13,4 9 Октомври 11,8 11,3 13,1 8,9 Ноември 7,9 7 7,5 6,6 Декември 7,6 7 8 7,3 Таблица 7 Корекции на външната температура за част от денонощието Kt Час % Час % Час % Час % 1 87 7 93 13 11 19 34 2 92 8 84 14 3 20 47 3 96 9 71 15 0 21 58 4 99 10 56 16 3 22 68 5 100 11 39 17 10 23 76 6 98 12 23 18 21 24 82 Таблица 8 Максимални топлинни потоци от слънчево облъчване през единично стъкло ?t,max и ?d,max, W/m2 Месец Вид Небесна посока С СИ И ЮИ Ю ЮЗ З СЗ ХОР. Януари Фt,max 57 57 452 741 798 741 452 57 368 Фd,max 57 57 51 76 88 76 51 57 43 Час на максимум 12 12 9 10 12 14 15 12 - Февруари Фt,max 72 143 570 776 774 776 570 143 523 Фd,max 72 38 71 92 102 902 71 38 16 Час на максимум 12 7 9 10 12 14 15 17 - Март Фt,max 88 281 673 749 677 719 673 281 666 Фd,max 88 38 80 100 118 100 80 38 55 Час на максимум 12 7 8 9 12 15 16 17 - Април Фt,max 104 434 700 654 523 654 700 434 767 Фd,max 104 72 109 121 131 121 109 72 73 Час на максимум 12 7 8 9 12 15 16 17 - Май Фt,max 115 513 692 570 397 570 692 513 818 Фd,max 115 98 131 135 143 135 131 98 88 Час на максимум 12 7 8 9 12 15 16 17 - Юни Фt,max 120 536 679 528 343 528 679 536 829 Фd,max 120 109 139 140 146 140 139 109 95 Час на максимум 12 7 8 9 12 15 16 17 - Юли Фt,max 118 506 678 556 386 556 678 506 809 Фd,max 118 104 138 141 148 141 138 104 96 Час на максимум 12 7 8 9 12 15 16 17 - Август Фt,max 109 418 676 632 506 632 676 448 754 Фd,max 109 80 122 133 144 133 122 80 87 Час на максимум 12 7 8 9 12 15 16 17 - Септември Фt,max 91 258 632 715 655 715 632 258 644 Фd,max 91 67 88 10 128 110 83 67 48 Час на максимум 12 8 8 9 12 15 16 16 - Октомври Фt,max 74 140 549 750 750 750 519 140 514 Фd,max 74 40 76 100 109 100 76 40 54 Час на максимум 12 8 9 0 12 14 15 16 - Ноември Фt,max 58 58 443 728 785 728 143 58 367 Фd,max 58 58 5 78 91 78 52 58 45 Час на максимум 12 12 9 10 12 14 15 12 - Декември Фt,max 51 51 384 702 785 702 384 51 303 Фd,max 51 51 41 67 81 67 41 51 40 Час на максимум 12 12 9 10 12 14 15 12 - Таблица 9 Фактор на проникване, FSC Вид на остъкляването ? Без засенчване Вътрешнижалузи Ролетки Междиннижалузи Външнижалузи среднооцветени светлооцветени непрозрачни прозрачни светли среднооцветени светло оцветени среднооцветени тъмнооцветени тъмни бели 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Е д и н и ч н о о с т ъ к л я в а н е Прозоречно стъкло 3 mm 0,86 1,00 0,64 0,55 0,59 0,25 0,39 - - 0,22 0,15 Прозоречно стъкло 6 mm 0,78 0,94 0,64 0,55 0,59 0,25 0,39 - - 0,21 0,14 Прозоречно стъкло 10 mm 0,72 0,90 0,64 0,55 0,59 0,25 0,39 - - - - Прозоречно стъкло 12 mm 0,67 0,87 0,64 0,55 0,59 0,25 0,39 - - - - Абсорбиращо стъкло 3 mm 0,64 0,83 0,64 0,55 0,59 0,25 0,39 - - - - Абсорбиращо стъкло 6 mm 0,46 0,69 0,57 0,53 0,45 0,30 0,36 - - 0,18 0,12 Абсорбиращо стъкло 10 mm 0,33 0,60 0,54 0,52 0,40 0,28 0,32 - - 0,16 0,11 Абсорбиращо стъкло 12 mm 0,24 0,53 0,42 0,40 0,36 0,28 0,31 - - 0,14 0,10 Рефлектиращо стъкло 3 mm - 0,30 0,25 0,23 - - - - - - - Рефлектиращо стъкло 6 mm - 0,40 0,33 0,29 - - - - - - - Рефлектиращо стъкло 10 mm - 0,50 0,42 0,38 - - - - - - - Рефлектиращо стъкло 12 mm - 0,60 0,50 0,44 - - - - - - - Д в о й н о о с т ъ к л я в а н е Проз. ст. 3 mm/проз. ст. 3 mm 0,87/0,87 0,88 0,57 0,51 0,60 0,25 0,37 0,36 0,33 0,20 0,14 Проз. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm 0,80/0,80 0,81 0,57 0,51 0,60 0,25 0,37 0,36 0,33 0,18 0,12 Абс. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm 0,46/0,80 0,55 0,39 0,36 0,40 0,22 0,30 0,30 0,28 0,10 0,10 Рефл. ст./проз. ст. - 0,20 0,19 0,18 - - - - - - - Рефл. ст./проз. ст. - 0,30 0,27 0,26 - - - - - - - Рефл. ст./проз. ст. - 0,40 0,34 0,33 - - - - - - - Т р и к а т н о о с т ъ к л я в а н е Прозоречно стъкло 3 mm - 0,83 0,56 0,48 - - - - - 0,18 0,12 Прозоречно стъкло 6 mm - 0,69 0,52 0,47 - - - - - 0,15 0,10 Продължение на табл. 9 Вид на остъкляването ? Пердета прозрачни полупрозрачни непрозрачни тъмнооцветени среднооцветени светлооцветени тъмнооцветени среднооцветени светлооцветени тъмнооцветени среднооцветени светлооцветени Е д и н и ч н о о с т ъ к л я в а н е Прозоречно стъкло 3 mm 