към чл. 205 (Ново - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) МЕТОДИКА за изчисляване на отделяните опасни вещества Балансът на опасните вещества служи за определяне на необходимото количество въздух с оглед осигуряване на допустимата им концентрация. Отделяне на въглероден диоксид (СО2) от хора. В резултат на газова дифузия белодробните капиляри отделят заедно с издишания въздух около 5 % по обем СО2 (табл. 1). Концентрацията на СО2 в помещение с общо предназначение в някои случаи може да достигне до 1 %. Повишаването на съдържанието на СО2 предизвиква влошаване на здравословното състояние на хората (табл. 2). Обикновено концентрацията на СО2 във въздуха на помещенията е под 0,1 %. Таблица 1 Отделяне на СО2 от хора Характер на работата СО2 l/h g/h Покой, умствена работа 23 46 Лека физическа работа 30 60 Тежка физическа работа 45 90 Работа, извършвана от деца до 12 години 12 24 Таблица 2 Влияние на СО2 върху човешкия организъм Съдържание на СО2 (по обем), % Резултат от действието на СО2 1 - 2 При непрекъснато действие се нарушава електролитният баланс в тялото на човека. 2 След няколко часа действие се появява слабо главоболие и задух. 3 Силно главоболие, обилно потене, задух 5 Депресивно състояние 6 Влошава се зрението, появяват се тръпки. 10 Загуба на съзнание Отделяне на газове и пари при химични реакции. Масата на газовете, които се отделят при химични реакции, се определя въз основа на стехиометричните уравнения на тези реакции. Отделяне на газове и пари от свободна повърхност. Масовият разход на изпаряващ се разтвор (mg) , съдържащ химични вещества, може да бъде определен с достатъчно приближение по формулата: където: М е относителната молекулна маса на изпаряващата се течност; va - скоростта на движение на въздуха над повърхността на течността, m/s; р - парциалното налягане на парите в наситено състояние при температура 20 °С, Ра (табл. 3); А - повърхнината на изпарение, m2. Таблица 3 Парциално налягане на наситените пари на някои течности при температура 20 °С Видове течности р, Ра Видове течности р, Ра Етилов етер 5720 Бензол дихлоретан 532 Ацетон 3720 Анилин, нитробензол 40 Етилов алкохол 2000 Живак 0,16 Проникване на газове и пари през неплътности. Масовият разход на газове и прегрети пари (mpn) които се просмукват през неплътностите на работещите под налягане технологични апарати, инсталации и тръбопроводи, се определя по формулата: където: k е коефициентът на запас, характеризиращ състоянието на технологичното оборудване (k = 1?2); Y - коефициентът, характеризиращ налягането на газовете или парите в инсталацията (табл. 4); Vins - вътрешният обем на инсталацията, m3; М - относителната молекулна маса на газовете или парите; Т - абсолютната температура на газовете или парите, К. Масовият разход на опасни вещества (mp) , отделящи се чрез салник на помпа, може да бъде определен по формулата: където: d е диаметърът на вала, mm; Нp - напорът на помпата, Ра; k - коефициент, отчитащ състоянието на салника и степента на токсичност на отделянията (k = 0,0002 … 0,0003). Таблица 4 Коефициент на налягането Y Налягане, МРа Y Налягане, МРа Y До 0,2 0,121 4,1 0,25 0,2 0,166 16,1 0,298 0,7 0,182 40,1 0,31 1,7 0,198 100,1 0,37 Изпарение на различни разтворители и лакове. Масовият дебит на парите на разтворители (mslv), които се отделят при боядисване или лакиране, се определя по формулата: където: mpt е разходът на лаково-бояджийски материали, kg/m2; определя се съгласно табл. 5; Y - съдържанието на летливи разтворители в лаково-бояджийския материал, %; А - повърхнината на изделие, боядисвано или лакирано за един час, m2/h. Таблица 5 Разход на лаково-бояджийски материали за покритието на изделия в един слой mpt и съдържание на летливи разтворители в тях Y Видове материали Начин на покриване mpt, kg/m2 Y, % Безцветен аеролак на ръка 0,2 92 Нитрозамазка 0,1 - 0,18 35?40 Нитроклей 0,16 80?85 Цветни аеролакове и емайли чрез пулверизиране 0,18 75 Маслени лакове