(1) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема със заповед на генералния директор на НВМС, ако се потвърди наличието на туберкулоза чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба отнема статуса, ако:
- 1. не са спазени изискванията по чл. 24;
- 2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;
- 3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;
- 4. е необходимо с цел контролиране на туберкулозата по говедата.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че има епизоотична връзка със заразения животновъден обект.
(4) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема със заповед на генералния директор на НВМС до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и всички животни, по-възрастни от 6 седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто - най-малко четири месеца и не повече от 12 месеца след отстраняването на последното положително реагирало говедо.