Наредба · Държавен вестник

Наредба № РД-07-6 от 10 октомври 2012 г. за кариерно развитие на социалните работници в агенцията за социално подпомагане

Обнародван
ДВ, бр. 81 от 2012 г.
23 октомври 2012 г.
В сила от
1 януари 2013 г.
Разпоредби
15

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

Действащ текст
Раздел I

Общи положения

Чл. 1
(1) С наредбата се определят редът и условията за кариерно развитие на социалните работници в Агенцията за социално подпомагане, наричана по-долу "агенцията".
(2) Наредбата има следните цели:
  1. 1. да формира политика за развитие на професионалните умения и квалификация на социалните работници в агенцията;
  2. 2. да осигури съответствие между социалната практика, потребностите в обхвата на социалната работа и равнището на професионалната компетентност на служителите;
  3. 3. да повиши качеството на социалната работа и услугите, осъществявани в агенцията, чрез подобряване подбора, квалификацията и кариерното развитие на социалните работници.
Чл. 2
Кариерното развитие на социалните работници в агенцията е процес на последователно заемане на длъжности при придобиване и усъвършенстване на нови професионални умения и компетентности.
Чл. 3
(1) В съответствие с достигнатото равнище на своята професионална компетентност и образование социалните работници могат да заемат следните длъжности в съответствие с Класификатора на длъжностите в администрацията:
  1. 1. социален работник;
  2. 2. старши социален работник;
  3. 3. главен социален работник.
(2) Повишаването на квалификацията чрез различни форми на обучение е част от непрекъснатата подготовка, с която се подпомага пълноценната професионална реализация на социалните работници.
Чл. 4
(1) Заемащите длъжност съгласно чл. 3, ал. 1 могат да участват в организационни форми за повишаване на квалификацията си въз основа на:
  1. 1. заявено обучение в личните годишни планове за обучение;
  2. 2. предложение на прекия ръководител.
(2) Трудово-правните въпроси, свързани с участието във форми за повишаване на квалификацията по ал. 1, се уреждат с работодателя при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Раздел II

Условия за кариерно развитие чрез повишаване на квалификацията на социалните работници