0,86 - - - - - - - - - Прозоречно стъкло 6 mm 0,78 0,80 0,75 0,70 0,65 0,60 0,55 0,50 0,45 0,40 Прозоречно стъкло 10 mm 0,72 - - - - - - - - - Прозоречно стъкло 12 mm 0,67 0,74 0,70 0,66 0,61 0,56 0,52 0,48 0,43 0,39 Абсорбиращо стъкло 3 mm 0,64 - - - - - - - - - Абсорбиращо стъкло 6 mm 0,46 0,57 0,54 0,52 0,49 0,46 0,44 0,41 0,38 0,36 Абсорбиращо стъкло 10 mm 0,33 - - - - - - - - - Абсорбиращо стъкло 12 mm 0,24 0,43 0,42 0,40 0,39 0,38 0,36 0,34 0,33 0,32 Рефлектиращо стъкло 3 mm - 0,25 0,24 0,24 0,23 0,23 0,23 0,22 0,21 0,21 Рефлектиращо стъкло 6 mm - 0,36 0,35 0,34 0,33 0,32 0,30 0,29 0,28 0,27 Рефлектиращо стъкло 10 mm - 0,46 0,44 0,42 0,41 0,39 0,38 0,36 0,34 0,33 Рефлектиращо стъкло 12 mm - 0,57 0,54 0,51 0,49 0,46 0,43 0,41 0,38 0,36 Д в о й н о о с т ъ к л я в а н е Проз. ст. 3 mm/проз. ст. 3 mm 0,87/0,80 0,66 0,62 0,58 0,56 0,52 0,48 0,45 0,42 0,37 Проз. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm 0,80/0,80 0,66 0,62 0,58 0,56 0,52 0,48 0,45 0,42 0,37 Абс. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm 0,46/0,80 0,49 0,47 0,45 0,43 0,41 0,39 0,37 0,35 0,33 Рефл. ст./проз. ст. - 0,19 0,19 0,18 0,18 0,17 0,17 0,16 0,16 0,15 Рефл. ст./проз. ст. - 0,29 0,28 0,27 0,27 0,26 0,26 0,25 0,25 0,24 Рефл. ст./проз. ст. - 0,38 0,37 0,37 0,36 0,34 0,32 0,31 0,29 0,28 Т р и к а т н о о с т ъ к л я в а н е Прозоречно стъкло 3 mm - - - - - - - - - - Прозоречно стъкло 6 mm - - - - - - - - - - Забележка. Стойностите на коефициента на светопропускане ? са дадени за сведение. Таблица 10а Фактор на охладителния товар FCL за прозорци без вътрешно засенчване - лека конструкция g = 150 kg/m2 от пода Слънчевовреме Небесна посока С СИ И ЮИ Ю ЮЗ З СЗ ХОР. 1 0,17 0,04 0,04 0,05 0,08 0,12 0,12 0,11 0,11 2 0,14 0,04 0,03 0,04 0,07 0,10 0,10 0,09 0,09 3 0,11 0,03 0,03 0,04 0,05 0,08 0,08 0,08 0,07 4 0,09 0,02 0,02 0,03 0,04 0,06 0,06 0,06 0,06 5 0,08 0,02 0,02 0,03 0,04 0,05 0,05 0,05 0,05 6 0,33 0,23 0,19 0,13 0,06 0,06 0,06 0,06 0,07 7 0,42 0,41 0,37 0,28 0,09 0,08 0,07 0,08 0,14 8 0,48 0,51 0,51 0,43 0,14 0,10 0,08 0,10 0,24 9 0,56 0,51 0,57 0,55 0,22 0,12 0,10 0,12 0,36 10 0,63 0,45 0,57 0,62 0,34 0,14 0,11 0,14 0,48 11 0,71 0,39 0,50 0,63 0,48 0,16 0,12 0,16 0,58 12 0,76 0,36 0,42 0,57 0,59 0,21 0,14 0,17 0,66 13 0,80 0,33 0,37 0,48 0,65 0,36 0,20 0,19 0,72 14 0,82 0,31 0,32 0,42 0,65 0,49 0,32 0,23 0,74 15 0,82 0,28 0,29 0,37 0,59 0,60 0,45 0,33 0,73 16 0,79 0,26 0,25 0,33 0,50 0,66 0,57 0,47 0,67 17 0,75 0,23 0,22 0,28 0,43 0,66 0,64 0,59 0,59 18 0,84 0,19 0,19 0,24 0,36 0,58 0,61 0,60 0,47 19 0,61 0,15 0,15 0,19 0,28 0,43 0,44 0,42 0,37 20 0,48 0,12 0,12 0,15 0,22 0,33 0,34 0,33 0,29 21 0,38 0,10 0,10 0,12 0,18 0,27 0,27 0,26 0,24 22 0,31 0,08 0,08 0,10 0,15 0,22 0,22 0,21 0,19 23 0,25 0,06 0,06 0,08 0,12 0,18 0,18 0,17 0,16 24 0,20 0,05 0,05 0,07 0,10 0,14 0,14 0,14 0,13 Таблица 10б Фактор на охладителния товар FCL за прозорци без вътрешно засенчване - средно тежка конструкция g = 350 kg/m2 от пода Слънчевовреме Небесна посока С СИ И ЮИ Ю ЮЗ З СЗ ХОР. 1 0,23 0,07 0,07 0,09 0,12 0,15 0,15 0,14 0,16 2 0,20 0,06 0,05 0,08 0,11 0,14 0,13 0,12 0,14 3 0,18 0,06 0,06 0,07 0,09 0,12 0,11 0,11 0,12 4 0,16 0,05 0,05 0,06 0,08 0,10 0,10 0,09 0,11 5 0,14 0,04 0,05 0,05 0,07 0,09 0,09 0,08 0,09 6 0,34 0,21 0,18 0,14 0,08 0,09 0,09 0,09 0,11 7 0,41 0,36 0,33 0,26 0,11 0,10 0,09 0,10 0,16 8 0,46 0,44 0,44 0,38 0,14 0,12 0,10 0,11 0,24 9 0,53 0,45 0,50 0,48 0,21 0,13 0,11 0,13 0,33 10 0,59 0,40 0,51 0,54 0,31 0,15 0,12 0,14 0,43 11 0,65 0,36 0,46 0,56 0,42 0,17 0,13 0,16 0,52 12 0,70 0,33 0,39 0,51 0,52 0,23 0,14 0,17 0,59 13 0,73 0,31 0,35 0,45 0,57 0,33 0,19 0,18 0,64 14 0,75 0,30 0,31 0,40 0,58 0,44 0,29 0,21 0,67 15 0,76 0,28 0,29 0,36 0,53 0,53 0,40 0,30 0,66 16 0,74 0,26 0,26 0,33 0,47 0,58 0,50 0,42 0,62 17 0,75 0,23 0,23 0,29 0,41 0,59 0,56 0,51 0,56 18 0,79 0,21 0,21 0,25 0,36 0,53 0,55 0,54 0,47 19 0,61 0,17 0,17 0,21 0,29 0,41 0,41 0,39 0,38 20 0,70 0,15 0,15 0,18 0,25 0,33 0,33 0,32 0,32 21 0,42 0,13 0,13 0,16 0,21 0,28 0,27 0,26 0,28 22 0,36 0,11 0,11 0,14 0,18 0,24 0,23 0,22 0,24 23 0,34 