(1) Решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд.
(2) Ако с присъдата на чуждестранния съд са наложени наказания лишаване от свобода по отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето, за което е поискано признаване на присъдата.
(3) Ако признатата присъда на чуждестранния съд се отнася само до отделно деяние на продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на територията на Република България.