При транскрипцията на руските географски имена на български се вземат под внимание следните особености на езика:
- 1. представките "ис-", "рас-" и "бес-" пред беззвучни съгласни не се пригаждат към българския правопис на същите представки, а се запазват в оригиналния им правопис (Исправная - Исправная, Распопинская - Распопинская, Бессарабка - Бессарабка).
- 2. запазва се наставката "-ск-" независимо от предхождащата я буква (Нововоронежский - Нововоронежский, Онежское - Онежское, Созимский - Созимский) .
- 3. запазват се пълните окончания на прилагателните (Старый Оскол - Старий Оскол, Тирлянский - Тирлянский, Попутная - Попутная, Верхняя Инта - Верхняя Инта, Полуночное - Полуночное, Хорошее - Хорошее, Красные Баки - Красние Баки, Большие Уры - Болшие Ури).
- 4. падежните форми в руските географски имена на български се предават в именителна форма (Бухта Провидения - залив Провидение, Залив Терпения - залив Терпение, Море Лаптевых - море Лаптеви, Ростов-на-Дону - Ростов на Дон, Николаевск-на-Амуре - Николаевск на Амур).