Наредба № 20 от 1 ноември 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им

В тази наредба се определят:

1. 1. минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на опитни животни, и по-специално изискванията за: а) заместване и намаляване на използването на животни в опити и облекчаване на болката и страданието при развъждането, настаняването, грижите за и използване на животните в опити; б) произхода, развъждането, маркирането, настаняването, грижите за опитните животни и умъртвяването им; в) дейността на развъдчиците, доставчиците и ползвателите на опитни животни; г) оценката и разрешаването на проекти, свързани с използването на животни в опити;
2. 2. изискванията към обектите, в които се провеждат опити с животни;
3. 3. изискванията към обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни;
4. 4. задълженията на контролните органи.

Наредбата не се прилага спрямо: а) селскостопански практики с неекспериментални цели; б) неекспериментални клинични ветеринарни манипулации, прилагани за профилактика и лечение на животните; в) контролните изпитвания, които извършва Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) при контрола на ветеринарномедицинските продукти; г) практики, прилагани за признати животновъдни цели; д) манипулации по идентификация на животните; е) практики, които няма вероятност да причинят болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на тези или по-големи от тези, които би причинил убождането с игла в съответствие с добрата ветеринарна практика.

Опитите с животни могат да се осъществяват единствено за следните цели:

1. 1. фундаментални научни изследвания;
2. 2. транслационни или приложни изследвания с някоя от следните цели: а) предотвратяване, профилактика, диагностициране или лечение на заболявания, влошаване на здравето или други аномалии или тяхното въздействие върху хората, животните или растенията; б) оценяване, проучване, регулиране или промяна на физиологичните функции при хора, животни или растения; в) хуманно отношение към животните и подобряване на жизнената среда за животните, отглеждани за селскостопански цели;
3. 3. за всяка от целите в т. 2 при разработването, производството или изпитването на качеството, ефективността и безопасността на лекарства, храни и фуражи и други вещества или продукти;
4. 4. защита на природната среда с оглед опазване здравето на хората или животните и тяхното благосъстояние;
5. 5. изследвания, насочени към опазване на биологичните видове животни;
6. 6. за обучение с цел придобиване, поддържане или подобряване на професионалните умения в средните специални училища, колежите и висшите учебни заведения;
7. 7. съдебномедицински изследвания.

Опити с животни се извършват само в рамките на проект.

Не се разрешава провеждането на опити:

1. 1. ако резултатът може да бъде постигнат с методи, при които не се използват животни;
2. 2. за учебни цели, при които се причинява смърт на животните; в учебните заведения опити с животни се заменят с други методи за онагледяване на учебния материал във всички случаи, в които не се цели усвояването на конкретни практически умения от страна на обучаващите се;
3. 3. с подивели питомни видове животни;
4. 4.(доп. - ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.) с животни, посочени в чл. 21 и чл. 22, ал. 2 от Закона за защита на животните, включително в зоологически градини и спасителни центрове;
5. 5. с животни, уловени в дивата природа;
6. 6.(изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) с животни, включени в приложение А към чл. 3 от Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях;
7. 7. със застрашените животински видове, включени в Червената книга на Република България.

За умъртвяване на животните могат да се използват и други методи освен изброените в таблицата на приложение № 6 при:

1. 1. животни в безсъзнание, при условие че животното не се връща в съзнание преди настъпване на смъртта;
2. 2. селскостопански животни, използвани при научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните във ферми; тези животни могат да бъдат умъртвявани в съответствие с изискванията, определени в приложение I от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване.

Член 28, ал. 3 и 4 не се прилагат, когато животното трябва да бъде умъртвено при извънредни обстоятелства поради съображения, свързани с хуманното отношение към животните, общественото здраве, обществената сигурност, здравето на животните или околната среда.

Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, регистрират вивариума, в който се настаняват животните, по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Собствениците или управителите на обектите по чл. 32 са длъжни да:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) назначат лице на място, което: а) има висше биологично, медицинско, ветеринарномедицинско, зооинженерно или висше образование в областта на: екология и биологично разнообразие; опазване на природната среда или опазване на околната среда (с изучаване на биологичното разнообразие); б) следи за спазване на ветеринарномедицинските и зоохигиенните изисквания за настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и отговаря за грижите за животните и спазването на изискванията за хуманно отношение; в) организира процеса на хранене и поене на животните, почистването и дезинфекцията на помещенията, в които са настанени, и използваното оборудване; г) води регистрите по чл. 38; д) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им; е) е отговорно да гарантира, че персоналът е с подходящо образование и компетентност и преминава постоянно обучение, включващо специфична информация за настанените в обекта видове животни; ж) гарантира, че персоналът е обект на надзор, докато не е демонстрирал необходимата компетентност;
2. 2. осигурят на животните постоянно медицинско обслужване от ветеринарен лекар, който: а) ежедневно контролира здравния статус на животните и дава консултации по време на всеки етап от опита или след него по отношение доброто състояние на животните и предпазването им от излишна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане; б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срока на карантината; в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия на опитните животни; г) определя пригодността им за използване в опити; д) (отм. с Решение № 514 от 18.01.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 9 от 2016 г., в сила от 02.02.2016 г.) е) поставя маркировка на животните; ж) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;
3. 3. осигурят достатъчен за капацитета и дейността на обекта персонал с подходящо образование и квалификация, за да осъществява някоя от следните функции: а) разработване на опити и проекти; б) осъществяване на опити върху животни; в) полагане на грижи за животните; г) (отм. с Решение № 514 от 18.01.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 9 от 2016 г., в сила от 02.02.2016 г.) 4. определят отговорник или екип за хуманно отношение към животните, който включва лицето по т. 1 и представител/и на съответните научни среди, които се консултират с ветеринарния лекар по т. 2.

Собствениците или управителите на обектите по чл. 47 осигуряват:

1. 1.(доп. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) лице на място с висше ветеринарномедицинско, биологично, медицинско, зооинженерно образование или с висше образование в областта на: екология и биологично разнообразие, опазване на природната среда или опазване на околната среда (с изучаване на биологичното разнообразие), което: а) следи за спазване на изискванията за грижа и настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и носи цялата отговорност по отношение грижите за тях и спазването на изискванията за хуманно отношение; б) води регистъра по чл. 52; в) организира процеса на хранене и поене на животните, почистването и дезинфекцията на помещенията, в които са настанени, и на използваното оборудване; г) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им; д) е отговорно да гарантира, че персоналът е с подходящо образование и компетентност и преминава постоянно обучение, включващо специфична информация за настанените в обекта видове; е) гарантира, че персоналът е обект на надзор, докато не е демонстрирал необходимата компетентност; ж) изпълнява и функциите, посочени в чл. 33, т. 4;
2. 2. медицинско обслужване на животните от ветеринарен лекар, който: а) осъществява редовни посещения и наблюдения върху здравния статус на животните и незабавното отстраняване на състояние на болка, страдание, дистрес или заболяване при животните; б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срока на карантината; в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия; г) поставя маркировка на животните; д) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;
3. 3.(доп. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) достатъчен персонал с подходящо образование и квалификация за полагане на грижа за животните.

Лицата по чл. 49, т. 3 трябва да имат необходимите теоретични и практически знания за манипулиране и грижа към опитните животни, добити по реда на чл. 34.

На интернет страницата на БАБХ се публикуват:

1. 1. условията и редът за издаване на разрешението за проекти с опитни животни;
2. 2. нетехническите обобщения на проектите, за които са предоставени разрешения, и всички техни актуализации.

