(1) Разстоянията между земетръсните фуги се определят от обемно-планировъчното решение на сградите и от съответните изисквания по чл. 30, ал. 1 за разделянето на конструкциите на динамично независими части.
(2) Максималното разстояние между земетръсните фуги се приема, както следва:
- 1. за строежи със стоманен скелет - не по-голямо от 150 m;
- 2. за всички останали строежи - не по-голямо от 60 m.
(3) При проектна необходимост от разстояния между земетръсните фуги, по-големи от тези по ал. 2 или от предписаните максимални разстояния между температурно-съсъхвателните фуги при бетонните и стоманобетонните конструкции или между температурно-деформационните фуги при стоманените конструкции от съответните нормативни актове за проектиране на бетонни и стоманобетонни или стоманени конструкции, те се доказват с изчисления.
(4) Деформационните фуги и температурно-съсъхвателните фуги се проектират и като земетръсни фуги.