(1) За маркиране на живи животни се използват инжектируеми пасивни транспондери (електронни устройства - радиочестотен микрочип) с непроменяем код и използващи HDX- или FDX-B технология в съответствие с ISO стандарти 11784 и 11785. Транспондерите трябва да бъдат четими от четящите устройства, отговарящи на ISO стандарт 11785 и четящи HDX - или FDX-B транспондери. Разстоянието за четене на портативни четящи устройства трябва да бъде най-малко 12 сm, а за стационарните четящи устройства - най-малко 50 сm.
(2) Транспондерът по ал. 1 се имплантира в екземпляра в зависимост от съответната таксономична група на животното, като при:
- 1. бозайниците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва на нивото на задната една трета от шията или при дребните видове в междураменното пространство;
- 2. птиците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва в пекторалните мускули от лявата страна;
- 3. змиите имплантирането е подкожно или в мускулите на гърба в последната трета от тялото;
- 4. костенурки: а) със средни и големи размери имплантирането е мускулно или подкожно в бедрения мускул квадрицепс или на страничната повърхност на опашката; б) с малки размери, чиято кожа е много фина, имплантирането е подкожно или в бедрения мускул квадрицепс, като в краен случай може да се извърши и в коремната кухина;
- 5. гущери: а) с големи размери имплантирането е подкожно на страничната повърхност на шията или в областта на мускула квадрицепс; б) с малки размери имплантирането е в коремната кухина, в коремната страна на разстояние 1 - 2 cm от средната линия на тялото;
- 6. крокодилите имплантирането е подкожно на лявата странична повърхност на опашката;
- 7. земноводните имплантирането е в коремната кухина.
(3) Преди имплантация транспондерът се прочита предварително, а след имплантирането се проверява възможността да се чете.