По смисъла на тази наредба:

1. 1. "Алтернативни методи" са научнозадоволителни методи, стратегия за изпитване или други научни методологии и практики, които не са свързани с използване на живи животни.
2. 2. "Бокс" е ограничено пространство за индивидуално обслужване на животните, отглеждане, развъждане, карантина, изолация и провеждане на опити с тях. 3. "Болка, страдание и трайно увреждане" е причиняването на смущения в здравето (физическо, психическо и социално) на животните. Това включва причиняването на болест, травма и физиологичен и психологичен дискомфорт в момента на извършване на опита или впоследствие (например след инжектиране на карциногени). 4. "Вивариум" е помещение в обектите по чл. 153, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в което се настаняват опитните животни. 5. "Двор" е затворено чрез огради, стени, решетки или желязна мрежа пространство, разположено извън постоянните монолитни сгради, в които са помещенията за настаняване на животните, и до което животните имат достъп и могат да се движат свободно в съответствие с техните етологични и физиологични потребности за задоволяване на нуждите си от физически упражнения. 6. "Дистрес" е състояние вследствие неспособност или невъзможност за приспособяване към действието на дразнители. 7. "Доставчик" означава всяко физическо или юридическо лице, различно от развъдчик, което с цел печалба или не доставя животни с цел да бъдат използвани при опити или органи или тъкани от тях да се използват за научни цели. 8. "Зоохигиенни изисквания" са изисквания за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди. 9. "Клетка" е постоянно фиксиран или подвижен контейнер, който е затворен с две твърди стени и останалите две са с решетки или желязна мрежа, в който едно или повече животни се настаняват по време на опитите или се транспортират. В зависимост от броя на животните и размера на контейнера свободата на движението на животните е ограничена. 10. "Кошара" е оградена площ със стени и решетки, в която се отглеждат едно или повече животни. 11. "Край на опита" - опитът се счита за приключил, когато не е необходимо да се правят повече наблюдения или когато се отнася до нови генетично модифицирани родови линии на животни, когато потомството вече не се наблюдава или не се очаква то да изпита болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на или по-големи от тези, които би причинила употребата на игла. 12. "Ларва" е ранен стадий в постембрионалното развитие на животно, който преминава през видоизменяне (метаморфоза), за да достигне до възрастно животно. Ларвата може да изглежда по съвсем различен начин от възрастното животно и често има уникални структури и органи, което не се срещат при възрастната форма. 13. "Обект" е сграда, съоръжения, група от сгради или други помещения и може да включва площ, която не е изцяло затворена или покрита, както и подвижното оборудване/апаратура. 14. "Обект за отглеждане и/или доставка на опитни животни" е обект, в който се отглеждат и развъждат животни с цел да се използват в опити или който доставя животни за използване в опити. 15. "Обект, в който се провеждат опити с животни" са обектите по чл. 153, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. 16. "Опит" е всяка манипулация, инвазивна или неинвазивна, която се прилага върху животни с научноизследователска или учебна цел, с известен или неизвестен изход, което може да причини на животното болка, страдание, дистрес или трайно увреждане, равностойни на или по-големи от тези, които би причинило убождането с игла, в съответствие с добрата ветеринарна практика. Това включва всяко действие, което има за цел или може да доведе до раждане или излюпване на животно или създаване и поддържане на генетично модифицирана родова линия на животни при някое от тези условия, но изключва умъртвяването на животни с единствена цел използване на органи или тъкани от тях. В обхвата на понятието се включват и тези манипулации, които се извършват с прилагане на анестезия или аналгезия върху животните. Зоотехническите и клиничните ветеринарномедицински манипулации, включително евтаназия и маркиране на животните, не се считат за опит. 17. "Опити, класифицирани като леки" са опити върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат краткотрайна лека болка, страдание или дистрес, както и опити, които не влошават съществено благосъстоянието или общото състояние на животните. 18. "Опити, класифицирани като средни" са опити върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат краткотрайна средна болка, страдание или дистрес или дълготрайна лека болка, страдание или дистрес, както и опити, които има вероятност да причинят средно влошаване на благосъстоянието или общото състояние на животните. 19. "Опити, класифицирани като тежки" са опити върху животни, вследствие на които е възможно животните да изпитат силна болка, страдание или дистрес или дълготрайна средна болка, страдание или дистрес, както и опити, които има вероятност да влошат сериозно благосъстоянието или общото състояние на животните. 20. "Опити с необратим край" са опити, които се извършват изцяло с прилагане на обща анестезия, без възможност за връщане в съзнание на животното. 21. "Опитни животни" са животни, използвани и които ще се използват за научноизследователски, учебни и експериментални цели. 22. "Питомни животни" са породи животни, целенасочено селектирани за нуждите и потребностите на човека, които са морфологично, биологично, физиологично и етологично отдалечени от дивия вид, от който са произлезли. 23. "Подходящо анестезирани животни" са животни, които са лишени от усет за болка чрез прилагане на анестезия (местна или обща) с ефективност, съответстваща на добрата ветеринарна практика. 23а. (нова - ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г.) "Самовъзпроизвеждаща се колония" означава колония, в която се развъждат животни единствено в рамките на колонията или се набавят от други колонии, но не са уловени в дивата природа, и в която животните се отглеждат по начин, който гарантира привикването им към хората. 24. "Собственик или управител на обект, в който се провеждат опити с животни (ползвател)" означава всяко физическо или юридическо лице, което с цел печалба или не използва животни в опити. 25. "Помещения за настаняване на животните" са помещения, в които животните се настаняват за отглеждане, за размножаване или по време на провеждането на опит. 26. "Принцип на заместване" е използването на друг научнозадоволителен метод или стратегия за изпитване, които не са свързани с използване на живи животни, вместо даден опит, който включва използването на животни. 27. "Принцип на намаляване" е гарантираното намаляване до минимум на броя на използваните при проекти животни, без да се засягат целите на проекта. 28. "Принцип на облекчаване" е гарантираното облекчаване на развъждането, настаняването и грижите, както и на методите, използвани при опитите, като се премахва или намалява до минимум всяка възможна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане на животните. Облекчаването е намаляване на силната болка при животните чрез създаване на среда, която е подходяща за свободна изява на техните поведенчески и физиологични нужди, чрез подобряване на експерименталните процедури, както и развитие на неинвазивните методи на изследване, прилагане на анестезия и аналгезия преди, по време и след (ако е нужно) на опита. 29. "Проект" означава работна програма, имаща определена научна цел и която включва прилагането на един или повече опити с животни. 30. "Собственик или управител на обект за отглеждане на опитни животни (развъдчик)" означава всяко физическо или юридическо лице, което с цел печалба или не развъжда животните, посочени в приложение № 2, с цел да бъдат използвани при опити или органи или тъкани от тях да се използват за научни цели или което развъжда други животни главно за тези цели. 31. "Специално отглеждани животни" са тези животни, които се отглеждат и развъждат в обектите по т. 14 и 15 с цел да бъдат използвани в опити. 32. "Фетус" е стадий от вътреутробното (вътреяйчното) развитие на животните - плодът в утробата или яйцето след ембрионалния период. Фетусът е вече формиран плод с оформени органи, органогенезата е завършена. Вторият период на вътреутробния живот след ембрионалния е феталният. Прави се разлика между ембрион и фетус във връзка със степента на завършеност на органогенезата. 33. "Ясла" е малко затворено пространство с три страни, обикновено с хранилка и странични разделители, където едно или две животни могат да бъдат настанени.

(Доп. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Тази наредба въвежда Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (ОВ, бр. L 276 от 2010 г.) и Делегирана директива (ЕС) 2024/1262 на Комисията от 13 март 2024 г. за изменение на Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за обекти и за грижата и настаняването на животни и по отношение на методите на умъртвяване на животни (OВ, L 1262 от 15.5.2024 г.).

Наредбата се издава на основание чл. 149, ал. 3 и чл. 153, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Наредбата влиза в сила от 1 януари 2013 г. и отменя Наредба № 15 от 2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (ДВ, бр. 17 от 2006 г.), с изключение на разпоредбата на чл. 37, която се отменя от 10 май 2013 г.

Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

За проекти, одобрени преди 1 януари 2013 г. и които приключват преди 1 януари 2018 г., остава в сила издаденото вече разрешение по реда на Наредба № 15 от 2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им и не подлежат на ретроспективна оценка.

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Наредбата влиза в сила от 4 декември 2026 г.

