Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони

(1) С тази наредба се определят изискванията при проектирането на сгради и строителни съоръжения в земетръсни райони, наричани за краткост "строежи".

(2) Наредбата се прилага за нови и за съществуващи строежи при тяхната реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и при надстрояване или вътрешно преустройство на сгради, с което се променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

(3) Наредбата не се прилага при проектирането на строителните конструкции на атомни електроцентрали и на съоръженията за производство и съхранение на силно токсични летливи и течни вещества.

(1) Строежите се проектират и изпълняват така, че по време на проектния експлоатационен срок да удовлетворяват със съответното ниво на надеждност всяко едно от следните изисквания:

1. 1. да издържат на изчислителното сеизмично въздействие без локално или общо разрушаване и да запазват конструктивната си цялост и носеща способност за поемане на постоянните и променливите натоварвания след земетресение при повреди на отделни техни елементи или на ограничени части от тях;
2. 2. да издържат на сеизмични въздействия с по-голяма вероятност за възникване, отколкото изчислителното сеизмично въздействие, без поява на повреди и свързаните с това ограничения за експлоатацията им, стойността на които може да се окаже непропорционално висока в сравнение със стойността на самата конструкция; вероятността за надвишаване и периодът на повторяемост на сеизмичното въздействие се определят от изискването за ограничаване на повредите по т. 2.1 от БДС EN 1998-1.

(2) Носещите конструкции на строежите се осигуряват за носеща способност, коравина и дуктилност чрез изчисления и конструиране за сеизмични въздействия, като се използват характеристиките на избраните строителни продукти, адекватни модели и методите за изчисляване и конструиране, при спазване на изискванията за контрол при проектирането, изпълнението и експлоатацията на строежите.

(3) Конструкциите на строежите се проектират от лица с необходимата проектантска правоспособност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

(1) За извършеното обследване по чл. 5, ал. 1, т. 1 се изготвя доклад, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследване нормативни актове. Минималната информация, която е необходима за оценката на сеизмичната осигуреност на строежа, е дадена в приложение № 1.

(2) Оценката за сеизмичната осигуреност на строежа е положителна, ако строежът съответства на изискванията на нормативни актове, действащи към момента на въвеждане на строежа в експлоатация или към момента на обследване по отношение на критериите по ал. 4.

(3) Приема се, че са налице несъществени изменения в конструкциите на строежите, когато при тяхното обследване носещата способност и коравината, включително сеизмичната осигуреност и дълготрайността, са в съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането им в експлоатация, и не са установени дефекти (деформации и/или повреди) и/или предишни промени, свързани с нарушаване на проектната им носеща способност, коравина, дуктилност и дълготрайност, при спазване на следните критерии:

1. 1. извършените промени в експлоатационните условия и въздействия могат да се поемат с наличните резерви в носещата способност и коравина на строителната конструкция, без да се нарушават нормативните изисквания към строежа;
2. 2. промените в масата на строежа са незначителни (с не повече от 5 %) в сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които конструкцията е в състояние да поеме;
3. 3. допълнително направените отвори в неносещи преградно-разпределителни стени и/или архитектурни елементи (неучастващи в поемането на вероятните вертикални и хоризонтални натоварвания и въздействия върху конструкцията), както и при частичното или пълното им премахване не водят до съществени промени (с не повече от 5 %) в изчислителната коравина, дуктилност, регулярност и функционалност на съществуващата строителна конструкция;
4. 4. настъпилите други промени (отклонения в проектните кофражни размери и армировка, промени в характеристиките на бетона и на армировката, повреди от корозия, стареене, деформации на земната основа и др.) в строежа отговарят на изискването за относителна неизменяемост (с не повече от 5 %) на носещата способност, коравина и дуктилност на конструкцията.

(4) Допускат се отклонения от нормативните изисквания по отношение на сеизмичната осигуреност на съществуващи строежи, които представляват недвижими културни ценности.

(1) При избора на строителна площадка трябва да се има предвид, че:

1. 1. благоприятни в сеизмично отношение са почвите от групи А, В и С съгласно табл. 1 при ниво на подземните води на дълбочина 4 m и повече, мерено от повърхността на терена;
2. 2. неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни райони са: а) силно изветрели земни породи; б) стръмни терени с наклони, по-големи от 1:3, включително скални терени, ако в тях има неблагоприятно разположени повърхнини на хлъзгане (пукнатини, тектонски нарушения и др.); в) терени, подложени на карстови процеси, на срутване или намиращи се в зоните на минни галерии; г) терени, разположени непосредствено до нескални скатове; д) водонаситени, тинести и заблатени почви;
3. 3. непригодни за строеж в земетръсни райони са: а) терени с пасивни и активни свлачища, ако не са укрепени предварително или строежът изпълнява и укрепителна функция; б) терени с активни разломи. Таблица 1 (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Забележки: 1. Означенията в табл. 1 са, както следва: Vs30 e среднотежестната стойност на скоростта на напречните сеизмични вълни в горните 30 m от земната основа, m/s; Nspt - броят на ударите за проникване на върха на стандартния динамичен пенетрометър в почвата на дълбочина 30 сm; Cu - недренираната якост на срязване на почвата съгласно БДС EN 1997-2. *)u Групата на почвата за профили от чакъли и/или пясъци се определя в зависимост от коефициента на порите и ъгъла на вътрешно триене. 2. При изключителни случаи, непосочени в табл. 1, за слаби и особени почви се провеждат полеви изпитвания и микросеизмично райониране.

(2) Не се допуска строителство върху терени, за които чрез микросеизмично райониране е доказано, че сеизмичният коефициент (Kc) е по-голям от 0,4, с изключение на сградите и съоръженията от клас на значимост І съгласно табл. 2. Таблица 2 Класове на значимост на строежите и стойности на коефициента С Клас на Видове строежи по категории съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ Коефициент значимост на на значимост строежите*) С ІV Сгради и съоръжения, целостта на които по време на 1,50 земетресението е от изключително значение за сигурността и опазването на живота на хората, животните, имуществото и околната среда и които са строежи от: - първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ; - втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, буква "д" ЗУТ; - трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "в" ЗУТ с височина над 20 етажа ІІІ Сгради и съоръжения, за които последствията вследствие на 1,20 разрушенията от земетръс са значителни и които са строежи от: - втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ, с изключение на строежите по буква "д"; - трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "в" ЗУТ, като жилищните и смесените сгради са с височина от 10 до 20 етажа ІІ Сгради и съоръжения, за които последствията вследствие на 1,00 разрушенията от земетръс са незначителни и които са строежи от: - трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква "в" ЗУТ - само жилищни и смесени сгради с високо застрояване (до 10 етажа); - четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ; - пета категория, с изключение на строежите по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "в" ЗУТ І Сгради и съоръжения с много малко значение за обществена 0,80 безопасност, които са строежи от: - пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "в" ЗУТ; - временни строежи, за които в заданието за проектиране е определено изискване за сеизмичната им осигуреност Сгради и съоръжения, които не се изчисляват за сеизмични 0,00 въздействия: строежите от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ *) Класовете на значимост на строежите са определени в т. 4.2.5 от БДС EN 1998-1.

(1) При проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони се спазват следните основни принципи:

1. 1. простота на конструкцията, с което се осигурява предвидимо сеизмично поведение, директно предаване на вертикалните и хоризонталните натоварвания върху основите и пространствено действие на конструкциите;
2. 2. еднообразие и симетрия, с което се изисква равномерното разпределение на вертикалните конструктивни елементи в план и непрекъснатост по височина и при необходимост разделяне на строежите на динамично независими части чрез земетръсни фуги, както и повишаване на статическата неопределеност за постигане на по-благоприятно преразпределение на ефектите от сеизмичното въздействие между елементите на конструкцията и на по-ефективна дисипация на енергия;
3. 3. носимоспособност и коравина на огъване в две взаимно перпендикулярни направления, с което се изисква разположението на вертикалните конструктивни елементи да осигурява приблизително еднаква носимоспособност и коравина в двете направления и да ограничава развитието на значителни премествания или повреди;
4. 4. носимоспособност и коравина на усукване, с което се изисква разположението на елементи, участващи в поемането на сеизмичното натоварване, да е в близост до периферията на сградата и да ограничава неравномерното натоварване на отделните конструктивни елементи;
5. 5. диафрагмено поведение на етажното ниво, с което се осигурява реагирането на конструкцията като единна пространствена система и участието на всички вертикални конструктивни елементи при поемане на ефектите от сеизмично въздействие;
6. 6. подходящо фундиране, с което се изисква осигуряване на едно и също сеизмично въздействие в основата на строежа при избор на терен с възможно най-малка сеизмична опасност за строителство.

(2) Строежите се категоризират като регулярни и нерегулярни, въз основа на което се избира изчислителният им модел и се уточнява стойността на коефициента им на реагиране. Критериите за регулярност в план и по височина са дадени в приложение № 2.

(3) Не се допускат архитектурни решения на строежите, при които не се постига конструктивно осигуряване срещу сеизмични въздействия.

(1) Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължително и за действието на сеизмични сили. При изчисляването им се използват равнинни или пространствени динамични модели. При използване на методите за оценка чрез спектрите на реагиране сеизмичните сили, приложени в местата на съсредоточените маси, се приемат като еквивалентни статични натоварвания в приетите направления.

(2) Сеизмичното въздействие зависи основно от силата (магнитуд М) и дълбочината (h) на земетресението и от разстоянието от епицентъра на земетресението до оценявания строеж. Параметрите, характеризиращи сеизмичното въздействие, са интензивност (оценена за България по скалата на Медведев - Шпонхойер - Карник - MSK), максимално и/или спектрални ускорения, скорост, преместване и др. Изчислителното сеизмично въздействие се характеризира чрез интензивност и съответен коефициент на сеизмичност и изчислителен спектър на реагиране.

(3) Сеизмичното въздействие се представя идеализирано с пространствен изчислителен модел, който се състои от три взаимно ортогонални компоненти на ускоренията на основата. Първите две компоненти са хоризонтални, а третата е вертикална. Всяка от компонентите се дефинира като ускорения, които са функция във времето и са равномерно разпределени в основата на изчисляваната конструкция. За въвеждането на компонентите на ускорението се използват локалните оси 1, 2 и 3 на сеизмичното въздействие. При използване на метода на спектрите на реагиране в съчетание с линеен анализ трите компоненти на ускоренията се представят чрез изчислителните спектри на реагиране съответно Sa1(T), Sa2(T) и Saz(T) (приложение № 3). За случаите, когато е необходима по-точна оценка и повече информация за сеизмичното поведение, компонентите на земетръсното въздействие се представят с акселограми (зависимост на ускоренията на земната основа от времето). Акселограмите могат да бъдат реални, валидни за площадката, или генерирани от линейните спектри на реагиране за 5 % затихване.

