(1) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) задължително е свободна от препятствия.
(2) Размерите на зоната FATO се определят:
- 1. за вертолетно летище, предназначено за вертолети опериращи с летателно-технически характеристики I клас - съгласно предписанията в Ръководството по летателна експлоатация на вертолета (HFM), но при липса на спецификация за широчина широчината е необходимо да бъде не по-малка от най-големия цял размер (D) на най-големия вертолет, който ще използва зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO);
- 2. за вертолетно летище, предназначено за вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас - с достатъчни размери и конфигурация (форма), за да се включи зона, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър не по-малък от: а) 1 D на най-големия вертолет, когато максималната излетна маса (МТОМ) на вертолетите, които ще използват зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), е над 3175 kg; б) 0,83 D на най-големия вертолет, когато максималната излетна маса (МТОМ) на вертолетите, които ще използват зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), е 3175 kg или по-малко.
(3) Когато изразът "зона за краен подход за излитане и кацане (FATO)" не се използва в Ръководството по летателна експлоатация на вертолета (HFM), се използва минималната площ за кацане/излитане, определена в HFM за съответния използван полетен профил.
(4) Вертолетно летище, предназначено за вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас, с максимална излетна маса 3175 kg или по-малко, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчни размери и конфигурация (форма), така че да включва площ, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър не по-малък от 1 D.
(5) При определяне на размерите на зоната FATO може да е необходимо да се отчитат и местните условия, като например надморската височина и температурата.