(1)(Предишен текст на чл. 29, изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) Инвестиционният посредник, който разпространява финансов инструмент, създаден от друго лице, осигурява предоставянето на това лице на информация за продажбите, а при необходимост и когато е подходящо - и информация от прегледите по чл. 24, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 и 3, с цел подпомагане на извършвания от създателя на финансовия инструмент преглед по чл. 16 и 17. Информацията по изречение първо се предоставя по ред и начин, определени в договор между инвестиционния посредник и създателя на финансовия инструмент. Предоставянето на информация се подчинява на принципа на пропорционалност и може да е в обобщена форма, а не на база отделен инструмент или отделна продажба, освен в случаи от особено значение.
(2)(Нова - ДВ, бр. 21 от 2002 г.) Информацията за продажбите включва и информация за продажбите извън целевия пазар, която може да е от значение за управлението на продукта, информация за взетите решения от инвестиционния посредник да разпространява извън определения от създателя на финансовия инструмент целеви пазар или да разшири стратегията за разпространение на създателя на финансовия инструмент.
(3)(Нова - ДВ, бр. 21 от 2002 г.) Инвестиционният посредник не е длъжен да предоставя информация за продажбите извън положителния целеви пазар на създателя на финансовия инструмент, ако тези продажби са за целите на диверсификация и хеджиране и ако все още са подходящи предвид портфейла на клиента и на хеджирания риск.
(4)(Нова - ДВ, бр. 21 от 2002 г.) Инвестиционният посредник е длъжен да предоставя информация за продажбите на отрицателния целеви пазар на създателя на финансовия инструмент, включително ако тези продажби са за целите на диверсификация и хеджиране.