т. 2

Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за безпристрастност 2.1. Съдията не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход, етническа принадлежност, пол, възраст, сексуална ориентация, увреждания, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата; 2.2. Съдията следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство, като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона; 2.3. Съдията не може да прави публични изявления или коментари по висящи пред него производства, чрез които да се ангажира за крайния изход на делото или с които да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда такива производства пред страните, техните процесуални представители, други участници в тях или трети лица, освен в предвидените в закона случаи; 2.4. Съдията следва да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи; 2.5. Съдията трябва да зачита правото на всички страни и техните процесуални представители да правят искания и възражения, да навеждат твърдения и да изразяват становища в рамките на съдебното производство, в което участват; 2.6. Съдията не дава консултации по правни въпроси представляващи дейности включени в адвокатската професия. Забраната за даване на консултации по правни въпроси не включва коментари по правни въпроси с различен легитимен контекст, комуникацията с колеги, членове на семейството, научни и академични събития и в рамките на професионални организации.