(1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.
(2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.
(3) С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.
(4) Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.