(1) Българските граждани, изпратени на работа в чужбина по реда на този раздел, имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на предвидените дни за съответната страна в Наредбата за служителите, които работят в дипломатическите и другите представителства на Република България в чужбина (необнародвана).
(2) Към отпуска, полагащ се по предходната алинея, работниците и служителите на обектите в ОНД - Република Коми, Крайния север, пустинните райони и Курската магнитна аномалия, получават допълнителен платен годишен отпуск от 6 до 12 работни дни.
(3) Платеният годишен отпуск, който се ползва в Република България, се удължава с дните, необходими за пътуване, които не могат да бъдат повече от два дни за отиване и два дни за връщане. За отдалечени страни и райони, до които пътуването се извършва предимно с влак, може да се признаят и повече от четири дни, но не повече от необходимото време за пътуване по най-краткия маршрут.
(4) Редовният платен годишен отпуск за времето на работа в чужбина се заплаща във валута, каквато е получавана през този период. При ползване на отпуск се получава и определената левова заплата (ако има такава) в Република България.