към чл. 12, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2020 г., в сила от 09.10.2020 г.) ИНВЕНТАРНА КНИГА за културни ценности - художествени произведения, в основния фонд Отчетно обозначение (инвентарен № и шифър) Дата на записването № и дата на акта за приемане -предаване на движими културни ценности/движими вещи Експертно заключение Стар инв. № Автор, месторождение при неизвестност на автора - епоха, школа (век) Наименование на движимата културна ценност Техника и материал Размери Кога е създадена движимата културна ценност, датировка Описание, подпис, дата, надписи и др. Описание на състоянието Произход на творбата, от кого е постъпила, къде се е съхранявала преди това № от регистъра за национално богатство Забележка № цена, лв. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Указания за попълване на инвентарните книги на за културни ценности - художествени произведения, в основния фонд Тази инвентарна книга служи за научна документация на всички движими културни ценности - художествени произведения от фондовете на музеите. В нея се вписват само движимите културни ценности - художествени произведения от определен род изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура, декоративно изкуство, художествена фотография, видео- и дигитално изкуство, художествени обекти, инсталации и др.). Всяка вписана в инвентарната книга движима културна ценност получава отделен инвентарен номер. Попълването на графите става по следния начин: Графа 1: Отчетно обозначение. То се състои от пореден инвентарен номер и шифър. Инвентарният номер се дава на всяка движима културна ценност при записването и. Номерацията се води от едно до безкрайност. Не се допускат промени на инвентарните номера. Освободените инвентарни номера (в случай на отписване) не могат да бъдат повторно използвани за записване на движими културни ценности. Графа 2: Вписва се датата на записване. Графа 3: Вписва се номерът и датата на акта за приемане - предаване на движими културни ценности/движими вещи. Графи 4 и 5: Експертно заключение. Вписват се номерът на експертното заключение и цената на движимата културна ценност в левове. Графа 6: Стар инвентарен номер. Тук се записва номерът, под който се е водила движимата културна ценност в предишната документация. При положение, че творбата носи инвентарен номер на друг музей, същият се вписва в тази графа, но задължително се отбелязва, че това е инвентарен номер на съответен музей, чието притежание движимата културна ценност е била по-рано. Графа 7: Автор. Тук се нанася името на автора на движимата културна ценност в следния ред: фамилно име, собствено, бащино. Ако авторът е известен с бащиното си име, то се вписва първо независимо от това, че не е неговото фамилно име. Ако авторът има псевдоним, под който е популярен и с който подписва творбите си, този псевдоним се вписва най-напред като фамилно име. Под името на автора се нанася годината на раждането му, ако е починал - също и годината на смъртта му. В случай че авторът е неизвестен, в тази графа се пише "неизвестен автор", като се указва приблизително епохата (периодът), през която движимата културна ценност е създадена, като се съди по стилистичните и особености или други ориентировъчни данни. В този случай посочването на епохата (периода или школата) следва да се базира на експертното заключение от идентификацията. В случаите, когато авторът е неизвестен, но върху творбата той се е подписал с инициали, които не могат да бъдат дешифрирани със сигурност, в тази графа се вписват инициалите на автора, а под тях се пише "неизвестен автор", като се отбелязва епохата (периодът или школата) на създаване на творбата въз основа на експертното заключение от идентификацията. Графа 8: Наименование на движимата културна ценност. В тази графа се вписва оригиналното наименование на движимата културна ценност, дадено и от автора, или наименованието, с което е била изложена за първи път. В случай че липсват, поставя се наименование, което да съответства най-много на сюжета и което е одобрено предварително с експертното заключение от идентификацията. Под наименованието на движимата културна ценност се поставя годината на нейното създаване според автора или други източници. При липса на точна датировка се посочва приблизително времето на създаването, като вписването става въз основа на експертното заключение от идентификацията. Графа 9: Техника и материал. За живописните творби се отбелязва основата, върху която авторът е рисувал, например платно, дъска, шперплат, картон, хартия, ламарина, стъкло, кожа, пластмаса и други, както и видът на боите, които са употребени, например маслени бои, темпера, гваш, акварел и др. Ако е приложена смесена техника, в такива случаи се отбелязва "смесена техника" и се добавя пояснение за употребените материали при тази техника, например "темпера и маслени бои", "акварел и гваш" и т.н. За скулптурните творби се отбелязва материалът, от който е изработена (отлята, излята) скулптурата, например глина, теракота, гипс, гипс патиниран, цимент, железобетон, мозайка, бронз, алуминий, дърво, стъкло, майолика и др. За графичните творби се отбелязва техниката, в която е изпълнена графиката, например литография, офорт, суха игла, дърворез, линолеум, смесена техника и др. Рисунките, които е прието да се причисляват към графиката, се вписват в тази графа с определението "рисунка", след което се добавя съответно според случая "с въглен", "с креда", "с пастел", "със сангин", "с молив" и др. Ако е употребен инструмент за нанасяне на материала, се отбелязва примерно: "рисунка с перо и туш", "рисунка с клечка и туш" и други. Материалите акварел, гваш, темпера и маслена боя, които обикновено се нанасят с четка, също се отбелязват така: "рисунка с акварел", "рисунка с гваш" и