към чл. 5, ал. 2 Критерии за характеризиране и оценка на потенциалните комплекси за съхранение и на заобикалящите ги зони по чл. 5, ал. 2 Характеризирането и оценката на посочените в чл. 5, ал. 2 потенциални комплекси за съхранение и заобикалящите ги зони се извършват на три етапа съгласно най-добрите практики към момента на оценката и посочените по-долу критерии. Отклонения от един или повече от тези критерии могат да бъдат разрешени от компетентния орган, при условие че операторът е доказал, че не е засегната способността на характеризирането и оценката да позволят да бъде направена преценката, посочена в чл. 5. Етап 1: Събиране на данни Събират се достатъчно данни за изработване на статичен пространствен и триизмерен (3-D) геоложки модел на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, включително покриващи скали, и заобикалящата ги зона, включително хидравлично свързаните зони. Тези данни обхващат най-малко следните характеристики, присъщи на комплекса за съхранение: а) геология и геофизика; б) хидрогеология (в частност наличие на подземни води, предназначени за консумация); в) инженеринг на резервоара (включително пространствени изчисления на обема на порите за инжектиране на CO2 и краен капацитет за съхранение); г) геохимия (скорости на разтваряне и минерализация); д) геомеханика (пропускливост, налягане на разрушаване); е) сеизмичност; ж) наличие и състояние на естествени или причинени от човека пътеки, включително сондажи, които могат да послужат като пътеки за изтичане. Документират се следните характеристики за околностите на комплекса: з) домени, обкръжаващи комплекса за съхранение, които могат да бъдат засегнати от съхранението на CO2 в мястото за съхранение; и) разпределение на населението в района, разположен над мястото за съхранение; к) близост до природни ресурси (включително и по-конкретно защитени зони - част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000", съгласно Закона за биологичното разнообразие, питейни подземни води и въглеводороди); л) дейности около комплекса за съхранение и евентуално взаимодействие с тези дейности (например проучване, производство и съхранение на въглеводороди, геотермална употреба на водоносните хоризонти и използване на подземните водни запаси); м) близост до евентуален/ни източник/ци на CO2 (включително оценки за общата потенциална маса на наличния CO2 с възможност за съхранение) и подходящи преносни мрежи. Етап 2: Изработване на статичен триизмерен геоложки модел Със събраните при етап 1 данни се изработва триизмерен статичен геоложки модел или комплект модели, включително на покриващите скали и хидравлично свързаните зони и на флуидите, с помощта на компютърни симулатори на резервоара. Статичният/те геоложки модел/и характеризират комплекса по отношение на: а) геоложката структура на естествения капан; б) геомеханичните, геохимичните свойства на резервоара, както и свойствата за циркулация в него, покриващи формации (покриващи скали, уплътнения, порести и пропускливи хоризонти) или прилежащи формации; в) характеристиката на разломната система и наличието на създадени от човека пътеки; г) размер на площта и вертикален размер на комплекса за съхранение; д) обем на порестото пространство (включително разпределение на порестостта); е) изходно разпределение на флуидите; ж) други характеристики от значение. Несигурността при всеки един от параметрите, използвани при изработката на модела, се оценява посредством разработване на сценарии за всеки параметър и изчисляване на съответните граници на достоверност. Оценява се и несигурността във връзка със самия модел. Етап 3: Характеризиране на динамичното поведение на обекта, характеризиране на чувствителността, оценка на риска Характеризирането и оценката се основават на динамично моделиране, съчетаващо множество симулации на етапите на инжектиране на CO2 в мястото за съхранение с помощта на триизмерен/ни статичен/ни геоложки модел/и в компютърния симулатор на комплекса за съхранение, изработен при етап 2. Етап 1.1: Характеризиране на динамичното поведение на обекта Отчитат се най-малко следните фактори: а) вероятните стойности на инжектиране и свойства на потока от CO2; б) ефективността на съчетано моделиране на процеса (т.е. начинът, по който взаимодействат различни единични ефекти в симулатора); в) реактивните процеси (т.