към чл. 5, ал. 2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Образец на заявление ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БАБХ СОФИЯ ЗАЯВЛЕНИЕ по чл. 5, ал. 2 от Наредбата за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (наредбата) във връзка с чл. 155, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност От ........................................................................................................................................................ (собствениците или управителите на обектите, в които се провеждат опити с животни, или лицата, отговарящи за проекта) Адрес ..................................................................................................................................................... (седалище, адрес на управление на юридическото лице) Данъчен номер и код по БУЛСТАТ на юридическото лице ......................................................................................................................................................... УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, Моля да ми бъде издадено разрешение за използване на: ......................................................................................................................................................... (вид и брой животни) за ......................................................................................................................................................... (кратко формулиране на вида и целта на проекта/опита или научното изследване, за които ще се използват животни) Прилагам следните документи:

1. 1. Удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от ОДБХ, или представена научна обосновка, че опитите могат да се провеждат извън опитната база (чл. 5, ал. 4).
2. 2. Име, адрес, ЕГН на упълномощеното от собственика или ръководителя на обекта лице, което ще следи за правилното функциониране на оборудването и чистотата в помещенията, за настаняване на животните и тяхното състояние и ще носи цялата отговорност по отношение на грижите за опитните животни и спазването на изискванията за хуманно отношение към тях, и копие от документ за професионалната му квалификация (по чл. 33, т. 1 от наредбата).
3. 3. Имената на лицето/ата, което/които ще провежда/т и/или под чието ръководство ще се провеждат опитите и другите научни изследвания (чл. 41 от наредбата), и копие от документ за неговата/тяхната професионална квалификация.
4. 4. Начин и място на придобиване на животните и допълнителна информация (ако е необходимо) при придобиване на животните при условията на чл. 15, ал. 3 и чл. 37, ал. 2 от наредбата.
5. 5. Списък на биологичните видове (възраст и етап от биологичния цикъл на развитие) и броя животни, които ще се използват, и обосновка на избора им. 6. Информация относно: 6.1. Обосновка за необходимостта от използване на животни в опити. 6.2. Описание на опитите (целесъобразност, материали и методи). 6.3. Планирано използване на анестезия, аналгезия и други обезболяващи методи. 6.4. Допълнителна информация и обосновка при провеждане на опити по чл. 42, ал. 1, т. 2 от наредбата. 6.5. Възможност за провеждане на същия опит с други методи (алтернативи) без използване на опитни животни. 6.5а. (нова - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) Намаляване, избягване и облекчаване на всички форми на страдание на животните от раждането до смъртта, когато е целесъобразно. 6.
6. 6.(изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) Стратегия за опитите или наблюденията и статистически проект, от които да е видно, че избрания опит гарантира използването на най-малкия възможен брой опитни животни, че ще се засегне в най-малка степен неврофизиологичната им чувствителност и ще се сведе до минимум болката, страданието и дистресът и влиянието върху околната среда, когато е целесъобразно, и в същото време от този опит ще се получат удовлетворителни статистически резултати. 6.7. Описание дали се предвижда повторно използване на животни в опити и какъв ще е кумулативният ефект от това върху тях и съществува ли възможност за избягване на неоправдано дублиране на опити. 6.8. Описание на прилаганите опити върху животни според класификацията за тежест на опитите. 6.9. Описание на условията за настаняване, отглеждане и грижи за животни по време на опита. 6.10. Посочване на използването на хуманен изход при приключване на опитите за животните (когато са в добро здравословно състояние и не представляват опасност за общественото здраве и околната среда или когато изходът е умъртвяване, чрез прилагане на подходящи за биологичния вид методи). 6.11. Място и начин на полагане на грижи за животните след приключване на опитите.
7. 7. Копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
8. 8. Разрешително по чл. 49 от Закона за биологичното разнообразие, издадено по реда на наредбата по чл. 51 от същия закон (ако е необходимо).
9. 9. Нетехническо обобщение на проекта: а) информация относно целите на проекта, включително прогнозираните вреди и ползи и броя и вида на животните, които ще се използват; б) доказателство за спазване на изискването за заместване и намаляване използването на животни в опити и облекчаване на болката и страданието при развъждането, настаняването, грижите за и използването на животните в опити.
10. 10. Разрешение за дейност по чл. 48 от тази наредба. Дата, град Подпис и печат:

към чл. 15, ал. 2 Списък на опитни животни (породи и раси), които трябва да бъдат специално отглеждани, за използване за опитни и други научни цели (животни, които се развъждат за използване в опити) 1. Мишки. 2. Плъхове. 3. Морски свинчета. 4. Сирийски (златист) хамстер. 5. Китайски хамстер. 6. Монголска песчанка. 7. Зайци. 8. Кучета (Canis familiaris). 9. Котки (Felis catus). 10. Жаби (Xenopus (laevis, tropicalis), Rana (temporaria, pipiens). 11. Рибка-зебра (Danio rerio). ________________ * За точките от 1 до 7 се използват само породи и раси, но не и диви видове.

към чл. 21, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) Предписания за провеждане на карантина в обектите за опитни животни Вид Дни Мишка 5-15 Плъх 5-15 Джербил 5-15 Морско свинче 5-15 Сирийски хамстер 5-15 Заек 20-30 Котка 20-30 Куче 20-30 *За останалите видове животни продължителността на карантината се определя от ветеринарния лекар в обекта. Целите на карантината са: а) да защитят другите животни в обекта; б) да защитят човека от зоонозна инфекция; в) за насърчаване на добрата научна практика.

към чл. 22, ал. 1 (Прилага се до 31.12.2016 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.)