0,09 0,10 0,12 0,16 0,21 0,20 0,19 0,21 24 0,27 0,08 0,08 0,10 0,14 0,18 0,17 0,16 0,18 Таблица 10в Фактор на охладителния товар FCL за прозорци без вътрешно засенчване - тежка конструкция g = 650 kg/m2 от пода Слънчевовреме Небесна посока С СИ И ЮИ Ю ЮЗ З СЗ ХОР. 1 0,25 0,09 0,09 0,11 0,13 0,15 0,14 0,14 0,17 2 0,23 0,08 0,09 0,10 0,12 0,14 0,13 0,12 0,16 3 0,21 0,08 0,08 0,10 0,12 0,13 0,12 0,11 0,15 4 0,20 0,07 0,08 0,09 0,11 0,12 0,11 0,10 0,14 5 0,19 0,07 0,07 0,08 0,10 0,11 0,10 0,10 0,13 6 0,38 0,23 0,20 0,17 0,11 0,12 0,11 0,10 0,15 7 0,45 0,37 0,34 0,28 0,14 0,13 0,12 0,12 0,20 8 0,49 0,44 0,45 0,40 0,17 0,14 0,13 0,13 0,28 9 0,55 0,44 0,49 0,49 0,24 0,16 0,14 0,15 0,36 10 0,60 0,39 0,49 0,53 0,38 0,17 0,14 0,16 0,45 11 0,65 0,34 0,43 0,53 0,43 0,19 0,15 0,18 0,52 12 0,69 0,31 0,36 0,48 0,51 0,25 0,16 0,18 0,59 13 0,72 0,29 0,32 0,41 0,56 0,34 0,21 0,19 0,62 14 0,72 0,27 0,29 0,36 0,55 0,44 0,30 0,22 0,64 15 0,72 0,26 0,26 0,33 0,50 0,52 0,40 0,30 0,62 16 0,70 0,24 0,24 0,30 0,43 0,56 0,49 0,41 0,58 17 0,70 0,22 0,22 0,27 0,37 0,55 0,54 0,50 0,51 18 0,75 0,20 0,19 0,24 0,32 0,69 0,52 0,51 0,42 19 0,57 0,17 0,17 0,20 0,26 0,37 0,38 0,36 0,35 20 0,46 0,14 0,15 0,18 0,22 0,30 0,30 0,29 0,29 21 0,39 0,13 0,13 0,16 0,20 0,25 0,24 0,23 0,26 22 0,34 0,12 0,12 0,14 0,18 0,21 0,21 0,20 0,23 23 0,31 0,11 0,11 0,13 0,16 0,19 0,18 0,17 0,21 24 0,28 0,10 0,10 0,12 0,15 0,17 0,16 0,15 0,19 Таблица 11 Фактор на охладителния товар FCL за прозорци с вътрешно засенчване - за всички стайни конструкции Слънчевовреме Небесна посока С СИ И ЮИ Ю ЮЗ З СЗ ХОР. 1 0,08 0,03 0,03 0,03 0,04 0,05 0,05 0,05 0,06 2 0,07 0,02 0,03 0,03 0,04 0,05 0,05 0,04 0,05 3 0,06 0,02 0,02 0,02 0,03 0,04 0,04 0,04 0,04 4 0,06 0,02 0,02 0,02 0,03 0,04 0,04 0,03 0,04 5 0,07 0,02 0,02 0,02 0,03 0,03 0,03 0,03 0,03 6 0,73 0,56 0,47 0,30 0,09 0,07 0,06 0,07 0,12 7 0,66 0,76 0,72 0,37 0,16 0,11 0,09 0,11 0,27 8 0,65 0,74 0,80 0,74 0,23 0,14 0,11 0,14 0,44 9 0,73 0,58 0,76 0,81 0,38 0,16 0,13 0,17 0,59 10 0,80 0,37 0,62 0,79 0,58 0,19 0,15 0,19 0,72 11 0,86 0,29 0,41 0,68 0,75 0,22 0,16 0,20 0,81 12 0,89 0,27 0,27 0,49 0,83 0,38 0,17 0,21 0,85 13 0,89 0,26 0,24 0,33 0,80 0,59 0,31 0,22 0,85 14 0,86 0,24 0,22 0,28 0,68 0,75 0,53 0,30 0,81 15 0,82 0,22 0,20 0,25 0,50 0,83 0,72 0,52 0,71 16 0,75 0,20 0,17 0,22 0,35 0,81 0,82 0,73 0,58 17 0,78 0,16 0,14 0,18 0,27 0,69 0,81 0,82 0,42 18 0,91 0,12 0,11 0,13 0,19 0,45 0,61 0,69 0,25 19 0,24 0,06 0,06 0,08 0,11 0,16 0,16 0,16 0,14 20 0,18 0,05 0,05 0,07 0,09 0,12 0,12 0,12 0,12 21 0,15 0,04 0,05 0,06 0,08 0,10 0,10 0,10 0,10 22 0,13 0,04 0,04 0,05 0,07 0,09 0,08 0,08 0,08 23 0,11 0,03 0,03 0,04 0,06 0,07 0,07 0,07 0,07 24 0,10 0,03 0,03 0,04 0,05 0,06 0,06 0,06 0,06 Таблица 12 Височинни и азимутни ъгли на слънцето Час 21,1 21,2 21,3 21,4 21,5 21,6 21,7 21,8 21,9 21,10 21,11 21,12 ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? ? 5,00 3 65 5 63 3 65 6,00 8 81 13 75 16 72 14 75 8 81 7,00 3 108 11 100 19 91 24 85 26 82 25 84 19 91 11 100 4 108 8,00 6 125 14 119 22 111 30 102 35 95 37 91 36 94 30 102 22 111 14 119 7 125 4 127 9,00 15 137 23 131 31 124 40 115 46 107 48 103 46 106 41 114 31 124 23 131 15 136 12 138 10,00 21 150 30 146 39 140 49 131 56 123 59 118 57 122 50 131 39 140 30 145 22 150 18 151 11,00 26 164 35 162 45 158 56 153 64 146 67 142 65 146 57 152 45 158 35 162 26 164 22 165 12,00 27 180 36 180 47 180 59 180 67 180 71 180 68 180 60 180 47 180 37 180 27 180 24 180 13,00 26 196 35 198 45 202 56 207 64 214 67 218 65 214 57 208 45 202 35 198 26 196 22 195 14,00 21 210 30 214 39 220 49 229 56 237 59 242 57 238 50 229 39 220 30 215 22 210 18 209 15,00 15 223 23 229 31 236 40 245 46 253 48 257 46 254 41 246 31 236 23 229 15 224 12 222 16,00 6 235 14 241 22 249 30 258 35 265 37 269 36 266 30 258 22 249 14 241 7 235 4 233 17,00 3 252 11 260 19 269 24 275 26 278 25 276 19 269 11 260 4 252 18,00 8 279 13 285 16 288 14 285 8 279 19,00 3 295 5 297 3 295 Таблица 13 Отношение на повърхнината на нето остъкляването към повърхнината на остъкляването по зидарски мерки за различни видове