е. начинът, по който се предоставя обратна информация от реакцията на инжектирания CO2 в съчетание с минералите на място в модела); г) използваният симулатор на резервоара (може да са необходими множество симулации, за да се потвърдят някои заключения); д) краткосрочните и дългосрочните симулации (за да се установи какво се случва с CO2 и как той реагира в течение на десетилетия и хилядолетия, включително степента на разтваряне на CO2 във вода). Динамичното моделиране предоставя информация относно: е) налягане и температура във формацията за съхранение като функция от стойностите на инжектиране и натрупаното инжектирано количество с течение на времето; ж) размера на площта и вертикалния размер на CO2 спрямо времето; з) естеството на потока от CO2 в резервоара, включително фазово поведение; и) механизмите и стойностите на улавяне на CO2 (включително граници на преливане и странични и вертикални уплътнения); к) вторичните системи за задържане в общия комплекс за съхранение; л) капацитета за съхранение и градиентите на налягането в мястото за съхранение; м) риска от напукване във формацията/ите за съхранение и покриващите скали; н) риска от навлизане на CO2 в покриващите скали; о) риска от изтичане от мястото за съхранение (например през изоставени или недостатъчно добре ликвидирани сондажи); п) скоростите на миграция (в отворени резервоари); р) скоростите на уплътняване на пукнатините; с) промените в химичния състав на флуидите във формацията/ите и последващи реакции (например промяна в нивото на pH, образуване на минерали), както и включване на реактивно моделиране за оценка на последиците; т) преместване на флуидите във формацията; у) повишена сеизмичност и издигане на повърхността. Етап 3.2: Характеризиране на чувствителността Предприемат се множество симулации с цел установяване чувствителността на оценката спрямо предположенията, направени за определени параметри. Симулациите се основават на изменение на параметрите в статичния/те геоложки модел/и и промяна на функциите на стойностите и предположенията при динамичното моделиране. Всяка значителна чувствителност се взема предвид при оценката на риска. Етап 3.3: Оценка на риска Оценката на риска включва най-малко следното: 3.3.1. Характеризиране на опасността Характеризирането на опасността се извършва чрез характеризиране на възможността за изтичане от комплекса за съхранение, установена посредством описаните по-горе динамично моделиране и характеризиране на сигурността. При него се отчитат: а) потенциалните пътеки за изтичане; б) потенциалният обем на изтичането за констатираните пътеки за изтичане (скорости на потока); в) критичните параметри, отразяващи се върху потенциалното изтичане (например максимално налягане на резервоара, максимални скорости на инжектиране, температура, чувствителност спрямо различни предположения в статичния/те геоложки модел/и и т.н.); г) вторичните ефекти от съхранението на CO2, включително разместване на съдържащите се във формацията флуиди и нови вещества, създадени при съхранението на CO2; д) други фактори, които могат да изложат на опасност човешкото здраве или околната среда (например свързани с проекта физически структури). Характеризирането на опасността обхваща пълния спектър от потенциални условия на експлоатация, за да се провери сигурността на комплекса за съхранение. 3.3.2. Оценка на излагане на въздействието - основава се на характеристиките на околната среда и на разпределението и дейностите на населението над комплекса за съхранение и вероятното поведение и съдба на CO2, изтекъл от потенциалните пътеки, установени при етап 3.3.1. 3.3.3. Оценка на последиците - основава се на чувствителността на конкретни видове, общности или местообитания спрямо потенциално изтичане, установено при етап 3.3.1. По целесъобразност тя включва последствията от излагането на повишени концентрации на CO2 в биосферата (включително почва, морски седименти и бентосни води (задушаване, хиперкапния) и занижено ниво на pH в тези околни среди вследствие на изтичане на CO2. Тя също така включва оценка на въздействията от други вещества, които е възможно да присъстват в изтичащите потоци от CO2 (било то попаднали в инжектираните потоци примеси или нови вещества, възникнали при съхранението на CO2). Тези последствия се вземат предвид в редица времеви и пространствени скали и се свързват с редица различни обеми на изтичане. 3.3.4. Характеризиране на риска - включва оценка на сигурността и целостта на мястото в краткосрочен и дългосрочен план, включително оценка на риска от изтичане при предложените условия на използване, и на възможно най-неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Характеризирането на риска се извършва въз основа на оценката на опасността, излагането и последиците. То включва оценка на източниците на несигурност, установени по време на етапите по характеризиране, и оценка на мястото за съхранение и когато е осъществимо - описание на възможностите за намаляване на несигурността.