(1) Гарантираните вземания се изплащат или се отказват с разпореждане на директора на фонда.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) Разпореждането по ал. 1 се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението-декларация и се изпраща на съответното ТП на НОИ и на правоимащия работник или служител в 3-дневен срок от издаването му.
(3) В разпореждането за изплащане на гарантираните вземания се посочват:
- 1. размерът на начислените, но неизплатени брутни трудови възнаграждения, и периодите, за които се отнасят;
- 2. видовете и размерът на начислените, но неизплатени парични обезщетения, и периодите, за които те се отнасят;
- 3. ограниченият размер на гарантираното вземане, ако има такъв;
- 4.(изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) размерът на данъка върху доходите и запорите.
(4)(Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2018 г., в сила от 22.12.2017 г.) При определяне на ограничения размер на гарантираното вземане по чл. 22, ал. 2 ЗГВРСНР се вземат предвид в следния ред:
- 1. трудови възнаграждения;
- 2. парични обезщетения по Кодекса на труда, върху които се дължат осигурителни вноски;
- 3. други парични обезщетения по Кодекса на труда;
- 4. парични обезщетения по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) Разпореждането, с което се отказва изплащането на гарантирано вземане, се мотивира.