Чл. 5
(1) Изпълнителният директор на агенцията утвърждава годишен план за обучение на социалните работници и договаря провеждането на обученията, включени в одобрената годишна програма.
(2) Условията за провеждане на обучението за повишаване на квалификацията на социалните работници се договарят между агенцията и обучаващата институция.
(3) Звеното в агенцията, отговарящо за развитието на човешките ресурси, изпълнява следните функции, свързани с обучението на социалните работници:
  1. 1. проучва нуждите от обучение на социалните работници;
  2. 2. изготвя годишния план за обучение на социалните работници;
  3. 3. изготвя годишен доклад за изпълнението на годишния план за обучението и постигнатите резултати при съпоставянето им с проучените нужди в началото на периода;
  4. 4. изготвя препоръки за подобряване процеса на обучение.
(4) Финансирането на обучението се осигурява със средства от:
  1. 1. бюджета на агенцията;
  2. 2. средства, предоставени от проекти и програми;
  3. 3. дарения;
  4. 4. други източници.
Чл. 6
(1) Обучението за повишаване на квалификацията на социалните работници се осъществява от:
  1. 1. висши училища, акредитирани в професионално направление "Социални дейности", "Социална педагогика" и други специалности в сферата на социалната работа;
  2. 2. Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към Министерството на труда и социалната политика;
  3. 3. други организации, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение;
  4. 4. чуждестранни обучаващи и образователни организации;
  5. 5. служители от системата на АСП.
(2) Сферите на специализация на социалните работници са:
  1. 1. социална работа с деца и семейства;
  2. 2. социална работа с рискови групи;
  3. 3. социална работа с възрастни хора;
  4. 4. социална работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания;
  5. 5. социална работа в сферата на социалните услуги;
  6. 6. социална работа в сферата на трудовата заетост.
Чл. 7
(1) Организационните форми за повишаване на квалификацията на социалните работници по смисъла на наредбата са, както следва:
  1. 1. базови обучения, които включват: a) комплексен курс, обхващащ актуална проблематика в съответствие с функциите на заеманата длъжност; б) тематичен курс, обхващащ теоретична и практическа подготовка по конкретен професионален проблем;
  2. 2. надграждащи обучения, които включват: а) интензивен курс, обхващащ практическа подготовка по специфични сфери на социална работа, професионални функции и др.; б) обучение за усъвършенстване и усвояване на нови професионални умения.
(2) Формите, съдържанието, продължителността и хорариумът на всяко от обученията се определят в зависимост от спецификата на съответното обучение и условията, които обучаващата институция трябва да осигури за признаването му, съгласно Закона за професионалното образование и обучение и другите приложими нормативни актове.
(3) След завършване на всяка форма на обучение по ал. 1 обучаващата организация издава документ, който трябва да съдържа следните задължителни реквизити:
  1. 1. пълно наименование на организацията, провела обучението;
  2. 2. наименование на обучителния курс;
  3. 3. период на обучението;
  4. 4. продължителност в часове;
  5. 5. професионално направление;
  6. 6. придобита квалификация.
Чл. 8
Приоритетно във формите за повишаване на квалификацията се включват социални работници, които:
  1. 1. работят в области, за които са въведени нови държавни изисквания;
  2. 2. постъпват за първи път на длъжност "социален работник";
  3. 3. постъпват или преминават на по-висока длъжност;
  4. 4. изпълняват функциите на наставник по отношение на новопостъпили служители;
  5. 5. имат отразена в атестацията препоръка за обучение;
  6. 6. заемат длъжност по чл. 3, ал. 1 след прекъсване за повече от две години на работа в сферата на социалните дейности;
  7. 7. преминават на длъжност, която предвижда изпълнение на нови и/или допълнителни функции.
Раздел III

