(Нов - ДВ, бр. 22 от 2024 г., в сила от 15.03.2024 г.)
(1) Инвестиционният посредник, който създава финансов инструмент, може при определяне на целевия пазар да използва общ подход за продукти, които имат достатъчно сравними характеристики (подход на групиране). Инвестиционният посредник осигурява, че само продукти с достатъчно съпоставими характеристики и характеристики на риска се групират заедно.
(2) Инвестиционният посредник взема предвид степента на сложност на продуктите по ал. 1 в процеса на групирането. Когато за даден сложен продукт подходът на групиране не е подходящ, инвестиционният посредник определя целевия пазар на ниво отделен продукт.
(3) Инвестиционният посредник прилага ясни критерии за използвания подход на групиране на продуктите по ал. 1 с цел осъществяване на проверка дали продуктите, по отношение на които се прилага подходът на групиране, принадлежат към определена група.
(4) Целевият пазар трябва да бъде идентифициран с достатъчно ниво на детайлност във всички случаи, включително когато се използва подход на групиране.