(4) При изчисленията геометрията на конструкцията се въвежда в глобалната координатна система, на която осите са взаимно ортогонални. Осите X и Y лежат в хоризонтална равнина, а оста Z е вертикална и съвпада с локална ос 3 на вертикалната компонента на сеизмичното въздействие. Ъгълът, който се образува в хоризонталната равнина при основата на конструкцията между оси X и 1 (Y и 2), е ъгъл на сеизмичното въздействие q (приложение № 3).

(5) За нерегулярни в план и по височина строежи (приложение № 2) се използват пространствен модел на сеизмичното въздействие с три компоненти и пространствен изчислителен модел за тяхната конструкция. Моделът трябва да позволява да се отчетат и ефектите от усуквателните движения на конструкцията.

(6) За регулярни в план, както и за нерегулярни в план, но регулярни по височина строежи (съгласно т. 2 от приложение № 2), може да се приеме, че сеизмичните въздействия са приложени поотделно в направление на надлъжните и напречните им оси. При това конструкцията се моделира с два независими изчислителни модела за всяко направление, като ефектите от усукването се отчитат по чл. 25.

(7) Вертикалното сеизмично въздействие се отчита при изчисляването на:

1. 1. хоризонтални и наклонени конзолни конструкции;
2. 2. горното строене на мостови конструкции;
3. 3. рамки, дъги, ферми, подови или покривни конструкции на сгради и съоръжения с отвор 20 m и повече от 20 m;
4. 4. строежи срещу обръщане и хлъзгане, както и при наличие на сеизмична изолация в основите им;
5. 5. тухлени и каменни конструкции;
6. 6. строежи, съдържащи някой от следните конструктивни елементи: безгредови плочи (със или без капители), подови конструкции с предварително напрегнати елементи, балкони, еркери, насадени колони и места със значителни съсредоточени маси;
7. 7. строежи с нерегулярност по височина.

(1) Сеизмичните сили спадат към особените натоварвания. Съчетанията от натоварвания, включващи сеизмични сили, се отнасят към извънредните съчетания. Коефициентът на съчетание за усилията от сеизмичните въздействия се приема 1,0. За усилията от останалите натоварвания коефициентът на съчетание се определя съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях (обн., ДВ, бр. 92 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 33 от 2005 г.).

(2) Коефициентът на сигурност по предназначение на сградите и съоръженията за извънредни съчетания на натоварвания, включващи и усилията от сеизмични сили, се приема 1,0.

(1) При изчисляването на конструкциите на сеизмични въздействия не се отчитат: динамичните товари, предизвикани от машини и съоръжения; спирателните и страничните сили от движението на кранове, слягането на фундаментите, теглото на окачени товари върху гъвкави окачвачи, както и температурно-климатичните въздействия.

(2) При мостови кранове вертикалните сеизмични сили се определят, като се отчитат теглото на мостовия кран, теглото на тележката и теглото на полезния товар, равно на товароподемността на крана, умножена с коефициент 0,3.

(3) Хоризонталните сеизмични сили, предизвикани от теглото на мостови кранове, се отчитат само в направление, перпендикулярно на подкрановия път. Тези сили се определят, както следва:

1. 1. при окачен товар върху въже (меко окачване) - само от собственото тегло на крана и теглото на тележката;
2. 2. при кораво окачване на полезния товар - от теглото на крана, теглото на тележката и теглото на полезния товар, равно на товароподемността на крана.

(4) При определяне на сеизмичните сили в колоните на многокорабни промишлени сгради с няколко мостови крана, разположени в една напречна ос, се отчита натоварването от най-тежкия кран.

(1) В извънредното съчетание, в което участват натоварванията от земетръс, натоварванията от вятър не се включват, освен в случаите по ал. 2.

(2) За високи строежи (сгради с височина над 30 етажа, кули, мачти, комини и други подобни строежи), за които въздействията от вятър са основните кратковременни хоризонтални натоварвания, начинът на съчетаване на ефектите от земетръс и вятър при определяне на най-неблагоприятното извънредно съчетание на натоварванията се определя съгласно специализираните нормативни актове за проектирането им или по задание на възложителя.

(1) При изчисления с използване на изчислителните спектри на ускоренията приетият за основен спектър на реагиране се определя по формулата: Sa(T) = СКcRb(Т) g (1), където: С е коефициент на значимост на сградите и съоръженията; стойностите на С са съгласно табл. 2; Кc - сеизмичен коефициент, който представлява отношението на приетото изчислително ускорение на почвата за всяка сеизмична степен и земното ускорение; определя се съгласно приложения № 5 и 6; R - коефициент на реагиране на конструкцията при сеизмични въздействия в зависимост от нейната дуктилност; стойностите на R са съгласно табл. 3; b(Т) - динамичен коефициент, който зависи от периода Т на свободните незатихващи трептения и който определя формата на спектралната крива Sa(T) на ускоренията; стойностите на коефициента при форма i с период Ti са определени в ал. 3; g - земно ускорение. (1а) Изчислителните стойности на сеизмичните сили (Еik) се определят, при условие че ъгълът на сеизмичното въздействие q = 0 (фиг. 3.3 от приложение № 3) и конструкцията е подложена на всяка от трите компоненти на въздействието поотделно. В този случай сеизмичното въздействие по направление на ос Х се представя чрез изчислителния спектър на реагиране Sa1, сеизмичното въздействие по ос Y се представя чрез изчислителния спектър на реагиране Sa2, а вертикалното сеизмично въздействие се представя с изчислителния спектър Saz. Сеизмичните сили Еik се определят за действието на всяка една от трите компоненти на сеизмичното въздействие поотделно: 1. при действие на единствена компонента на сеизмичното въздействие по направление на ос Х, представено със спектър Sa (фиг. 3.4 от приложение № 3), сеизмичната сила Еik се изчислява по формулата: Еik = hikmkSa (Ti)

