(1) Когато е направено предложение за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена в нарушение на установените със ЗМВР и ППЗМВР правила, указанията, които по-горестоящият орган дава на наказващия орган, са задължителни.
(2) Отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и налагане на по-леко такова, както и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на това основание, се извършва с една заповед.
(3) При оспорване на наложеното дисциплинарно наказание по административен ред цялата преписка, придружена с писмено становище на наказващия орган, се изпращат на по-горестоящия административен орган. Когато по-горестоящият административен орган е министърът на вътрешните работи, преписката се докладва чрез директора на дирекция „Човешки ресурси“ – МВР.
(4) Компетентният орган, разгледал жалбата, се произнася с решение по образец, в което се посочват дата, имена и длъжност на органа от съответната структура, мотиви и правни основания за отмяна/изменение изцяло или отчасти на оспорения акт или отхвърляне на жалбата.
(5) При налагане на по-леко дисциплинарно наказание след оспорване срокът за изтърпяване на новото дисциплинарно наказание тече от датата на връчване на заповедта, с която е наложено отмененото наказание.
(6) В случаите на отмяна на заповед за наложено дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 5 и 6 ЗМВР държавният служител се възстановява на заеманата длъжност след представяне на заверено копие на решението за отмяна на наказанието в дирекции „Човешки ресурси“ – МВР, и „Планиране и управление на бюджета“ – МВР, или в аналогичните им звена по места.