Транскрипцията и правописът на норвежките гласни на български език се извършва в съответствие със следните правила:
- 1. не се отбелязва дължината на гласните независимо от начина за графичното й означаване;
- 2. гласната "е" в неударена позиция се предава на български с "е" въз основа на принципа за графемната близост (Arendal - Арендал, Espedal - Еспедал, Mysen - Мюсен);
- 3. гласната "о" се транскрибира: а) с "о" в затворена сричка и пред съгласните "g" и "v" (Bossekop - Босекоп, Dovre - Довре); б) с "у" в неударена и отворена сричка (Tosen - Тусен, Grimo - Гриму);
- 4. гласната "u" се транскрибира: а) с "ю" в отворена и ударена сричка (Budal - Бюдал, Rudsgren - Рюсгрен); б) с "у" в затворена сричка, пред "m" и "f" и пред буквените съчетания "nd", "ng", "nk", "kk" (или съчетание на "k" с друга съгласна) (Eiksund - Айксун, Malungen - Малунген, Skrukli - Скрукли, Elverum - Елверум);
- 5. с буквата "ае" се отбелязва широкото отворено "е", което няма съответствие в български език; тя се предава с "е" (Sаеtervik - Сетервик, Flеvаеr - Фловер);
- 6. буквата "а?" (изписвана в стария правопис с "аа") се произнася и съответно се предава на български с "о" (Lа?tefoss - Лотефос, Nа?ra - Нора, А?mli - Омли);
- 7. буквата "_" се предава на български с "ьо" след съгласна и с "йо" в начална позиция (B_verdal - Бьоведал, _vreb_- Йовребьо);
- 8. гласната "у" се произнася и предава на български като "ю" (Lyngdal - Люнгдал, Yset - Юсет, Vinnelys - Винелюс).