Наредба № 12 от 20 декември 2006 г. за медицинското обслужване на лишените от свобода

(1) Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) При необходимост медицинското обслужване на лишените от свобода може да се осъществи и в други лечебни заведения.

(1) При осъществяване на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се спазват правата на пациента и Кодексът на професионалната етика.

(2) Медицинската помощ в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода съответства на медицинските стандарти, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(3) Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и следствените арести. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

(1) Всеки служител в местата за лишаване от свобода е отговорен за здравето на лишените от свобода.

(2) В учебните програми за начална подготовка на служителите се включват лекции на медицинска тематика относно:

1. 1. външни признаци на спешни състояния и действия на служителите при необходимост от спешна помощ;
2. 2. признаци на абстинентни състояния при алкохолна и/или наркотична зависимост и първоначални действия за тяхното овладяване;
3. 3. характерни белези на психични разстройства, суицидни нагласи и начини за предотвратяване на самоувреждания;
4. 4. участие на немедицински специалисти при изготвяне на програми за лица със зависимости (алкохолна и/или наркотична).

(1) По предложение на директора на болницата или на медицинския център лишени от свобода могат да бъдат назначавани за помощен персонал към лечебните заведения.

(2) На лишени от свобода, които имат медицинско образование, ако не са лишени от правото да упражняват професията си, може да бъде възлагана работа по специалността им под непосредствения контрол и ръководство на директора на болницата или на медицинския център или упълномощен от тях медицински специалист.

(1) За подпомагане на медицинското обслужване на лишените от свобода могат да бъдат привличани консултанти от други лечебни заведения.

(2) За консултация по конкретен повод предложението се прави от директора на болницата или медицинския център и се утвърждава от началника на затвора, поправителния дом или следствения арест.

(1) При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай се осигурява достъп до молителя.

(2) Директорът на болницата или медицинския център е длъжен да запознае съответния специалист с медицинската документация по случая.

(3) Мнението на специалиста по ал. 1 има само консултативен характер. Той не може да определя мястото, където ще се проведе лечението.

(1) Всеки лишен от свобода след постъпването му в затвор, поправителен дом или следствен арест задължително се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка.

(2) При констатирани следи от насилие незабавно се уведомява съответният началник, лицето се освидетелства и се предприемат мерки за оказване на медицинска помощ.

(1) При постъпването в затвор или поправителен дом лишените от свобода се настаняват в приемно отделение за срок до един месец.

(2) След първичния медицински преглед лицата по ал. 1 се консултират от психиатър и психолог, които задължително дават становище относно:

1. 1. психическото състояние на лишения от свобода и неговите особености, като склонност към суициди, самоувреждания и агресивни посегателства;
2. 2. симптомите на наркотична и/или алкохолна зависимост и мерките, които трябва да се предприемат по време на изтърпяване на наказанието.

(3) Оценката на соматичния и психиатричния статус на лишения от свобода се вписва в медицинско досие, което се съхранява в медицинския център.

(4) Лишените от свобода се разпределят по групи и работни обекти след издаването на медицинска справка за здравословното им състояние и работоспособност. Раздел втори Амбулаторен прием

(1) Приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом.

(2) Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател.

(3) Лишените от свобода по ал. 2 се отвеждат в медицинския център, като посещението се отбелязва в дневника. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки.

(1) Амбулаторният прием се извършва от директора на медицинския център или друг медицински специалист, като при необходимост може да присъства служител от охранителния състав.

(2) Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение.

(3) Диспансеризацията на хронично болните се извършва по ред, определен от министъра на здравеопазването.

(1) Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център. Изпълнението на заповедта се възлага на дежурните главни надзиратели или съответстващите на тях длъжностни лица в затворническите общежития.

(2) При сутрешните инструктажи на охранителния състав задължително се разяснява редът за оказване на спешна медицинска помощ на лишените от свобода, които са изведени на външни работни обекти.