прозорци Вид на прозореца Повърхнина по зидарски мерки, m2 0,5 1,0 1,5 2,0 2,5 3,0 4,0 5,0 6,0 8,0 Дървен еднокатен, единично или двойно остъклен, слепен 0,47 0,58 0,63 0,67 0,69 0,71 0,72 0,73 0,74 0,75 Дървен двукатен 0,36 0,48 0,55 0,6 0,62 0,65 0,68 0,69 0,7 0,71 Метален 0,56 0,77 0,83 0,86 0,87 0,88 0,9 0,9 0,9 0,9 Витрина или оберлихт 0,90 Балконска врата с остъкляване 0,50 Таблица 14 Стойности на показател "а" в зависимост от стайната мебелировка, типа на осветителните тела и вида на вентилацията Показател "а" Мебелировка Подаване и засмукване на въздуха Тип на осветител-ното тяло 0,45 Светло боядисана стая, тежка опростена мебели-ровка, без килим Ниска стойност на въздухообмена,подаването и засмукването на въздуха е под тавана; дебитът на подавания на единица площ от пода въздух е V <= 0,0025 m3/сm2; кратност на въздухообмена n <= 3,5 Невентилируемо 0,55 Обикновена мебелировка,без килим Средна до висока стойност на въздухообме-на, подаването и засмукването на въздуха е под тавана или през решетки на окачения таван; дебитът на подавания на единица площ от пода въздух е V >= 0,0025 m3/сm2;кратност на въздухообмена n >= 3,5 Невентилируемо 0,65 Обикновена мебелировка,със или без килим Средна до висока стойност на въздухообмена или климатизиране посредством вентилаторни конвектори или индукционни апарати; подаване на въздуха през таванни или стенни решетки; рециркулационният въздух се засмуква около осветителните тела през пространството над окачения таван; дебитът на подавания на единица площ от пода въздух е V >= 0,0025 m3/сm2;кратност на въздухообмена n >= 3,5 Вентилируемо 0,75 За всякакъв тип мебелировка Рециркулационният въздух се засмуква с въздуховод през осветителните тела Вентилируемо Таблица 15 Стойности на показател "b" в зависимост от вида и масивността на пода и начина на организация на въздухообмена Конструктивни особености на пода* (масивност kg/m2) В зависимост от циркулацията на въздуха и типа на подаване и засмукване** ниска средна висока много висока 50 mm дървен под (48,8 kg/m2) B A A A 75 mm бетонен под (195,3 kg/m2) B B B A 150 mm бетонен под (366,2 kg/m2) C C C B 200 mm бетонен под (585,8 kg/m2) D D C C 300 mm бетонен под (781,1 kg/m2) D D D D Забележки: *Под, покрит с килим и балатум. За под, покрит с плочки, вземете следващата класификация надясно на същия ред. **Н и с к а : Ниска стойност на въздухообмена - очакван минимален охладителен товар от осветление и хора в климатизираната зона. Подаването на въздух се осъществява през подови стенни или таванни решетки. Пространството над окачения таван не се вентилира и коефициентът на топлопредаване от вътрешната страна ? = 2,27 W/(m2 oC). С р е д н а : Средна стойност на въздухообмена, подаването на въздух се осъществява през подови, стенни или таванни решетки. Пространството над окачения таван не се вентилира и коефициентът на топлопредаване от вътрешната страна ? = 3,41 W/(m2 oC). В и с о к а : Циркулацията на въздуха се осъществява от индукционни апарати или вентилаторни конвектори. Засмукване през пространството над окачения таван и ? = 4,54 W/(m2 oC). М н о г о в и с о к а : Интензивна циркулация на въздуха за минимизиране на температурните градиенти в помещението. Засмукване през пространството над окачения таван и коефициентът на топлопредаване ? = 6,81 W/(m2 oC). Таблица 16а Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 8 часа Час след вкл. наосветлението Показатели "a" и "b" 0,45 0,55 0,65 0,75 A B C D A B C D A B C D A B C D 0 0,02 0,07 0,11 0,14 0,01 0,06 0,09 0,11 0,01 0,04 0,07 0,09 0,01 0,08 0,05 0,06 1 0,46 0,51 0,55 0,58 0,56 0,60 0,63 0,66 0,66 0,69 0,72 0,73 0,76 0,78 0,80 0,81 2 0,57 0,56 0,58 0,60 0,65 0,64 0,66 0,67 0,73 0,72 0,73 0,74 0,80 0,80 0,81 0,82 3 0,65 0,61 0,60 0,61 0,72 0,68 0,68 0,68 0,78 0,75 0,75 0,75 0,84 0,82 0,82 0,82 4 0,72 0,65 0,63 0,62 0,77 0,71 0,70 0,69 0,82 0,77 0,76 0,76 0,87 0,84 0,83 0,83 5 0,77 0,68 0,65 0,63 0,82 0,74 0,71 0,70 0,86 0,80 0,78 0,77 0,90 0,85 0,84 0,83 6 0,82 0,71 0,67 0,64 0,85 0,76 0,73 0,71 0,88 0,82 0,79 0,77 0,92 0,87 0,85 0,84 7 0,85 0,74 