(1) По време на същинския анализ верификационният орган проверява дали:
- 1. методологията за мониторинг, приложена от оператора, съответства на плана за мониторинг на инсталацията, който е одобрен по чл. 131г ЗООС;
- 2. прилагането на плана за мониторинг, определен в разрешителното за емисии на парникови газове, е осигурило ниво на точност, съответстващо на изискваното от определените алгоритми;
- 3. данните в доклада за емисиите на парникови газове съдържат пропуски, грешки или неточности, които водят до съществено несъответствие в докладваната информация;
- 4. са взети предвид всички полети в рамките на авиационната дейност, включена в приложение № 6 към ЗООС;
- 5. съществува цялостна съгласуваност между съвкупните данни за изразходваното гориво и данните за закупеното или доставеното по друг начин гориво за въздухоплавателното средство.
(2) Верификационният орган оценява както всяка отделна неточност в данните, така и сумата от отделните неточности, вземайки предвид всеки пропуск или грешка, които биха могли да доведат до съществено несъответствие с реалните стойности.
(3) Всяка констатирана неяснота, която има отношение към наличието и съществените несъответствия в данните, трябва да е напълно изяснена при същинския анализ. Това се установява и изяснява с наличната документация.
(4) Преди да направи окончателно верификационно заключение, верификационният орган е длъжен да изиска от оператора на инсталацията/въздухоплавателното средство да представи липсващите данни, да обясни разликите в данните за емисиите на парникови газове или да преработи изчисленията.
(5) В края на същинския анализ верификационният орган потвърждава съответствието на верификационните дейности по етапи съгласно верификационния план и осъществения анализ на риска.