(1) Лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават не по-малко от един път седмично от медицински специалист. На същите се извършва медицински преглед на място, освен ако случаят налага друго.

(2) При поискване от изолирания лишен от свобода прегледът се осъществява незабавно.

(3) Когато медицинският специалист прецени, че изолацията застрашава живота на лишения от свобода, той се настанява в лечебно заведение. Раздел трети Ред за определяне на необходимостта от специализирана извънболнична помощ

(1) В случаите по чл. 17 директорът на медицинския център уговаря консултация и подготвя необходимите документи.

(2) В медицинското направление за консултация задължително се уточнява конкретното искане към специалиста. Раздел четвърти Медицинска експертиза на работоспособността на лишените от свобода и контрол за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

(1) В случаите по чл. 19 директорът или лекуващият лекар от медицинския център насочва лишените от свобода към лекарска консултативна комисия (ЛКК) на специализираните болници за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) в София или Ловеч с талон за ЛКК.

(2) Когато транспортирането на лишен от свобода до съответната СБАЛЛС може да доведе до влошаване на здравословното му състояние, ЛКК може да бъде сформирана в медицинския център на затвора или поправителния дом със заповед на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН).

(1) Медицинските специалисти в местата за лишаване от свобода извършват проверки по спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд съвместно с комитетите и групите по условия на труд.

(2) В случаи на сериозна или специфична опасност за здравето и живота на работещите лишени от свобода или при вероятност от възникване на такава медицинските специалисти уведомяват началника на съответното място за лишаване от свобода и вземат мерки за недопускане възобновяване на работата, докато не се отстрани опасността.

(3) За работещите на външни обекти се договарят условия на труд, отговарящи на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

(1) Денталната медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център към мястото за лишаване от свобода.

(2) Денталната помощ се извършва по график, утвърден от началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие.

(3) Нуждаещите се от спешна дентална помощ се обслужват с предимство.

(1) При съмнение за психично разстройство на лишен от свобода инспектор-психологът съвместно с психиатъра към медицинския център провеждат клинично-психологически и психиатрични изследвания за уточняване на диагнозата.

(2) Лишените от свобода с алкохолна и/или наркотична зависимост или суицидни прояви се вземат под наблюдение от психиатъра, който заедно с инспектор-психолога и инспектора по социална дейност и възпитателна работа изготвят програма за тяхното третиране.

(1) Осъдените на лишаване от свобода, за които съдът е постановил принудително лечение поради алкохолна и/или наркотична зависимост, се превеждат в затвора в Ловеч и се настаняват за лечение в СБАЛЛС.

(2) Лишените от свобода с алкохолна и/или наркотична зависимост, за които не е постановено принудително лечение, могат да бъдат преведени за лечение в СБАЛЛС - Ловеч, по тяхно изрично искане съгласно установения ред.

(1) При съмнение за невменяемост психиатърът чрез началника на затвора или поправителния дом изготвя предложение до съответния прокурор за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.

(2) При констатирана невменяемост се предлага прекъсване изпълнението на наказанието или промяна мярката за неотклонение и се урежда настаняването за лечение в специализирано психиатрично заведение. Раздел седми Профилактична дейност и други въпроси, свързани с медицинското обслужване на лишените от свобода

(1) На всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания.

(2) При постъпване в затвора на всеки лишен от свобода се предлага изследване за ХИВ.

(3) По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода изследване за ХИВ се извършва с диагностична цел и се предлага на:

1. 1. бременни;
2. 2. болни от туберкулоза;
3. 3. лица с полово предавани инфекции;
4. 4. лица, злоупотребяващи с наркотични вещества;
5. 5. участници в инциденти с открити наранявания;
6. 6. лица с множество сексуални партньори.

(4) Изследванията за ХИВ по ал. 2 и 3 се провеждат при спазване на принципите на доброволност, информирано съгласие и конфиденциалност. Лишеният от свобода има право да откаже изследване за СПИН.

