(1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.
(2) При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.
(3) Областният управител се определя с решение на Министерския съвет.
(4)(Обявена за противоконституционна относно думите "Областният управител и" с РКС № 2 от 1999 г. - ДВ, бр. 8 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Заместник областните управители се назначават от министър-председателя.
(5)(Обявена за противоконституционна с РКС № 2 от 1999 г. - ДВ, бр. 8 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.)