0,69 0,65 0,88 0,79 0,75 0,72 0,91 0,84 0,80 0,78 0,93 0,88 0,86 0,84 8 0,88 0,77 0,71 0,66 0,90 0,81 0,76 0,72 0,93 0,85 0,82 0,79 0,95 0,89 0,87 0,85 9 0,46 0,34 0,28 0,22 0,37 0,28 0,23 0,18 0,29 0,22 0,18 0,14 0,21 0,15 0,13 0,10 10 0,37 0,31 0,26 0,22 0,30 0,25 0,21 0,18 0,23 0,19 0,17 0,14 0,17 0,14 0,12 0,10 11 0,30 0,28 0,25 0,21 0,24 0,23 0,20 0,17 0,19 0,18 0,16 0,13 0,13 0,13 0,11 0,10 12 0,24 0,25 0,23 0,20 0,19 0,20 0,19 0,17 0,15 0,16 0,15 0,13 0,11 0,11 0,10 0,09 13 0,19 0,22 0,22 0,20 0,16 0,18 0,18 0,16 0,12 0,14 0,14 0,13 0,09 0,10 0,10 0,09 14 0,15 0,20 0,20 0,19 0,13 0,16 0,17 0,16 0,10 0,13 0,13 0,12 0,07 0,09 0,09 0,09 15 0,12 0,18 0,19 0,19 0,10 0,15 0,16 0,15 0,08 0,12 0,12 0,12 0,06 0,08 0,09 0,08 16 0,10 0,16 0,18 0,18 0,08 0,13 0,15 0,15 0,06 0,10 0,11 0,11 0,05 0,07 0,08 0,08 17 0,08 0,15 0,17 0,18 0,07 0,11 0,14 0,14 0,05 0,09 0,11 0,11 0,04 0,07 0,08 0,08 18 0,06 0,13 0,16 0,17 0,05 0,10 0,13 0,14 0,04 0,08 0,10 0,11 0,03 0,03 0,07 0,08 19 0,05 0,12 0,15 0,16 0,04 0,19 0,12 0,13 0,03 0,08 0,10 0,10 0,02 0,06 0,07 0,07 20 0,04 0,11 0,14 0,16 0,03 0,02 0,11 0,13 0,03 0,07 0,09 0,10 0,02 0,05 0,06 0,07 21 0,03 0,10 0,13 0,16 0,03 0,08 0,11 0,13 0,02 0,06 0,09 0,10 0,02 0,04 0,06 0,07 22 0,03 0,09 0,12 0,15 0,02 0,07 0,10 0,12 0,02 0,06 0,08 0,10 0,01 0,04 0,06 0,07 23 0,02 0,08 0,12 0,15 0,02 0,06 0,10 0,12 0,01 0,05 0,07 0,09 0,01 0,04 0,05 0,07 Таблица 16б Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 10 часа Час след вкл. наосветлението Показатели "a" и "b" 0,45 0,55 0,65 0,75 A B C D A B C D A B C D A B C D 0 0,03 0,10 0,15 0,18 0,02 0,03 0,12 0,15 0,02 0,03 0,03 0,11 0,01 0,04 0,07 0,08 1 0,47 0,54 0,59 0,62 0,57 0,62 0,66 0,69 0,66 0,71 0,74 0,76 0,76 0,79 0,81 0,83 2 0,58 0,59 0,61 0,63 0,65 0,66 0,68 0,70 0,73 0,74 0,75 0,77 0,81 0,81 0,82 0,83 3 0,66 0,63 0,64 0,64 0,72 0,69 0,70 0,71 0,78 0,76 0,77 0,77 0,84 0,83 0,83 0,84 4 0,73 0,66 0,66 0,66 0,78 0,73 0,72 0,72 0,83 0,79 0,78 0,78 0,88 0,85 0,84 0,84 5 0,78 0,70 0,68 0,67 0,82 0,75 0,74 0,73 0,86 0,81 0,80 0,79 0,90 0,86 0,85 0,85 6 0,82 0,73 0,70 0,68 0,85 0,78 0,75 0,73 0,89 0,83 0,81 0,79 0,92 0,88 0,86 0,85 7 0,86 0,76 0,72 0,69 0,88 0,80 0,77 0,74 0,91 0,84 0,82 0,80 0,93 0,89 0,87 0,86 8 0,88 0,78 0,73 0,69 0,91 0,82 0,78 0,75 0,93 0,86 0,83 0,81 0,95 0,90 0,88 0,86 9 0,91 0,80 0,75 0,70 0,92 0,84 0,79 0,76 0,94 0,87 0,84 0,81 0,96 0,91 0,89 0,87 10 0,93 0,82 0,76 0,71 0,94 0,85 0,81 0,76 0,95 0,89 0,85 0,82 0,97 0,92 0,89 0,97 11 0,49 0,39 0,33 0,27 0,40 0,32 0,27 0,22 0,31 0,25 0,21 0,17 0,22 0,18 0,15 0,12 12 0,39 0,35 0,31 0,26 0,32 0,29 0,25 0,22 0,25 0,22 0,20 0,17 0,18 0,16 0,14 0,12 13 0,32 0,32 0,29 0,26 0,26 0,26 0,21 0,21 0,20 0,20 0,18 0,16 0,14 0,14 0,13 0,12 14 0,26 0,28 0,27 0,25 0,21 0,23 0,22 0,20 0,16 0,18 0,17 0,16 0,12 0,13 0,12 0,11 15 0,21 0,26 0,26 0,24 0,17 0,21 0,21 0,20 0,13 0,16 0,16 0,15 0,10 0,12 0,12 0,11 16 0,17 0,23 0,24 0,23 0,14 0,19 0,20 0,19 0,11 0,15 0,15 0,15 0,08 0,10 0,11 0,11 17 0,13 0,21 0,23 0,23 0,11 0,17 0,19 0,18 0,08 0,13 0,14 0,14 0,06 0,09 0,10 0,10 18 0,11 0,19 0,21 0,22 0,09 0,15 0,17 0,18 0,07 0,12 0,14 0,14 0,05 0,08 0,10 0,10 19 0,09 0,17 0,20 0,21 0,07 0,14 0,16 0,17 0,05 0,11 0,13 0,14 0,04 0,08 0,09 0,10 20 0,07 0,15 0,19 0,21 0,06 0,12 0,15 0,17 0,04 0,10 0,12 0,13 0,03 0,07 0,09 0,09 21 0,06 0,14 0,18 0,20 0,05 0,11 0,14 0,16 0,04 0,09 0,11 0,13 0,03 0,06 0,08 0,09 22 0,05 0,12 0,17 0,19 0,04 0,10 0,14 0,16 0,03 0,08 0,11 0,12 0,02 0,06 0,08 0,09 23 0,04 0,11 0,16 0,19 0,03 0,09 0,13 0,15 0,02 0,07 0,10 0,12 0,02 0,05 0,07 0,90 Таблица 16в Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 12 часа Час след вкл. наосветлението Показатели "a" и "b" 0,45 0,55 0,65 0,75 A B C D A B C D A B C D A B C D 0 0,05 0,13 0,19 0,22 0,01 0,11 0,15 0,18 0,03 0,09 0,12 0,14 0,02 0,06 0,09 0,10 1 0,49 0,57 0,63 0,66 0,58 0,65 0,69 0,72 0,67 0,73 0,76 0,79 0,77 0,81 0,83 0,85 2 0,59 0,61 0,65 0,67 0,66 0,68 0,71 0,73 0,74 0,75 0,78 0,79 0,81 0,82 0,84 0,85 3 0,67 0,65 0,67 0,68 0,73 0,72 0,73 0,74 0,79 0,78 0,79 0,80 0,85 0,84 0,85 0,86 4 0,73 