Наредба № 6 от 13 март 2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения

(1) Универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители, независимо от географското им местоположение на територията на страната и на достъпна цена.

(2)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Универсалната услуга включва:

1. 1. свързване в определено местоположение към обществената електронна съобщителна мрежа независимо от използваната технология;
2. 2.(нова - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) предоставяне на обществени телефонни услуги чрез свързването по т. 1, което да позволява осъществяване на входящи и изходящи национални и международни повиквания;
3. 3. осигуряване на обществени телефонни апарати и/или други точки за обществен достъп до гласови телефонни услуги с определено качество, които осигуряват провеждане и на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”;
4. 4. осигуряване на телефонен указател с номера на всички абонати на обществени телефонни услуги;
5. 5.(отм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.)
6. 6. осигуряване на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”;
7. 7. осигуряване на достъп до обществени телефонни услуги, включително услугите за спешни повиквания, телефонен указател и справочни услуги за хора с увреждания, подобни на ползваните от другите крайни потребители.

(1) Всяко предприятие, задължено да предоставя услугата по чл. 2, ал. 2, т. 1, е длъжно да удовлетвори всяко обосновано искане, подадено от краен потребител, за свързване в определено местоположение към обществена електронна съобщителна мрежа чрез един съобщителен канал за пренос на глас и данни независимо от използваната технология.

(2) За обосновано искане се счита всяко искане, подадено от краен потребител за свързване в определено местоположение на телефонен пост към обществената електронна съобщителна мрежа: 1. в рамките на строителните граници на населено място, и 2. отнасящо се до постоянния адрес на крайния потребител, и 3. при условие че крайният потребител няма действащ телефонен пост към мрежата на предприятието по ал. 1; за действащ телефонен пост се считат случаите, в които крайният потребител има действащ договор за предоставяне на услугата по чл. 2, ал. 2, т. 1.

(3) Свързването по ал. 1 се осъществява чрез съответни крайни електронни съобщителни устройства с оценено съответствие и отговарящи на техническите спецификации на интерфейсите за свързване на крайните електронни съобщителни устройства към мрежите на предприятията по ал. 1.

(4) Свързването по ал. 1 трябва да позволява поддържане на гласови и факсимилни съобщения и пренос на данни със скорост, която позволява функционален достъп до интернет, като се отчитат преобладаващите технологии, използвани от по-голяма част от абонатите, както и технологичната осъществимост.

(1) Предприятията по чл. 3, ал. 1 осъществяват свързване към обществената телефонна мрежа, което осигурява на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за:

1. 1. приемане и осъществяване на селищни, междуселищни и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения;
2. 2. пренос на данни със скорост, подходяща за функционален достъп до интернет.

(2) Предприятията по чл. 3, ал. 1 имат право да спрат предоставен достъп до обществената си телефонна мрежа и предоставянето на обществени телефонни услуги на абонати в случаи на системно закъснение в дължимите плащания или неплащане на сметки.

(3) В случаите по ал. 2 предприятието може да спре достъпа само след изпращане на едномесечно писмено предупреждение до абоната.

(4) В случаи на неплащане на една сметка и/или в случаите на спорове за високи сметки за услуги с добавена стойност предприятията са длъжни, при наличие на техническа възможност, да осигуряват достъп до услугите за спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”, ако абонатът продължи да плаща месечния си абонамент.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък “комисията”, може да изиска от предприятията по чл. 3, ал. 1 да осигуряват възможност на крайните потребители за разсрочено плащане на таксите за свързване към обществените телефонни мрежи.

(1) Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 2, ал. 2, т. 2, са длъжни да осигурят достатъчен брой обществени телефони, технически изправни и съоръжени с таксуващи устройства с оценено съответствие, които да отговарят на потребностите на крайните потребители по отношение на географския обхват и броя на населението.

(2) За достатъчен брой се счита наличието на поне 1 обществен телефон на 500 жители в кметства с над 500 жители и поне 1 обществен телефон на 1500 жители в кметства с над 1500 жители.

(3) Обществени телефони се инсталират в населени места, ако предприятието е получило искане от съответен орган на местното самоуправление, потвърдено от комисията.

(4) Комисията потвърждава или отказва искането по ал. 3, като се съобразява с наличието на: вече инсталиран обществен телефон в същото или друго населено място, обществени кабини или телецентрове, покритие с мобилни мрежи, като предпоставка за ползване на мобилни телефонни услуги.

(5) При избор на нови места за поставяне на обществени телефони се вземат предвид най-посещаваните места или зони и тези с прогнозно високо потребление, както и тези, в които има малък брой телефонни постове.

(1) Обществените телефони отговарят на следните условия:

1. 1. предоставят на крайните потребители възможност за провеждане на разговори към всеки краен потребител на обществената телефонна услуга;
2. 2. предоставят възможност за 24-часово използване;
3. 3. притежават електронен панел, указващ набрания номер, минимално изисквания кредит и кредита на разположение, както и/или оптически и акустични сигнали, указващи изчерпването на кредита;
4. 4. на видно място е поставена съответната актуализирана информация за основните условия на услугата и цените й, както и указване на безплатните спешни повиквания чрез националните номера и единния европейски номер за спешни повиквания “112” и за услугата телефонни справки за абонатни номера, съгласно наредбата по чл. 259, ал. 3 от Закона за електронните съобщения.

(2) Предприятията по чл. 5, ал. 1 са длъжни да поддържат инсталираните обществени телефони в изправност, като отстраняват възникнали повреди в технически възможно най-краткия срок.

(1) До достигане на критериите за достъпност по чл. 5, ал. 2, с оглед задоволяване на потребностите на съответните населени места, задължените предприятия могат да включват в отчетите за броя на обществените телефони и броя на обществени кабини и/или броя на телецентрове.

(2) Предприятията по чл. 5, ал. 1 представят за сведение в комисията планове за достигане на критериите по чл. 5, ал. 2 и за адаптиране на обществените телефони, предназначени за ползването им от хора с увреждания, по-конкретно лица в инвалидни колички или с нисък ръст. Плановете се представят една година преди изтичане действието на действащите такива или по искане на комисията въз основа на оценка за актуалността на действащите планове.

(1) Предприятията, задължени да предоставят услугата по чл. 2, ал. 2, т. 5, осигуряват на крайните потребители, в т.ч. и на крайните потребители - хора с увреждания, осъществяването на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”, включително и от обществените телефони, без ползването на каквито и да било разплащателни средства.

(2) Всяко предприятие, задължено да предоставя услугата по чл. 2, ал. 2, т. 5, се задължава, при наличие на техническа възможност, да предоставя на компетентните служби и специализираните органи, свързани с обслужване на спешни повиквания, данни за местоположението на крайния потребител за всички повиквания към националните номера и към единния европейски номер за спешни повиквания “112”.

(1)(Предишен текст на Чл. 11 - ДВ, бр. 26 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2011 г.) Предприятията, задължени да предоставят универсалната услуга по чл. 2, ал. 2, т. 1, осигуряват качество й със следните параметри:

1. 1.(изм. - ДВ, бр. 26 от 2011 г.) фактор за оценка на преноса на глас (R фактор) – не по-малък от 75, когато услугата се предоставя чрез фиксирани електронни съобщителни мрежи, и не по-малък от 70, когато услугата се предоставя чрез безжични електронни съобщителни мрежи.
2. 2. еднопосочно закъснение - не по-голямо от 150 милисекунди;
3. 3. скорост за пренос на данни за достъп до интернет - не по-малко от 28,8 kbit/s.

(2)(Нова - ДВ, бр. 26 от 2011 г.) Допуска се параметрите на качеството да бъдат с по-ниски стойности от посочените в ал. 1 само в случай на ремонт, претоварване и повреди на мрежата, както и при спиране на работа на мрежата по независещи от предприятието причини.

(1)(Изм. - ДВ, бр. 26 от 2011 г.) Параметрите за качеството на обслужване, подлежащи на измерване, са:

1. 1. време за първоначално свързване към мрежата;
2. 2. процент повреди на абонатна линия;
3. 3. време за отстраняване на повреди;
4. 4. процент на неуспешни повиквания;
5. 5. време за установяване на връзка;
6. 6. време за установяване на връзка (отговаряне) при повиквания за услуги чрез оператор;
7. 7. време за установяване на връзка (отговаряне) при повиквания към телефонни справочни услуги;
8. 8. процент на изправните обществени телефони;
9. 9. процент на жалбите относно коректност на сметките.

(2) Целевите стойности на параметрите за качество се определят от комисията след провеждане на обществена консултация по чл. 37, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.

(1) Предприятията, задължени да предоставят универсалната услуга, са длъжни да представят на комисията и да публикуват на страницата си в интернет ежегодно до 31 януари информация за предходната година за достигнатото ниво на качеството, съобразно резултатите от измерванията, достигнати през изтеклата година.

(2) Информацията, която предприятията по ал. 1 публикуват, следва да бъде достъпна и разбираема за потребителите.

