към чл. 10, ал. 3 и 4, чл. 15, ал. 1а и 13 и чл. 20, ал. 1, 2 и 5 (Попр. - ДВ, бр. 17 от 2012 г.) Фиг. 3.1. Схема на най-общо разположение на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие (по локални оси 1 и 2) спрямо глобалните оси Х и Y Фиг. 3.2. Схема на разпределение на вертикалната компонента на сеизмичното въздействие по локална ос 3 и глобална ос Z Фиг. 3.3. Частен случай на разположение на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие (при q = 0), при който локалните оси 1 и 2 на въздействието съвпадат със съответните глобални оси X и Y Фиг. 3.4. Схема за дефиниране на три основни компонентни състояния, при които конструкцията е подложена поотделно на всяка от компонентите, при q = 0 1. Спектрално дефиниране на изчислителното сеизмично въздействие Изчислителните спектри на реагиране, чрез които се въвежда сеизмичното въздействие, са означени с Sa1(T), Sa2(T) и Saz(T). Те съответстват на компонентите на въздействието, показани на фиг. 3.4, насочени по глобалните оси на конструкцията X, Y и Z. И трите спектъра се изразяват чрез един основен спектър Sa(T), дефиниран чрез формула
(1) от наредбата: Sa1 = Sa Sa2 = aSa (3.1), Saz = 0.9Sa където а е коефициент, чиито стойности са между 0 и 1 (0 Ј а Ј 1,0); ако не е изрично определено, се приема а = 1. 2. Определяне на ефектите от сеизмичното въздействие 2.1. Комбиниране на резултатите по компоненти Комбинирането на резултатите по компоненти (комбиниране по направления) се налага поради необходимостта да се получат стойностите на ефектите от въздействията от действието на всички компоненти едновременно. Стойностите на ефектите F от сеизмичното въздействие се определят чрез комбиниране на ефектите Fj (j=1,2,z), получени от действието само на една от компонентите на въздействието (компонента j за разглеждания случай), насочена по една от глобалните координатни оси (фиг. 3.4). където: F1 е стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста X и което е представено със спектър Sa1 при q = 0 (фиг. 3.4); F2 - стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Y и което е представено със спектър Sa2 при q = 0 (фиг. 3.4); Fz - стойността на ефекта от сеизмичното въздействие, което има единствена компонента, действаща по направление на оста Z и което е представено със спектър Sz = Saz (фиг. 3.4); F1-2 е стойност, получена от две независими състояния:
- 1. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста X, представено със спектър Sa1 при q = 0;
- 2. сеизмично въздействие с единствена компонента, действаща по направление на оста Y, представено със спектър Sa2 при q = 0 (фиг. 3.4). Чрез формула (3.2) се извършва комбиниране на резултатите за ефектите от въздействието, получени от независимото действие на всяка една от компонентите поотделно, действащи според фиг. 3.4. При стойност на параметъра а, различна от 1 (а < 1), F зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и се търси онази стойност на ъгъла qcr, при която ефектите от въздействието получават максималната си стойност (F = Fmax): За стойност на ъгъла, определена по формула (3.3), максималната стойност на ефектите от въздействието Fmax се получава по формула (3.2) чрез замяна на q с qcr. При стойност на параметъра а = 1 формула (3.2) се опростява и приема вида: В този случай изчислителните спектри на реагиране за двете хоризонтални компоненти според формула (3.1) се трансформират в Sa1 = Sa и Sa2 = Sa. Изчислителната стойност на ефектите от въздействието, дефинирана с формула (3.4), не зависи от ъгъла на сеизмичното въздействие q и той може да има произволна стойност. Получената с формула (3.4) стойност за F е максимална и се основава на правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите - Square Root of the Sum of Squares). 2.2. Модално комбиниране на резултатите Модалните максимуми на ефектите от въздействието са изчислени за различни моменти от времето и поради това се извършва модалното им комбиниране, чрез което се отчитат приносите на всички включени в анализа форми: където: f1n и f1m са стойностите на ефекта F1 от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; f2n и f2m - стойностите на ефекта F2 от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; fzn и fzm - стойностите на ефекта Fz от сеизмичното въздействие, получени за форми съответно n и m; rnm е корелационен коефициент, отнасящ се за форми m и n, който се изчислява по формулата: където rnm = wn / wm е отношението на честотите за форми n и m, а zn и zm са коефициентите на затихване (спрямо критичните им стойности) за същите форми. При условие че на всички форми на трептене е наложен един и същ коефициент (постоянен) на фиктивно затихване z*, корелационните коефициенти се изчисляват по формулата: Коефициентът на фиктивно затихване z* е важен за корелацията на резултатите между модалните максимуми. При z* = z (z - модалното затихване за всички форми) корелационните коефициенти се изчисляват по формулата: като правилото за модално комбиниране е CQC (пълно квадратично комбиниране - Complete Quadratic Combination). За целта се прилагат формули (3.5) и (3.8), като се приема z = 0,05 (5 %). Забележка. Във формули (3.5) се извършва сумиране от 1 до приетия брой включени в анализа форми. При z* = 0 корелационните коефициенти rnm, изчислени по формула (3.7), се трансформират така, че rnm = 1 при n = m и rnm = 0 при n № m. В този случай правилото за модално комбиниране се превръща в правилото SRSS (квадратен корен от сумата на квадратите - Square Root of the Sum of Squares). Формули (3.5) се трансформират, както следва: Забележка. Формули (3.9) не се прилагат за конструкции с близки периоди на трептене (за форми i и j при Tj / Ti > 0,90, където Tj < Ti). Необходимият брой на формите, включени в анализа при извършване на сумиране по формули (3.5) и (3.9), се определя по формула (8) от наредбата.