0,69 0,69 0,69 0,78 0,74 0,75 0,75 0,83 0,80 0,80 0,80 0,88 0,86 0,86 0,86 5 0,78 0,72 0,71 0,70 0,82 0,77 0,76 0,76 0,86 0,82 0,81 0,81 0,90 0,87 0,87 0,86 6 0,83 0,75 0,73 0,71 0,86 0,79 0,78 0,76 0,89 0,84 0,83 0,82 0,92 0,88 0,88 0,87 7 0,86 0,77 0,74 0,72 0,89 0,81 0,79 0,77 0,91 0,85 0,84 0,82 0,94 0,90 0,88 0,87 8 0,89 0,79 0,76 0,73 0,91 0,83 0,80 0,78 0,93 0,87 0,85 0,83 0,95 0,91 0,89 0,88 9 0,91 0,82 0,77 0,74 0,93 0,85 0,81 0,78 0,94 0,88 0,86 0,83 0,96 0,92 0,90 0,88 10 0,93 0,83 0,79 0,74 0,94 0,86 0,83 0,79 0,95 0,89 0,86 0,84 0,97 0,92 0,90 0,88 11 0,94 0,85 0,80 0,75 0,95 0,88 0,84 0,80 0,96 0,90 0,87 0,84 0,97 0,93 0,91 0,89 12 0,95 0,87 0,81 0,76 0,96 0,89 0,85 0,80 0,97 0,91 0,88 0,85 0,98 0,94 0,91 0,89 13 0,51 0,43 0,37 0,32 0,42 0,35 0,30 0,26 0,33 0,27 0,24 0,20 0,23 0,19 0,17 0,14 14 0,41 0,39 0,35 0,31 0,34 0,32 0,29 0,25 0,26 0,25 0,22 0,20 0,19 0,18 0,16 0,14 15 0,33 0,35 0,33 0,30 0,27 0,28 0,27 0,24 0,21 0,22 0,21 0,19 0,15 0,16 0,15 0,14 16 0,27 0,31 0,31 0,29 0,22 0,26 0,25 0,24 0,17 0,20 0,20 0,18 0,12 0,14 0,14 0,13 17 0,22 0,28 0,29 0,28 0,18 0,23 0,24 0,23 0,14 0,18 0,19 0,18 0,10 0,13 0,13 0,13 18 0,17 0,25 0,27 0,27 0,14 0,21 0,22 0,22 0,11 0,16 0,17 0,17 0,08 0,12 0,12 0,12 19 0,14 0,23 0,26 0,26 0,11 0,19 0,21 0,22 0,09 0,15 0,16 0,17 0,06 0,10 0,12 0,12 20 0,11 0,21 0,24 0,26 0,09 0,17 0,20 0,21 0,07 0,13 0,15 0,16 0,05 0,09 0,11 0,12 21 0,09 0,18 0,23 0,25 0,07 0,15 0,19 0,20 0,06 0,12 0,14 0,12 0,04 0,08 0,10 0,11 22 0,07 0,17 0,21 0,24 0,06 0,14 0,17 0,20 0,05 0,11 0,14 0,15 0,03 0,08 0,10 0,11 23 0,06 0,15 0,20 0,23 0,05 0,12 0,16 0,19 0,04 0,10 0,13 0,15 0,03 0,07 0,09 0,11 Таблица 16г Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 14 часа Час след вкл. наосветлението Показатели "a" и "b" 0,45 0,55 0,65 0,75 A B C D A B C D A B C D A B C D 0 0,07 0,18 0,24 0,26 0,03 0,15 0,19 0,22 0,05 0,11 0,15 0,17 0,03 0,08 0,11 0,12 1 0,51 0,61 0,67 0,71 0,69 0,68 0,73 0,76 0,69 0,75 0,79 0,81 0,78 0,82 0,85 0,87 2 0,61 0,65 0,69 0,72 0,68 0,71 0,75 0,77 0,75 0,78 0,80 0,82 0,82 0,84 0,86 0,87 3 0,68 0,68 0,71 0,72 0,74 0,74 0,76 0,77 0,80 0,80 0,82 0,82 0,86 0,86 0,87 0,87 4 0,74 0,72 0,73 0,73 0,79 0,77 0,78 0,78 0,84 0,82 0,83 0,83 0,88 0,87 0,88 0,88 5 0,79 0,74 0,74 0,74 0,83 0,79 0,79 0,79 0,87 0,84 0,84 0,83 0,91 0,88 0,88 0,88 6 0,83 0,77 0,76 0,75 0,86 0,81 0,80 0,79 0,89 0,85 0,85 0,84 0,92 0,90 0,89 0,89 7 0,87 0,79 0,77 0,76 0,89 0,83 0,81 0,80 0,92 0,87 0,86 0,84 0,94 0,91 0,90 0,89 8 0,89 0,81 0,79 0,77 0,91 0,85 0,83 0,81 0,93 0,88 0,86 0,85 0,95 0,92 0,90 0,89 9 0,91 0,83 0,80 0,78 0,93 0,86 0,84 0,81 0,95 0,89 0,87 0,85 0,96 0,92 0,91 0,90 10 0,93 0,85 0,81 0,78 0,94 0,88 0,85 0,82 0,96 0,90 0,88 0,86 0,97 0,93 0,91 0,90 11 0,94 0,86 0,82 0,79 0,95 0,89 0,86 0,82 0,96 0,91 0,89 0,86 0,97 0,94 0,92 0,90 12 0,95 0,88 0,83 0,80 0,96 0,90 0,86 0,83 0,97 0,92 0,89 0,87 0,98 0,94 0,92 0,90 13 0,96 0,89 0,84 0,80 0,97 0,91 0,87 0,83 0,98 0,93 0,90 0,87 0,98 0,95 0,93 0,91 14 0,97 0,90 0,85 0,80 0,98 0,92 0,88 0,84 0,98 0,94 0,91 0,87 0,99 0,96 0,93 0,91 15 0,53 0,46 0,41 0,36 0,43 0,38 0,34 0,29 0,34 0,29 0,26 0,23 0,24 0,21 0,19 0,16 16 0,42 0,41 0,39 0,35 0,35 0,34 0,32 0,28 0,27 0,26 0,25 0,22 0,19 0,19 0,18 0,16 17 0,34 0,37 0,36 0,34 0,28 0,31 0,30 0,28 0,22 0,24 0,23 0,21 0,16 0,17 0,17 0,15 18 0,27 0,34 0,34 0,33 0,22 0,27 0,28 0,27 0,17 0,21 0,22 0,21 0,12 0,15 0,16 0,15 19 0,22 0,30 0,32 0,32 0,18 0,25 0,26 0,26 0,14 0,19 0,20 0,20 0,10 0,14 0,15 0,14 20 0,18 0,27 0,30 0,31 0,15 0,22 0,25 0,25 0,11 0,17 0,19 0,20 0,08 0,12 0,14 0,14 21 0,14 0,24 0,28 0,30 0,12 0,20 0,23 0,24 0,09 0,16 0,18 0,19 0,07 0,11 0,13 0,14 22 0,12 0,22 0,27 0,29 0,09 0,18 0,22 0,24 0,07 0,14 0,17 0,18 0,05 0,10 0,12 0,13 23 0,09 0,20 0,25 0,28 0,08 0,16 0,21 0,23 0,06 0,13 0,16 0,18 0,04 0,09 0,11 0,13 Таблица 16д Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 16 часа Час след вкл. наосветлението Показатели "a" и "b" 0,45 0,55 0,65 0,75 A B C D A B C D A B C D A B C D 0 0,12 0,23 0,29 0,31 0,10 0,19 0,24 0,26 0,07 0,15 0,18 0,20 0,05 0,11 0,13 0,14 