(1) Максималните стойности (F) на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите се определят чрез модално комбиниране и комбиниране по компоненти (по направления) (приложение № 3).
(2) Максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания) в конструкциите се определят, като конструкцията се изследва за всяка една от трите компоненти на сеизмичното въздействие поотделно. Резултатите за ефектите от компонентите на въздействието от тези три групи решения се означават съответно с F1, F2, Fz и се получават чрез модално комбиниране. В зависимост от ъгъла на сеизмичното въздействие q се използва една от двете възможни формулировки за комбиниране на резултатите по компоненти (приложение № 3): 1. изчислителните спектри на реагиране в хоризонталната равнина на основата се приемат Sa1 = Sa2 = Sa, където стойността на Sa е изчислена по формула (1), и при условие, че Saz = 0,9Sa по направление на оста z; максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие maxF не зависят от ъгъла q (приложение № 3): 2. при условие че хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие се представят чрез изчислителните спектри на реагиране Sa1 = Sa и Sa2 = aSa (0 Ј а Ј 1), при което Sa е основният изчислителен спектър на реагиране съгласно формула (1), максималните стойности на ефектите от въздействието зависят от ъгъла на сеизмичното въздействие q и се определят с комбиниране по компоненти съгласно приложение № 3; вертикалната компонента на ускоренията Saz = 0,9Sa не оказва влияние върху стойността на ъгъла q, за който е определена максималната стойност F.
(3) Допуска се конструкциите, които не са чувствителни към вертикалната компонента на въздействието, да се изчисляват само за двете хоризонтални компоненти, при условие че Saz = 0.
(4) Модалното комбиниране по форми на трептене се извършва по правилата SRSS (корен квадратен от сумата на квадратите) или CQC (пълно квадратично комбиниране), както следва:
- 1. по правилото SRSS: максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие (усилия, реакции и премествания), получени от съвместното действие на n-форми на трептене, се определят по формулата: където: Fj е изчислителната стойност на ефекта, получена от действието на компонента с номер j на сеизмичното въздействие (j = 1,2,3); fji - изчислителната стойност на ефекта, получена от действието на компонента с номер j на сеизмичното въздействие (j = 1,2,3) при i-тата форма на трептене; n - броят на отчетените форми на трептене. Забележка. Формула (10) не се прилага за конструкции с близки периоди на трептене (при Tj / Ti > 0,90, където Tj < Ti);
- 2. по правилото CQC (формули (3.5) и (3.8) от приложение № 3): максималните стойности на ефектите, причинени от прилагане на една от компонентите на сеизмичното въздействие при отчитане на n-форми на трептене и при зададени стойности на x в границите от 0,01 до 0,10 (препоръчва се стойността 0,05), се определят чрез модално комбиниране по следния начин: където: fi и fj са изчислителните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие съответно при i-тата и j-тата форма на трептене; rij - корелационните коефициенти, които се определят по следния начин: където: и x е стойността на коефициента на модалното затихване при i-тата и j-тата форма на трептене.
(5) Подробен алгоритъм за определяне на максималните стойности на ефектите от сеизмичното въздействие чрез комбиниране по форми на трептене (модално) и по направление (компоненти) е представен в т. 2 от приложение № 3.