(1) Когато по медицински показания опитните животни се налага да бъдат евтаназирани, това се извършва от ветеринарен лекар съгласно изискванията на чл. 179 - 181 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) Опитните животни се умъртвяват с минимална болка, страдание или дистрес.
(3) Умъртвяването на животните се извършва в обект на развъдчик, доставчик или ползвател от определено от управителя на обекта компетентно лице и под наблюдение на ветеринарен лекар; при проучвания в полеви условия умъртвяването на животното може да стане от компетентно лице извън тези обекти.
(4) За умъртвяване на животните се използват методите, посочени в приложение № 6.
(5) Умъртвяване на опитни животни чрез електричество, без електрическият ток да преминава през мозъка, и чрез прилагане на недеполяризиращи миорелаксанти с конкурентен тип действие се допуска единствено след предварително прилагане на анестезия.
(6) Умъртвяването на животните завършва по един от следните начини: а) потвърждаване на трайното прекъсване на кръвообращението; б) разрушаване на мозъка; в) пречупване на шията; г) обезкървяване; или д) потвърждаване на настъпването на трупно вкочаняване.
(7)(Изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.12.2026 г.) Методите за потвърждаване на смъртта трябва да са подходящи за вида, който трябва да бъде умъртвен.
(8) Смъртта се регистрира в протокол, който представлява неразделна част от документите на обекта, като при нужда се допълва от аутопсионен протокол и/или хистопатологични изследвания.
(9) След настъпване на трупното вкочаняване труповете на умъртвените животни се третират по реда на Регламент 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) и прилагащия го Регламент (ЕС) № 142/2011.