1 0,54 0,66 0,72 0,75 0,63 0,72 0,77 0,80 0,71 0,78 0,82 0,84 0,79 0,85 0,87 0,89 2 0,63 0,69 0,74 0,76 0,70 0,75 0,79 0,80 0,77 0,81 0,83 0,85 0,83 0,86 0,88 0,89 3 0,70 0,72 0,75 0,77 0,76 0,77 0,80 0,81 0,81 0,82 0,84 0,85 0,87 0,87 0,89 0,89 4 0,76 0,75 0,77 0,77 0,81 0,80 0,81 0,82 0,85 0,84 0,85 0,86 0,89 0,89 0,89 0,90 5 0,81 0,78 0,78 0,78 0,84 0,82 0,82 0,82 0,88 0,86 0,86 0,86 0,91 0,90 0,90 0,90 6 0,85 0,80 0,80 0,79 0,87 0,84 0,83 0,83 0,90 0,87 0,87 0,87 0,93 0,91 0,91 0,90 7 0,88 0,82 0,81 0,79 0,90 0,85 0,84 0,83 0,92 0,88 0,88 0,87 0,94 0,92 0,91 0,91 8 0,90 0,84 0,82 0,80 0,92 0,87 0,85 0,84 0,94 0,90 0,89 0,87 0,95 0,93 0,92 0,91 9 0,92 0,85 0,83 0,81 0,93 0,88 0,86 0,84 0,95 0,91 0,89 0,88 0,96 0,93 0,92 0,91 10 0,94 0,87 0,84 0,81 0,95 0,89 0,87 0,85 0,96 0,92 0,90 0,88 0,97 0,94 0,93 0,91 11 0,95 0,88 0,85 0,82 0,96 0,90 0,88 0,85 0,97 0,92 0,90 0,88 0,98 0,95 0,93 0,92 12 0,96 0,89 0,86 0,82 0,97 0,91 0,88 0,86 0,97 0,93 0,91 0,89 0,98 0,95 0,94 0,92 13 0,97 0,90 0,87 0,83 0,97 0,92 0,89 0,86 0,98 0,94 0,92 0,89 0,98 0,96 0,94 0,92 14 0,97 0,91 0,88 0,83 0,98 0,93 0,90 0,86 0,98 0,94 0,92 0,89 0,99 0,96 0,94 0,92 15 0,98 0,92 0,88 0,84 0,98 0,94 0,90 0,87 0,99 0,95 0,93 0,90 0,99 0,96 0,95 0,93 16 0,98 0,93 0,89 0,84 0,99 0,94 0,91 0,87 0,99 0,96 0,93 0,90 0,99 0,97 0,95 0,93 17 0,54 0,49 0,45 0,40 0,44 0,40 0,37 0,33 0,34 0,31 0,28 0,25 0,24 0,22 0,20 0,18 18 0,43 0,44 0,42 0,39 0,35 0,36 0,34 0,32 0,27 0,28 0,27 0,25 0,20 0,20 0,19 0,18 19 0,35 0,39 0,39 0,37 0,28 0,32 0,32 0,31 0,22 0,25 0,25 0,24 0,16 0,18 0,18 0,17 20 0,28 0,35 0,37 0,36 0,23 0,29 0,30 0,30 0,18 0,23 0,24 0,23 0,13 0,16 0,17 0,17 21 0,23 0,32 0,35 0,35 0,18 0,26 0,29 0,29 0,14 0,20 0,22 0,22 0,10 0,15 0,16 0,16 22 0,18 0,29 0,33 0,34 0,15 0,24 0,27 0,28 0,18 0,18 0,21 0,22 0,08 0,13 0,15 0,16 23 0,15 0,26 0,31 0,33 0,12 0,21 0,25 0,27 0,09 0,16 0,20 0,21 0,07 0,12 0,14 0,15 Таблица 17 Препоръчвана осветеност за помещения с различно предназначение Предназначение на помещението и вид на дейността E, lx Складови помещения, жилищни помещения, хотелски стаи, театри 120 Канцеларска дейност с леко зрително натоварване, класни общообразователни стаи, прости монтажни дейности 250 Канцеларска дейност с нормално зрително натоварване, читални и каталожни зали, обработка на данни, изследователски лаборатории, магазини, изложбени и панаирни халета, преработка на кожи и дърво, среднопрецизна монтажна дейност 500 Супермаркети, прецизен монтаж, боядисване, гравиране, шиене 750 Техническо чертане, операционни зали, цветови изпитвания, монтаж на прецизни уреди в електропромишлеността, фина механика, ретуширане, фино гравиране 1000 Забележка. По-висока осветеност от порядъка 1500 ? 2000 lx, необходима за особено прецизна дейност, се осигурява само на работно място при обща осветеност около 500 lx. Таблица 18 Фактор на охладителния товар FCL за явна топлина от хора Часове следвлизане впомещението Продължителност на престоя в климатизираното помещение, h 2 4 6 8 10 12 14 16 18 1 0,49 0,49 0,50 0,51 0,53 0,55 0,58 0,62 0,66 2 0,58 0,59 0,60 0,61 0,62 0,64 0,66 0,70 0,74 3 0,17 0,66 0,67 0,67 0,69 0,70 0,72 0,75 0,79 4 0,13 0,71 0,72 0,72 0,74 0,75 0,77 0,79 0,82 5 0,10 0,27 0,76 0,76 0,77 0,79 0,80 0,82 0,85 6 0,08 0,21 0,79 0,80 0,80 0,81 0,83 0,85 0,87 7 0,07 0,16 0,34 0,82 0,83 0,84 0,85 0,87 0,89 8 0,06 0,14 0,26 0,84 0,85 0,86 0,87 0,88 0,90 9 0,05 0,11 0,21 0,38 0,87 0,88 0,89 0,90 0,92 10 0,04 0,10 0,18 0,30 0,89 0,89 0,90 0,91 0,93 11 0,04 0,08 0,15 0,25 0,42 0,91 0,91 0,92 0,94 12 0,03 0,07 0,13 0,21 0,34 0,92 0,92 0,93 0,94 13 0,03 0,06 0,11 0,18 0,28 0,45 0,93 0,94 0,95 14 0,03 0,06 0,10 0,15 0,23 0,36 0,94 0,95 0,96 15 0,02 0,05 0,08 0,13 0,20 0,30 0,47 0,95 0,96 16 0,02 0,04 0,07 0,12 0,17 0,25 0,38 0,96 0,97 17 0,02 0,04 0,06 0,10 0,15 0,21 0,31 0,49 0,97 18 0,01 0,03 0,06 0,09 0,13 0,19 0,26 0,39 0,97 19 0,01 0,03 0,05 0,08 0,11 0,16 0,23 0,33 0,50 20 0,01 0,03 0,04 0,07 0,10 0,14 0,20 0,28 0,40 21 0,01 0,02 0,04 0,06 0,09 0,12 0,17 0,24 0,33 22 0,01 0,02 0,03 0,05 0,08 0,11 0,15 0,20 0,28 23 0,01 0,02 