(2) , където: hik е коефициентът на разпределение на сеизмичното натоварване при форма I; изчислява се по формула (6); mk - масата, която се движи по направление на степен на свобода с номер k; формула (2) се прилага както при равнинни, така и при пространствени модели на сгради и съоръжения; 2. изчислителните стойности на сеизмичните сили при действието на компонента на въздействието само по ос Y и от компонента само по ос Z се определят аналогично по формула (2), като изчислителните спектри на тези две компоненти заменят Sa (Ti) във формула (2) (формула (3.1) от приложение № 3). Таблица 3 (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Видове конструкции (описание, съответстващо на типовете конструкции) Стойности на коефициента на реагиране R*) Стоманобетонни конструкции По Описание, съответстващо на конструкциите, БДС EN 1998-1 прилагани в България 1 2 3 Монолитни стоманобетонни конструкции Рамкови и смесени Едноетажни сгради с едно- и многоотворни рамки 0,30 системи, еквивалентни Многоетажни сгради с едноотворни рамки 0,28 на рамкови Многоетажни сгради с многоотворни рамки 0,25 Скелетно-безгредови конструкции с рамки 0,33 Забележка. Сеизмично неосигурени са скелетно-безгредовите конструкции, в които усилията от сеизмичните въздействия се поемат само от безгредовия скелет. Смесени системи, еквивалентни на рамкови със стени, участващи в поемането на сеизмичните сили от: - стоманобетон; 0,28 - обрамчена с колони, неармирана тухлена зидария или бетон 0,33 Стенни системи и Стенна конструктивна система с не по-малко от по смесени системи, две стени в две основни направления еквивалентни на Система от стени, несвързани с греди: стенни - скелетно-безгредови конструкции със стоманобетонни шайби; 0,33 - скелетно-безгредови конструкции с шайби от 0,45 обрамчена с колони, неармирана тухлена зидария или бетон; - сгради, изпълнени по системите "Едроплощен кофраж" 0,33 (ЕК), "Тунел-кофраж" (ТК), "Пълзящ кофраж" (ПК) и др. Система от стени, свързани с греди: - скелетно-гредови конструкции със стоманобетонни 0,28 шайби; - скелетно-гредови конструкции, при които 0,35 поемането на сеизмичните сили се осъществява от съвместната работа на стоманобетонни шайби и стени от обрамчена с колони, неармирана тухлена зидария или бетон Смесени системи, еквивалентни на стенни: съчетание от 0,30 стоманобетонни стенни (шайби) и скелетно-рамкови конструкции, участващи в поемането на сеизмичните сили, включително и рамково-диафрагмени конструкции от плътни и с отвори стоманобетонни шайби Забележка. Стенна конструктивна система с по-малко от две стени в едно от двете основни направления: - не се допуска при проектиране на нови строежи; - при оценка на съществуващи строежи се разглежда като усукващо деформируема система с R = 0,50 или се използват по-точни изчислителни методи за анализна поведението им. Сглобяеми стоманобетонни конструкции Рамкови и смесени Едноотворни скелетни конструкции без шайби; 0,40 системи, еквивалентни скелетни конструкции с един отвор, при които на рамкови сеизмичните сили се поемат от колоните (конструкции с покривни ТТ панели, с виренделови греди и др.) Многоотворни скелетни конструкции без шайби; 0,35 скелетни конструкции с повече от един отвор, при които сеизмичните сили се поемат от колоните (конструирани с покривни ТТ панели, с виренделови греди и др.) Едноетажни рамкови конструкции с дисипативни зони в 0,67 основата на колоните и съединения, неосигурени срещу деинтеграция или разположени в критичните зони (неудовлетворяващи изискванията на т. 5.11.2 от БДС EN 1998-1 Скелетно-гредови конструкции с шайби 0,28 Скелетни конструкции с един и повече отвори, при които сеизмичните сили се поемат от шайби, изпълнявани по системите МС 83, СКС-УС-73(86) и др. Многоетажни рамкови конструкции с корави възли; 0,25 рамкови конструкции за големи вертикални натоварвания, изпълнявани по системата ИИС-20, и др. Смесени системи, еквивалентни на рамковите: 0,30 Безгредови конструкции с рамки или с рамки и шайби; сгради, изпълнявани по системата ППП, Е1-72, и др. Стенни системи и Конструкции от едроразмерни стени и подови 0,33 (0,25 1)) смесени системи, елементи; сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС или еквивалентни на други безскелетни системи. стенни 1) За съществуващи строежи. Смесени системи, еквивалентни на стенните: 0,35 Безгредови конструкции с шайби или с шайби и рамки; сгради, изпълнявани по системата ППП, Е1-72, и др. Система "обърнато Съгласно т.5.1.2 от БДС EN 1998-1 0,67 махало" Система, Система с ядро 0,5 деформируема (гъвкава) при усукване Зидани конструкции Неармирани зидарии Неармирани зидарии със стоманобетонни плочи, греди 0,40 и пояси, обрамчени с колони Неармирани зидарии със стоманобетонни плочи и 0,50 пояси, необрамчени с колони 2) Неармирани зидарии с дървен гредоред без 0,67 стоманобетонни пояси, необрамчени с колони 2) Неармирани зидарии със замонолитени сглобяеми 0,50 подови елементи и стоманобетонни пояси 2) 2) Тези видове конструкции се разглеждат при обследване и оценка на съществуващи строежи. Армирани зидарии Армирани зидарии със стоманобетонни плочи и пояси, 0,40 необрамчени с колони Армирани зидарии със стоманобетонни плочи и пояси, 0,33 обрамчени с колони Армирани зидарии със замонолитени сглобяеми подови 0,33 елементи, обрамчени с колони Стоманени конструкции Видове 3) Рамки с корави възли 0,25 Конструкции, в които сеизмичните сили се поемат от вертикални връзки, конструирани като центрично включени в съответствие с БДС ЕN 1998-1: а) с Х-образна решетка 0,25 б) с V-образна и Л-образна решетка 0,50 Конструкции, в които сеизмичните сили се поемат от вертикални връзки с нецентрично включени диагонали с конфигурации съгласно БДС EN 1998-1 0,25 Смесени системи Рамки с корави възли, комбинирани: а) с вертикални връзки с Х-образна решетка. 0,25 б) със свързани към рамките пълнежни стоманобетонни стени 0,30 Стоманени скелети със стоманобетонни шайби или ядра Конструкции от тип "обърнато махало" 4) 0,28 3) За други видове стоманени конструкции за 0,50 стойностите на коефициента на реагиране може да се приеме реципрочната стойност на коефициента на поведение q за клас на дуктилност М по табл. 6.2 от БДС EN 1998-1. 4) Едноетажни рамки с колони, свързани в горния си край в двете основни направления на сградата, и със стойност на нормализираната осова сила [N/ARyn], която никъде не надвишава 0,3, не принадлежат към тази категория. Дървени конструкции Видове3) Конзоли, греди, дъги, ферми и рамки с нискодуктилни 0,67 съединения във възлите Ферми със съединения във възлите чрез: - дюбели и болтове 0,50 - гвоздеи 0,30 Статически неопределими портални рамки с дюбелни и болтови съединения 0,40 Сгради с лепени стенни панели и лепени подови диафрагми, свързани с гвоздеи и болтове 0,50 Сгради със стенни панели, ковани с гвоздеи и лепени подови диафрагми, свързани с гвоздеи и болтове 0,30 3) За други видове дървени конструкции за стойностите на коефициента на реагиране R може да се приеме реципрочната стойност на коефициента на поведение съгласно табл. 8.1 и 8.2 от БДС EN 1998-1. Строителни съоръжения Видове Силози, бункери, резервоари и други подобни корави конструкции: - от стоманобетон - подпрени върху дуктилна конструкция 0,40 - достигащи до фундаментите 0,45 - от стомана 0,30 Високи съоръжения (комини, мачти, кули, естакади и др.): - от стоманобетон 0,40 - от стомана 0,33 Подпорни стени**: - от бетон 0,40 - от стоманобетон 0,30 - със зидана конструкция 0,50 - за почвения масив зад стената 0,60 - при изчисляване на обща устойчивост за дълбоко хлъзгане на системата "подпорна стена - земна основа" 0,60 Водни и водовземни кули: - от стоманобетон 0,50 - от стомана 0,40 Язовирни стени от земни и земно-скални материали 0,25 Язовирни стени: - от бетон 0,30 - от стоманобетон 0,30 Други видове хидротехнически и пристанищни съоръжения 0,25 Мостове и други видове транспортни съоръжения: - мостове с корава връзка или с неподвижни лагери 0,35 между връхната конструкция и опорите с възможности за образуване на пластични стави в опорите (стълбовете) при огъването им; - мостове с опори (стълбове или устои), свързани с 0,67 връхната конструкция с подвижни лагери (включително и гъвкави еластомерни); вкопани в насип пътнотранспортни съоръжения - мостове с опорни конструкции от дъги 0,50 - мостове, за които предвиждането за поява на 1,00 пластични стави е ненадеждно, се изчисляват при еластичното им реагиране (например мостове с опорни конструкции с малка стройност и големи нормални сили (т. 2.3.2.2, ал. 2 и 5 от БДС EN 1998-2), мостове, които се състоят основно от хоризонтална връхна конструкция, кораво свързана към двата устоя (монолитно или чрез неподвижни лагери или връзки), които са вкопани в твърди естествени земни формации на най-малко 80 % от тяхната странична площ, еластично свързани към връхната конструкция устои, мостове с вантова конструкция) Подземни съоръжения * За точно прогнозиране на поведението на изчисляваните конструкции при сеизмични въздействия може да се използват и по-точни изчислителни методи за анализ, като нелинеен статичен или нелинеен във времето динамичен анализ. ** За точна оценка на сеизмичното поведение на подпорни стени може да се използва динамичен нелинеен анализ на системата почва - подпорна стена. Изчислителните модели на почвата и на подпорната стена най-често се представят по метода на крайните елементи в премествания, като връзката между тях се осъществява с общите им възли. Сеизмичното въздействие се задава като ускорения в хоризонтално и вертикално направление, като акселограмите се генерират със стохастичен подход от линейните спектри на реагиране при 5 % затихване. Като резултат от този анализ се определят историите във времето на по-важните за проектиране характеристики, за които системата трябва да бъде осигурена. Забележки: 1. Възприетата терминология е дефинирана в т. 5.1.2 от БДС ЕN 1998-1:2004, като носимоспособността на срязване, определяща вида на конструкцията, се оценява с изчисляване на съответните елементи от конструкцията за носеща способност на сечения, наклонени спрямо надлъжната им ос. 2. За нерегулярни по височина конструкции (т. 2 от приложение № 2) стойностите на R се увеличават с 25 % и се приемат не по-големи от 0,67. 3. Когато етажните подови конструкции не съдържат дисипативни елементи, конструкциите се изчисляват и за вертикалната компонента на сеизмичните сили съгласно чл. 10, ал. 7 и чл. 21, ал. 1. 4. Стойностите на коефициента на реагиране R, дадени в табл. 3, могат да се използват за оценка на сеизмичната осигуреност на съществуващи строежи, ако при обследването им е установено, че фактическото им изпълнение е в съответствие с конструктивните изисквания на наредбата. При съществени отклонения в степента на удовлетворяване на конструктивните изисквания на наредбата трябва да се използват коефициентът на реагиране R = 0,67 или по-точни изчислителни методи за прогнозиране на поведението на строежите при сеизмични въздействия. (2) На Картата за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години (приложение № 5) и в Списъка на населените места със стойности на сеизмичния коефициент към Картата за сеизмично райониране на Република България (приложение № 6) стойностите на Кc са означени с арабски цифри до стойността на съответната сеизмична степен, отбелязана с римски цифри. За строителни площадки, за които има или се предвижда микросеизмично райониране, стойностите на Кc се приемат по данните от микросеизмичното райониране.

(3) Динамичният коефициент bi(Ti) се определя по формули (3),

(4) и

(5) или от графиките на фиг. 1 в зависимост от собствения период Ti на трептения на конструкцията и групите почви съгласно табл. 1, както следва: 1. за групи почви А: 2. за група почви В и С: 3. за групи почви D: (4) (Попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) При разнородна земна основа динамичният коефициент bi се определя като среднотежестна стойност на коефициентите bi за почвените пластове под фундамента, залягащи до дълбочина 30 m. За различни групи почви стойностите на Vs30 се отчитат от геоложкия доклад. (5) При фундиране върху пилоти динамичният коефициент bi се приема като среднотежестна стойност на коефициентите bi за носимоспособните почвени пластове, в които навлизат пилотите. При фундиране с пилоти с диаметър, по-голям или равен на 400 mm, и с дължина, по-голяма от 20 m, с които се поема повече от 50 % от вертикалното натоварване при нисък ростверк, коефициентът bi за почвените пластове, в които навлизат пилотите от групи С, D и Е, се определя, като съответната група на почвения пласт се завишава с една стъпка към предходната група.

(6) При почви, като неуплътнени насипи, течнопластични глини, рохки пясъци, тини, органични почви и др., непосочени в табл. 1, не се разрешава директно фундиране на сградите и съоръженията, ако не са изпълнени допълнителни мерки.

(7) (Попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Плътността на песъчливите почви (с изключение на праховите пясъци) се определя главно чрез пенетрация. Плътността на праховите пясъци и якостните показатели на течнопластичните глини, тините, органичните и други слаби почви се определят чрез статични пенетрации и крилчатки (кръстообразни сонди) или с динамична пенетрация с наконечник с форма на чаша. Фиг. 1.

(8) Когато няма информация за консистенцията на свързаните почви или за плътността на песъчливите почви, се допуска използването на данни от утвърдени регионални инженерно-геоложки карти.

(9) За строителни площадки, за които е извършено микросеизмично райониране, динамичният коефициент bi(Ti) се приема по данните на микросеизмичното райониране.

(10) При изчисляване на хидротехнически съоръжения зависимостта се определя съгласно чл. 152.

(11) Коефициентът на разпределение на изчислителното сеизмично натоварване hik се определя по формулата: hik = Хikai (6), където Хik е ордината с номер k (k - степен на свобода) от i-тия модален вектор. Коефициентът за участие ai на форма i се определя по следния начин: където: X*ij е компонентата, принадлежаща на модален вектор i, насочена по направление на сеизмичното въздействие; Mi - модалната маса за форма i се определя по следния начин: където: mk е масата, която се движи по направление на степен на свобода с номер k; Mi за форма i е масата на идеализиран модел с една степен на свобода, съответстващ на форма i, който е получен след прилагане на модалната трансформация и разпадане на системата от диференциални уравнения, с която се описва поведението на изчисляваната оригинална конструкция (моделирана като система с краен брой степени на свобода), в независими уравнения.

(12) (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2012 г.) За сгради, моделирани с равнинни изчислителни модели с височина до пет етажа, и при Ti 0,4 s hk може да се определя по опростената формула: (7) , където hk и hj са разстоянията h от точки (нива) "k" и "j", в които са съсредоточени масите, до горния ръб на фундамента.

(13) За нерегулярни в план и по височина строежи (приложение № 2) се отчитат пространствените трептения на конструкцията, като конструкцията се изследва поотделно за всяка компонента на сеизмичното въздействие, насочена по оси X, Y или Z, съгласно фиг. 3.4 от приложение № 3.

