(1) Изписването на дете от стационарния блок се извършва от началника на отделението по предложение на лекуващия лекар след отпадане на медицинската необходимост от лечение и изпълнение на определения медико-социален план.
(2) Изписването става и при писмено искане за това от лицата по чл. 12, ал. 1. В тези случаи лицата по чл. 12, ал. 1 подписват декларацията по чл. 19, ал. 7.
(3) При изписването се издава епикриза, която съдържа:
- 1. паспортна част;
- 2. окончателна диагноза;
- 3. придружаващи заболявания;
- 4. анамнеза;
- 5. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус;
- 6. параклинични изследвания;
- 7. консултативни прегледи;
- 8. терапевтична схема;
- 9. ход на заболяването;
- 10. настъпили усложнения;
- 11. проведени диагностични и терапевтични процедури;
- 12. статус при изписването;
- 13. изход от лечението;
- 14. описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи;
- 15. имена и подписи на началника на съответното отделение или негов заместник, както и имената на лекуващия лекар;
- 16. печат на лечебното заведение върху екземплярите на епикризите, предназначени за пациента и за неговия общопрактикуващ лекар.
(4) Епикризата се връчва на съответното лице по чл. 27 в два екземпляра, единият от които е предназначен за общопрактикуващия лекар на детето.
(5) Към епикризата се прилага актуализиран медико-социален план, в който задължително се включват:
- 1. препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването;
- 2. информация за последващо наблюдение, лечение и/или рехабилитация;
- 3. препоръки към общопрактикуващия лекар на детето;
- 4. информация за други необходими услуги - социални, образователни и др.