(1) Комисията за лечение в чужбина:
- 1. разглежда заявленията за заплащане на дейности по чл. 1, ал. 2;
- 2. прави предложения до министъра на здравеопазването по заявленията, като: а) при положително становище посочва: аа) имената на заявителя; бб) заболяването, за което се налага да се извърши лечение/трансплантация в чужбина; вв) държавата, града, лечебното заведение, в което може да се осъществи лечението/трансплантацията, съответно медицинските специалисти от чужбина, които да извършат лечебната дейност у нас, и причините за избора; гг) размера на паричната сума, която трябва да бъде отпусната, като взема предвид евентуалното самоучастие на заявителя със собствени средства или със средства от разплащателни, набирателни, дарителски или други сметки в негова полза; дд) продължителността на лечението/трансплантацията, за която е необходимо да се осигурят финансови средства; б) при отрицателно становище посочва мотивите за това;
- 3. проследява осъществяваните лечебни процедури по отношение на всеки конкретен пациент, получил финансиране от Министерство на здравеопазването;
- 4. анализира дейността си и резултатите от провежданите лечебни процедури;
- 5. въз основа на анализите по т. 4 предлага на министъра на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, на съсловните организации на медицински специалисти, на научните медицински дружества и на отделни лечебни заведения в страната осигуряването на медицинска апаратура и въвеждането на конкретни методи на диагностика и лечение и на отделни дейности.
(2) Комисията за лечение в чужбина предприема действия по договаряне на механизми и облекчен ред за сътрудничество и обмяна на информация с други органи, институции, организации и лица, в т.ч. и заявителите, които имат отношение към работата й по конкретните заявления, като тя не носи отговорност в случаите, в които въпреки това е налице забавено предоставяне на необходимата информация и документация.