(1) Проверката за достатъчност на приетия брой форми на собствени трептения, отчетени при определяне на максималните стойности на усилията, реакциите и преместванията в конструкциите, се извършва с коефициента на ефективната модална маса (zn) по формулата: където: е сумата от ефективните модални маси, в която ефективната модална маса за форма "i" M*i = ai2Mi e активната част от общата маса на конструкцията, която се движи при форма "i"; Мtotal - общата маса на конструкцията; броят n на включените в анализа форми се определя от условието за постигане на необходимата точност на резултатите.

(2) Ефектите от сеизмичното въздействие в конструкциите се определят след изпълнението на следните две условия:

1. 1. сумата от ефективните модални маси на включените в анализа форми на трептене е поне 90 % от тоталната маса на конструкцията в разглежданото направление (zn і 0,90);
2. 2. всички форми i, на които ефективната модална маса ai2Mi е по-голяма от 5 % от тоталната маса, трябва да бъдат отчетени в анализа.

(3) Ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите, моделирани с равнинни модели при Т1 > 0,4 s, се определят, като се включват резултатите от реагирането на най-малко три форми на трептения или от реагирането на всички форми, за които zn і 0,95. При пространствени модели е достатъчно zn і 0,9.

(4) За хидротехнически съоръжения броят на формите, които се предвижда да се изследват, се определя в съответствие с изискванията на глава пета.

(1) Максималните стойности (F) на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите се определят чрез модално комбиниране и комбиниране по компоненти (по направления) (приложение № 3).

(2) Максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите се определят, като конструкцията се изследва за всяка една от трите компоненти на сеизмичното въздействие поотделно. Резултатите за ефектите от компонентите на въздействието от тези три групи решения се означават съответно с F1, F2, Fz и се получават чрез модално комбиниране. В зависимост от ъгъла на сеизмичното въздействие q се използва една от двете възможни формулировки за комбиниране на резултатите по компоненти (приложение № 3): 1. изчислителните спектри на реагиране в хоризонталната равнина на основата се приемат Sa1 = Sa2 = Sa, където стойността на Sa е изчислена по формула (1), и при условие, че Saz = 0,9Sa по направление на оста z; максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие maxF не зависят от ъгъла q (приложение № 3): 2. при условие че хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие се представят чрез изчислителните спектри на реагиране Sa1 = Sa и Sa2 = aSa (0 Ј а Ј 1), при което Sa е основният изчислителен спектър на реагиране съгласно формула (1), максималните стойности на ефектите от въздействието зависят от ъгъла на сеизмичното въздействие q и се определят с комбиниране по компоненти съгласно приложение № 3; вертикалната компонента на ускоренията Saz = 0,9Sa не оказва влияние върху стойността на ъгъла q, за който е определена максималната стойност F.

(3) Допуска се конструкциите, които не са чувствителни към вертикалната компонента на въздействието, да се изчисляват само за двете хоризонтални компоненти, при условие че Saz = 0.

(4) Модалното комбиниране по форми на трептене се извършва по правилата SRSS (корен квадратен от сумата на квадратите) или CQC (пълно квадратично комбиниране), както следва:

1. 1. по правилото SRSS: максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания), получени от съвместното действие на n-форми на трептене, се определят по формулата: където: Fj е изчислителната стойност на ефекта, получена от действието на компонента с номер j на сеизмичното въздействие (j = 1,2,3); fji - изчислителната стойност на ефекта, получена от действието на компонента с номер j на сеизмичното въздействие (j = 1,2,3) при i-тата форма на трептене; n - броят на отчетените форми на трептене. Забележка. Формула (10) не се прилага за конструкции с близки периоди на трептене (при Tj / Ti > 0,90, където Tj < Ti);
2. 2. по правилото CQC (формули (3.5) и (3.8) от приложение № 3): максималните стойности на ефектите, причинени от прилагане на една от компонентите на сеизмичното въздействие при отчитане на n-форми на трептене и при зададени стойности на x в границите от 0,01 до 0,10 (препоръчва се стойността 0,05), се определят чрез модално комбиниране по следния начин: където: fi и fj са изчислителните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие съответно при i-тата и j-тата форма на трептене; rij - корелационните коефициенти, които се определят по следния начин: където: и x е стойността на коефициента на модалното затихване при i-тата и j-тата форма на трептене.

(5) Подробен алгоритъм за определяне на максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие чрез комбиниране по форми на трептене (модално) и по направление (компоненти) е представен в т. 2 от приложение № 3.

(1) Вертикалното изчислително сеизмично въздействие за случаите по чл. 10, ал. 7 се определя по формула

(2) , при Saz = 0,9Sa и R = 0,67, а за зидани конструкции - съгласно чл. 84. (2) Допуска се хоризонталните и наклонените конзолни елементи по чл. 54, ал. 1 и 2 и тяхното закрепване да се изчисляват като конзола с вертикално сеизмично натоварване, равно на 2,25СКcQ, където Q е теглото на съответния елемент.

(1) Стените (носещи и неносещи), панелите, преградите и тяхното закрепване се изчисляват за действието на хоризонтално изчислително сеизмично въздействие, действащо перпендикулярно на равнината им и равно на 0,6CKcQ, където Q е теглото на елемента.

(2) Закрепването на оборудването към конструкцията се изчислява въз основа на анализ на динамичното реагиране на системата конструкция - оборудване.

(1) Замонолитените съединения между отделните конструктивни елементи на сглобяемите и сглобяемо-монолитните сгради и съоръжения се изчисляват и за усилията, които възникват от действието на сеизмичните сили в тях.

(2) При изчисляване на заварените монтажни съединения на стоманени елементи и на съединенията на стоманобетонни елементи в сглобяеми конструкции усилията, предизвикани от сеизмичните сили, се увеличават с 25 на сто.

(1) При изчисленията на якост и устойчивост с отчитане на сеизмичното въздействие към изчислителните характеристики на материалите се въвежда допълнителен коефициент за условие на работа (gk) съгласно табл. 4. Таблица 4 (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.)

(2) Изчислителното съпротивление на натиск на армировката в стоманобетонни конструкции е не по-голямо от 450 MPa.

(1) (Попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Относителните междуетажни еластични премествания в строежите, определени от изчислителното сеизмично въздействие в съответствие с чл. 20, се ограничават с оглед удовлетворяване изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 за недопускане на повреди и свързаните с това ограничения на експлоатацията им.

(2) За сгради с класове на значимост IV, ІІІ и ІІ, с изключение на сградите по ал. 3 и 5, максималните стойности на относителните междуетажни еластични премествания се нормират от изискването за ограничаване на повредите на неконструктивните елементи (архитектурни, машинни или електрически, приети като неносещи при сеизмичното проектиране). В зависимост от вида на вложените материали в неконструктивните елементи и начина на свързването им към основната носеща конструкция се допускат следните стойности:

1. 1. за сгради с неконструктивни елементи от крехки материали, свързани към конструкцията - h.R/100;
2. 2. за сгради с дуктилни неконструктивни елементи - h.R/70;
3. 3. за сгради с неконструктивни елементи, свързани към конструкцията така, че да не възпрепятстват деформациите й или несъдържащи неконструктивни елементи - h.R/50, където h е височината на етажа, а R - коефициентът на реагиране;
4. 4. при всички случаи за сградите по т. 1 - 3 относителните междуетажни еластични премествания не трябва да надвишават - h/200.

(3) За едноетажни и двуетажни производствени сгради от клас на значимост ІІІ и ІІ относителните междуетажни еластични премествания не трябва да надвишават - 1/200 h.

(4) За сгради от клас на значимост І относителните междуетажни еластични премествания не се нормират.

(5) За строежи, свързани със защитата на населението или съдържащи чувствително или потенциално опасно технологично оборудване, за които разходите за отстраняване на повредите и свързаните с тях ограничения за експлоатацията им са непропорционално високи в сравнение със стойността на строителната им конструкция или повредите нарушават жизнено важни системи при сеизмично събитие, ограничаването на междуетажните премествания се нормират от специални нормативни актове, като максималните им стойности не трябва да надвишават - h/400.

(1) При сгради допълнителните усилия от вертикалните товари вследствие преместванията на вертикалните носещи елементи (Р-делта ефект) не се отчитат, ако за всяко етажно ниво е спазено условието: където: Q е коефициентът на деформативност; Q - общият вертикален товар над разглежданото етажно ниво; D - относителното хоризонтално преместване, определено като разлика в еластичните премествания на две съседни етажни нива; еластичните премествания се определят от изчислителното сеизмично въздействие в съответствие с чл. 20; F - напречната сила в разглежданото етажно ниво; h - височината на етажа под разглежданото ниво; R - коефициентът на реагиране по табл. 3.

(2) При стойности на Q в границите 0,10 < Q Ј 0,20 се отчитат допълнителните усилия от Р-делта ефекта. В този случай сумарните усилия, включващи и влиянието на Р-делта ефекта, се определят, като сеизмичните сили по формула (2) се умножат с коефициента 1/(1 - Q) за всяко етажно ниво. С увеличените сеизмични сили се определят напречните сили и огъващите моменти.

(3) При Q > 0,20 коравината на конструкцията на строежа се увеличава или конструкцията се изследва с по-точни методи.

(1) Конструкциите на сградите и съоръженията се разделят със земетръсни фуги на динамично независими части (участъци), когато:

1. 1. строежите имат сложна форма в план, водеща до неблагоприятно сеизмично реагиране;
2. 2. в строежите има съчетание на различни конструктивни схеми и/или системи;
3. 3. сградите със скелетни конструкции имат разлика в нивата на подовите конструкции на съседни участъци;
4. 4. конструкциите на строежите имат разлика във височина на съседни участъци;
5. 5. конструкциите на строежите имат разлика в нивото на фундиране;
6. 6. дълги в план строежи с дължина, по-голяма от гранично допустимите максимални разстояния между температурно-съсъхвателните фуги при бетонните и стоманобетонните конструкции или между температурно-деформационните фуги при стоманените конструкции по чл. 32.

(2) Допуска се конструкциите на строежите по ал. 1, т. 3 и 4 да не се разделят със земетръсни фуги, когато изчисленията се провеждат с пространствени динамични модели и се разработват необходимите конструктивни решения за поемане на завишените стойности на усилията в съответните зони. Стойностите на усилията в елементите в зоната с разлика в нивата на подовите конструкции по ал. 1, т. 3 и в зоната с разлика във височина на съседни участъци по ал. 1, т. 4 се умножават допълнително с коефициент 1,5. В моделите на конструкциите на сгради съгласно ал. 1, т. 3 следва да се вземе под внимание и поддаваемостта на земната основа.

(3) В райони с Kc < 0,10 за едноетажни сгради с височина до 10 m може да не се предвиждат земетръсни фуги.

