(1) При планирането на Националната транспортна схема, общата транспортна схема, междуобщинските и общинските транспортни схеми се отчита необходимостта от ограничаване на транспортната бедност.
(2) За целите на този закон транспортна бедност е налице, когато лица или домакинства нямат реален достъп до обществен транспорт поради:
- 1. липса на транспортна услуга;
- 2. прекомерна цена на транспортните услуги спрямо доходите;
- 3. недостатъчна честота или свързаност на транспортните услуги;
- 4. физическа недостъпност на транспортната инфраструктура.
(3) Компетентните органи по този закон предприемат мерки за ограничаване на транспортната бедност чрез:
- 1. осигуряване на транспортно обслужване на населени места без обществен транспорт;
- 2. въвеждане на превози по заявка или други гъвкави транспортни решения;
- 3. прилагане на социални тарифни политики;
- 4. интегриране на различните видове транспорт.