др. Смесената техника се отбелязва примерно така: "рисунка с перо, туш и акварел", "рисунка с акварел и гваш", "рисунка с акварел и сангин", "рисунка с акварел и пастел" и др. (Забележка. Творбите, изпълнени с акварел, темпера, пастел и маслена боя и други върху хартия, картон, платно и други, се завеждат в книгата като графики - рисунка, само ако имат характер на такива. Сложноизградените колоритно и тонално творби с посочените материали се записват като живописнипроизведения. Движимите културни ценности, за които е трудно да се определи към какъв жанр да се причислят (графика или живопис), се представят за определяне пред експертна комисия.) Графа 10. Размери. На външна рамка. На живописните творби, рисувани на платно, опънато на подрамка, се отбелязват размерите на платното, като се измерва само лицевата страна, върху която е рисувано. Подгънатите части на платното, чрез които то е заковано на подрамката, не се вземат под внимание. Ако творбата е рисувана върху платно, което е без подрамка, тогава се измерва цялата му ширина и дължина, включително и крайните части, които са определени за подгъв при опъването върху подрамката. При отбелязването на размерите на живописните творби, рисувани върху други материали (дъска, картон, хартия и др.), се вземат размерите на плоскостта, върху която е рисувано, независимо от това, че краищата в някои случаи могат да бъдат непокрити с живописен слой. При вписването на размерите на творбите най-напред се описва размерът на височината, а след това на хоризонталната част (широчината). Измерването става от средата на горната страна до средата на долната страна на картината, а също така от средата на лявата до средата на дясната страна на картината. При вписването на размерите на творби, рисувани върху дебели основи (например иконите), след височината и широчината се посочва и размерът на дебелината на картината. За измерване на скулптурните творби се отбелязват крайните точки, по които се вземат основните размери - височина, широчина. Скулптурните творби, поставени върху подложки от друг материал (кубчета и др.), се измерват без тези подложки, дори ако са закрепени здраво и трайно към тях. Ако съответната скулптурна глава или фигура има подложка, създадена от автора монолитно и представляваща един неразделен художествено осмислен детайл от творбата, в този случай височината на творбата се измерва заедно с тази подложка. Редът, по който се вписват размерите на скулптурните творби, е следният: височина, широчина. При графичните творби се измерват височината и ширината на оригиналния лист хартия, върху която са отпечатани или рисувани (както при живописта), а така също и размерите на изображението върху листа. При графиките в техниката на литографията, офорта и други се измерват височината и широчината по размерите на плочата, които личат върху листа след отпечатване, независимо от това, че в някои случаи художникът не е запълнил с изображение цялата площ на тази плоча или литографския камък. При графичните творби, където няма ясно геометрично очертание на изображението, а така също няма следи от плочата (както при рисунките), като основни размери на височината и широчината се посочват разстоянията между най-крайните точки на изображенията горе и долу, ляво и дясно. При видео инсталации се вписва времетраенето и цветността на записа. Графа 11: Вписват се датата и периодът, в който е създадена творбата. Графа 12: Описание. При живописните, скулптурните и графичните творби се описва накратко сюжетът, като се отбелязват два-три характерни детайла, които помагат да се отличи описваната творба от други такива с подобен сюжет. При портретите например може да се изтъкне позата на портретувания, някоя подробност от тоалета му, цветът на фона и др. При отбелязването на характерни детайли следва да се посочи къде се намират в картината например "горе вляво", "долу вдясно", "близо до десния край на картината", "на преден план", "в далечината" и т.н. Определянето кое е в ляво или дясно при описването на фигурите и предметите в картината са прави от позицията на описващия (зрителя). Ако авторът се е подписал и отбелязал годината на създаването на творбата, тези данни също се включват в описанието. Например "долу вдясно", подпис на автора "Н. Петров 1909 г.". Графа 13: Описание на състоянието. Описва се състоянието на запазеност на творбата при постъпването и в галерията. Ако творбата е добре запазена, в графата се записва само "запазена". В случай че съществуват повреди, те се описват, като конкретно се посочват по-съществените от тях, например "скъсване на платното горе вдясно", "голяма драскотина долу, близо до левия ъгъл на картината", "напукване на масления слой на три места в областта на челото на портретуваната фигура", "картината е силно замърсена", "пропукване на гипса в областта на шията", "отчупване на част от дясното ухо", "измачкване на картината в горния ляв ъгъл" и т.н. При наличието на много повреди, които трудно се подават на подобно описание, те се отбелязват обобщено. Например "творбата е в много тежко състояние", "множество олющвания и напуквания на масления слой", "платното е скъсано на множество места", "голям брой драскотини, особено в горната част на платното", "фигурата е напукана на много места и липсват отделни парчета" и т.н. Ако личат следи от реставрацията, те също се отбелязват. Графа 14: Произход. Описва се от кого е постъпила и къде се е съхранявала преди това. Графа 15: № от регистъра за национално богатство. Вписва се № от регистъра за национално богатство, ако движимата културна ценност има такъв статут. Графа 16: Забележка. В тази графа се отбелязват всички изменения, настъпили в движимата културна ценност след инвентирането, извършени проверки, отписване, при консервиране и др.