(1) При необходимост от земетръсни фуги по чл. 30 те се проектират така, че да разделят строежа по цялата му височина до горния ръб на фундаментите.

(2) Широчината на земетръсната фуга се определя по формулата: където: D е необходимата минимална широчина на земетръсната фуга за предпазване от ефекта на удар на разделените с фугата строежи или части от тях; D1 и D2 са преместванията при върха на двата съседни строежа с еднакви височини, а при различни височини - при върха на по-ниската сграда; преместванията D1 и D2 се изчисляват в еластичен стадий на поведение на конструкциите, от изчислителното сеизмично въздействие в съответствие с чл. 20; R1 и R2 са коефициентите на реагиране на двете конструкции.

(3) При две съседни сгради с подови конструкции на едно и също ниво определената по ал. 2 широчина D на земетръсната фуга се редуцира с коефициент, равен на 0,7, като се допуска необходимата минимална широчина на земетръсната фуга да се определя по формулата:

(4) Широчината на земетръсната фуга D се приема не по-малка от Н/250 и не по-малка от 5 cm. H e височина на по-ниската сграда, измерена от горен ръб на фундамента до разглежданото ниво.

(5) Допуска се за подземни съоръжения с дълбочина до 10 m минималната широчина на земетръсната фуга D да се приема не по-малка от 3 cm.

(1) Разстоянията между земетръсните фуги се определят от обемно-планировъчното решение на сградите и от съответните изисквания по чл. 30, ал. 1 за разделянето на конструкциите на динамично независими части.

(2) Максималното разстояние между земетръсните фуги се приема, както следва:

1. 1. за строежи със стоманен скелет - не по-голямо от 150 m;
2. 2. за всички останали строежи - не по-голямо от 60 m.

(3) При проектна необходимост от разстояния между земетръсните фуги, по-големи от тези по ал. 2 или от предписаните максимални разстояния между температурно-съсъхвателните фуги при бетонните и стоманобетонните конструкции или между температурно-деформационните фуги при стоманените конструкции от съответните нормативни актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни или стоманени конструкции, те се доказват с изчисления.

(4) Деформационните фуги и температурно-съсъхвателните фуги се проектират и като земетръсни фуги.

(1) Височината на сградата се определя съгласно чл. 24 ЗУТ. Допустимата височина и етажност на сградите са съгласно табл. 5. Таблица 5 (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Допустима височина и етажност на сградите № Вид на сградата и на Сеизмични райони с Kc по конструктивната система 0,05 <= Kc < 0,15 0,15 <= Kc < 0,27 Kc >= 0,27 ред височина, етажи, височина, етажи, бр. височина, етажи, m бр. m m бр. 1 2 3 4 5 6 7 8 1. Жилищни, обществено- обслужващи и производ- без ограничения ствени сгради от моно- литен стоманобетон или със стоманен скелет 2. Безскелетни едропанелни 39 12 30 9 27 8 сгради 3. Скелетни едропанелни и 45 14 39 12 30 9 други подобни сглобяеми сгради 4. Сгради с 39 12 30 9 27 8 пакетно-повдигани плочи 5. Жилищни, обществено- обслужващи сгради и др.п. с монолитни стоманобе- тонни подови конструк- ции върху носещи тух- 16 5 13 4 10 3 лени стени, обрамчени със стомано-бетонни колони, греди и/или пояси 6. Тухлени сгради с дървени 7 2 4 1 - - подови конструкции 7. Свободно стоящи комини: - стоманобетонни, стома- без ограничения нени - тухлени с външни метални пръстени, с 50 30 20 надлъжни ребра или с други усилвания 8. Тухлени комини без не се допускат усилвания

(2) При проектирането на болници и училища броят на етажите в тях се определя в зависимост от стойността на сеизмичния коефициент за съответния район, както следва: за райони с Кc Ј 0,27 - до осем етажа; за райони с Кc > 0,27 - до пет етажа.

(3) Проектирането на строежи с височини, по-големи от определените по ал. 1, се извършва, като се използват дисипативни елементи, ефективността на които се доказва с нелинеен анализ.

(1) При изчисляването на земната основа и на фундаментите за извънредно съчетание на товарите се допуска непълно опиране на основната плоскост на фундамента върху почвата (изключен опън), като се спазват следните условия: e Ј B/4 и s Ј 4Ro, където B е размерът на фундамента в равнината на момента; е - ексцентрицитетът на изчислителния товар; s - ръбовото почвено напрежение; Ro - изчислителното натоварване на почвата.

(2) При корави фундаменти ръбовото почвено напрежение се определя по хипотезата на Навие при изключен опън.

(3) Фундаментите, в т.ч. височината и армировката им, се оразмеряват за разрезните усилия, получени от завишените почвени напрежения (до 4 Ro).

(1) За сеизмични райони с Кc і 0,27 фундаментите на сградите или на отделните секции от тях се поставят на едно ниво. Това изискване се отнася и за ивичните и единичните фундаменти при фугите.

(2) При ивични фундаменти на съседни секции, положени на различни нива, преходът от ниската към високата част се проектира с отстъпи не по-високи от 0,60 m и с наклон 1:2. Ивичните фундаменти на двойните стени се проектират така, че да стъпват на едно ниво по протежение на 1 m от двете страни на земетръсната фуга.

(3) При проектиране на съседни единични фундаменти на различни нива се спазва условието: където: Dh е разликата в нивата на фундиране; d - светлото разстояние между фундаментите; j - ъгълът на вътрешно триене на почвата; Dj - намаляването на j при сеизмично въздействие, което се приема, както следва: - Dj = 2° при Кc = 0,10; - Dj = 3° при Кc = 0,15; - Dj = 5° при Кc = 0,27. За междинни стойности на Кc стойностите на Dj се получават чрез интерполация.

(4) При неудовлетворяване на условие (14) съседните фундаменти се изчисляват, като се отчита взаимодействието между тях (при вземане под внимание на натоварването от по-високо върху по-ниско разположените фундаменти).

(5) По изключение се допуска при почви от групи А и В съгласно табл. 1 две съседни секции да се фундират на различни нива или ако това се налага от технологични съображения, при условие че се докаже сеизмичната осигуреност на секциите.

(1) Максималните разстояния в m между осите на вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, се приемат не по-големи от разстоянията, дадени в табл. 6. Таблица 6 Максимални разстояния между вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили № по Вид на конструкцията на Сеизмични райони с Кс ред сградата 0,05 < Kc <= 0,15 0,15 < Kc <= 0,27 Kc > 0,27 1. Едропанелни сгради и сгради с носещи бетонни и стоманобетонни стени и монолитни подови 30 25 20 конструкции, както и монолитни и сглобяеми скелетни сгради 2. Скелетно-безгредови 25 20 18 конструкции и пакетно-повдигани плочи 3. Обрамчени със стоманобетонни пояси и колони, носещи тухлени стени и монолитни или замонолитени сглобяеми 20 15 12 стоманобетонни подови конструкции, обрамчени с пояси или стоманобетонни греди 4. С носещи тухлени стени и стоманобетонни пояси и колони и незамонолитени подови конструкции 12 9 6 (дървени, стоманобетонни, стоманени греди и др.)

(2) Вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, се проектират предимно в две редици независимо от стойността на Кc.

(3) При едноетажни производствени сгради разстоянията между вертикалните носещи елементи, които поемат сеизмичните сили, може да се приемат по-големи от разстоянията по табл. 6, ако това се докаже чрез изчисления.

(1) Между две съседни земетръсни фуги се предвижда най-малко една стълбищна клетка.

(2) Не се допуска стълбищни клетки, които не са свързани с конструкцията на сградата, да се конструират самостоятелно, разположени извън очертанието на сградата.

(1) Конзолното издаване на етажните и покривните конструкции, когато са на едно ниво с етажната или покривната конструкция, не трябва да е по-голямо от:

1. 1. за райони с Кc Ј 0,27: а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,80 m; б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,20 m;
2. 2. за райони с Кc > 0,27: а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,50 m; б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,0 m.

(2) Максималното издаване на конзолни конструкции, които са на различно ниво от съответните подови и покривни конструкции, не трябва да е по-голямо от:

1. 1. за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,0 m;
2. 2. за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 0,70 m.

(3) За случаите по ал. 1 и 2 конзолно издаващите се конструкции се осигуряват и изчисляват за действието на сеизмични сили съгласно чл. 21, ал. 2 или ал. 1.

(4) Конзолни издавания, по-големи от тези по ал. 1 и 2, се допускат при доказване чрез изчисления на сеизмичната осигуреност на конструкцията по чл. 21, ал. 1.

(1) Фундаментите на сгради и съоръжения в сеизмични райони се проектират при спазване изискванията на нормативните актове за геотехническо проектиране на строежите.

(2) За сеизмични райони с Кc Ј 0,15 се допуска фундаментите на едноетажни сгради от клас на значимост ІІ да се изпълняват като сглобяеми ивични фундаменти. В този случай връзките във фугите се изчисляват за поемане на появяващите се разрезни усилия.

(1) Дълбочината на фундиране на строежите се доказва с проверка за устойчивост (крайно гранично състояние на носещата способност на земната основа при извънредно съчетание на натоварванията), като коефициентът на сигурност е 1,20. При наличие в земната основа на водонаситени пясъци, склонни към втечняване, се проверява и устойчивостта на основата при условие на втечнени пясъци.

(2) Минималната дълбочина на фундиране се приема, както следва:

1. 1. за почви от група А - от 0,40 до 0,60 m, в зависимост от степента на изветряване на скалата;
2. 2. за почви от групи В и С - 1/15 от височината на сградата или съоръжението, но не по-малка от 0,80 m;
3. 3. за почви от групи D и E - 1/10 от височината на сградата или съоръжението, но не по-малка от 0,80 m.

(1) Монолитните стоманобетонни конструкции (колони, стойки на рамки, греди, ригели и шайби), които поемат сеизмичните сили, се конструират при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции и на приложение № 7 - табл. 7.1, 7.2 и 7.3 и фиг. 7.1, 7.2 и 7.3, което осигурява дуктилното им поведение.

(2) Монолитните стоманобетонни стени (шайби) с отвори се изчисляват като рамкови или рамково-диафрагмени конструкции и се конструират в съответствие с приложение № 7 - табл. 7.1, 7.2 и 7.3 и фиг. 7.1, 7.2 и 7.3.

(3) Класът на бетона по якост на натиск за стоманобетонни конструкции, които поемат сеизмичните сили, е не по-нисък от В25 (С20/25). Допуска се за строежи с клас на значимост І да се използва бетон с клас В20 (С16/20).

(4) Монолитните стоманобетонни конструкции, които не поемат сеизмични сили, се конструират при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

(5) С изключение на укрепващите вертикални пояси и неносещите зидани стени не се допуска насаждане на стоманобетонни стени и колони върху плочи поради концентрация на усилия и деформации в недисипативен елемент.

