Актът не е в сила от 15 март 2012 г. Заменен от по-нов акт. Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (ДВ, бр. 13 от 2012 г., в сила от 15.03.2012 г.) урежда изцяло същата материя на същото основание — чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а в § 2 от преходните и заключителните си разпоредби изрично отменя Наредба № 2 от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 2007 г.; попр., бр. 74 от 2007 г.). Следователно разглежданата наредба не може да се прилага наред с новата и е заместена от нея, като заварените производства по § 3 се довършват по досегашния ред. Актът на негово място: Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 68 от 2007 г.
В сила от
24 август 2007 г.

Последна редакция · в сила от 24.08.2007 · без изменения оттогава

(1) При проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони се спазват следните основни изисквания:
  1. 1. терените за строителство се избират с възможно най-малка сеизмична опасност, като сградите се разполагат в тях така, че осигуряването им срещу сеизмични въздействия да е свързано с най-малки разходи;
  2. 2. конструктивните схеми се избират симетрични с равномерно разположени маси и коравини в план по отношение на две взаимноперпендикулярни направления, като се спазват следните критерии за регулярност в план и по височина: а) очертанието на сградата в план да няма разчленени форми, като H, I, Х и т.н.; общият размер на вътрешните ъгли или ниши в едно направление да не превишава 25 на сто от външния размер на сградата в план в съответното направление; б) коравината на подовите конструкции в равнината им да е достатъчно голяма в сравнение с коравината на вертикалните конструктивни елементи, така че деформацията на подовата конструкция да има малко влияние върху разпределението на силите между вертикалните конструктивни елементи; в) максималното преместване в направлението на сеизмичните сили да не превишава средното етажно преместване с повече от 20 на сто в случай на разпределение на сеизмичната сила, приложена върху който и да е етаж със случаен ексцентрицитет; г) всички конструкции, поемащи хоризонтални натоварвания (шайби, ядра, рамки и др.), да преминават без прекъсване от фундаментите им до върха на сградата или да имат отстъпи на различни височини към върха от съответната зона на сградата; д) коравината и масата на отделните етажи да остават постоянни или да се намаляват постепенно без резки промени от основата до върха на сградата;
  3. 3. сградите със сложни форми или с големи размери в план, както и сградите с различни конструктивни схеми, системи и етажност се разделят със земетръсни фуги съгласно чл. 30;
  4. 4. осигурява се директно предаване на вертикалните и хоризонталните натоварвания върху основите и пространствено действие на конструкциите;
  5. 5. създават се условия, осигуряващи възможност за развитието на пластични деформации в конструкциите, без това да води до загуба на обща устойчивост на сградата при сеизмични въздействия.
(2) Не се допускат архитектурни решения на строежите, при които:
  1. 1. не може да се постигне конструктивно осигуряване срещу сеизмични въздействия;
  2. 2. съществува особена чувствителност на конструкциите при сеизмични въздействия.

История на промените

  1. 24 август 2007 г.обн ДВ, бр. 68 от 2007 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 8 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.