(Нов - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 18.12.2020 г.)
(1) При техническа възможност медицинското направление по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 14в може да бъде издадено под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Техническите и организационните условия за това се осигуряват от Министерството на здравеопазването и НЗОК.
(2) В случаите по ал. 1 направлението се издава, въвежда, обработва и съхранява чрез специализиран медицински софтуер при спазване на изискванията, въведени с националните рамкови договори. Медицинското направление е достъпно в специализирания медицински софтуер на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, и не се изисква предоставянето му от здравноосигуреното лице при избор на лечебно заведение.