Кариерно развитие

Чл. 9
(1) Изисквания за заемане на длъжностите по чл. 3, ал. 1:
  1. 1. "социален работник" - длъжността се заема само по трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда: а) минимална образователна степен - средно образование; б) специфични знания - да познава: същността и целите на социалната работа; етичните правила за работа с клиенти; нормативната база в сферата на социалните дейности: социалните помощи и социалните услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; структурите в държавата, работещи в областта на социалната закрила; в) специфични умения за: работа в екип, комуникативност, компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер; г) компетенции - да работи в екип по управление на случаи; да подпомага дейността на по-високите длъжностни нива; да осъществява дейности по административното обслужване; да събира и систематизира информация; да обработва бази данни във връзка с предоставянето на социални помощи и услуги; да се занимава с регистрацията и техническата обработка на документи;
  2. 2. "старши социален работник" - длъжността се заема по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител с конкурс: а) завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър"; б) специфични знания: да познава много добре същността и целите на социалната работа; нормативната база в сферата на социалните дейности: социални помощи и социални услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; етичните правила за работа с клиенти; спецификата на различните целеви групи; вътрешните правила за документооборота; всички административни структури на централно и общинско ниво, имащи отношение към социалната работа, и правилата за взаимодействие между тях; в) специфични умения: много добра комуникативност; работа в екип, група и мрежа; пряка работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания; водене на интервю; работа под напрежение; компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер; г) компетенции: да работи самостоятелно и в екип по случаи, които са му възложени; да обработва документи; да предлага решения; да докладва за резултатите от работата си на прекия ръководител; да обучава новопостъпили социални работници; да извършва работа по случай самостоятелно или в екип; да изготвя анализи и да предлага решения; да участва в поддържането на регистри и бази данни; да провежда групова работа с възрастни и с деца; да участва в административното обслужване на гражданите и да осъществява връзка с други административни и граждански организации, които могат да се включат при решаване на конкретни случаи;
  3. 3. "главен социален работник" - длъжността се заема по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител с конкурс: а) завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър"; б) специфични знания: да познава отлично: същността и целите на социалната работа; нормативната база в сферата на социалните дейности: социални помощи и социални услуги, закрила на децата и семействата, интеграция на хората с увреждания; етичните правила за работа с клиенти; спецификата на различните целеви групи; вътрешните правила за документооборота; всички административни структури на централно и общинско ниво, имащи отношение към социалната работа и правилата за взаимодействие между тях; в) специфични умения: отлична комуникативност; отлична работа в екип, група и мрежа; координира работата на екипа; пряка работа с хора със специфични потребности и хора с увреждания; водене на интервю; работа под напрежение; компютърна грамотност и работа със специализиран софтуер; г) компетенции: да разработва експертни анализи и да изготвя становища, свързани с предоставянето на социални помощи и услуги; да осигурява координация на всички служители, работещи в екипа; да работи самостоятелно по случаи, които са му възложени; да предлага решения; да докладва за резултатите от работата си на прекия ръководител; да изпълнява функции като наставник; да извършва аналитична и изследователска дейност; да провежда групова работа с възрастни и деца; да осъществява връзка с други административни и граждански организации, които могат да се включат при решаване на конкретни случаи; да предлага решения с висока степен на сложност.
(2) Изискванията за заемане на длъжността се описват в длъжностната характеристика.
Чл. 10
(1) За служителите, постъпили на работа в агенцията, се разработва система за въвеждащо обучение, което има за цел да им осигури първоначална, обща и специализирана подготовка.
(2) На постъпилите на длъжност "социален работник" по чл. 3, ал. 1 задължително се провежда въвеждащо обучение в зависимост от изискванията на длъжността.
(3) Изпълнителният директор на агенцията утвърждава система за въвеждащо обучение, в която се определят начинът, формите и обхватът на обучението.
(4) За реализиране на въвеждащото обучение по предходната ал. 3 се създава механизъм за подбор и определяне на наставници, които да подпомагат професионалното развитие на новопостъпилите служители.
Чл. 11
В процеса на атестиране на социалните работници в системата на агенцията се вземат предвид:
  1. 1. успешно завършено въвеждащо обучение в случаите, когато се изисква;
  2. 2. премината организационна форма за повишаване на квалификацията в сферата на социалната работа.
Чл. 12
Агенцията стимулира и насърчава професионалното обучение на социалните работници с цел кариерното им развитие чрез осигуряване на необходимите условия за реализиране на обученията, включени в одобрения годишен план по чл. 5, ал. 1.
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на тази наредба:
  1. 1. "Управление на случай" е метод, чрез който се осигуряват връзка, последователност и непрекъснатост на процеса на подкрепа, и се изразява в организация, координация и контрол на всички дейности и услуги, които го съставляват. Управлението на случай обхваща интервенциите както към детето/лицето и неговото семейство, така и към жизнената им среда, включително институциите, функциониращи в тази общност.
  2. 2. "Рискови групи" са продължително безработни лица; безработни младежи; лица/деца с временни и трайни увреждания; хронично болни деца/лица; лица в надтрудоспособна възраст; обособени етнически групи; многодетни семейства; непълни семейства; лица с асоциално поведение и криминални прояви; лица, живеещи под нормативно определения размер финансови средства.
  3. 3. "Наставник" е лице, на което се възлага въвеждането на новопостъпили служители в спецификата на работата на социалния работник. Наставникът предава своите опит, умения, знания и методи на работа чрез прилагане на индивидуален подход и схема, предварително съгласувани с прекия му ръководител. Наставникът обучава и подготвя наставлявания за съществото на работа и го запознава със специфичните особености и изисквания на работното място. В процеса на подготовка наставникът предоставя подкрепа, съвети и препоръки, с които напътства професионалното развитие на новопостъпилия социален работник.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2
Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за социално подпомагане.
§ 3
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2013 г.

Попитайте асистента за този акт

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Един въпрос на ден, без регистрация.