(1) При изчисляване на якост по нормални към надлъжната ос на елемента сечения, подложени на огъване и нецентричен натиск, характеристиката на натисковата зона на бетона xR се определя в съответствие с изискванията на нормативните актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции, като се умножи с коефициент 0,85.

(2) Изчисляването на стоманобетонните стени (шайби) за носеща способност на срязване срещу хлъзгане при сеизмични въздействия се извършва в съответствие с т. 5.5.3.4.4 от БДС ЕN 1998-1. Фиг. 2 Фиг. 3 Фиг. 4

(1) За двустранни и едностранни плочогредови сечения с плоча в натисковата зона, стъпващи върху стоманобетонни колони, се приема, че армировката в плочата работи съвместно с гредата (фиг. 4):

1. 1. при вътрешни колони и при наличието на напречни греди - 4 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4а);
2. 2. при вътрешни колони, когато липсват напречни греди - 2,5 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4б);
3. 3. при външни колони и при наличието на напречни греди - 2 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна (фиг. 4в);
4. 4. при външни колони, когато липсват напречни греди - армировката, разположена в участъка на широчината на колоната (фиг. 4г).

(2) В случаите по ал. 1 най-малко 75 на сто от армировката минават през колоната или се анкерират в нея.

(1) Възлите на стоманобетонния скелет се конструират при спазване на изискванията по чл. 59.

(2) При сглобяемите конструкции се отчита влиянието на съединенията върху капацитета на конструкцията за дисипиране на енергия, както и възможността за деградация на реагиране (понижаване на носещата способност и коравината) при циклични деформации след пластифициране. За отчитане на тези ефекти се използват указанията, дадени в т. 5.11 от БДС ЕN 1998-1.

(1) При скелетни сгради зидарията на самоносещите стени се свързва със скелета на сградата посредством еластични връзки.

(2) Между самоносещите стени и колоните на скелета се предвижда фуга (междина) не по-малка от 20 mm, която се запълва с нискоякостни материали (като клас на якост на натиск на вароциментов разтвор М 1 N/mm2 и др.).

(3) По цялата дължина на самоносещите стени на нивата на етажните конструкции се предвиждат земетръсни пояси, свързани със скелета на сградата.

(1) Стълбищните и асансьорните клетки на скелетните сгради се конструират като вградени конструкции, разрязани на отделни етажни нива и неоказващи влияние върху коравината на скелета, или като корави ядра, свързани с конструкцията, продължаващи непрекъснато по височина на сградата и поемащи сеизмични сили.

(2) За скелетни сгради с височина до пет надземни етажа включително в сеизмични райони с 0,10 Кc Ј 0,27 се допуска стълбищните и асансьорните клетки в очертанието на сградата да се изпълняват като самостоятелни конструкции, отделени от скелета й.

(1) Стенните панели може да се армират с пространствени скелети или заварени мрежи.

(2) Когато сеизмичните сили се поемат от трислойни външни стенни панели, вътрешният носещ бетонен слой се предвижда с дебелина най-малко 80 mm.

(1) Връзките между панелите се разполагат по контура в съответствие с изчислените усилия така, че да има възможност за развитието на нееластични деформации. Съединенията трябва да дават възможност за замонолитване и за контрол на изпълнението и да са непрекъснато разположени, за да се избегне концентрация на усилията.

(2) При поемане на срязващите усилия в хоризонталните фуги на стенните панели триенето не се отчита.

(3) При поемане на срязващите усилия във фугите се допуска да се отчита и силата на триенето, ако чрез изчисления се докаже, че при най-неблагоприятната комбинация на натоварване, включваща сеизмичните сили, в хоризонталните фуги на стенните панели действат натискови нормални сили. Силата на триене се приема не по-голяма от 30 на сто от минималната възможна натискова сила.

(1) За носещи конструкции се използват плътни тухли или тухли с вертикални кухини при процент на кухинност не повече от 25. Максималният размер на вертикалните кухини се приема не по-голям от 12 mm.

(2) Не се допуска използването като носещи конструкции на тухли с надлъжни кухини, преминаващи успоредно или напречно на зида.

(3) За сеизмични райони с Кc Ј 0,27 се допуска използването на тухли с надлъжни кухини като неносещи ограждащи и преграждащи стени.

(1) Зиданите конструкции се изчисляват за едновременното действие на сеизмичните сили в хоризонтално и вертикално направление.

(2) Хоризонталната компонента на изчислителната сеизмична сила се определя по формула (1).

(3) Вертикалната компонента на сеизмичната сила се определя, както следва:

1. 1. за сеизмични райони с Кc Ј 0,15 - 15 на сто от съответното вертикално статично натоварване;
2. 2. за сеизмични райони с Кс > 0,15 - 30 на сто от съответното вертикално статично натоварване.

(4) Направлението на действие на вертикалната компонента (нагоре или надолу) се приема за най-неблагоприятното напрегнато състояние на разглеждания елемент.

(1) При неармирани зидани конструкции етажната височина на сградите се приема не по-голяма от:

1. 1. за райони с Кc Ј 0,10 - 5,0 m;
2. 2. за райони с 0,10 < Кc Ј 0,27 - 4,0 m;
3. 3. за райони с Кc > 0,27 - 3,5 m.

(2) В случаите по ал. 1 отношението на етажната височина към дебелината на стената се приема не по-голямо от 14.

(1) В сгради със зидани носещи стени освен външните надлъжни стени се предвижда не по-малко от една вътрешна надлъжна стена.

(2) Разстоянието между осите на напречните стени се определя чрез изчисления, като то не трябва да е по-голямо от определеното в табл. 6.

(1) Гредите на стълбищните площадки се закотвят в зидарията най-малко 250 mm и се анкерират.

(2) Сглобяемите стълбищни рамена и площадки се закрепват към етажните конструкции.

(3) Не се допускат конзолни стъпала, запънати в зидарията, без стоманобетонни греди и пояси.

(1) За елементи, напрегнати на стенд, се допуска използването на кръгъл гладък тел, ако в краищата на елементите са поставени закотвящи устройства.

(2) В земетръсни райони с Кc > 0,27 не се допуска използването на оребрени телове без закотвящи приспособления, както и на прътова армировка с периодичен профил с диаметър, по-голям от 28 mm.

(1) В земетръсни райони се прилага напрегната армировка със сцепление с бетона.

(2) Допуска се прилагането на напрегната армировка без сцепление с бетона в следните случаи:

1. 1. при подови и покривни конструкции, които не са включени като съдействащи елементи при оразмеряването на огъване на вертикалните носещи елементи (рамки, шайби), а служат само като хоризонтални диафрагми;
2. 2. частично напрегнати греди, при които най-малко 80 на сто от носещата способност се осигурява с обикновена ненапрегната армировка.

(1) Изискванията на тази глава се прилагат при проектирането на основните елементи и съоръжения на железопътни линии, републикански и местни пътища за сеизмични райони с Кc і 0,10.

(2) Производствените, спомагателните, складовите и други сгради с транспортно предназначение се проектират при спазване изискванията на глави първа, втора и трета.

(1) .

(1) Допуска се трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Кc і 0,15 в нескални участъци при наклон, по-голям от 1:1,5, въз основа на специални инженерно-геоложки проучвания.

(2) Не се допуска трасирането на пътища в нескални участъци с наклон, по-голям или равен на 1:1.

(1) В райони със сеизмичен коефициент Кc і 0,27 и с височина на насипите (дълбочина на изкопите), по-голяма от 4 m, откосите на земното тяло от нескални почви се приемат с наклон 1:(b + 0,25), където 1:b е наклонът на откосите, проектирани в несеизмични райони. Откоси с наклон 1:2,25 и по-полегати от тях се проектират при спазване изискванията на тази наредба.

(2) Допуска се откоси на изкопи, разположени в скални почви, както и откоси на насипи от скални почви със съдържание на по-малко от 20 на сто запълнител, да се проектират по същия начин както за несеизмични райони.

(1) При определяне на изчислителната сеизмична сила за мостове коефициентите на натоварване за различните видове товари се приемат съгласно приложение № 4.

(2) Коефициентите на съчетание на разрезните усилия от постоянни и подвижни товари и сеизмични въздействия се приемат равни на 1.

(1) При изчисляване на конструкциите на мостовете на устойчивост и при изчисляване на връхните конструкции на якост при отвори, по-големи от 18 m, се отчитат вертикалната и хоризонталната компонента на сеизмичното въздействие. В този случай вертикалната компонента се определя по формула (1), умножена с 0,90.

(2) Изчислителните сеизмични сили, съответстващи на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие, се отчитат поотделно по оста и напречно на оста на моста.

(1) При изчисляване на конструкциите на мостове срещу обръщане коефициентът на сигурност срещу обръщане се умножава със:

1. 1. за конструкции върху общ фундамент - 0,9;
2. 2. за конструкции, опиращи се на отделни опори - 1.

(2) При изчисляване на конструкциите на мостове срещу хлъзгане коефициентът на сигурност се умножава с 0,9.

(1) Допуска се използването на суха каменна зидария за подпорни стени с височина до 3 m.

(2) Не се допуска използването на суха каменна зидария за подпорни стени за железопътни линии в райони с Кc > 0,10 и за автомобилни пътища в райони с Кc > 0,15.

(1) Височината на подпорните стени, мерено от основата на фундамента за стени от бетон, бутобетон или каменна зидария на разтвор, се приема не по-голяма от:

1. 1. за райони с Кc Ј 0,15 - 10 m;
2. 2. за райони с Кc > 0,15 - 5 m.

(2) В случаите, които не са посочени в ал. 1, подпорните стени се проектират от стоманобетон.

(1) При избора на трасето на тунела се избягват тектонични разломи, като се предпочитат почви с еднородни сеизмични характеристики.

(2) В участъците на тектонични разломи, които се пресичат от тунели и по които е възможно раздвижване на земни маси, се предвиждат съответните мерки за сигурност на съоръжението.

(1) При проектирането на безнапорни съоръжения от всички класове на значимост и на водоподпорни съоръжения от класове ІІІ и ІІ, както и за предварителни проучвания на водоподпорни съоръжения от клас ІV съгласно табл. 2 сеизмичността на площадката се определя съгласно приложения № 2 и 3, като се отчитат и инженерно-геоложките данни за нея.

(2) При проектирането на водоподпорни съоръжения в райони с Кc Ј 0,05 и при почви от група D се приема Кc = 0,10.

(3) Проектирането на водоподпорни съоръжения в райони с Кc > 0,27 и при почви от група D се допуска след технико-икономическа обосновка.

