(1) С цел осигуряване на хората с увреждания на достъп до обществени телефонни услуги, включително услугите за спешни повиквания, телефонен указател и справочни услуги, подобни на ползваните от другите крайни потребители, предприятията, задължени да предоставят универсалната услуга по чл. 2, ал. 2, предприемат специални мерки, като:
- 1. по искане на организациите на потребителите на хора с увреждания предоставят безплатни консултации относно техническите характеристики на крайните електронни съобщителни устройства за хора с увреждания на слуха, зрението и говора и за възможностите за осигуряване на тези устройства на пазара;
- 2. при техническа възможност осигуряват безплатно включване към услугата “Ограничаване на изходящите повиквания” на потребителите, лишени от зрение или с увредено зрение;
- 3. осигуряват улеснения за потребители, лишени от зрение или с увредено зрение, като релефен “PIP” знак на бутон 5 за ориентир на обществените телефони, местоположение на чипа или указващ знак на всяка фонокарта за разпознаване посоката за поставяне на фонокартата в апарата и други;
- 4. инсталират специални телефони за обществено ползване, монтирани на подходящи места, достъпни за потребители в инвалидни колички, в болници, санаториуми, централите на организациите на потребителите на хора с увреждания и за инвалиди и други обществени обекти, както и обществени телефони с текстова или друг вид връзка за хора с увреден слух или говор;
- 5. по искане на незрящи или на абонати със зрителни увреждания да предоставят безплатно в подходяща форма детайлизираните им сметки;
- 6. предлагат цени и ценови пакети, които да са различни от прилаганите при обичайни търговски условия по реда, предвиден в методиката по чл. 195 от Закона за електронните съобщения.
(2) Предприятията по ал. 1 след консултации със заинтересованите страни могат да предприемат и други мерки за осигуряване на достъп до обществени телефонни услуги на хора с увреждания.