(1) (Попр. - ДВ, бр. 23 от 2012 г.) Относителните междуетажни еластични премествания в строежите, определени от изчислителното сеизмично въздействие в съответствие с чл. 20, се ограничават с оглед удовлетворяване изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 за недопускане на повреди и свързаните с това ограничения на експлоатацията им.
(2) За сгради с класове на значимост IV, ІІІ и ІІ, с изключение на сградите по ал. 3 и 5, максималните стойности на относителните междуетажни еластични премествания се нормират от изискването за ограничаване на повредите на неконструктивните елементи (архитектурни, машинни или електрически, приети като неносещи при сеизмичното проектиране). В зависимост от вида на вложените материали в неконструктивните елементи и начина на свързването им към основната носеща конструкция се допускат следните стойности:
- 1. за сгради с неконструктивни елементи от крехки материали, свързани към конструкцията - h.R/100;
- 2. за сгради с дуктилни неконструктивни елементи - h.R/70;
- 3. за сгради с неконструктивни елементи, свързани към конструкцията така, че да не възпрепятстват деформациите й или несъдържащи неконструктивни елементи - h.R/50, където h е височината на етажа, а R - коефициентът на реагиране;
- 4. при всички случаи за сградите по т. 1 - 3 относителните междуетажни еластични премествания не трябва да надвишават - h/200.
(3) За едноетажни и двуетажни производствени сгради от клас на значимост ІІІ и ІІ относителните междуетажни еластични премествания не трябва да надвишават - 1/200 h.
(4) За сгради от клас на значимост І относителните междуетажни еластични премествания не се нормират.
(5) За строежи, свързани със защитата на населението или съдържащи чувствително или потенциално опасно технологично оборудване, за които разходите за отстраняване на повредите и свързаните с тях ограничения за експлоатацията им са непропорционално високи в сравнение със стойността на строителната им конструкция или повредите нарушават жизнено важни системи при сеизмично събитие, ограничаването на междуетажните премествания се нормират от специални нормативни актове, като максималните им стойности не трябва да надвишават - h/400.