Кодекс за етично поведение на българските съдии

Правила за етично поведение, произтичащи от принципа на независимост 1.1. Съдията упражнява правомощията и взема решенията си единствено на основата на закона и вътрешното си убеждение; 1.2. Съдията не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата му, независимо от техния източник, повод или причина; 1.3. Сътрудничеството между съдиите при възникване на затруднения е важно за поддържане на професионалните стандарти. Същевременно при вземането на решения съдията е независим и не се влияе от мнението на своите колеги и не предприема действия, с които би накърнил тяхната независимост; 1.4. С действията и поведението си извън службата съдията следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния - преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - вътрешна или външна за съдебната система, от политически и икономически фактори, както и от други частноправни субекти; 1.5. При всеки опит за накърняване на неговата независимост съдията е длъжен да информира компетентните органи.

Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за безпристрастност 2.1. Съдията не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход, етническа принадлежност, пол, възраст, сексуална ориентация, увреждания, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата; 2.2. Съдията следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство, като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона; 2.3. Съдията не може да прави публични изявления или коментари по висящи пред него производства, чрез които да се ангажира за крайния изход на делото или с които да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда такива производства пред страните, техните процесуални представители, други участници в тях или трети лица, освен в предвидените в закона случаи; 2.4. Съдията следва да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи; 2.5. Съдията трябва да зачита правото на всички страни и техните процесуални представители да правят искания и възражения, да навеждат твърдения и да изразяват становища в рамките на съдебното производство, в което участват; 2.6. Съдията не дава консултации по правни въпроси представляващи дейности включени в адвокатската професия. Забраната за даване на консултации по правни въпроси не включва коментари по правни въпроси с различен легитимен контекст, комуникацията с колеги, членове на семейството, научни и академични събития и в рамките на професионални организации.

Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за справедливост 3.1. Съдията постановява решенията си само когато е убеден, че в рамките на закона те са справедливи за всички страни в производството. Той е особено внимателен при решаването на въпроси, свързани с достойнството, честта и свободите на гражданите; 3.2. В случаите, когато законът предоставя на съдията възможността да решава определени въпроси по преценка, водещо начало за него е изискването за справедливост; 3.3. Съдията следва да отговаря на оправданите правни очаквания на гражданите чрез ясно обосновани решения. Той изразява становището си чрез мотивите на съдебните си решения по разглежданите от него дела. Съдията може да излага пред обществеността мотивите за своите решения по дела, представляващи обществен интерес. Когато съдиите или техните решения са неоснователно критикувани, те получават институционална подкрепа от административния ръководител, професионалните организации и Съдийската колегия на ВСС включително по Механизма за действие на Съдийската колегия на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда; 3.4. В рамките на закона, съдията гарантира публичност на действията и решенията си, като следи да не бъдат засегнати законните права и интереси на страните и участниците в производството.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност 4.1. Поведението на съдията трябва да съответства на високите морални качества, които са критерий за заемане на съдийска длъжност. С личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност съдията трябва да дава пример за висок морал и почтеност и да се стреми да въплъщава в професионалния и личния си живот идеите за честност и истина, които съдебната система отстоява; 4.2. Съдията не може да получава облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на професионалните му задължения; 4.3. В обществените и официалните си контакти съдията няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага. В частния си живот съдиите трябва да се държат почтено, по начин достоен за уважение; 4.4. При кариерното си израстване съдията не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за благоприличие 5.1. Съдията трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; 5.2. Съдията трябва да приема лични ограничения, които биха могли да се възприемат като обременителни от обикновения гражданин, като би следвало да го прави свободно и доброволно, без принуда и неохота. Съдията трябва да се държи по начин, който съответства на достойнството на съдийската професия; 5.3. Съдията не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си. За целите на докладване на нарушения съдиите използват поверителни канали за сигнализиране в съответствие с правилата на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения; 5.4. Съдията трябва да изисква от адвокатите и страните в производството пред съда да се въздържат от изразяване, чрез думи или поведение, на пристрастия или предразсъдъци с изключение на такива, които са от правно значение за даден въпрос в производството, както и да поддържа благоприличие в съдебната зала като недопуска прояви на неуважение.

Правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност 6.1. Поведението на съдията в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание. В обществените и служебни контакти, както и в личния си живот, той трябва да бъде учтив и любезен; 6.2. Съдията трябва да поддържа реда и достойнството на дебата във всички производства пред съда и да бъде търпелив, достоен и учтив към страните по делото, съдебните заседатели, свидетелите, адвокатите и останалите участници в процеса. Съдията изисква подобно поведение от всички участници в процеса. 6.3. Съдията трябва да се отнася с уважение към хората, като зачита техните права и свободи. Съдията не трябва да прави неуместни и обидни забележки по отношение на страни, адвокати и останалите участници в процеса, следва да избягва коментари, изрази, жестове или поведение, които разумно могат да се тълкуват като неучтиви или проява на безчувственост или неуважение; 6.4. Колегиалните отношения между съдиите и съдебните служители в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на престижа на органите на съдебната власт.

Правила за поведение, произтичащи от принципа на компетентност и квалифицираност 7.1. Съдията следва да изпълнява служебните си задължения с предимство пред всяка друга дейност. Съдията може да осъществява друга, позволена от закона, дейност само ако това не препятства качественото и срочно правораздаване; 7.2. Съдията трябва да работи със старание и усърдие, така че да се справя с изискването за произнасяне на решенията в разумен срок; 7.3. Съдията трябва да се стреми към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприема необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си; 7.4. Съдията следва да се информира за съответните новости във вътрешното, европейското и международното право; 7.5. Съдията свободно упражнява дейности, които са извън неговите служебни задължения, включително онези, които са израз на неговите граждански права, освен в забранените от закона и настоящия Кодекс случаи и когато такива извънслужебни дейности са несъвместими с доверието към съдията, или с неговата безпристрастност или независимост, или с изискването той да бъде на разположение, за да разглежда с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му възложени за разглеждане.

Правила за поведение, произтичащи от принципа на конфиденциалност 8.1. Съдията не може да използва неправомерно информацията, станала му известна при осъществяване на неговите функции; 8.2. Съдията е длъжен да пази пълна дискретност и служебна тайна в социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения; 8.3. Съдията, член на колегиален орган, следва да пази тайната на служебното съвещание; 8.4. Съдията може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в такива случаи да запази в тайна конкретните факти по делата, като не разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които увреждат интересите на лица или тяхната репутация; 8.5. Съдията няма право да изразява публично предварително становище по конкретни дела; 8.6. Съдията е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова информация и социалните мрежи по въпроси, за които няма изрична законова забрана. При изразяване на лично мнение съдията е длъжен да се съобразява с принципите и правилата в този кодекс, като показва благоразумие, запазва достойнството на длъжността и отчита задължението си за сдържаност.

Кодексът за етично поведение на българските съдии се приема на основание чл. 30, ал. 2, т. 23 от ЗСВ с решение на Съдийската колегия на ВСС по Протокол № 34/24.10.2023 г. и е одобрен с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 30/30.10.2023 г.

Кодексът за етично поведение на българските съдии се приема на основание чл. 30, ал. 2, т. 23 от ЗСВ с решение на Съдийската колегия на ВСС по Протокол № 46 от 10.12.2024 г. и е одобрен с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 15 от 12.12.2024 г.