към чл. 22, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2014 г., в сила от 17.10.2014 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) (Прилага се от 1.01.2017 г.) Раздел за отделните видове 1. Мишки, плъхове, песчанки (джербили), хамстери и морски свинчета В тази и следващите таблици за мишки, плъхове, песчанки (джербили), хамстери и морски свинчета под "височина на заграждението" се разбира вертикалното разстояние между пода и тавана на заграждението, като тази височина се прилага за повече от 50 % от минималната подова площ на заграждението преди добавяне на елементи за облагородяване на средата. При разработване на опити се отчита потенциалният растеж на животните, за да се осигури достатъчно пространство (както е посочено подробно в таблици 1.1 - 1.5) за периода, в който се провежда изследването. Таблица 1.1 Мишки Телесно Минимален Подова Минимална Дата на тегло (g) размер на площ на височина на прилагане заграждението животно заграждението (cm2) (cm2) (cm) Настаняване до 20 330 60 12 1 януари 2017 г. при отглеждане над 20 до 25 330 70 12 и по време на над 25 до 30 330 80 12 опити над 30 330 100 12 Развъждане 330 12 За моногамна двойка без/със роднинство) или три животни (с роднинство). За всяка допълнителна женска с малки се добавят 180 cm2 Настаняване по-малко 950 40 12 при развъждане (*) от 20 Размер на заграждението 950 cm2 Размер на по-малко 1500 30 12 заграждението 1500 cm2 от 20 (*) Отбити от кърмене мишки могат да се държат при тази висока гъстота на отглеждане за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес. Таблица 1.2 Плъхове Телесно Минимален Подова Минимална Дата на тегло (g) размер на площ на височина на прилагане заграждението животно заграждението (cm2) (cm2) (cm) Настаняване до 200 800 200 18 1 януари 2017 г. при отглеждане над 200 до 300 800 250 18 и по време на над 300 до 400 800 350 18 опити (*) над 400 до 600 800 450 18 над 600 1500 600 18 Развъждане 800 18 Майка с малки. За всяко допълнително животно в зряла възраст, добавено за постоянно в заграждението, се добавят 400 cm2 Настаняване до 50 1500 100 18 при развъждане (**) над 50 до 100 1500 125 18 Размер на над 100 до 150 1500 150 18 заграждението над 150 до 200 1500 175 18 1500 cm2 Настаняване до 100 2500 100 18 при развъждане (**) над 100 до 150 2500 125 18 Размер на над 150 до 200 2500 150 18 заграждението до 200 2500 cm2 (*) При дългосрочни проучвания, ако към края на тези проучвания пространството е под допустимото за животински индивид, се отдава приоритет на поддържането на стабилни социални структури. (**) Отбити от кърмене плъхове могат да се държат при тази висока гъстота на отглеждане за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес. Таблица 1.3 Песчанки (джербили) Телесно Минимален Подова Минимална Дата на тегло (g) размер на площ на височина на прилагане заграждението животно заграждението (cm2) (cm2) (cm) Настаняване до 40 1200 150 18 1 януари 2017 г. при отглеждане над 40 1200 250 18 и по време на опити Развъждане 1200 18 Моногамна двойка или три животни с потомство Таблица 1.4 Хамстери Телесно Минимален Подова Минимална Дата на тегло (g) размер на площ височина на прилагане заграждението на заграждението (cm2) животно (cm) (cm2) Настаняване до 60 800 150 14 1 януари 2017 г. при отглеждане над 60 до 100 800 200 14 и по време над 100 800 250 14 на опити Развъждане 800 14 Майка или моногамна двойка с малки Настаняване по-малко от 60 1500 100 14 при развъждане (*) (*) Отбити от кърмене хамстери могат да се държат при тази висока гъстота на отглеждане за кратко време след отбиването им до извеждане, но при условие че животните са настанени в по-големи заграждения с подходящо облагородена среда и тези условия за настаняване не предизвикват повишена степен на агресивност, заболеваемост или смъртност, стереотипно или друго поведенческо отклонение, отслабване или други физиологични или поведенчески реакции на стрес. Таблица 1.5 Морски свинчета Телесно Минимален Подова Минимална Дата на тегло (g) размер на площ на височина на прилагане заграждението животно заграждението (cm2) (cm2) (cm) Настаняване до 200 1800 200 23 1 януари 2017 г. при отглеждане над 200 до 300 1800 350 23 и по време над 300 до 450 1800 500 23 на опити над 450 до 700 2500 700 23 над 700 2500 900 23 Развъждане 2500 Двойка с малки. За всяка допълнителна женска за развъждане се добавят 1000 cm2 2. Зайци По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните, отглеждани във ферми, се изисква това да става, като се спазват изискванията на Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни (в сила от 1.05.2006 г. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.), въвеждаща изискванията на Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защита на животни, отглеждани за селскостопански цели. В границите на заграждението се осигурява издигнато място. Издигнатото място служи на животните за излягане и сядане, както и да се промъкват под него, но не трябва да заема повече от 40 % от подовото пространство. Когато поради научни или ветеринарномедицински причини не може да се използва издигнато място, заграждението е с 33 % по-голямо за един заек и с 60 % по-голямо за два заека. Когато издигнатото място се осигурява на зайци на възраст под 10 седмици, минималният му размер е 55 cm на 25 cm, а височината над пода позволява на животните да го използват. Таблица 2.1 Зайци на възраст над 10 седмици Таблица 2.1 следва да се използва както за клетки, така и за кошари. За третия, четвъртия, петия и шестия заек се добавя подова площ от поне 3000 cm2 на заек, а за всеки допълнителен заек след шестия се добавят поне по 2500 cm2. Крайно Минимална подова площ Минимална Дата на телесно за едно или две височина прилагане тегло (kg) хармонични в социално (cm) отношение животни (cm2) по-малко от 3 3500 45 1 януари 2017 г. от 3 до 5 4200 45 над 5 5400 60 Таблица 2.2 Зайка с малки Тегло на Минимален Допълнителна Минимална Дата на зайката размер на площ за кутии височина прилагане (kg) заграждението за леговище (cm) (cm2) (cm2) по-малко от 3 3500 1000 45 1 януари 2017 г. от 3 до 5 4200 1200 45 над 5 5400 1400 60 Таблица 2.3 Зайци на възраст до 10 седмици Таблица 2.3 следва да се използва както за клетки, така и за кошари. Възраст Минимален Минимална Минимална Дата на размер на подова височина прилагане заграждението площ на (cm) (cm2) животно (cm2) отбити, до 7 седмици 4000 800 40 1 януари 2017 г. от 7 до 10 седмици 4000 1200 40 Таблица 2.4 Зайци: Оптимални размери за издигнати места в заграждения с размери, посочени в таблица 2.1. Възраст Крайно Оптимален Оптимална Дата на в телесно размер (cm височина от пода прилагане седмици тегло (kg) x cm) на заграждението (cm) над 10 по-малко от 3 55 x 25 25 1 януари 2017 г. от 3 до 5 55 x 30 25 над 5 60 x 35 30 3. Котки Котки не се настаняват самостоятелно за повече от двадесет и четири часа. Котки, които проявяват системна агресивност към други котки, се настаняват самостоятелно, единствено ако не е възможно да се намери подходящ компаньон за тях. За всички индивиди, настанени по двойки или в група, социалният стрес се преценява минимум веднъж седмично. Могат да се настаняват самостоятелно женски с малки, които са на възраст до четири седмици, или женски в двете последни седмици от бременността. Таблица 3 Котки Минималното пространство за държане на котка майка с котилото е това за една котка, като се разширява постепенно, така че до четиримесечна възраст котилото да се премести, за да се спазят посочените по-долу изисквания за пространството за котките в зряла възраст. Местата за хранене и за тоалетна се разполагат на разстояние поне 0,5 метра едно от друго и не се разменят. Под (*) (m2) Рафтове (m2) Височина (m) Дата на прилагане Минимум за едно животно в зряла възраст 1,5 0,5 2 1 януари 2017 г. Допълнение за всяко добавено животно 0,75 0,25 (*) Подова площ, с изключение на рафтовете. 4. Кучета Когато е възможно, на кучетата се осигуряват дворове на открито. Кучета не се настаняват самостоятелно за повече от четири часа. Вътрешното заграждение е не по-малко от 50 % от минималното пространство, с което трябва да разполагат кучетата, както е посочено в таблица 4.1. Допустимата площ, посочена по-долу, е въз основа на изискванията за кучета порода бийгъл, но за гигантски породи, като санбернар или ирландски вълкодав, се осигурява значително по-голяма допустима площ от посочената в таблица 4.1. За породи, различни от лабораторния бийгъл, допустимата площ се определя след консултации с ветеринарния лекар. Таблица 4.1 Кучета Когато са подложени на опити в съответствие с тази наредба, кучета, настанени по двойки или в групи, могат да бъдат ограничавани до половината от общото предоставено пространство (2 m2 за куче до 20 kg, 4 m2 за куче над 20 kg), ако това разделяне е от основно значение за научните цели. Периодът, за който дадено куче е ограничавано по този начин, не превишава четири часа. Кърмеща женска с малки разполага с допустима площ, равна на тази за една женска без малки с равностойно тегло. Кошарата за кутретата се проектира така, че женската да може да има достъп до допълнително помещение или до издигнато пространство, което е на разстояние от кутретата. Тегло (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ за едно или две животни (m2) За всяко допълнително животно се добавят минимум (m2) Минимална височина (m) Дата на прилагане до 20 4 4 2 2 1 януари над 20 8 8 4 2 2017 г. Таблица 4.2 Отбити от кърмене кучета Тегло на кучето (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ на животно (m2) Минимална височина (m) Дата на прилагане до 5 4 0,5 2 над 5 до 10 4 1,0 2 над 10 до 15 4 1,5 2 1 януари над 15 до 20 4 2 2 2017 г. над 20 8 4 2 5. Порове Таблица 5 Порове Минимален размер на заграждението (cm2) Минимална подова площ на животно (cm2) Минимална височина(cm) Дата на прилагане Животни до 600 g 4500 1500 50 Животни над 600 g 4500 3000 50 1 януари Мъжкари в зряла възраст 6000 6000 50 2017 г. Женска с малки 5400 5400 50 6. Селскостопански животни По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните, отглеждани във ферми, държането им става при спазване най-малко на стандартите съгласно Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни (в сила от 1.05.2006 г. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.), Наредба № 21 от 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине (в сила от 1.05.2006 г. - обн., ДВ, бр. 5 от 2006 г.; изм., бр. 64 от 2006 г.), Наредба № 14 от 2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета (в сила от 1.05.2006 г. - обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 6 от 2007 г.), въвеждащи директиви 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защита на животни, отглеждани за селскостопански цели, 91/629/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на телета и 91/630/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете. Таблица 6.1 Животни от рода на едрия рогат добитък Телесно тегло (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Хранилка за хранене аd libitum на безроги говеда (m/животно) Хранилка за ограничено хранене на безроги говеда (m/животно) Дата на прилагане до 100 2,50 2,30 0,10 0,30 1 януари над 100 до 200 4,25 3,40 0,15 0,50 2017 г. над 200 до 400 6,00 4,80 0,18 0,60 над 400 до 600 9,00 7,50 0,21 0,70 над 600 до 800 11,00 8,75 0,24 0,80 над 800 16,00 10,00 0,30 1,00 Таблица 6.2 Овце и кози Телесно тегло (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Минимална височина на преградата (m) Хранилка за хранене аd libitum (m/животно) Хранилка за ограничено хранене (m/животно) Дата на прилагане по-малко от 20 1,0 0,7 1,0 0,10 0,25 1 януари над 20 до 35 1,5 1,0 1,2 0,10 0,30 2017 г. над 35 до 60 2,0 1,5 1,2 0,12 0,40 над 60 3,0 1,8 1,5 0,12 0,50 Таблица 6.3 Свине и минипрасета Живо тегло (kg) Минимален размер на заграждението(*) (m2) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Минимално пространство за лягане на животно (при термонеутрални условия) (m2/животно) Дата на прилагане до 5 2,0 0,20 0,10 1 януари над 5 до 10 2,0 0,25 0,11 2017 г. над 10 до 20 2,0 0,35 0,18 над 20 до 30 2,0 0,50 0,24 над 30 до 50 2,0 0,70 0,33 над 50 до 70 3,0 0,80 0,41 над 70 до 100 3,0 1,00 0,53 над 100 до 150 4,0 1,35 0,70 над 150 5,0 2,50 0,95 (обикновени) шопари в зряла възраст 7,5 1,30 (*) Прасета могат да бъдат затваряни в по-малки заграждения за кратки периоди от време, например като се раздели главното заграждение с прегради, когато е обосновано по ветеринарномедицински или изисквани от целта на опита съображения, например когато се изисква отделно консумиране на храна. Таблица 6.4 Еднокопитни Най-късата страна на заграждението е минимум 1,5 пъти височината на животното, измерена при холката. Височината на тавана на вътрешното заграждение дава възможност на животните да се изправят в пълен ръст на задните си крака. Височина на животното при холката (между плешките) (m) Минимална подова площ на животно (m2/животно) Минимална височина на заграждението (m) Дата на прилагане за всяко животно, държано самостоятелно или в група до 3 животни за всяко животно в група от 4 или повече животни родилен бокс/кобила с конче от 1,00 до 1,40 9,0 6,0 16 3,00 1 януари над 1,40 до 1,60 12,0 9,0 20 3,00 2017 г. над 1,60 16,0 (2 x WH)2 (*) 20 3,00 (*) За да се гарантира достатъчно пространство, допустимата площ за всяко отделно животно се основава на височината му при холката (WH). 7. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Птици По време на селскостопански научни изследвания, когато целта на проекта налага животните да се държат при условия, сходни на тези за животните, отглеждани във ферми, държането им става при спазване най-малко на изискванията на Наредба № 16 от 2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни (ДВ, бр. 18 от 2006 г.), Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (ДВ, бр. 42 от 2006 г.) и Наредба № 26 от 2008 г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери (ДВ, бр. 72 от 2008 г.), въвеждащи изискванията на директиви 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защита на животни, отглеждани за селскостопански цели, 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защита на кокошки-носачки и 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 г. за определяне на минимални изисквания за защита на пилета, отглеждани за производство на месо. При настаняване на птици, уловени в дивата природа, допустимите площи, посочени в таблици 7.1 - 7.10, се прилагат, когато птиците се държат за периоди над 24 часа. Когато птиците се държат за по-кратки периоди от време, се вземат мерки за свеждане до минимум на рисковете за доброто състояние на животните Таблица 7.1 Домашна кокошка Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен лекар. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ 0,75 m2. Телесна маса (g) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална площ на птица (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилката на една птица (cm) Дата на прилагане до 200 1,00 0,025 30 3 1 януари над 200 до 300 1,00 0,03 30 3 2017 г. над 300 до 600 1,00 0,05 40 7 над 600 до 1200 2,00 0,09 50 15 над 1200 до 1800 2,00 0,11 75 15 над 1800 до 2400 2,00 0,13 75 15 над 2400 2,00 0,21 75 15 Таблица 7.2 Домашна пуйка Всички страни на заграждението са дълги поне 1,5 m. Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен лекар. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ 0,75 m2 и минимална височина 50 cm за птици до 0,6 kg, 75 cm за птици до 4 kg и 100 cm за птици над 4 kg. Те могат да се използват за настаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени в таблица 7.2. Телесна маса (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална площ на птица (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилката на една птица (cm) Дата на прилагане до 0,3 2,00 0,13 50 3 1 януари 2017 г. над 0,3 до 0,6 2,00 0,17 50 7 над 0,6 до 1 2,00 0,30 100 15 над 1 до 4 2,00 0,35 100 15 над 4 до 8 2,00 0,40 100 15 над 8 до 12 2,00 0,50 150 20 над 12 до 16 2,00 0,55 150 20 над 16 до 20 2,00 0,60 150 20 над 20 3,00 1,00 150 20 Таблица 7.3 Пъдпъдъци Телесна маса (kg) Минимален размер на заграждението (m2) Минимална площ за настанена в двойка птица (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилката на една птица (cm) Дата на прилагане до 150 1,00 0,5 20 4 1 януари 2017 г. над 150 1,00 0,6 30 4 Таблица 7.4 Патици и гъски Когато поради научни съображения не могат да бъдат спазени тези минимални размери на загражденията, продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен лекар. При подобни обстоятелства птиците могат да се настаняват в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи и с минимална подова площ 0,75 m2. Те могат да се използват за настаняване на малки групи от птици според изискванията за допустима площ, посочени в таблица 7.4. Телесна маса (g) Минимален размер на заграждението (m2) Пространство на птица (m2) (*) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилката на една птица (cm) Дата на прилагане Патици 1 януари 2017 г. до 300 2,00 0,10 50 10 над 300 до 1200 (**) 2,00 0,20 200 10 над 1200 до 3500 2,00 0,25 200 15 над 3500 2,00 0,50 200 15 Гъски до 500 2,00 0,20 200 10 над 500 до 2000 2,00 0,33 200 15 над 2000 2,00 0,50 200 15 (*) В тази площ се включва водоем с минимална площ 0,5 m2 на 2 m2 заграждение с минимална дълбочина 30 cm. Водоемът може да представлява до 50 % от минималния размер на заграждението. (**) Неоперени птици могат да се държат в заграждения с минимална височина 75 cm. Таблица 7.5 Патици и гъски: минимални размери на водоемите (*) Площ (m2) Дълбочина (cm) Патици 0,5 30 Гъски 0,5 от 10 до 30 (*) Размерите на водоемите са за 2 m2 заграждение. Водоемът може да представлява до 50 % от минималния размер на заграждението. Таблица 7.6 Гълъби Загражденията са дълги и тесни (например 2 m на 1 m), а не квадратни, за да се позволи на птиците да правят кратки полети. Размер на групата Минимален размер на заграждението (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилка за една птица (cm) Минимална дължина от пръта за една птица (cm) Дата на прилагане до 6 2 200 5 30 1 януари 2017 г. от 7 до 12 3 200 5 30 за всяка допълнителна птица над 12 0,15 Таблица 7.7 Петнисти сипки Загражденията са дълги и тесни (например 2 m на 1 m), за да се позволи на птиците да правят кратки полети. За изследвания, свързани с размножаването им, могат да се настаняват двойки в по-малки заграждения, оборудвани с подходящи облагородяващи елементи, с минимална подова площ 0,5 m2 и минимална височина 40 cm. Продължителността на отделянето на птицата се обосновава от отговорното за опита лице и се определя след консултации с ветеринарен персонал. Размер на групата Минимален размер на заграждението (m2) Минимална височина (cm) Минимална дължина на хранилка за една птица (cm) Минимален брой хранилки Дата на прилагане до 6 1,0 100 5 2 1 януари 2017 г. от 7 до 12 1,5 200 5 2 от 13 до 20 2,0 200 3 за всяка допълнителна птица над 20 0,05 5 1 на 6 птици (Нова - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Таблица 7.8 Обикновени скорци Размер на групата Минимален размер на заграждението(m2) Минимална височина(cm) Минималнадължина нахранилкатаза една птица(сm) Минималнадължина отпръта за една птица(сm) до 6 2,0 200 5 30 от 7 до 12 4,0 200 5 30 от 13 до 20 6,0 200 5 30 за всяка допълнителна птица между 21 и 50 0,25 5 30 за всяка допълнителна птица над 50 0,15 5 30 (Нова - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Таблица 7.9 Домашни врабчета Размер на групата при липса на визуални бариери Размер на групата при наличие на визуални бариери Минимален размер на заграждението(m2) Минимална височина(сm) до 10 до 15 2,4 180 от 11 до 20 от 16 до 35 4,8 180 от 21 до 30 от 36 до 60 7,3 180 за всяка допълнителна птица над 30 за всяка допълнителна птица над 60 0,11 (Нова - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Таблица 7.10 Големи синигери и сини синигери Размер на групата Минималенразмер на заграждението (m2) за една птица Минималнависочина(сm) Минимален брой хранилки Минималнадължина отпръта за една птица(сm) 1 3 180 1 100 2 - 10 (*)(от един пол) 1 180 2 40 1 женска + 1 мъжки 2 180 2 100 (*) Групи с размери над 10 екземпляра не се разрешават без определен график на наблюдение с достатъчна честота за откриване и ограничаване на агресивност. 8. Земноводни Таблица 8.1 Водни опашати Дължина на тялото (*) (cm) Минимална площ водна повърхност (сm2) Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи (сm2) Минимална дълбочина на водата (cm) Дата на прилагане до 10 262,5 50 13 1 януари 2017 г. над 10 до 15 525 110 13 над 15 до 20 875 200 15 над 20 до 30 1837,5 440 15 над 30 3150 800 20 (*) Измерено от муцуната до задния отвор. Таблица 8.2 Водни жаби (*) Дължина на тялото (**) (cm) Минимална площ водна повърхност (сm2) Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи (сm2) Минимална дълбочина на водата (cm) Дата на прилагане под 6 160 40 6 1 януари 2017 г. от 6 до 9 300 75 8 над 9 до 12 600 150 10 над 12 920 230 12,5 (*) Тези условия се отнасят до резервоари (т.е. за животновъдство), но не и за резервоари, използвани при естествено чифтосване и свръховулация, поради съображения за ефективност, тъй като последните два опита изискват по-малки и индивидуални резервоари. Изискванията за пространството са определени за животни в зряла възраст; младите животни и поповите лъжички или се изключват, или размерите се изменят на принципа на градирането. (**) Измерено от муцуната до задния отвор. Таблица 8.3 Полуводни жаби Дължина на тялото (*) (cm) Минимален размер на заграждението (**) (сm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (сm2) Минимална височина на заграждението (***) (cm) Минимална дълбочина на водата (cm) Дата на прилагане до 5,0 1500 200 20 10 1 януари 2017 г. над 5,0 до 7,5 3500 500 30 10 над 7,5 4000 700 30 15 (*) Измерено от муцуната до задния отвор. (**) Една трета земя, две трети вода, достатъчни за потапяне на животното. (***) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн. Таблица 8.4 Полуземни жаби Дължина на тялото (*) (cm) Минимален размер на заграждението (**) (сm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (сm2) Минимална височина на заграждението (***) (cm) Минимална дълбочина на водата (cm) Дата на прилагане до 5,0 1500 200 20 10 1 януари 2017 г. над 5,0 до 7,5 3500 500 30 10 над 7,5 4000 700 30 15 (*) Измерено от муцуната до задния отвор. (**) Две трети земя, една трета вода, достатъчна за потапяне на животното. (***) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн. Таблица 8.5 Дървесни жаби Дължина на тялото (*) (cm) Минимален размер на заграждението (**) (сm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (сm2) Минимална височина на заграждението (***) (cm) Дата на прилагане до 3,0 900 100 30 1 януари 2017 г. над 3,0 1500 200 30 (*) Измерено от муцуната до задния отвор. (**) Две трети земя, една трета вода, достатъчна за потапяне на животното. (***) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн. 9. Влечуги Таблица 9.1 Морски костенурки Дължина на тялото (*) (cm) Минимална площ водна повърхност (сm2) Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи (сm2) Минимална дълбочина на водата (cm) Дата на прилагане до 5 600 100 10 1 януари 2017 г. над 5 до 10 1600 300 15 над 10 до 15 3500 600 20 над 15 до 20 6000 1200 30 над 20 до 30 10000 2000 35 над 30 20000 5000 40 (*) Измерена по права линия от лицевия ръб до крайния ръб на черупката. Таблица 9.2 Земни змии Дължина на тялото (*) (cm) Минимална подова площ (сm2) Минимална площ за всяко допълнително животно при групи (сm2) Минимална височина на заграждението (**) (cm) Дата на прилагане до 30 300 150 10 1 януари 2017 г. над 30 до 40 400 200 12 над 40 до 50 600 300 15 над 50 до 75 1200 600 20 над 75 2500 1200 28 (*) Измерено от муцуната до опашката. (**) Измерени от повърхността на земните подразделения до вътрешната част на върха на терариума; освен това височината на загражденията се адаптира към вътрешния дизайн. 10. Риби 10.1. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Снабдяване с вода и качество на водата По всяко време се осигурява адекватно снабдяване с вода с подходящо качество. Дебитът на водата в системи с оборотна циркулация или филтрация в рамките на резервоарите трябва да е достатъчен, за да се гарантира, че параметрите на качеството на водата се поддържат в приемливи граници според характеристиките на системата за отглеждане и според изискванията за вида и жизнения стадий. Когато е необходимо, снабдяваната вода се филтрира или третира, за да се отстранят вредни за рибите вещества. Параметрите на качеството на водата трябва по всяко време да са в приемлив диапазон, който поддържа нормалната активност и физиология за дадения вид и стадий на развитие. Дебитът на водата трябва да е подходящ, за да позволява на рибите да плуват свободно и да поддържат нормално поведение. Рибите трябва да разполагат с достатъчно време за аклиматизация и за адаптиране към промените в условията, свързани с качеството на водата. Предприемат се подходящи мерки за свеждане до минимум на внезапните промени в различните параметри, засягащи качеството на водата. Осигуряват се подходящ дебит и подходящо равнище на водата и се следи за тях. 10.2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Кислород, азотни съединения, въглероден диоксид, pH и соленост Концентрацията на кислород трябва да е подходяща за вида и за целите, с които се отглеждат рибите. В зависимост от системата на отглеждане при необходимост се осигурява допълнителна аерация на водата в резервоара. Концентрациите на въглероден диоксид и азотни съединения, а именно амоняк, нитрити и нитрати, трябва да се поддържат под вредните нива. Качеството на водата се следи чрез определен график на изпитванията, които се извършват с достатъчна честота, така че да се откриват промените в тези критични параметри и да се предприемат действия за ограничаване на тези промени. По възможност нивото на рН на водата се адаптира към видовете риба и се следи, за да се поддържа възможно най-стабилно без резки промени. Солеността се адаптира към изискванията на видовете риби и към жизнения стадий на рибите. Промените в солеността се извършват постепенно. 10.3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Температура и осветление Температурата се поддържа в оптимален диапазон за видовете риби и техните стадии на развитие и се поддържа възможно най-стабилна. Промените в температурата се извършват постепенно. Рибите се отглеждат при подходящо за тях редуване на светлина и тъмнина. 10.4. Гъстота на популацията и обогатяване и облагородяване на околната среда Гъстотата на популацията се основава на общите нужди на рибите според условията на околната среда, здравето и благоденствието. Рибите трябва да разполагат с достатъчен обем вода, за да могат да плуват нормално и като се вземат предвид техният размер, възрастта им, здравето и методът на хранене. На рибите се осигурява подходящо облагородяване на средата, като убежища или дънен субстрат, освен ако поведенческите характеристики не изискват такива. 10.5. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Хранене и манипулации Рибите трябва да се хранят със съобразен с тях хранителен режим, с подходящи честота и количество. Особено внимание се обръща на храненето на ларви на риби при преминаването от жива към изкуствена храна. Ако поради непроцедурни причини (напр. транспорт) е необходимо да се преустанови храненето, периодът без храна трябва да е възможно най-кратък и да е съобразен с размера на рибите и с температурата на водата. Когато е възможно, манипулациите с рибите трябва да се извършват, без те да бъдат изваждани от водата. Манипулациите с рибите както във водата, така и извън нея, трябва да са сведени до минимум и оборудването, което е в пряк контакт с рибите, трябва да е навлажнено. С рибите не може да се извършват манипулации извън границите на температурните диапазони на водата, които те могат да понесат. 10.6. (нова - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Зеброво данио 10.6.1. Качество на водата Таблица 10.1 Изисквания за параметрите на водата в системи за настаняване на зеброво данио Параметри наводата Минимални - максимални изисквания Температура 24 - 29 °С Проводимост 150 - 1700 µS/сm2 Обща твърдост 40 - 250 mg/L CaCO3 рН 6,5 - 8 Азотни съединения NH3/NH4 + < 0,1(*)mg/L,NO2- < 0,3mg/L,NO3- < 25mg/L Разтворен кислород > 5mg/L (*) или под границата на откриване; 0,1 mg/L показва общото количество амоняк, NH3/NH4+. Това съответства на 0,002 mg/L NH3 при 28 °С и рH 7,5. 10.6.2. Осветление През фазата на светлина нивата на светлината трябва да са постоянни, с изключение на кратките преходи на разсъмване/смрачаване, когато се използват такива. През фазата на тъмнина трябва да има пълна тъмнина. 10.6.3. Гъстота на популацията и сложност на околната среда За полово зрелите екземпляри зеброво данио не може да се използва вода с обем, по-малък от 1 литър. Гъстотата на популацията не може да надвишава 10 полово зрели екземпляра на литър. Размерът и формата на резервоара трябва да позволяват на рибите да се държат и да плуват естествено. Трябва да се избягва продължително поединично настаняване. 11. (нова - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Главоноги 11.1. Снабдяване с вода и качество на водата По всяко време се осигурява адекватно снабдяване с вода с подходящо качество. Конструкцията на резервоара и дебитът на водата трябва да отговарят на нуждите на животните, включително от подходящо подаване на кислород в зависимост от техния размер, жизнен стадий или поведенчески потребности. Температурата, солеността и рH на водата, както и нивата на азотни съединения в нея, трябва да са подходящи за потребностите на вида и на формите на живот. При необходимост бягствата, както и непреднамереното въвеждане на чужди елементи, се предотвратяват с помощта на капаци. Главоногите трябва да разполагат с достатъчно време за аклиматизация и за адаптиране към промените в условията, свързани с качеството на водата. 11.2. Осветление Интензитетът на светлината и редуването на светлина и тъмнина трябва да отговарят на изискванията на вида. 11.3. Хранителен режим На главоногите се осигурява хранителен режим, който е подходящ за вида, стадия на развитие и поведенческите потребности. 11.4. Облагородяване на жизнената среда На главоногите се осигуряват подходящи и достатъчни физически, когнитивни и сензорни стимули, които дават възможност за широк диапазон за проява на специфичното за вида поведение. Условията за настаняване трябва да са съобразени със специфичните за вида социални потребности (напр. характерните за вида навици да живее в група или самостоятелно). Когато това е подходящо за вида, се осигуряват заслони или леговища. Когато е възможно, манипулациите с главоногите трябва да се извършват, без те да бъдат изваждани от водата. Манипулациите с главоногите както във водата, така и извън нея, трябва да са сведени до минимум и оборудването, което е в пряк контакт с животните, трябва да е навлажнено. Таблица 11.1 Главоноги Семейство Група Дължина натялото (*)(cm) Минимална площ водна повърхност (cm2) Минимална площ водна повърхност за всяко допълнително животно при групи (cm2) Минимална дълбочина на водата (cm) Sepiidae сепии до 2 > 2 до 6 > 6 до 12 > 12 100 600 1200 2500 40 200 400 1000 7 15 20 25 Sepiolidae Сепиолиди (**) до 1 > 1 до 3 > 3 50 120 150 5 50 100 5 8 12 Loliginidae Калмари (***) (****) до 15 > 15 до 25 > 25 2000 4500 6000 400 900 1200 60 90 90 Octopodidae Октоподи (****) до 10 > 10 до 20 > 20 2000 2600 4000 600 700 1200 40 50 50 (*) Дължина на гръбната страна на мантията. (**) Група по 40 екземпляра. (***) Предпочита се използването на резервоари с цилиндрична форма. Ако се използват резервоари, които не са цилиндрични, минималните стойности се увеличават с 5 %. (****) През ювенилния параларвен стадий калмарите и октоподите се настаняват в цилиндрични резервоари с максимум 20 новоизлюпени екземпляра на литър и се използват методи за ограничаване на визуалното взаимодействие