0,03 0,05 0,07 0,09 0,13 0,18 0,24 24 0,01 0,01 0,03 0,04 0,06 0,08 0,11 0,16 0,21 Таблица 19 Отделяна топлина и влага от един човек, W Показатели Температура на въздуха в помещението, oC 10 15 20 25 30 35 В с ъ с т о я н и е н а п о к о й Топлина, W: - явна 140 116 92 73 41 12 - скрита 23 29 27 45 52 81 - пълна 163 145 119 118 93 93 Влага, g/h 30 30 40 64 75 115 П р и л е к а р а б о т а Топлина, W: - явна 163 134 105 70 41 6 - скрита 52 76 99 128 157 192 - пълна 215 210 204 198 198 198 Влага, g/h 70 110 140 185 230 280 П р и т е ж к а р а б о т а Топлина, W: - явна 198 163 328 93 52 12 - скрита 93 128 163 198 238 279 - пълна 291 297 291 291 290 291 Влага, g/h 135 185 240 295 355 415 Таблица 20 Пълно отделяна топлина от един човек в зависимост от дейността Вид дейност Qt, W Спокойно седнал - театър, кино 100 Седнал, лека работа (писане) - канцелария, училище 116 Седнал, лека работа (печатане) - канцеларии 130 Прав, бавно ходене - магазини, складове 150 Лека работа - завод 220 Средна работа - завод, ходене (5 km/h), танцуване 300 Тежка работа - завод (вдигане на тежести), боулинг 425 Тежка работа - спорт 525 Таблица 21 Фактор на охладителния товар FCL за явна топлина от уреди и лабораторно оборудване (без чадър) Часове следвлизане впомещението Продължителност на работа на уредите и лабораторното оборудване, h 2 4 6 8 10 12 14 16 18 1 0,27 0,28 0,29 0,31 0,33 0,36 0,40 0,45 0,52 2 0,40 0,41 0,42 0,44 0,46 0,49 0,52 0,57 0,63 3 0,25 0,51 0,52 0,54 0,55 0,58 0,61 0,65 0,70 4 0,18 0,59 0,59 0,61 0,62 0,64 0,67 0,70 0,75 5 0,14 0,39 0,65 0,66 0,68 0,69 0,72 0,75 0,79 6 0,11 0,30 0,70 0,71 0,72 0,74 0,76 0,78 0,82 7 0,09 0,24 0,48 0,75 0,76 0,77 0,79 0,81 0,84 8 0,08 0,19 0,37 0,78 0,79 0,80 0,82 0,84 0,86 9 0,07 0,16 0,30 0,55 0,81 0,82 0,84 0,86 0,88 10 0,06 0,14 0,25 0,43 0,84 0,85 0,86 0,87 0,89 11 0,05 0,12 0,21 0,35 0,60 0,87 0,88 0,89 0,91 12 0,04 0,10 0,18 0,30 0,48 0,88 0,89 0,90 0,92 13 0,04 0,09 0,16 0,25 0,39 0,64 0,91 0,92 0,93 14 0,03 0,08 0,14 0,22 0,33 0,51 0,92 0,93 0,94 15 0,03 0,07 0,12 0,19 0,28 0,42 0,67 0,94 0,95 16 0,03 0,06 0,11 0,16 0,24 0,36 0,54 0,94 0,95 17 0,02 0,05 0,09 0,14 0,21 0,31 0,45 0,69 0,96 18 0,02 0,05 0,08 0,13 0,18 0,26 0,38 0,56 0,96 19 0,02 0,04 0,07 0,11 0,16 0,23 0,32 0,46 0,71 20 0,02 0,04 0,06 0,10 0,14 0,20 0,28 0,39 0,58 21 0,01 0,03 0,05 0,08 0,12 0,18 0,24 0,34 0,48 22 0,01 0,03 0,05 0,07 0,11 0,15 0,21 0,29 0,41 23 0,01 0,02 0,04 0,06 0,09 0,13 0,19 0,25 0,35 24 0,01 0,02 0,04 0,06 0,08 0,12 0,16 0,22 0,30 Таблица 22 Фактор на охладителния товар FCL за явна топлина от уреди и лабораторно оборудване (под чадър) Часове следвлизане впомещението Продължителност на работа на уредите и лабораторното оборудване, h 2 4 6 8 10 12 14 16 18 1 0,56 0,57 0,57 0,58 0,60 0,62 0,64 0,67 0,71 2 0,64 0,65 0,65 0,66 0,68 0,69 0,71 0,74 0,78 3 0,15 0,71 0,71 0,72 0,73 0,75 0,76 0,79 0,82 4 0,11 0,75 0,76 0,76 0,77 0,79 0,80 0,82 0,85 5 0,08 0,23 0,79 0,80 0,81 0,82 0,83 0,85 0,87 6 0,07 0,18 0,82 0,82 0,83 0,84 0,85 0,87 0,89 7 0,06 0,14 0,29 0,85 0,85 0,86 0,87 0,89 0,90 8 0,05 0,12 0,22 0,87 0,87 0,88 0,89 0,90 0,92 9 0,04 0,10 0,18 0,33 0,89 0,89 0,90 0,91 0,93 10 0,04 0,08 0,15 0,26 0,90 0,91 0,92 0,92 0,94 11 0,03 0,07 0,13 0,21 0,36 0,92 0,93 0,93 0,94 12 0,03 0,06 0,11 0,18 0,29 0,93 0,93 0,94 0,95 13 0,02 0,05 0,10 0,15 0,24 0,38 0,94 0,95 0,96 14 0,02 0,05 0,08 0,13 0,20 0,31 0,95 0,96 0,96 15 0,02 0,04 0,07 0,11 0,17 0,25 0,40 0,96 0,97 16 0,02 0,04 0,06 0,10 0,15 0,21 0,32 0,97 0,97 17 0,01 0,03 0,06 0,09 0,13 0,18 0,27 0,42 0,97 18 0,01 0,03 0,05 0,08 0,11 0,16 0,23 0,34 0,98 19 0,01 0,02 0,04 0,07 0,10 0,14 0,19 0,28 0,43 20 0,01 0,02 0,04 0,06 0,08 0,12 0,17 0,24 0,35 21 0,01 0,02 0,03 0,05 0,07 0,11 0,15 0,20 0,29 22 0,01 0,02 0,03 0,04 0,07 0,09 0,13 0,18 0,24 23 0,01 0,01 0,03 0,04 0,06 0,08 0,11 0,15 0,21 24 0,01 0,01 0,02 0,03 0,05 0,07 0,10 0,13 0,18 Фиг. 1. Определяне големината на сянката от козирки, стрехи, еркери, ребра и съседни сгради Фиг. 2. Прозорец със засенчващи елементи Фиг. 3. Последователност на изчисленията за охладителен товар