(1) Конструкциите на сградите и съоръженията се разделят със земетръсни фуги на динамично независими части (участъци), когато:
- 1. строежите имат сложна форма в план, водеща до неблагоприятно сеизмично реагиране;
- 2. в строежите има съчетание на различни конструктивни схеми и/или системи;
- 3. сградите със скелетни конструкции имат разлика в нивата на подовите конструкции на съседни участъци;
- 4. конструкциите на строежите имат разлика във височина на съседни участъци;
- 5. конструкциите на строежите имат разлика в нивото на фундиране;
- 6. дълги в план строежи с дължина, по-голяма от гранично допустимите максимални разстояния между температурно-съсъхвателните фуги при бетонните и стоманобетонните конструкции или между температурно-деформационните фуги при стоманените конструкции по чл. 32.
(2) Допуска се конструкциите на строежите по ал. 1, т. 3 и 4 да не се разделят със земетръсни фуги, когато изчисленията се провеждат с пространствени динамични модели и се разработват необходимите конструктивни решения за поемане на завишените стойности на усилията в съответните зони. Стойностите на усилията в елементите в зоната с разлика в нивата на подовите конструкции по ал. 1, т. 3 и в зоната с разлика във височина на съседни участъци по ал. 1, т. 4 се умножават допълнително с коефициент 1,5. В моделите на конструкциите на сгради съгласно ал. 1, т. 3 следва да се вземе под внимание и поддаваемостта на земната основа.
(3) В райони с Kc < 0,10 за едноетажни сгради с височина до 10 m може да не се предвиждат земетръсни фуги.