към чл. 28, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Разрешени методи за умъртвяване на опитни животни Методи за умъртвяване на животни Животински вид, за който методът е подходящ,и допълнителни изисквания/указания 1. Свръхдоза анестетик, подходяща за размера и вида животни Всички животни, с изключение на главоноги, като предварително се дава успокоително 2. Проникващ прихванат болт Големи влечуги Зайци Големи бозайници 3. Въглероден диоксид Птици Гризачи (без фетуси и новородени) - при задължително постепенно прилагане 4. Пречупване на гръбначния стълб в областта на врата Птици, гризачи и зайци до 1 kg (на птици над 250 g и на гризачи и зайци над 150 g се дава успокоително) 5. Механичен удар върху черепа Риби Земноводни Влечуги Гризачи под 1 kg Птици и зайци под 5 kg Новородени кучета, котки, порове и лисици 6. Обезглавяване Птици под 250 g Гризачи (когато не са възможни други начини) 7. Зашеметяване чрез електрически ток Риби, земноводни, птици, зайци, кучета, котки, порове, лисици и големи бозайници (изисква се специално оборудване) 8. Инертни газове (Ar, N2) Птици Прасета 9. Прострелване със свободно изстрелван куршум с подходящи пушка, пистолет и амуниции Влечуги Големи бозайници Кучета, котки, порове и лисици (когато не са възможни други начини) Извършва се само от опитни стрелци и при полеви условия 10. Хипотермичен шок Използва се само за зеброво данио (Danio rerio) >= 16 дни след оплождане и с максимална дължина на тялото 5 сm. Температурата на хипотермичния шок трябва да е <= 4 °С, а температурната разлика спрямо температурата на отглеждане трябва да е >= 20 °С. Рибите не може да имат пряк контакт с лед. Минималното време на експозиция трябва да е 5 минути.

