Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
към чл. 43, ал. 2 Класификация за тежест на опитите Раздел I Критерии на определяне При определянето на категорията тежест на опита се взема предвид всяка една интервенция или манипулация с животно в рамките на определен опит. Категорията тежест се определя въз основа на най-тежките последици, които животното има вероятност да изпита след прилагане на всички подходящи техники за облекчаване. При определянето на категорията тежест на опита се вземат предвид и видът на опита и ред други фактори. Всички тези фактори се разглеждат на индивидуална основа. Свързаните с опита фактори включват: · вида манипулация, · естеството на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане, причинени от (всички елементи на) опита, и нейната интензивност, продължителността, честотата и множеството използвани техники, · кумулативното страдание в рамките на опита, · възпрепятстване на изразяването на естествено поведение, включително ограничения върху стандартите за настаняване, отглеждане и грижи. В раздел III са дадени примери за опити, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на опита. Те предоставят първото обозначение на това, коя класификация би била най-подходяща за определен вид опит. За целите на окончателната класификация за тежест на опита обаче се вземат предвид и следните допълнителни фактори, разглеждани на индивидуална основа: · видове и генотип, · зрялост, възраст и пол на животното, · степен на приученост на животното към опита, · ако се налага повторно използване на животното, реалната тежест на предишните опити, · използваните методи за намаляване или премахване на болка, страдание и дистрес, включително облекчаване на условията за настаняване, отглеждане и грижи, · хуманно приключване на опита. Раздел II Примери за различни видове опити, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на опита 1. Лека: а) поставяне на анестезия, освен с единствена цел умъртвяване; б) фармакокинетично проучване, при което се поставя една доза и се вземат ограничен брой кръвни проби (общо < 10% от циркулиращия обем) и не се очаква веществото да причини забележими неблагоприятни последици; в) неинвазивно изобразяване на животни (напр. ядрено-магнитен резонанс, MRI) с подходящо успокоително или анестезия; г) повърхностни опити, напр. биопсии на ушите и опашката, нехирургическо подкожно имплантиране на минипомпи и транспондери; д) прилагане на външни телеметрични уреди, които причиняват само незначителни вреди на животните или незначителна намеса в нормалната им активност и поведение; е) прилагане на вещества чрез подкожни, вътремускулни, интраперитонеални пътища, със сонда и интравенозно в повърхностни кръвоносни съдове, като веществото има съвсем леко отражение върху животното и количествата са съобразени с телесната маса и вида на животното; ж) индукция на тумори или спонтанни тумори, които не причиняват забележими клинични неблагоприятни последици (напр. малки, подкожни, неинвазивни нодули); з) развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат - фенотип с леки ефекти; и) изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини лека клинична анормалност в рамките на проучването; й) краткосрочно (< 24 ч) ограничаване в метаболитни клетки; к) проучвания, свързани с краткосрочно лишаване от социални партньори, самостоятелно настаняване в клетка на възрастни плъхове или мишки от социален тип; л) модели, които излагат животните на вредни стимули, които за кратко са свързани с лека болка, страдание или дистрес и които животното може успешно да избегне; м) комбинация от или натрупване на следните примери може да доведе до класификация тип "лека": · оценка на телесния състав чрез неинвазивни мерки и с минимално ограничение; · наблюдение на ЕКГ с неинвазивни техники при минимално или никакво ограничение на приучените животни; · прилагане на външни телеметрични уреди, които не се очаква да причинят вреда на социално адаптирани животни и не пречат на нормалната активност и поведение; · развъждане на генетично изменени животни, които не се очаква да проявят клинично забележим неблагоприятен фенотип; · добавяне на инертни маркери в хранителния режим, за да се проследи процесът на храносмилане; · отнемане на храна за < 24 ч при възрастните плъхове; · извеждане на открито. 2. Средна: а) честото прилагане на вещества за тестване, които предизвикват средни клинични последици, и вземането на кръвни проби (> 10 % от циркулиращия обем) при животно в съзнание в рамките на няколко дни без замяна на обема; б) проучвания за установяване на доза, предизвикваща остри последици, тестове за хронична токсичност/карциногенност без летален край; в) хирургия с прилагане на обща анестезия и подходяща аналгезия, свързано с постхирургическа болка, страдание или влошаване на общото състояние; примери за това са: торакотомия, краниотомия, лапаротомия, орхидектомия, лимфаденектомия, тиреоидна хирургия, ортопедична хирургия с ефективно стабилизиране и третиране на раната, трансплантация на органи с ефективно управление на отхвърлянето, хирургическо имплантиране на катетри или биометрични уреди (напр. телеметрични предаватели, минипомпи и др.); г) модели на индукция на тумори или спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат средна болка или дистрес или средна степен на нарушаване на нормалното поведение; д) облъчване или химиотерапия със сублетална доза или с летална доза, но с възстановяване на имунната система; очакваните неблагоприятни последици биха били от леки до средни, с кратка продължителност (< 5 дни); е) развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат - фенотип със средни ефекти; ж) създаване на генетично изменени животни посредством хирургически опити; з) използване на метаболитни клетки, включващи средно ограничение на движението за дълъг период от време (до 5 дни); и) проучвания с изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини средна клинична анормалност в рамките на проучването; й) отнемане на храна за 48 часа при възрастните плъхове; к) подбуждане на реакции към бягство и избягване, при които животното не е в състояние да избяга или да избегне стимула и се очаква това да причини среден дистрес. 3. Тежка: а) тестване на токсичност, при което крайният етап на опита е смърт или се очакват смъртни случаи и се предизвикват остри патофизиологични състояния; така например изпитвания за остра токсичност при една доза (вж. ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) относно изпитванията); б) изпитване на уред, чиято неизправност може да причини силна болка, дистрес или смърт на животното (например уреди, подпомагащи сърдечната дейност); в) изпитване на безопасност и ефикасност на ваксина, което се характеризира с трайно влошаване на състоянието на животното, прогресивна болест, водеща до смърт, свързано с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание; г) облъчване или химиотерапия с летална доза без възстановяване на имунната система или възстановяване с предизвикване на GvHD; д) състояния с индукция на тумори или със спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат прогресивна смъртоносна болест, свързани с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание; така например тумори, причиняващи кахексия, инвазивни тумори на костите, тумори, водещи до метастатично разпространение, и тумори, които преминават в язва; е) хирургически и други интервенции при животни с прилагане на обща анестезия, които се очаква да доведат до силна или трайна средна следоперативна болка, страдание или дистрес или силно и трайно влошаване на общото състояние на животните; предизвикване на помощни хирургически остеотомии с цел достъп до конкретна област (фрактури), торакотомия без подходяща аналгезия или травма с цел предизвикване на полиорганна недостатъчност; ж) трансплантация на органи, при които отхвърлянето на органа може да доведе до силен дистрес или влошаване на общото състояние на животните (напр. ксенотрансплантация); з) развъждане на животни с генетични увреждания, които се очаква да изпитат силно и трайно влошаване на общото състояние, например болестта на Хънтингтън, мускулна дистрофия, хронични рецидивиращи форми на неврит; и) използване на метаболитни клетки, включващи сериозно ограничение на движението за дълъг период от време; й) неизбежен електрошок (напр. за предизвикване на приучена безпомощност); к) пълно изолиране за продължителни периоди на социални видове, напр. кучета; л) имобилизационен стрес с цел предизвикване на гастритна язва или сърдечна недостатъчност при плъхове; м) принудително плуване или тестове с упражнения, водещи до изтощение като краен етап на опита.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 8

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.