(1) Хидротехническите съоръжения, земната основа и бреговите склонове в отвора на съоръжението и в зоната на водохранилището се проектират при спазване изискванията на чл. 15, 151 и 152.

(2) За водоподпорни съоръжения от клас ІV, разположени в райони с Кc > 0,10, може да се извършват допълнителни изчисления с реални или синтезирани акселограми, най-вероятни за района, в който попада съоръжението. Максималните амплитуди на ускоренията в земната основа се приемат не по-малко от Кc g. В този случай съоръженията се изчисляват на сеизмични въздействия при отчитане развитието на нееластични деформации в конструкцията и при допускане на частични повреди, които не застрашават общата сигурност на съоръжението.

(1) Деформационните и якостните характеристики на материалите в съоръжението се определят експериментално. Допуска се приемането на деформационни характеристики, осреднени по цялото сечение или по обема на съоръжението. При отчитане на сеизмичните въздействия съгласно чл. 15 се допуска използването на статичните якостни характеристики, като допълнителният коефициент gk за бетонни и стоманобетонни конструкции се приема 1,20.

(2) При динамичното изследване с реални и синтезирани акселограми се използват изчислителните динамични деформационни и якостни характеристики на материалите.

(3) При наличие на несвързани водонаситени почви в основата или в тялото на съоръжението се извършва оценка на минималната им допустима плътност, удовлетворяваща условието на динамична устойчивост на структурата, както и на възможността за намаляване на якостта на срязване вследствие втечняване на почвата при сеизмични въздействия.

(1) При изчисляване на водопровеждащи и хидротехнически съоръжения на якост по едномерна (конзолна) и двумерна схема се отчитат хоризонталните сеизмични въздействия по надлъжно и напречно направление спрямо оста на съоръженията. При изчисляване по пространствена схема се отчита и наклоненото действие на сеизмичните сили, които имат същите направления в план и ъгъл на наклона спрямо хоризонта 30°.

(2) При изчисляване на хидротехническите съоръжения на устойчивост се отчита най-опасното от посочените в ал. 1 направление на сеизмичните въздействия. Стойността на сеизмичното ускорение при основата се приема равна на Кc g.

(1) В общия случай на изчисляване на хидротехническите съоръжения проекцията Eikj на изчислителната сеизмична сила по направление j, приложена в точка "k", съответстваща на i-тата форма на собствените трептения и действаща върху елемент с тегло Qk, се определя по формулата: Eikj = CRKcbihikjQk (16), където: R е коефициентът на реагиране съгласно табл. 3; C - коефициентът на значимост на съоръженията съгласно табл. 2; Kc - сеизмичният коефициент; определя се съгласно чл. 140, 141 и 142; hikj - коефициентът на разпределение на изчислителното сеизмично въздействие, съответстващо на i-тата форма на собствените трептения на конструкцията в точка "k" по направление j; определя се по формула (6); Qk - теглото на елемента на съоръжението, отнесено към точка "k" и включващо присъединената водна маса в съответствие с изискванията на чл. 154; bi - динамичният коефициент, който се определя, както следва:

1. 1. (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) за почви групи А: а) при Ti > 0,10 s - по формула (3); б) при Ti Ј 0,10 s - по формулата: bi = 1,5 + 10Ti Ј 2,50 (17);
2. 2. (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) за почви групи В и С: а) при Ti > 0,15 s - по формула (4); б) при Ti Ј 0,15 s - по формулата: bi = 1,5 + 6,67Ti Ј 2,50 (18);
3. 3. за почви група D: а) при Ti > 0,2 s - по формула (5); б) при Ti Ј 0,2 s - по формулата: bi = 1,5 + 5Ti Ј 2,50 (19).

(2) Коефициентът bi се умножава допълнително със следните коефициенти:

1. 1. за земноскални съоръжения: а) за площадки с Кc Ј 0,15 - с 0,7; б) за площадки с Кc > 0,15 - с 0,65;
2. 2. за бетонни и стоманобетонни водоподпорни съоръжения: а) за площадки с Кc Ј 0,15 - с 1,0; б) за площадки с Кc > 0,15 - с 0,8.

(3) Стойността на произведението на bi и допълнителните коефициенти се приема не по-малка от 0,8.

(1) . В случай на наклонено сеизмично въздействие големината на Кc при определяне на хоризонталната компонента на сеизмичните сили се умножава с 0,87, а при определяне на вертикалната компонента - с 0,9, като се приема bihikj = 1,0.

(1) При сеизмични въздействия активният (qa) и пасивният (qp) натиск на несвързаните почви върху подпорни стени, язовирни стени и подземни части на други хидротехнически съоръжения се определят съответно по формулата: където: - при хоризонтално направление на сеизмичното въздействие; - при наклонено направление на сеизмичното въздействие; r е плътността на почвата при естествена влажност; Н - дълбочината на разглежданата точка от повърхността на стената, мерено от терена; q - ъгълът на наклона на повърхността на стената спрямо вертикалата; a - ъгълът на наклона на повърхността на почвата спрямо хоризонта; d - ъгълът на триене между почвата и стената; j - ъгълът на вътрешно триене на почвата; e - ъгълът между вертикалната и резултантната от силата на тежестта rg и сеизмичните сили rg CRKc; e се определя, както следва: 1. при наклонено направление на сеизмичното въздействие: 2. при хоризонтално направление на сеизмичното въздействие: e = arctg(CRKc); g - земното ускорение.

(2) За свързани почви активният (qa) и пасивният (qp) натиск при сеизмични въздействия се определят като разлика от стойностите по ал. 1 и приносите на кохезията qc, които се определят по нормите за проектиране на подпорни стени, съответно за активния и пасивния земен натиск.

(3) За водонаситени почви qa и qp се определят по формулите съгласно ал. 1, като се използва теглото на почвата, облекчено от водния подем. Сеизмичната сила се определя от теглото на почвата във водонаситено състояние. В този случай ъгълът на отклонението на равнодействащата където: rd е плътността на скелета на почвата; rw - плътността на водата; n - обемът на порите на почвата.

(4) Натискът върху стената от насищащата почвата вода се определя по метода на статиката.

(5) Когато почвата е изцяло под вода, се отчита сеизмичното налягане на водата на повърхността на почвата. То се приема равно на сеизмичното налягане на водата върху повърхността на стената на същата дълбочина.

(1) За съоръжения, изчислявани по едномерна (конзолна) схема, се отчитат не по-малко от три форми на свободните трептения. За съоръжения, изчислявани по двумерна схема, се отчитат не по-малко от 10 форми на свободните трептения за бетонни язовирни стени и не по-малко от 15 форми - за язовирни стени от земноскални материали. За съоръжения от клас ІІ се допуска да се работи с основния тон на свободните трептения и с приблизителната форма на трептене на съоръжението, съответстваща на този тон.

(2) Сеизмичните сили върху съоръженията, изчислявани по едномерна схема, се определят по формула (1), а коефициентът hik - по формула (6).

(1) Хоризонталната присъединена водна маса (mw) за хидротехническите съоръжения, с изключение на съоръженията по чл. 165, припадаща се на единица площ от намокрената повърхност, се определя по формулата: mw = rw.h.µ.y (24), където: rw е плътността на водата; h - дълбочината на водата пред съоръжението, m; µ - безразмерен коефициент, който се определя по табл. 8; y - безразмерен коефициент, отчитащ ограничеността на дължината на водоема; y се приема, както следва: - за l/h і 3 - y = 1, - за l/h < 3 - по табл. 9; l - разстоянието между съоръжението и срещуположния бряг на водоема (за шлюзове и подобни съоръжения - разстоянието между противоположните стени на конструкцията) на дълбочина 2/3 h от свободната повърхност на водата. Таблица 8 (попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Забележки: 1. Стойностите на коефициентите R1, G, µ1, C1, C2 и C3 се отчитат по табл. 10. 2. Означенията в табл. 8 са, както следва: z е ординатата на точката от напорната стена, за която се изчислява големината на присъединената водна маса (началото на координатната система се приема на нивото на водната повърхност); zc - ординатата на центъра на завъртане, която се приема по изчисление, без да се отчита влиянието на водната среда; q - ъгълът между напорната стена и хоризонта; d1 - диаметърът на напречното сечение, m; d2 - страната на квадратното напречно сечение, m; a - отношението на ускорението на короната на стената (определено по изчисление, без да се отчита влиянието на водната среда) към големината на (RKc)g. 3. В случаите, когато ъгълът на наклона q е равен на 75°, стойностите на безразмерните коефициенти се приемат както при вертикалната стена. 4. Стойността на безразмерния коефициент µ1 за ключовото сечение на симетрични дъгови стени се приема съгласно табл. 10. За останалите сечения на дъговата стена стойността на този коефициент се увеличава линейно до 1,3µ1 в петите. 5. За случаите, които не са посочени в табл. 8, присъединената водна маса се определя чрез изчисления. Таблица 9 Таблица 10 Забележка. b е широчината на отвора на нивото на водната повърхност.

(2) При извършване на предварителна оценка на характера на свободните трептения съгласно табл. 8 се допуска определянето на:

1. 1. трептенията вследствие хлъзгане и завъртане на съоръжението в основата му като кораво тяло - при бетонни и стоманобетонни язовирни стени върху нескална основа;
2. 2. трептенията вследствие деформациите от огъване и срязване на съоръженията - при бетонни и стоманобетонни язовирни стени върху скална основа;
3. 3. деформациите от срязване на съоръжението - при язовирни стени от земноскални материали.

(3) Трептенията по ал. 1 се определят така, че да се получат максимални стойности на присъединената водна маса.

(4) Ако водата е от двете страни на съоръжението, присъединената водна маса се приема равна на сумата от присъединените водни маси, определени за всяка от страните на съоръжението.

(1) За отделно стоящи съоръжения, като водни кули, мостови опори, пилоти и др., присъединената водна маса mw , припадаща се на единица дължина от конструкцията, се определя по формулата: mw = rw.d2.µ (25), където: d е диаметърът на кръглото сечение или страната на квадратното напречно сечение на съоръжението, m; µ - безразмерен коефициент съгласно табл. 8.

(2) При трептенията на пилоти линейната присъединена водна маса mw може да се приеме равна на водната маса, еквивалентна на обема на единица дължина на пилота.

(1) При наличие на слаби почви в земната основа на съоръжението те се отстраняват или се предвиждат съответни мерки за уплътняването или укрепването им.

(2) При изграждане на хидротехнически съоръжения върху скални почви се обръща особено внимание на укрепването на почвите в земната основа на съоръжението.

(1) При наличие на водонаситени несвързани почви в земната основа или в тялото на съоръжението се извършва оценка на възможностите от втечняването им при сеизмични въздействия.

