(1) При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай се осигурява достъп до молителя.
(2) Директорът на болницата или медицинския център е длъжен да запознае съответния специалист с медицинската документация по случая.
(3) Мнението на специалиста по ал. 1 има само консултативен характер. Той не може да определя мястото, където ще се проведе лечението.