и емайли 0,06 - 0,09 35 Газоотделяне при изгаряне на гориво. Масовият дебит на газовете (mbrn), които се отделят при изгаряне на гориво, се определя по формулата: (5) mbrn = mf gf, kg/h където: mf е масовият разход на гориво, kg/h; gf - масата на продуктите на изгаряне, kg/kg. В табл. 6 са показани типичните стойности и диапазонът на изменение на масата на продуктите на изгаряне на някои горива. Таблица 6 Маса на продуктите на изгаряне на някои горива при теоретична маса на въздуха Видове горива Маса на продуктите на изгаряне gf (с отчитане на влагата), kg/kg Дърва с влажност до 20 % 5,6 ? 5,9 Торф с влажност до 25 % 5,5 ? 6,5 Кафяви въглища 5,6 ? 7,8 Черни въглища 10 ? 10,5 Антрацит 10,6 ? 11,5 Кокс 9,5 ? 11,5 Мазут 14,9 Бензин 15,9 Природен газ 7,5 Генераторен газ 2,46 Газоотделяне при работа на дизелови двигатели. Масовият дебит на газовете (md), които се отделят във въздуха в машинни зали през неплътностите на дизеловите двигатели, се определя по формулата: (6) md = P (3K cl + 3Kcr), mg/h където: P е ефективната мощност на дизеловия двигател, kW; Kcl и Kcr са коефициенти на отделяне в цилиндрите и в картера, чиито стойности са дадени в табл. 7. Таблица 7 Стойности на коефициентите Kcl и Kcr Видове газове K cl K cr Видове газове K cl K cr Акролеин 0,9 0,04 СО2 0,0 160 Азотни окиси 0,6 0,0 Въглеводороди 0,7 0,3 Въглероден окис 0,8 1,3 Газоотделяне при работа на дизелови и карбураторни автомобилни двигатели. Масовият дебит на газове (акролеин и въглеродни окиси) (mdk), които се отделят в помещението при работа на дизелови и карбураторни двигатели на автомобилите, се определя по формулата: където: mg, f = 15 kg/ kg е масата на изпусканите газове, образуващи се от 1 kg гориво; mf - разходът на гориво на един автомобил, kg/h; р - съдържанието на въглеродни окиси или акролеин в изпусканите газове, % (табл. 8). Разходът на гориво от един автомобил, работещ на място или при маневриране, зависи от работния обем (Vcl) на двигателя му: (8) mf = 0,6 + 0,8 Vcl, kg/h Таблица 8 Съдържание на въглеродни окиси и акролеин в изпусканите газове от автомобилните двигатели, % Режим на работа Въглеродни окиси Акролеин Запалване, загряване на двигателя и излизане на автомобила от мястото му 4 0,15 Отпътуване и маневриране на автомобила при гариране 2 0,13 Регулиране 4 0,15 Изпитване на стенд 3 0,13 Взривоопасност на газове и пари. С повишена взривоопасност се отличават смесите на въздуха с ацетилен, етилен, бензол, метан, СО, NH3, Н2 и др. "Долна граница на взривяване" е минималното съдържание на газ или пара във въздуха, което при източник на огън може да доведе до взрив. "Горна граница на взривяване" е максималното съдържание на газ или пара във въздуха, което при източник на огън може да доведе до взрив. Опасната зона на взривяване лежи между долната и горната граница на взривяване. Типични стойности на границите на взривоопасните концентрации на някои видове газове и пари са дадени в табл. 9. Таблица 9 Взривоопасни концентрации на някои газове и пари Видове газове и пари Долна и горна граница на взривяване Видове газове и пари Долна и горна граница на взривяване по обем, % по маса, mg/l по обем, % по маса, mg/l NH3 16 и 17 111,2 и 187,65 Метан 5,3 и 14 34,45 и 91 Ацетилен 3 и 11 77,1 и 260,7 СО 12,5 и 74 142,5 и 843,6 Бензин 2,3 и 4,9 137 и 281 Етил-ацетат 2,25 и 11 82,4 и 403 Бензол 1,4 и 7 44,66 и 223,3 Етилов алкохол 4 и 19 75,2 и 357,2 Н2 4,1 и 74 3,362 и 60,68 Етилов етер 1,7 и 26 21,51 и 787,8 Границата на взривяване на газовъздушни смеси (Ехсм) в % може да бъде определена по формулата: (9) където: V1, V2 ...Vn е съдържанието на отделените газове в сместа (по обем), %; Ех1, Ех2 ... Eхn - границата на взривяване на съставните газове (по обем), %. Концентрацията на газове от гледна точка на осигуряване на взривобезопасност в помещенията на производствените сгради не трябва да превишава 30 % от долната граница на взривяване.
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“