(Изм. - ДВ, бр. 65 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.)
(1) Признаване се отказва, когато:
- 1. документите са издадени от училище на друга държава, което не е признато от компетентен държавен орган на съответната държава за част от системата и за светско училищно образование;
- 2. документите, издадени от училището на другата държава, не съответстват на класа, за който се иска признаване;
- 3. от документа, издаден от училището на другата държава, е видно, че желаещият признаване не е допуснат до продължаване в следващ клас;
- 4. се установи, че учебните предмети в съответния клас с приравнени оценки над среден (3,00) са по-малко от половината учебни предмети, които се изучават в задължителните учебни часове в българското училище, като в VIII и IX клас съпоставката се прави съгласно рамков учебен план за разширено изучаване на чужд език;
- 5. е представен документ, удостоверяващ завършено средно образование, за който след извършване на проверка се установи, че не е издаден от съответното училище.
(2) Отказът по ал. 1 се мотивира. Съответният компетентен орган по чл. 107, ал. 1 писмено уведомява заинтересувания за мотивите за отказа.
(3) При отказ по ал. 1, т. 2 и 3 лицето се уведомява за възможностите да продължи обучението си в системата на предучилищното и училищното образование.
(4) В отказа по признаване по ал. 1, т. 2 и 3 може да се включи препоръка за възможните мерки, които лицето да предприеме, за да получи признаване на по-късен етап, включително полагане на приравнителни изпити.
(5) Отказът по ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс