към чл. 8, ал. 2, чл. 10, ал. 5 и 6, чл. 15, ал. 13 и чл. 77, т. 1 Критерии за регулярност 1. Критерии за регулярност в план Конструкциите се категоризират като регулярни в план, ако удовлетворяват всяко едно от условията (т. 4.2.3.2 от БДС EN 1998-1): 1.1. Проста, симетрична и компактна геометрична форма на сградата в план. Ако съществуват издадени или вдлъбнати части, действителната площ на сградата в план не се различава с повече от 5 % от площта, ограничена от обвивната контурна линия (фиг. 2.1); Фиг. 2.1. Критерии за регулярност на геометричната форма на сградата в план 1.2. Отношението на дългата към късата страна на сградата в план е не по-голямо от 4. 1.3. Подовите конструкции са безкрайно корави в равнината си диафрагми. Това условие е изпълнено, ако хоризонталните им премествания, определени с отчитане на действителната им коравина, не превишават с повече от 10 % получените премествания при предпоставката за безкрайната им коравина (т. 4.3.1(4) от БДС EN 1998-1). Допуска се да се приеме, че стоманобетонните подови конструкции са безкрайно корави в равнината си, ако дебелината на плочите е не по-малка от 7 cm и са армирани в две взаимноперпендикулярни направления с минималната армировка, предписана в съответните стандартизационни документи (т. 5.10
(1) от БДС EN 1998-1). Наличието на отвори нарушава диафрагменото действие на подовите конструкции и влиянието им трябва да се докаже. 1.4. Равномерно разпределени в план маси. 1.5. Равномерно и симетрично разположени вертикални конструктивни елементи в две взаимноперпендикулярни направления, съобразени с необходимата коравина на огъване на конструкцията и разпределението на масите. 1.6. На всяко етажно ниво както по направление x, така и по направление y е необходимо да са изпълнени условията: (2.1) където: еox и еoy са разстоянията между центъра на масите и центъра на коравините (т. 1.7, 1.8 и 1.9) съответно по направление x и y; rx и ry - етажните коефициенти на коравините за всеки етаж; ls е инерционният радиус на етажната маса: (2.2) където: Iok е етажният масов инерционен момент спрямо центъра на масите: (2.3) ai,k - разстоянието от масата mi до центъра на масите на разглежданото етажно ниво к; m - етажната маса. Етажните коефициенти на коравините rx и ry се определят по формулите: (2.4) където: Kx и Ky са етажните коравини на огъване на вертикалната носеща конструкция под разглеждания етаж, съответно по направление x и y; Kt е етажната коравина на усукване на вертикалната носеща конструкция под разглеждания етаж спрямо центъра на коравините; при изчисляването на Kt е прието, че собствената коравина на усукване на отделните елементи е пренебрежимо малка и приблизително равна на нула. Коравините Kx, Ky и Kt се изчисляват за ненапукани бетонни сечения по формулите: (2.5) където: Kx,i и Ky,i са коравините на огъване на отделните вертикални конструктивни елементи (стени или рамки) под разглежданото етажно ниво, съответно по направление x и y; - разстоянията от собствените оси на i-тия разглеждан вертикален елемент до центъра на коравините на съответното етажно ниво; n е броят на вертикалните конструктивни елементи. 1.7. Центърът на коравина се дефинира еднозначно само при едноетажни сгради като точка от безкрайно коравата в равнината й хоризонтална подова конструкция, в която при прилагане на хоризонтална сила във всяко направление не се появява ротация. 1.8. При едноетажни сгради центърът на коравините се определя като център на коравините на огъване на вертикалните конструктивни елементи, които поемат сеизмичните сили. 1.9. При многоетажни сгради се допуска центърът на коравините за всяко етажно ниво да се определя както за едноетажни сгради при изпълнение на следните условия: а) всички вертикални конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, преминават без прекъсване от фундаментите до върха на сградата; б) вертикалните конструктивни елементи, поемащи сеизмичните сили, са еднотипни (само рамки или само стени). Ако изискванията на т. 1.9, букви "а" и "б" не са изпълнени, център на коравина не може да се определи еднозначно и сградите се разглеждат като нерегулярни в план. 2. Критерии за регулярност по височина Конструкциите се категоризират като регулярни по височина, ако удовлетворяват всяко едно от условията (т. 4.2.3.3 от БДС EN 1998-1): 2.1. Проста геометрична форма на сградата по височина, която не се променя или се прибира плавно, без резки скокове от основите към върха (фиг. 2.2, букви "а" и "б"). При наличието на отстъпи са в сила допълнителните изисквания за регулярност, показани на фиг. 2.2, букви "в", "г", "д" и "е". Фиг. 2.2. Критерии за регулярност на геометричната форма на сградите във височина 2.2. Всички вертикални конструктивни елементи (рамки, стени или ядра) преминават без прекъсване от фундаментите до покрива на сградата. Ако сградата е с отстъпи по височината си, вертикалните елементи стигат до горния им край. 2.3. Масите, коравината и носещата способност на огъване на конструкцията не се променят по височината на сградата или намаляват плавно, без резки скокове, от основите към върха й, при което са удовлетворени следните условия: (2.6) където: Ui и Ui+1 са стойностите на масите, коравините и носещите способности в два съседни етажа i и i+1 , Um е средната стойност на масите, коравините и носещите способности от всички етажи. 2.4. Наличието на пълнежна зидария в рамкови конструкции нарушава регулярността им по височина. В този случай се използват предписанията на т. 4.3.6.3.2 от БДС EN 1998-1. 3. Отчитане на регулярността на сградите при избора на изчислителен модел 3.1. Конструкциите могат да се моделират с два равнинни изчислителни (2D) модела във вертикални равнини, успоредни на направленията на надлъжната и напречната им ос, ако удовлетворяват дадените в т. 1 критерии за регулярност в план (т. 4.3.3.1(7) от БДС EN 1998-1). Допуска се чрез два равнинни модела да се моделират и нерегулярни в план, но регулярни по височина конструкции, ако отговарят на следните условия (т. 4.3.3.1(8) от БДС EN 1998-1): а) вертикалната конструкция се състои от разположени в две взаимноперпендикулярни направления еднотипни вертикални елементи; б) подовите конструкции са безкрайно корави в равнината си диафрагми; в) етажните центрове на коравините и на масите са съответно разположени приблизително по вертикална линия, като и в двете хоризонтални направления, в които се извършва анализът, са удовлетворени условията: (2.7) където ls, rx, ry, eox и eoy са определени в т. 1. 3.2. Конструкциите, които не отговарят на посочените по-горе условия, се моделират с пространствени (3D) модели.