(1) Всяко допустимо искане и приложените към него доказателства се разглеждат от назначения състав на комисията по чл. 5, ал. 2.
(2) При определянето на марка като общоизвестна комисията взема предвид критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО.
(3) Преценката за известност на марка на територията на Република България се основава на критериите по ал. 2, както и на степента на известност на марката сред релевантния сектор, частта от пазара, която марката заема, интензивността, географския обхват, продължителността на използването й и размера на направените инвестиции по нейното представяне в обществото, доказаните вреди и/или неоснователно облагодетелстване на друга марка.