(5) За всички лишени от свобода се осигуряват условия за доброволно, анонимно или конфиденциално консултиране и изследване за ХИВ.

(6) При съобщаване на положителен резултат за ХИВ се провежда следтестово консултиране.

(7) За ХИВ позитивните лишени от свобода се осигурява:

1. 1. конфиденциалност на данните за техния ХИВ/СПИН статус;
2. 2. текущо медицинско наблюдение, специализирани лабораторни изследвания и антиретровирусно лечение съвместно със специализираните лечебни заведения за СПИН.

(1) При констатиране на следи от насилие по време на медицински преглед незабавно писмено се уведомява началникът на затвора или поправителния дом.

(2) При поискване от лишения от свобода се издава медицинска справка, в която подробно се описват установените увреждания.

(1) Ако в деня на освобождаването лицето се намира в лечебно заведение на местата за лишаване от свобода и здравословното му състояние налага лечението му да продължи, ръководството на затвора или поправителния дом осигурява настаняването му в болнично заведение извън местата за лишаване от свобода.

(2) В случаите по ал. 1, когато здравословното състояние на пациента не позволява да бъде преместен, лечението му може да продължи в лечебното заведение на мястото за лишаване от свобода с негово съгласие. За това се уведомяват ГДИН, съответният прокурор и близките на болния.

(1) Бременните жени, лишени от свобода, се наблюдават през цялата бременност от лекар с призната специалност по акушерство и гинекология. При необходимост се провеждат допълнителни консултации с други специалисти.

(2) Прекъсването на бременността по желание или по медицински показания се осъществява по реда, определен от министъра на здравеопазването.

(3) Родилна помощ на жени, лишени от свобода, се оказва в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.

(1) Принудителни медицински мерки спрямо лишен от свобода се прилагат с цел да се предотврати посегателство върху собствения му живот и здраве, живота и здравето на останалите лишени от свобода и тези на служителите.

(2) За необходимостта от прилагане на принудителна медицинска мярка спрямо лишен от свобода незабавно се уведомява съответният прокурор, упражняващ надзор за законност.

(1) При отказ да приема храна обявилият гладна стачка се посещава от медицински специалист и му се разясняват последиците за неговото здраве. С участието на инспектор по социална дейност и възпитателна работа психиатърът или психологът изяснява причините за протеста му и му се посочват законовите средства за постигане на желания резултат.

(2) Ако обявилият гладна стачка не се откаже от гладуването, при възникване на опасност за здравето му той се настанява в стационара и се поставя под наблюдението на медицински специалист.

(3) При възникване на опасност за живота на лишения от свобода се предприема съответна терапия по предписание на медицински специалист до отпадане на опасността за живота му.

(1) След употреба на помощни средства или оръжие лекарят е длъжен да окаже незабавна медицинска помощ на пострадалото лице и подробно да регистрира причинените увреждания, ако има такива.

(2) При използване на помощни средства спрямо лишен от свобода състоянието му се наблюдава от медицински специалист. По негово предписание прилагането на такива средства може да бъде преустановено, ако възникне опасност за живота или здравето на лишения от свобода.

(1) Предложението за прекъсване изпълнение на наказанието лишаване от свобода по здравословни причини се прави от началника на затвора или поправителния дом и се придружава от становище на директора на медицинския център или на СБАЛЛС.

(2) В случаите по ал. 1 лишеният от свобода се насочва към ЛКК на СБАЛЛС - София, или СБАЛЛС - Ловеч, по изричното искане на съответната прокуратура.

(3) Продължаване на прекъсването може да бъде предложено след контролен преглед в съответното лечебно заведение на местата за лишаване от свобода по реда на предходните алинеи.

(1) Когато се налага изменение на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини, ЛКК дава становище за това, дали те са основателни от медицинска гледна точка.