към чл. 34, ал. 2, т. 1 Компетентност на персонала, работещ с опитни животни · Разработващи проекти и опити, извършващи опити върху животни и умъртвяване на животни · Полагащи грижи за животните Съдържание на курсовете за обучение на персонала, полагащ грижи за опитните животни или извършващ опити с животни (персонала на ползватели, развъдчици и доставчици) 1. Действащо национално законодателство, свързано с придобиването, отглеждането, грижите и използването на животни за научни цели. 2. Етични норми във връзка с взаимоотношенията между хората и животните, присъщата стойност на живота и аргументи за и против използването на животни за научни цели. 3. Фундаментална биология и биология за отделните видове във връзка с анатомията, физиологичните характеристики, размножаването, генетиката и генетичните изменения. 4. Поведение, отглеждане и облагородяване на жизнената среда на животните. 5. Методи на манипулация, съобразени с видовете животни, и опити, когато е уместно. 6. Управление на здравето и хигиената на животните. 7. Разпознаване на специфични за видовете дистрес, болка и страдания по отношение на най-разпространените лабораторни видове животни. 8. Анестезия, обезболяващи методи и умъртвяване. 9. Използване на хуманно приключване на опитите. 10. Изисквания за прилагане на принципа на заместване и намаляване използването на животни в опити и облекчаване на болката и страданието при развъждането, настаняването, грижите за и използване на животните в опити. 11. Изработване на опити и проекти според случая.

