Чл. 27

(1)(Изм. - ДВ, бр. 32 от 2018 г., в сила от 13.04.2018 г.) При регистриране на смърт, настъпила в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на смъртта се вписват в акта за смърт така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ.

(2)(Доп. - ДВ, бр. 32 от 2018 г., в сила от 13.04.2018 г.) Ако преписът или извлечението не съдържа всички необходими данни, се ползват данни от документа за самоличност или от регистъра на населението, като в акта се допълват данни за ЕГН, дата и място на раждане, бащино име (ако има), семейно положение, пол и постоянен адрес на починалото лице.

(3) Ако в преписа или извлечението лицето е вписано с име, което съществено се различава от името, с което е вписано в регистъра на населението, за съставянето на акта за смърт се представя документ, от който да е видно, че имената са на едно и също лице. При съставянето на акта за смърт името на лицето се вписва така, както е вписано в регистъра на населението.

(4) Не се съставя акт за смърт въз основа на препис или извлечение, в който не се съдържат данни за името, датата или мястото на смъртта на титуляря. Заинтересованите лица установяват правата си по съдебен ред.

(5) Когато по данните от регистъра на населението или от представения препис или извлечение не може да бъде установено по безспорен начин, че лицето е било български гражданин, акт за смърт в Република България се съставя, след като бъде установено българското гражданство на лицето към момента на смъртта по реда на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство.