(1) Преценката на новостта се извършва въз основа на един документ. Ако в документа има позоваване на други документи (например осигуряващи по-подробна информация за определени признаци), последните се разглеждат като част от първия документ. Релевантната дата за целите на новостта е винаги датата на първия документ.
(2) Документът оспорва новостта на изобретението, за което се претендира, ако последното може да се извлече директно и недвусмислено от този документ заедно с всички признаци, които се подразбират от специалиста в областта въз основа на описаното в документа. При преценката на новостта не се допуска тълкуване на документа като обхващащ и познати еквивалентни признаци, неразкрити в него.
(3) Известността на обобщен признак не оспорва новостта на конкретния признак, попадащ в обхвата на обобщения признак, докато известността на конкретен признак оспорва новостта на обобщения признак. Ако обобщен признак е изразен чрез диапазон, новостта му е налице, когато е изпълнено едно от следните условия:
- 1. заявеният диапазон е по-тесен от известния диапазон;
- 2. заявеният диапазон не включва известни стойности, илюстрирани в примерите на известния диапазон;
- 3. заявеният и известният диапазон нямат обща крайна стойност или не се припокриват.
(4) Използването на известни вещества или състави в методите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ се счита за ново съгласно чл. 8, ал. 5 ЗПРПМ, ако това използване не е включено в състоянието на техниката.
(5) При новите химически вещества преценката за новост се извършва въз основа на сравнение с вещества със същата химическа структура. Химическо съединение, чието наименование или формула са посочени в документ за състоянието на техниката, не се разглежда като известно, ако в документа липсва информацията за получаването му, или когато е природен продукт - за извличането му.