(2) При опасност от втечняване на почвите в тялото на съоръжението или в земната основа се предвижда изкуствено уплътняване или укрепване на почвите.

(1) За водоупорни елементи на язовирни стени от земноскални материали се прилагат полукорави или пластични ядра.

(2) В случаите по ал. 1 се предвиждат мерки за сигурността на връзката на противофилтрационните елементи със земната основа и бреговите склонове.

(1) Водонасищаните насипни призми на водните откоси се проектират от едрозърнести земноскални материали (каменни, чакълести и баластрови), неподатливи на втечняване при сеизмични въздействия. Когато няма такива материали, в призмите се изграждат хоризонтални дренажни слоеве.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за съоръжения с екран върху водния откос.

(1) Кейовите съоръжения в земетръсни райони се проектират като конструкции, изчислявани и конструирани за поемане на знакопроменливо натоварване. Допуска се кейовите съоръжения с широчина на задтилието им, по-голяма от H/tga, където Н е общата височина на кейовата стена, а a - ъгълът на вътрешно триене на задкейовата заскалявка или територия, да се проектират като конструкции, подложени на едностранен земен натиск.

(2) За земетръсни райони с Кс = 0,10 до 0,15 се допуска кейовите съоръжения да се проектират и изпълняват от предварително изготвени сглобяеми конструкции от обикновен (без предварително напрягане) бетон, като се предвидят съответните конструктивни мерки за създаване на монолитност.

(1) Започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.

(1) от БДС EN 1998-1). Наличието на отвори нарушава диафрагменото действие на подовите конструкции и влиянието им трябва да се докаже. 1.4. Равномерно разпределени в план маси. 1.5. Равномерно и симетрично разположени вертикални конструктивни елементи в две взаимноперпендикулярни направления, съобразени с необходимата коравина на огъване на конструкцията и разпределението на масите. 1.6. На всяко етажно ниво както по направление x, така и по направление y е необходимо да са изпълнени условията: (2.1) където: еox и еoy са разстоянията между центъра на масите и центъра на коравините (т. 1.7, 1.8 и 1.9) съответно по направление x и y; rx и ry - етажните коефициенти на коравините за всеки етаж; ls е инерционният радиус на етажната маса: (2.2) където: Iok е етажният масов инерционен момент спрямо центъра на масите: (2.3) ai,k - разстоянието от масата mi до центъра на масите на разглежданото етажно ниво к; m - етажната маса. Етажните коефициенти на коравините rx и ry се определят по формулите: (2.4) където: Kx и Ky са етажните коравини на огъване на вертикалната носеща конструкция под разглеждания етаж, съответно по направление x и y; Kt е етажната коравина на усукване на вертикалната носеща конструкция под разглеждания етаж спрямо центъра на коравините; при изчисляването на Kt е прието, че собствената коравина на усукване на отделните елементи е пренебрежимо малка и приблизително равна на нула. Коравините Kx, Ky и Kt се изчисляват за ненапукани бетонни сечения по формулите: (2.5) където: Kx,i и Ky,i са коравините на огъване на отделните вертикални конструктивни елементи (стени или рамки) под разглежданото етажно ниво, съответно по направление x и y; - разстоянията от собствените оси на i-тия разглеждан вертикален елемент до центъра на коравините на съответното етажно ниво; n е броят на вертикалните конструктивни елементи. 1.7. Центърът на коравина се дефинира еднозначно само при едноетажни сгради като точка от безкрайно коравата в равнината й хоризонтална подова конструкция, в която при прилагане на хоризонтална сила във всяко направление не се появява ротация. 1.8. При едноетажни сгради центърът на коравините се определя като център на коравините на огъване на вертикалните конструктивни елементи, които поемат сеизмичните сили. 1.9. При многоетажни сгради се допуска центърът на коравините за всяко етажно ниво да се определя както за едноетажни сгради при изпълнение на следните условия: а) всички вертикални конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, преминават без прекъсване от фундаментите до върха на сградата; б) вертикалните конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, са еднотипни (само рамки или само стени). Ако изискванията на т. 1.9, букви "а" и "б" не са изпълнени, център на коравина не може да се определи еднозначно и сградите се разглеждат като нерегулярни в план. 2. Критерии за регулярност по височина Конструкциите се категоризират като регулярни по височина, ако удовлетворяват всяко едно от условията (т. 4.2.3.3 от БДС EN 1998-1): 2.1. Проста геометрична форма на сградата по височина, която не се променя или се прибира плавно, без резки скокове от основите към върха (фиг. 2.2, букви "а" и "б"). При наличието на отстъпи са в сила допълнителните изисквания за регулярност, показани на фиг. 2.2, букви "в", "г", "д" и "е". Фиг. 2.2. Критерии за регулярност на геометричната форма на сградите във височина 2.2. Всички вертикални конструктивни елементи (рамки, стени или ядра) преминават без прекъсване от фундаментите до покрива на сградата. Ако сградата е с отстъпи по височината си, вертикалните елементи стигат до горния им край. 2.3. Масите, коравината и носещата способност на огъване на конструкцията не се променят по височината на сградата или намаляват плавно, без резки скокове, от основите към върха й, при което са удовлетворени следните условия: (2.6) където: Ui и Ui+1 са стойностите на масите, коравините и носещите способности в два съседни етажа i и i+1 , Um е средната стойност на масите, коравините и носещите способности от всички етажи. 2.4. Наличието на пълнежна зидария в рамкови конструкции нарушава регулярността им по височина. В този случай се използват предписанията на т. 4.3.6.3.2 от БДС EN 1998-1. 3. Отчитане на регулярността на сградите при избора на изчислителен модел 3.1. Конструкциите могат да се моделират с два равнинни изчислителни (2D) модела във вертикални равнини, успоредни на направленията на надлъжната и напречната им ос, ако удовлетворяват дадените в т. 1 критерии за регулярност в план (т. 4.3.3.1(7) от БДС EN 1998-1). Допуска се чрез два равнинни модела да се моделират и нерегулярни в план, но регулярни по височина конструкции, ако отговарят на следните условия (т. 4.3.3.1(8) от БДС EN 1998-1): а) вертикалната конструкция се състои от разположени в две взаимноперпендикулярни направления еднотипни вертикални елементи; б) подовите конструкции са безкрайно корави в равнината си диафрагми; в) етажните центрове на коравините и на масите са съответно разположени приблизително по вертикална линия, като и в двете хоризонтални направления, в които се извършва анализът, са удовлетворени условията: (2.7) където ls, rx, ry, eox и eoy са определени в т. 1. 3.2. Конструкциите, които не отговарят на посочените по-горе условия, се моделират с пространствени (3D) модели.

(1) от наредбата: Sa1 = Sa Sa2 = aSa (3.1), Saz = 0.9Sa където а е коефициент, чиито стойности са между 0 и 1 (0 Ј а Ј 1,0); ако не е изрично определено, се приема а = 1. 2. Определяне на ефектите от сеизмичното въздействие 2.1. Комбиниране на резултатите по компоненти Комбинирането на резултатите по компоненти (комбиниране по направления) се налага поради необходимостта да се получат стойностите на ефектите от въздействията от действието на всички компоненти едновременно. Стойностите на ефектите F от сеизмичното въздействие се определят чрез комбиниране на ефектите Fj (j=1,2,z), получени от действието само на една от компонентите на въздействието (компонента j за разглеждания случай), насочена по една от глобалните координатни оси (фиг. 3.4). където: F1 е стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста X и което е представено със спектър Sa1 при q = 0 (фиг. 3.4); F2 - стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Y и което е представено със спектър Sa2 при q = 0 (фиг. 3.4); Fz - стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Z и което е представено със спектър Sz = Saz (фиг. 3.4); F1-2 е стойност, получена от две независими състояния:

1. 1. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста X, представено със спектър Sa1 при q = 0;
2. 2. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста Y, представено със спектър Sa2 при q = 0 (фиг. 3.4). Чрез формула (3.2) се извършва комбиниране на резултатите за ефектите от въздействието, получени от независимото действие на всяка една от компонентите поотделно, действащи според фиг. 3.4. При стойност на параметъра а, различна от 1 (а < 1), F зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и се търси онази стойност на ъгъла qcr, при която ефектите от въздействието получават максималната си стойност (F = Fmax): За стойност на ъгъла, определена по формула (3.3), максималната стойност на ефектите от въздействието Fmax се получава по формула (3.2) чрез замяна на q с qcr. При стойност на параметъра а = 1 формула (3.2) се опростява и приема вида: В този случай изчислителните спектри на реагиране за двете хоризонтални компоненти според формула (3.1) се трансформират в Sa1 = Sa и Sa2 = Sa. Изчислителната стойност на ефектите от въздействието, дефинирана с формула (3.4), не зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и той може да има произволна стойност. Получената с формула (3.4) стойност за F е максимална и се основава на правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите - Square Root of the Sum of Squares). 2.2. Модално комбиниране на резултатите Модалните максимуми на ефектите от въздействието са изчислени за различни моменти от времето и поради това се извършва модалното им комбиниране, чрез което се отчитат приносите на всички включени в анализа форми: където: f1n и f1m са стойностите на ефекта F1 от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; f2n и f2m - стойностите на ефекта F2 от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; fzn и fzm - стойностите на ефекта Fz от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; rnm е корелационен коефициент, отнасящ се за форми m и n, който се изчислява по формулата: където rnm = wn / wm е отношението на честотите за форми n и m, а zn и zm са коефициентите на затихване (спрямо критичните им стойности) за същите форми. При условие че на всички форми на трептене е наложен един и същ коефициент (постоянен) на фиктивно затихване z*, корелационните коефициенти се изчисляват по формулата: Коефициентът на фиктивно затихване z* е важен за корелацията на резултатите между модалните максимуми. При z* = z (z - модалното затихване за всички форми) корелационните коефициенти се изчисляват по формулата: като правилото за модално комбиниране е CQC (пълно квадратично комбиниране - Complete Quadratic Combination). За целта се прилагат формули (3.5) и (3.8), като се приема z = 0,05 (5 %). Забележка. Във формули (3.5) се извършва сумиране от 1 до приетия брой включени в анализа форми. При z* = 0 корелационните коефициенти rnm, изчислени по формула (3.7), се трансформират така, че rnm = 1 при n = m и rnm = 0 при n № m. В този случай правилото за модално комбиниране се превръща в правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите - Square Root of the Sum of Squares). Формули (3.5) се трансформират, както следва: Забележка. Формули (3.9) не се прилагат за конструкции с близки периоди на трептене (за форми i и j при Tj / Ti > 0,90, където Tj < Ti). Необходимият брой на формите, включени в анализа при извършване на сумиране по формули (3.5) и (3.9), се определя по формула (8) от наредбата.