(3) Предприятията по ал. 1 са длъжни безплатно да предоставят информацията по ал. 1 и на хартиен носител в случай, че същата е изискана писмено от краен потребител.

(1) С цел осигуряване на хората с увреждания на достъп до обществени телефонни услуги, включително услугите за спешни повиквания, телефонен указател и справочни услуги, подобни на ползваните от другите крайни потребители, предприятията, задължени да предоставят универсалната услуга по чл. 2, ал. 2, предприемат специални мерки, като:

1. 1. по искане на организациите на потребителите на хора с увреждания предоставят безплатни консултации относно техническите характеристики на крайните електронни съобщителни устройства за хора с увреждания на слуха, зрението и говора и за възможностите за осигуряване на тези устройства на пазара;
2. 2. при техническа възможност осигуряват безплатно включване към услугата “Ограничаване на изходящите повиквания” на потребителите, лишени от зрение или с увредено зрение;
3. 3. осигуряват улеснения за потребители, лишени от зрение или с увредено зрение, като релефен “PIP” знак на бутон 5 за ориентир на обществените телефони, местоположение на чипа или указващ знак на всяка фонокарта за разпознаване посоката за поставяне на фонокартата в апарата и други;
4. 4. инсталират специални телефони за обществено ползване, монтирани на подходящи места, достъпни за потребители в инвалидни колички, в болници, санаториуми, централите на организациите на потребителите на хора с увреждания и за инвалиди и други обществени обекти, както и обществени телефони с текстова или друг вид връзка за хора с увреден слух или говор;
5. 5. по искане на незрящи или на абонати със зрителни увреждания да предоставят безплатно в подходяща форма детайлизираните им сметки;
6. 6. предлагат цени и ценови пакети, които да са различни от прилаганите при обичайни търговски условия по реда, предвиден в методиката по чл. 195 от Закона за електронните съобщения.

(2) Предприятията по ал. 1 след консултации със заинтересованите страни могат да предприемат и други мерки за осигуряване на достъп до обществени телефонни услуги на хора с увреждания.

(1) Комисията възлага на едно или повече предприятия изпълнението на всички или някоя от услугите по чл. 2, ал. 2. За целта задължението може да се възложи и за различни части от територията на страната при условие, че се осигурява предлагане на универсалната услуга на територията на цялата страна.

(2) Изборът на предприятие и възлагането на задължението по предходната алинея се извършва при спазване на принципите за обективност, прозрачност, равнопоставеност и в интерес на крайните потребители, без предварително да се изключва предприятие от възможността да му бъде възложено предоставянето на универсална услуга или част от нея.

(1) Комисията обявява намерение да проведе конкурс за избор на предприятия и за възлагане предоставянето на универсалната услуга, за да определи интереса на предприятията от предоставяне на универсалната услуга, както и условията, при които е налице такъв интерес, като дава срок от 30 дни на предприятията да заявят своя интерес.

(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 някое предприятие е заявило интерес, комисията в срок до един месец открива конкурсна процедура за избор на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и за възлагане на задължението за предоставяне на универсалната услуга, при съответно спазване на правилата по глава пета от Закона за електронните съобщения.

(3) В обявата за стартиране на конкурсната процедура се посочва услугата или елементът, обект на конкурса, териториалният обхват, продължителността на задължението, условия за предоставяне и финансиране на услугата.

(4) В конкурсната процедура може да участва всяко предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

(5) Комисията възлага задължението за предоставяне на универсалната услуга на предприятието, при отчитане на най-целесъобразния икономически начин за предоставяне на универсалната услуга.

(6) Задължението за предоставяне на универсална услуга се определя с решение на комисията и възниква от момента на възлагането.

(1) Ако след изтичане на срока по чл. 18, ал. 1 нито едно предприятие не е заявило интерес да предоставя услугата по чл. 2, ал. 2 или ако няма предприятие, на което е възложено задължението за предоставяне на универсалната услуга в резултат на проведена конкурсна процедура, комисията определя предприятието, задължено да предоставя универсална услуга, при условията на ал. 2 и 3.

(2) С решение комисията може да възложи задължението за предоставяне на всички или част от услугите по чл. 2, ал. 2 за цялата или части от територията на страната на предприятие със значително въздействие върху пазара на дребно за достъп в определено местоположение до обществени телефонни мрежи на крайни потребители.

(3) Ако на съответния пазар на дребно не е определено предприятие със значително въздействие, комисията провежда консултации с предприятията, осъществяващи дейност на този пазар, и може с решение да възложи на едно или повече предприятия задължението за предоставяне на всички или част от услугите по чл. 2, ал. 2 за цялата или части от територията на страната.