към чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и 3 и чл. 9 Алтернативни методи за маркиране и идентифициране 1. Методи за маркиране и идентифициране на бозайници А. Маркиране на бозайници чрез татуировка и ушна марка Татуировките и ушните марки съдържат следната информация, изписана в следния ред: а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България); б) код за произход на екземпляра: C - екземпляр, на който родителите са от най-малко първо поколение родени и отгледани на затворено; F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа; R - дивородени екземпляри, отгледани в контролирана среда; W - екземпляр, уловен от дивата природа; в) четири цифри, показващи годината на раждане (поставя се само в случай, че годината е известна); г) цифрите, съответстващи на пощенския код на населеното място на отглеждане на животното в момента на маркиране (xxxx); д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината (напр. ДСС); е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик (yyyy). Идентификационният номер се записва по следния образец: BG/W/2008/xxxx/ДСС/yyyy Б. Идентифициране на бозайници чрез снимка Идентифицирането се извършва чрез дигитални снимки с висока резолюция или цветни снимки с размер 9 x 13. Снимката трябва да е ясна, без отблясъци или сенки и да не е замъглена. Животното се снима в анфас, така че да се обхване цялото лице заедно с ушите. 2. Методи за маркиране на птици А. Маркиране на птици чрез затворен пръстен Птиците се маркират чрез поставяне на пръстен с твърдост най-малко равна на тази на алуминия, с форма на затворен пръстен с овално сечение, без никакво прекъсване или свръзка, неподложен на никаква манипулация и осигуряващ трайност на записа, който носи. Диаметърът, височината и широчината на пръстена са определени в зависимост от вида на птиците, за които е предназначен. След като бъде поставен през първите дни от живота на птицата, пръстенът да не може да бъде премахван от крака на вече възрастната птица. Пръстенът съдържа следните означения: а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България); б) цифра, указваща диаметъра на пръстена; в) произхода на екземпляра: C - екземпляр, на който родителите са най-малко първо поколение излюпени и отгледани на затворено; F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа; г) четири цифри, показващи годината на излюпване; д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината; е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик. Идентификационният номер се записва по следния образец: BG/6/С/2008/xxxx/ДСС/yyyy Б. Маркиране на птици чрез отворен пръстен За диаметър на пръстена, по-малък от 6 mm, птиците се маркират върху тарзо-метатарзуса чрез поставяне на метален пръстен с твърдост най-малко равна на тази на алуминия, съставен от отворен пръстен с овално сечение, съдържащ зона на прекъсване. Диаметърът, височината и широчината на пръстена са определени в зависимост от вида на птиците или на групата птици, за които е предназначен. Пръстенът съдържа следните означения: а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България); б) цифра, указваща диаметъра на пръстена; в) произхода на екземпляра: C - екземпляр, на който родителите са най-малко първо поколение излюпени и отгледани на затворено; F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа; R - дивородени екземпляри, отгледани в контролирана среда. W - екземпляр, уловен от дивата природа; г) четири цифри, показващи годината на излюпване (поставя се само в случай, че годината е известна); д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината; е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик. Идентификационният номер се записва по следния образец: BG/6/С/2008/xxxx/ДСС/yyyy Пръстенът се поставя чрез затягане и залепване на двата края с помощта на специално лепило за метали. При диаметър на пръстена, равен или по-голям от 6 mm, птиците могат да се маркират върху тарзо-метатарзуса или тибиотарзуса чрез поставяне на пръстен с твърдост, най-малко равна на тази на алуминия, състоящ се от две равни половини с цилиндрично сечение. Пръстенът съдържа следните означения, гравирани чрез вдълбаване: - на едната половина от пръстена: а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България); б) цифра, указваща диаметъра на пръстена; в) произхода на екземпляра: C - екземпляр, на който родителите са най-малко първо поколение излюпени и отгледани на затворено; F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа; R - дивородени екземпляри, отгледани в контролирана среда; W - екземпляр, уловен от дивата природа; - на другата половина от пръстена: г) четири цифри, показващи годината на излюпване (поставя се само в случай, че годината е известна); д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината; е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик. Двете половини на пръстена се поставят чрез сглобяване и залепване с лепило за метали. 3. Методи за идентифициране на влечуги чрез снимка Идентификацията се извършва чрез дигитални снимки с висока резолюция или цветни снимки с размер 9 x 13. Снимката трябва да е ясна, без отблясъци или сенки и да не е замъглена. Животното се снима поставено върху фон, представляващ шахматна основа с големина на квадратите 1 x 1 cm или до сантиметрова линийка. При снимане на големи животни се използва по-дълга линия или метър. а) Змии. Прилага се за видовете, притежаващи характерни напетнявания/шарки. На всеки индивид трябва да има минимум три снимки. Снима се предната част на тялото на змията, включително главата, вертикално отгоре и в профил (ляв и десен), като и трите фотографии трябва да показват първите осем реда от напетняването/шарката. б) Костенурки. На всяка костенурка се правят минимум две снимки, като се снима вертикално отгоре карапаксът и отдолу пластронът. Костенурката трябва да изпълва цялата снимка, като в случай, че се ползва сантиметрова линия или метър, те също трябва да попадат в снимката. При наличие на характерен дефект върху корубата или нанесен траен белег върху нея се добавя трета снимка, показваща мястото и формата им. Преди да се снима корубата, животното трябва да се измие и подсуши. За по-лесно различаване на индивидите при отглеждане на голямо количество на всеки един се прикрепя марка или се слага белег, който да се вижда на снимката.