(1)(Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., предишен текст на чл. 11, доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2021 г.) Лекарят, съответно лекарят по дентална медицина, от лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ може да поиска консултация или провеждане на съвместно лечение от друг лекар специалист, съответно лекар по дентална медицина, като издаде медицинско направление за това при спазване на изискванията и образците, въведени с нормативен акт.
(2)(Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 18.12.2020 г.) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, сключило договор с НЗОК, на територията на цялата страна при наличие на издадено медицинско направление по ал. 1.