(1) Решението по чл. 19 може да бъде:
- 1. за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България за всички или за част от претендираните стоки и/или услуги по Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки;
- 2. за отказ да се определи марката като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България.
(2) Решението по ал. 1, т. 1 трябва да съдържа:
- 1. номер и дата;
- 2. датата, от която марката е призната за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България;
- 3. име и адрес на молителя;
- 4. списък на стоките и/или услугите и класовете по Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, по отношение на които марката е призната за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България;
- 5. анализ на доказателствата и мотиви за решението.
(3) Решението по ал. 1, т. 2 трябва да съдържа реквизитите по ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5.
(4) Решението по ал. 1 се взема в 18-месечен срок от датата на подаване на искането.
(5) Решението се съобщава в 7-дневен срок от издаването му чрез отправяне на писмено съобщение до всички заинтересувани лица.