(2) Предложението за замяна на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини се отправя до прокурора, упражняващ ръководство и надзор на наказателното производство.

(1) При необходимост към ГДИН се създава медицинска комисия, която има следните задачи:

1. 1. при искане от прокуратурата дава становище относно наличието или липсата на условия за лечение на лица със здравословни проблеми, по отношение на които предстои да бъде приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода;
2. 2. дава заключения по жалби на лишени от свобода срещу откази да се предложи или продължи прекъсването на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или промяна на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини;
3. 3. прави предложения за помилване на лишени от свобода по здравословни причини.

(2) Председател на медицинската комисия е началникът на сектор “Медицински”.

(3) Съставът на медицинската комисия се определя със заповед от главния директор на ГДИН.

(4) За подпомагане работата на медицинската комисия могат да бъдат привличани консултанти от други лечебни заведения. Раздел десети Медицинско обслужване в следствените арести

(1) Разпоредбите на тази наредба се прилагат и относно медицинското обслужване на лишени от свобода, настанени в следствените арести.

(2) Материално-битовото обезпечаване, оборудването с медицинска техника и лекарствоснабдяването се организират от съответния ръководител на следствения арест.

(1) При необходимост от болнично лечение настанените в следствените арести лица се изпращат в лечебно заведение за болнична помощ по писмено разпореждане на съответния прокурор или съд.

(2) При спешни случаи изпращането за болнично лечение се извършва със заповед на главния директор на ГДИН, за което се уведомява съответният прокурор или съд.

(1) В СБАЛЛС - София, и СБАЛЛС - Ловеч, се приемат за лечение лишени от свобода от цялата страна.

(2) Лишените от свобода от затвора в София и от затвора в Ловеч се настаняват за лечение в съответната болница по предложение на директора на медицинския център със заповед на началника на затвора.

(3) Лишените от свобода от другите затвори и поправителни домове се настаняват за лечение в специализираните болници със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началник-сектор “Медицински”.

(1) Пациентът се уведомява за предлагания обем медицинска помощ.

(2) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие на пациента.

(3) Всяка допълнителна медицинска услуга извън предлагания обем медицинска помощ по ал. 1 може да му бъде осигурена по негово искане и за негова сметка по цени, определени от съответното лечебно заведение.

(1) Необходимостта от охрана при провеждане на лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се преценява от началниците на местата за лишаване от свобода.

(2) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат лекувани в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода само с охрана.

(3) Охраната се осъществява от служители на надзорно-охранителния състав на съответния затвор, поправителен дом или следствен арест.

(1) Цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения.

(2) В зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия директорите на лечебните заведения представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода.

(3) Получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се организират от директора на съответното лечебно заведение.

(4) Медицинските специалисти към медицинските центрове в местата за лишаване от свобода могат да съхраняват лекарствени продукти по списък, определен от министъра на здравеопазването.

(1) Изразходването на лекарства и медицински изделия се регистрира в амбулаторната книга, като се отбелязват техният вид и количество.

(2) Директорът на лечебното заведение изготвя ежемесечни отчети за разходите по ал. 1, които се предават в счетоводството.

(1) На лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга.

(2) Лекарствата с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза.

(3) При необходимост от лечение със скъпи лекарства по реда на ЗЗО директорът на медицинския център съдейства за осигуряването на необходимите документи.

(4) При предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях.

(5) Директорът на медицинския център попълва Рецептурна книжка на хронично болен.

(6) Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. Тези лекарства се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази наредба.

(1) Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от ГДИН, сектор “Медицински”.

(2) Директорът на лечебното заведение организира взаимодействието на всички служители за предотвратяване възникването и разпространяването на заразни болести.

(1) Здравният контрол се възлага на медицинските специалисти към местата за лишаване от свобода, които изпълняват задълженията на здравни инспектори.

