Характерните за немски език буквени съчетания се предават по следния начин:
- 1. "ig" - с "иг", като се пренебрегва произношението му като их с цел да се запази графемната близост (Leipzig - Лайпциг, Мerzig - Мерциг, Werbig - Вербиг);
- 2. "dt" - с "т" (Darmstadt - Дармщат, Schwedt - Швет, Rheidt - Райт);
- 3. "ck" - с "к" (Beckum - Бекум, Stockheim - Щокхайм);
- 4. "ch" - в началото на името пред гласна с "к" и след гласна с "х" (Cham - Кам, Chemnitz - Кемниц, Chiemsee - Кимзе; Aach - Ах, Achim - Ахим, Bacharach - Бахарах);
- 5. "chs" - с "кс", когато "s" не спада към следващата морфема (Sachsenhausen - Заксенхаузен, но: Bruchsal - Брухзал);
- 6. "ph" - с "ф", когато "р" и "h" не принадлежат към различни морфеми (Philippsburg - Филипсбург, но: Diepholz - Дипхолц);
- 7. "rh" и "th" - съответно с "р" и "т", когато "r", "t" и "h" не принадлежат към различни морфеми (Rhade - Раде, Roth - Рот, но: Burhafe - Бурхафе, Bentheim - Бентхайм);
- 8. "sp" и "st" - съответно с "шп" и "щ", когато са в началото на името или на морфема (Speyer - Шпайер, Zugspitze - Цугшпице, Stuttgart - Щутгарт, Hohenstein - Хоенщайн);
- 9. "sch" - с "ш" (Scharbeutz - Шарбойц, Schwerin - Шверин, Monschau - Моншау);
- 10. "tz" - с "ц" (Beelitz - Белиц, Hatzfeld - Хацфелд, Ratzeburg - Рацебург);
- 11. "tsch", "tzsch" и "zsch" - с "ч" (Ko.tschach - Кьочак, Delitzsch - Делич, Zschopau - Чопау).