към чл. 43, ал. 2 Класификация за тежест на опитите Раздел I Критерии на определяне При определянето на категорията тежест на опита се взема предвид всяка една интервенция или манипулация с животно в рамките на определен опит. Категорията тежест се определя въз основа на най-тежките последици, които животното има вероятност да изпита след прилагане на всички подходящи техники за облекчаване. При определянето на категорията тежест на опита се вземат предвид и видът на опита и ред други фактори. Всички тези фактори се разглеждат на индивидуална основа. Свързаните с опита фактори включват: · вида манипулация, · естеството на болката, страданието, дистреса или трайното увреждане, причинени от (всички елементи на) опита, и нейната интензивност, продължителността, честотата и множеството използвани техники, · кумулативното страдание в рамките на опита, · възпрепятстване на изразяването на естествено поведение, включително ограничения върху стандартите за настаняване, отглеждане и грижи. В раздел III са дадени примери за опити, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на опита. Те предоставят първото обозначение на това, коя класификация би била най-подходяща за определен вид опит. За целите на окончателната класификация за тежест на опита обаче се вземат предвид и следните допълнителни фактори, разглеждани на индивидуална основа: · видове и генотип, · зрялост, възраст и пол на животното, · степен на приученост на животното към опита, · ако се налага повторно използване на животното, реалната тежест на предишните опити, · използваните методи за намаляване или премахване на болка, страдание и дистрес, включително облекчаване на условията за настаняване, отглеждане и грижи, · хуманно приключване на опита. Раздел II Примери за различни видове опити, определени за всяка от категориите тежест въз основа на факторите, свързани единствено с вида на опита 1. Лека: а) поставяне на анестезия, освен с единствена цел умъртвяване; б) фармакокинетично проучване, при което се поставя една доза и се вземат ограничен брой кръвни проби (общо < 10% от циркулиращия обем) и не се очаква веществото да причини забележими неблагоприятни последици; в) неинвазивно изобразяване на животни (напр. ядрено-магнитен резонанс, MRI) с подходящо успокоително или анестезия; г) повърхностни опити, напр. биопсии на ушите и опашката, нехирургическо подкожно имплантиране на минипомпи и транспондери; д) прилагане на външни телеметрични уреди, които причиняват само незначителни вреди на животните или незначителна намеса в нормалната им активност и поведение; е) прилагане на вещества чрез подкожни, вътремускулни, интраперитонеални пътища, със сонда и интравенозно в повърхностни кръвоносни съдове, като веществото има съвсем леко отражение върху животното и количествата са съобразени с телесната маса и вида на животното; ж) индукция на тумори или спонтанни тумори, които не причиняват забележими клинични неблагоприятни последици (напр. малки, подкожни, неинвазивни нодули); з) развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат - фенотип с леки ефекти; и) изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини лека клинична анормалност в рамките на проучването; й) краткосрочно (< 24 ч) ограничаване в метаболитни клетки; к) проучвания, свързани с краткосрочно лишаване от социални партньори, самостоятелно настаняване в клетка на възрастни плъхове или мишки от социален тип; л) модели, които излагат животните на вредни стимули, които за кратко са свързани с лека болка, страдание или дистрес и които животното може успешно да избегне; м) комбинация от или натрупване на следните примери може да доведе до класификация тип "лека": · оценка на телесния състав чрез неинвазивни мерки и с минимално ограничение; · наблюдение на ЕКГ с неинвазивни техники при минимално или никакво ограничение на приучените животни; · прилагане на външни телеметрични уреди, които не се очаква да причинят вреда на социално адаптирани животни и не пречат на нормалната активност и поведение; · развъждане на генетично изменени животни, които не се очаква да проявят клинично забележим неблагоприятен фенотип; · добавяне на инертни маркери в хранителния режим, за да се проследи процесът на храносмилане; · отнемане на храна за < 24 ч при възрастните плъхове; · извеждане на открито. 2. Средна: а) честото прилагане на вещества за тестване, които предизвикват средни клинични последици, и вземането на кръвни проби (> 10 % от циркулиращия обем) при животно в съзнание в рамките на няколко дни без замяна на обема; б) проучвания за установяване на доза, предизвикваща остри последици, тестове за хронична токсичност/карциногенност без летален край; в) хирургия с прилагане на обща анестезия и подходяща аналгезия, свързано с постхирургическа болка, страдание или влошаване на общото състояние; примери за това са: торакотомия, краниотомия, лапаротомия, орхидектомия, лимфаденектомия, тиреоидна хирургия, ортопедична хирургия с ефективно стабилизиране и третиране на раната, трансплантация на органи с ефективно управление на отхвърлянето, хирургическо имплантиране на катетри или биометрични уреди (напр. телеметрични предаватели, минипомпи и др.); г) модели на индукция на тумори или спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат средна болка или дистрес или средна степен на нарушаване на нормалното поведение; д) облъчване или химиотерапия със сублетална доза или с летална доза, но с възстановяване на имунната система; очакваните неблагоприятни последици биха били от леки до средни, с кратка продължителност (< 5 дни); е) развъждане на генетично изменени животни с очакван резултат - фенотип със средни ефекти; ж) създаване на генетично изменени животни посредством хирургически опити; з) използване на метаболитни клетки, включващи средно ограничение на движението за дълъг период от време (до 5 дни); и) проучвания с изменен хранителен режим, който не отговаря на всички хранителни нужди на животните и се очаква да причини средна клинична анормалност в рамките на проучването; й) отнемане на храна за 48 часа при възрастните плъхове; к) подбуждане на реакции към бягство и избягване, при които животното не е в състояние да избяга или да избегне стимула и се очаква това да причини среден дистрес. 3. Тежка: а) тестване на токсичност, при което крайният етап на опита е смърт или се очакват смъртни случаи и се предизвикват остри патофизиологични състояния; така например изпитвания за остра токсичност при една доза (вж. ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) относно изпитванията); б) изпитване на уред, чиято неизправност може да причини силна болка, дистрес или смърт на животното (например уреди, подпомагащи сърдечната дейност); в) изпитване на безопасност и ефикасност на ваксина, което се характеризира с трайно влошаване на състоянието на животното, прогресивна болест, водеща до смърт, свързано с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание; г) облъчване или химиотерапия с летална доза без възстановяване на имунната система или възстановяване с предизвикване на GvHD; д) състояния с индукция на тумори или със спонтанни тумори, които се очаква да предизвикат прогресивна смъртоносна болест, свързани с дълготрайна средна болка, дистрес или страдание; така например тумори, причиняващи кахексия, инвазивни тумори на костите, тумори, водещи до метастатично разпространение, и тумори, които преминават в язва; е) хирургически и други интервенции при животни с прилагане на обща анестезия, които се очаква да доведат до силна или трайна средна следоперативна болка, страдание или дистрес или силно и трайно влошаване на общото състояние на животните; предизвикване на помощни хирургически остеотомии с цел достъп до конкретна област (фрактури), торакотомия без подходяща аналгезия или травма с цел предизвикване на полиорганна недостатъчност; ж) трансплантация на органи, при които отхвърлянето на органа може да доведе до силен дистрес или влошаване на общото състояние на животните (напр. ксенотрансплантация); з) развъждане на животни с генетични увреждания, които се очаква да изпитат силно и трайно влошаване на общото състояние, например болестта на Хънтингтън, мускулна дистрофия, хронични рецидивиращи форми на неврит; и) използване на метаболитни клетки, включващи сериозно ограничение на движението за дълъг период от време; й) неизбежен електрошок (напр. за предизвикване на приучена безпомощност); к) пълно изолиране за продължителни периоди на социални видове, напр. кучета; л) имобилизационен стрес с цел предизвикване на гастритна язва или сърдечна недостатъчност при плъхове; м) принудително плуване или тестове с упражнения, водещи до изтощение като краен етап на опита.

към чл. 51, ал. 3, т. 2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 30.01.2024 г.) Предписания за стайна температура (животни, отглеждани в клетки, кошари или обори) Вид на животните Оптимална температура в °С Мишки Плъхове Хамстери Песчанки (Gerbillinae) 20-24 Морски свинчета Зайци Котки Кучета 15-21 Порови (Mustellidae) Птици Гълъби Свине Кози Овце 10-24 * За останалите видове животни предписанията за стайна температура се определят от ветеринарния лекар в обекта. Температурите в таблицата се прилагат за възрастни здрави животни. За новородени, млади или животни без козина стайната температура може да бъде по-висока от посочената според преценката на ветеринарния лекар. Температурата на помещенията трябва да бъде регулирана в съответствие с възможните промени в термичната регулация на животните, която може да се дължи на специални физиологични условия или на резултата от опита. В съответствие с климатичните условия, преобладаващи в различните региони на Република България, може да се осигури вентилационна система, която има капацитет едновременно да топли и охлажда доставения въздух. В обектите, в които се извършват опити с животни, може да се извършва по-прецизен температурен контрол в помещенията за обитаване.