(2) Здравните инспектори в местата за лишаване от свобода проверяват и при необходимост предписват мерки относно:

1. 1. количеството и качеството на храната и качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;
2. 2. годността и чистотата на дрехите и спалните принадлежности;
3. 3. хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях;
4. 4. състоянието на осветлението, отоплението, канализацията и вентилацията на спалните и работните помещения.

(3) Здравните инспектори осъществяват контрол:

1. 1. за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на лишените от свобода и възлагане на работа в съответствие с тяхното здравословно състояние;
2. 2. за спазването на установената продължителност на работния ден на работещите в предприятия със специфичен характер и организация на труда.

(4) При установяване на санитарно-хигиенни нарушения здравните инспектори:

1. 1. издават предписания за провеждане на задължителни хигиенни мерки в обектите на местата за лишаване от свобода;
2. 2. предлагат на началника на съответното място за лишаване от свобода да наложи дисциплинарни наказания на виновните лица.

(1) На лишените от свобода се осигуряват условия за:

1. 1. поддържане на косата и бръснене;
2. 2. хигиена на ръцете и краката;
3. 3. изкъпване, като след всяко ползване на баня помещенията се почистват и дезинфекцират;
4. 4. задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично.

(2) Ежемесечно се извършва почистване на жилищните помещения с измиване на пода, прозорците, вратите и леглата, изтупване и проветряване на одеяла, чаршафи, възглавници и последваща дезинфекция.

(3) Постелъчното и личното бельо се изпират след предварително накисване в горещ сапунен разтвор или прах за пране. Одеялата се изпират един път на три месеца.

(4) В началото на всеки месец се правят периодични проверки за спазване на санитарните изисквания по предходните алинеи.

(1) Началниците на местата за лишаване от свобода отговарят за санитарното състояние на комунално-битовите и производствени помещения, хранителните блокове, района, складовите помещения, транспорта и преработката на хранителните продукти, за изправността и работата на баните и пералните помещения, за осигуряването на питейна вода, отговаряща на изискванията, определени от министъра на здравеопазването.

(2) При използване на собствен водоизточник за централно питейно-битово водоснабдяване началникът и медицинският специалист на съответното място за лишаване от свобода организират провеждането на мониторинг на качествата на питейната вода с периодичност и в обем съгласно изискванията, определени от министъра на здравеопазването.

(1) Медико-статистическата информация за дейността на лечебните заведения в местата за лишаване от свобода се води по реда и формите, утвърдени от министъра на здравеопазването.

(2) Директорът на медицинския център води и съхранява в амбулаторията документацията за извънболничната медицинска и дентална помощ, която включва първични медицински документи и финансово-отчетни документи.

(3) Сведенията за здравословното състояние, прекараните заболявания, проведените изследвания и лечение и необходимостта от диетично хранене се прилагат към личното здравно досие на лишения от свобода, което се съхранява в лечебното заведение.

(1) За всеки лишен от свобода се завежда личен здравен картон, който се съхранява в лечебното заведение и се изпраща на съответното място в случаите на превеждането му в друг затвор.

(2) При освобождаване или при настъпила смърт здравният картон се прилага към досието.

(1) Началникът на сектор “Медицински” в ГДИН в края на всяка календарна година обобщава статистическата информация относно:

1. 1. изведените на лечение в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода, пуснатите в прекъсване или помилваните по здравословни причини;
2. 2. смъртните случаи в местата за лишаване от свобода;
3. 3. отказите от храна, самонараняванията и трудовите злополуки с причинена инвалидност;
4. 4. броя на лишените от свобода, на които е оказано специализирано лечение за наркомания, алкохолизъм, психически заболявания, туберкулоза, СПИН;
5. 5. броя на жалбите на лишените от свобода или на техните близки, недоволни от медицинското обслужване, и колко от тях са основателни.

(2) Началникът на сектор “Медицински” внася за обсъждане в ГДИН годишен анализ за дейността по медицинското обслужване на лишените от свобода през предходната година.