(1) Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължително и за действието на сеизмични сили. При изчисляването им се използват равнинни или пространствени динамични модели. При използване на методите за оценка чрез спектрите на реагиране сеизмичните сили, приложени в местата на съсредоточените маси, се приемат като еквивалентни статични натоварвания в приетите направления.
(2) Сеизмичното въздействие зависи основно от силата (магнитуд М) и дълбочината (h) на земетресението и от разстоянието от епицентъра на земетресението до оценявания строеж. Параметрите, характеризиращи сеизмичното въздействие, са интензивност (оценена за България по скалата на Медведев - Шпонхойер - Карник - MSK), максимално и/или спектрални ускорения, скорост, преместване и др. Изчислителното сеизмично въздействие се характеризира чрез интензивност и съответен коефициент на сеизмичност и изчислителен спектър на реагиране.
(3) Сеизмичното въздействие се представя идеализирано с пространствен изчислителен модел, който се състои от три взаимно ортогонални компоненти на ускоренията на основата. Първите две компоненти са хоризонтални, а третата е вертикална. Всяка от компонентите се дефинира като ускорения, които са функция във времето и са равномерно разпределени в основата на изчисляваната конструкция. За въвеждането на компонентите на ускорението се използват локалните оси 1, 2 и 3 на сеизмичното въздействие. При използване на метода на спектрите на реагиране в съчетание с линеен анализ трите компоненти на ускоренията се представят чрез изчислителните спектри на реагиране съответно Sa1(T), Sa2(T) и Saz(T) (приложение № 3). За случаите, когато е необходима по-точна оценка и повече информация за сеизмичното поведение, компонентите на земетръсното въздействие се представят с акселограми (зависимост на ускоренията на земната основа от времето). Акселограмите могат да бъдат реални, валидни за площадката, или генерирани от линейните спектри на реагиране за 5 % затихване.
(4) При изчисленията геометрията на конструкцията се въвежда в глобалната координатна система, на която осите са взаимно ортогонални. Осите X и Y лежат в хоризонтална равнина, а оста Z е вертикална и съвпада с локална ос 3 на вертикалната компонента на сеизмичното въздействие. Ъгълът, който се образува в хоризонталната равнина при основата на конструкцията между оси X и 1 (Y и 2), е ъгъл на сеизмичното въздействие q (приложение № 3).
(5) За нерегулярни в план и по височина строежи (приложение № 2) се използват пространствен модел на сеизмичното въздействие с три компоненти и пространствен изчислителен модел за тяхната конструкция. Моделът трябва да позволява да се отчетат и ефектите от усуквателните движения на конструкцията.
(6) За регулярни в план, както и за нерегулярни в план, но регулярни по височина строежи (съгласно т. 2 от приложение № 2), може да се приеме, че сеизмичните въздействия са приложени поотделно в направление на надлъжните и напречните им оси. При това конструкцията се моделира с два независими изчислителни модела за всяко направление, като ефектите от усукването се отчитат по чл. 25.
(7) Вертикалното сеизмично въздействие се отчита при изчисляването на:
- 1. хоризонтални и наклонени конзолни конструкции;
- 2. горното строене на мостови конструкции;
- 3. рамки, дъги, ферми, подови или покривни конструкции на сгради и съоръжения с отвор 20 m и повече от 20 m;
- 4. строежи срещу обръщане и хлъзгане, както и при наличие на сеизмична изолация в основите им;
- 5. тухлени и каменни конструкции;
- 6. строежи, съдържащи някой от следните конструктивни елементи: безгредови плочи (със или без капители), подови конструкции с предварително напрегнати елементи, балкони, еркери, насадени колони и места със значителни съсредоточени маси;
- 7. строежи с нерегулярност по височина.