(1) При изпълнение на правомощията по чл. 40б, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ военнополицейските органи задържат лица по чл. 40, ал. 4 ЗОВСРБ. На задържаните не могат да бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.
(2) Задържаните лица се отвеждат в поделенията на служба “Сигурност - ВП и ВКР”.
(3) На задържаните лица се извършва личен обиск по реда на чл.55 преди настаняването в помещението за задържане, като спрямо тях се предприемат мерки за лична сигурност, включващи изземването на намерените в лицето вещи, които се описват в протокол.
(4) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.
(5) Действията на военнополицейските органи при задържането на лица и оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят от министъра на отбраната.
(6) За задържането на лицата по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, която се подписва от военнополицейския орган и задържаното лице и в която се посочват:
- 1. името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
- 2. основанието за задържането;
- 3. данните, идентифициращи задържаното лице;
- 4. датата и часът на задържането;
- 5. правата на задържаното лице: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
(7) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си по ал. 6, т.5.
(8) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
(9) Заповедта за задържане се завежда в специален регистър.
(10) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице.
(11) За задържането военнополицейските органи уведомяват директора на служба “Сигурност - ВП и ВКР” и военния прокурор.
(12) Военнополицейските органи са длъжни незабавно да освободят задържаното лице, ако основанието за задържането е отпаднало, както и да му върнат вещите по ал.3, които не са веществени доказателства.